Големият талант Димо Кръстев даде интервю за БЛИЦ, след като избра да продължи кариерата си в Спартак (Варна). 22-годишният защитник подсили "соколите" след края на договора му с Фиорентина. 

Бургазлията, който е син на бившия бранител на Нефтохимик и Черноморец Николай Кръстев, за последно носи екипа на италианския Сиракуза от Серия "С", където беше под наем от "виолетовите". 

Само на 16-годишна възраст Димо премина във Фиорентина, записвайки редица успехи с Примаверата на клуба. Тимът от Серия "А" го преотстъпва още в Катандзаро, Фералписаро и Тернана. 

През есента Кръстев тренира с Левски, но до договор със "сините" не се стигна. 

Записалият мачове за националния отбор защитник отговори на въпросите на БЛИЦ:

- Димо, мнозина са изненадани от преминаването ти в Спартак. Как се стигна до това твое решение и какви са първите ти впечатления от новия отбор и треньора Гьоко Хаджиевски?
- Нещата се случиха бързо. Знаете, че бях част от Сиракуза. След края на полусезона в Италия - на 20 декември, получих обаждане от Алекс Илиев и легендата Пламен Гетов. Поканиха ме, представиха ми целите пред клуба - основното е оставането в елита. Дадоха ми примери с футболисти, които са използвали Спартак за възраждане на кариерата. Моят случай е подобен. Целта е да играя и след време отново да се върна там, където съм си поставил за цел. Много съм благодарен на Спартак, че бяха настоятелни. Имах и други оферти, но те показаха, че най-много ме искат при тях. Дори не се замислих и приех да облека фланелката на Спартак. Спечелиха ме с отношението си към мен. 

Много приятно съм изненадан от Спартак. Колективът е отличен, веднага ме приеха. Всички са на разположение да ми помагат да се интегрирам възможно най-бързо. Условията за работа са много добри. Разговарях с Гьоко Хаджиевски. Той обича да работи с млади футболисти. Има идеи да разгърне потенциала на отбора, иска да играем атрактивен футбол. 

- През есента тренира известно време с Левски. Какви са впечатленията ти от Хулио Веласкес и стигна ли се до преговори за договор?
- Върнах се от тежка контузия, тренирах 7 дни с Левски. Когато отидох на "Герена", отборът вече играеше официални мачове, включително и в евротурнирите. Периодът ми в Левски беше много позитивен. Хулио Веласкес силно ме впечатли. Той има много добри идеи, отличен психолог е. Този отбор на Левски има голямо бъдеще. Смятам, че до края на годината ще изпълнят високите си цели. Благодаря на Левски за шанса да тренирам с тях. Бях извън терените доста време заради контузията. Оперирах кръстна връзка на коляното, много тежък момент беше. Бях в Тернана, влизах в ритъм и започнах да играя, но се контузих. Благодарен съм на Фиорентина, че поеха всичко и ме изпратиха при най-добрите специалисти, за да продължа лечението. Тежък период беше, но вече е зад гърба ми. Това ме прави по-силен.  

- Записа редица успехи с Примаверата на Фиорентина, но не стигна до дебют за мъжкия отбор. Беше преотстъпван в други клубове, но в крайна сметка продължаваш по българските терени. Каква е равносметката ти от периода в Италия?
- Почти 7 години бях в Италия, първите три бяха много успешни. Да, не дебютирах за мъжкия отбор на Фиорентина, но в няколко случая бях в групата и бях много близо до дебют. Имахме мач с Интер на Антонио Конте за Купата на Италия. Бях на тъчлинията и се подготвях да влизам в игра при резултат 1:1. Те обаче отбелязаха и треньорът ни Чезаре Прандели направи офанзивна смяна, вместо да пусне мен. Малшанс просто. 

Периодът ми в Италия беше позитивен - от това какво съм работил и научил и с какви хора съм бил. Контузията беше негативният период, но така е във футбола, има ги тези неща. Сега се стремя да рестартирам кариерата си в Спартак. Реших да се върна в България, за да мога да се изстрелям. Времето ще покаже дали отново ще играя в Италия. Най-важното е да съм здрав, пожелавам го на всички.

- Дебютира в мъжкия футбол само на 15 години и заслужено беше включен от престижното издание "Гардиън" в класацията Next Generation – 60-те най-големи таланта в света, родени през 2003 г. Можеше ли по друг начин да се развие кариерата ти и съжаляваш ли за нещо? 
- Заминах за Фиорентина на 16 години. Това са най-важните години в изграждането на един футболист. Взех най-правилното решение. Знаем как се работи в топ 5 първенствата. Отидох в клуб от Серия "А", в школата всичко е изрядно, работи се по същия модел като при мъжете. Това беше голяма стъпка, научих много. Всеки има цели и си ги гони. Моите са доста високи. Тогава дори не се замислих и приех да замина във Флоренция. 

- Получи първите си повиквателни за националния отбор от Младен Кръстаич през 2022 година. Не си попадал обаче в селекцията ни от септември 2023-а. Смяташ ли, че със силни изяви с екипа на Спартак може отново да заслужиш доверието на Александър Димитров, който отлично познава качествата ти от младежкия национален отбор? 
- Много съм благодарен на Младен Кръстаич. Той направи много за мен. В деликатен момент налагаше млади футболист. Показах добри игри, когато бях в националния отбор. С Александър Димитров се познавам отлично, знам какво изисква и как работи. И заради това исках да се върна в България - защото с добри игри за Спартак мога отново да бъда национал. Но първо нека се утвърдя в състава. 

- Брат ти Андрей е част от Примаверата на Сампдория. Как си помагате взаимно и какви съвети ви дава баща ви - бившата звезда на Нефтохимик и Черноморец Николай Кръстев? 
- Радвам се много за брат ми. Той също като мен премина в Сампдория, когато беше 16-годишен. Също е в много сериозен клуб. И двамата се стремим да попиваме от баща ни, защото е минал по пътя, по който вървим, но ние тепърва го изкачваме. Помагам на брат ми, защото отлично зная с какво се сблъсква в Италия. Постоянно сме в контакт, всеки ден се чуваме. Надявам се да е жив и здрав и да постигне своите цели. Сбъдната мечта ще бъде, ако до една-две години имате среща в Италия, или пък да играем заедно в националния отбор. 

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ