Спортният директор на Лацио Игли Таре даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Италия е дала на света велики футболисти, които по-късно са станали треньори и директори. Лацио е един от най-популярните отбори, но вече десета година човек от Балканите командва парада при „римските орли“.

И този спец не е продукт на славната югославска школа, не е и румънец, нито грък. Десет години от кариерата на Таре  мина в германския футбол. По-късно бе съотборник на славния Роберто Баджо в италианския Бреша, преди да премине в Лацио. Интервюто бе направено в Албания, където Таре е със статут на легенда. Изиграл е 68 мача и е вкарал 10 гола за националния тим. Известен е като невероятен родолюбец и заради обида към Албания дори удари с юмрук сърбина Синиша Михайлович в дербито Интер - Лацио. Специалистът е работил три години в Лацио с Делио Роси, настоящият треньор на Левски.

- Мистър Таре, какво означава за вас поста на спортен директор в Лацио?
- Това е най-важното и отговорно дело в моя професионален път, защото не само играх в Лацио, но и там завърших кариерата си. Десета година съм в Лацио и работя за клуба. Всичко там ми е познато и го чувствам свое.

- Италия е една от най-големите футболни нации. Как хората на велик клуб като Лацио приемат факта, че един албанец е спортен директор?
- Не виждам никаква разлика дали на този пост ще е италианец, албанец или човек от друга националност. Аз играх дълго в Италия и хората добре ме познават. Никой не е коментирал, че не съм техен сънародник.

- Кое е най-тежкото решение, което ви се е налагало да вземате като директор в Лацио?
- Най-трудното като цяло е да създадеш тим, който да има манталитет на победител. Това изобщо не е лесно, повярвайте. Историята на клуба е много важна и много задължава. Затова е и доста трудно да се работи в Лацио.

- Случвало се е неведнъж да освободите треньор. Какво е чувството да кажеш на един човек, че е уволнен?
- Ужасно е. Треньорът е може би най-важния човек в един отбор. Когато нещата не вървят и резултатите липсват, е абсолютно наложително да се вземе това решение. Лацио обаче не е клуб, който лесно се разделя със своите служители и най-вече треньори. Трябва наистина убедителна причина и резултатите да не отговарят на изискването. Едва тогава решаваме, че е време за промяна.

- Съгласен ли сте, че е по-лесно да уволните един треньор, а не 20 футболисти?
- Да, така е. Така работи футбола. Това е част от бизнеса.

- Кой е най-трудният трансфер, който сте направил в кариерата си?
- Много са тези трудни трансфери. Всъщност лесно няма. Но все пак най-трудният може би беше последният - на португалската звезда Луиш Нани. Случи се в последните два дни на трансферния прозорец. А това не е времето, когато трябва да привлечеш толкова важен играч. Ние обаче имахме късмет и трансферът му стана.

- Какво мислите за днешния трансферен период и сегашните му параметри? Нормални ли са?
- Футболът се променя. Еволюира непрекъснато. Сега е съвсем различно в сравнение с преди десет години, когато аз играех. Нямаме избор - трябва да се развиваме и да следваме тази революция във футбола.

- Колко пари е готов да плати Лацио за един футболист?
- Парите не са най-важното нещо при един трансфер. Ключовото е да намериш точния футболист за точния клуб. Нашата цел е не да плащаме много пари за един човек, а да създаваме наши кадри.

- Нормално ли е според вас Неймар да струва 222 милиона евро?
- Не е нормално и не го приемам. Но това е футболът. Очевидно има хора, които са в състояние да платят тези пари. Това е част от бизнеса. Но в тази насока футболът не се развива правилно.

- Вие сте спортен директор на Лацио от 2009 година. Има ли ваш колега в Серия А, който е толкова дълго на поста си?
- Чакайте да помисля. Не, мисля, че няма такъв.

- Какви са вашите отношения с другите спортни директори в италианското първенство?
- В отлични отношение съм с абсолютно всеки. За мен най-нормалното нещо е да се уважаваме един друг.

- Кой тогава е най-добрият ви приятел от тях?
- Нямам нито един приятел, просто добри взаимоотношения. Ние сме професионалисти, които трябва да си вършим работата. И мисля, че го правим. Не е нужно да имаме приятелски отношения.

- Как си говорите със спортните директори на Рома, когато идва голямото дерби?
- Нормално. Това дерби е много важно за Вечния град. В двата клуба се уважаваме един друг като професионалисти. Никога не съм имал проблеми с човек от Рома.

- Ювентус е тотален доминатор в италианския футбол през последните шест години. Как може да се промени това статукво?
- Конкурентите трябва да работим още по-здраво, за да успеем. През последните шест-седем години Ювентус наистина не оставя шанс на останалите. Но през последните два сезона нещата започват бавно да се променят. Наполи, Рома и Лацио са все по-конкурентни. Очаквам същото от Интер и Милан.

- В миланските грандове влязоха инвеститори от Китай. Мислите ли, че те ще променят ситуацията в италианския футбол?
- Нямам представа. Времето ще го покаже.

- Може ли да се случи същото и в Лацио?
- Не.

- Защо?
- Защото нашият собственик не иска да продава клуба.

- Но има ли интерес отвън?
- Нямам представа.

- Италианският футбол доминираше дълго време в европейския футбол. През новия век обаче изостана от Висшата лига, Примера дивисион и Бундеслигата. Какво трябва да се направи, за да застане отново над тях?
- Много неща трябва да се променят. Трябва да се изгради нова инфраструктура. Имаме нужда от нови стадиони, те са изключително важни. Другата стъпка са футболните академии. В последните 2-3 години непрекъснато се появяват нови и това е добре. Като цяло промяната вече е започнала.

- Нека поговорим малко за вашата футболна кариера. Играл сте само един сезон в родината си - за Партизани (Тирана), след това отидохте в Германия. Как се стигна до тази стъпка?
- По това време ситуацията в Албания и футбола ни беше много тежка. Всеки млад играч се стремеше да намери отбор в чужбина, за да може евентуално да се развие. Може би това не беше най-правилното решение за мен, но се оказа изключително важно за живота ми в бъдеще. Бях много млад тогава, но бях убеден, че само по този начин ще успея да се развия. От сегашна гледна точка очевидно съм постъпил правилно.

- Не чувствахте ли носталгия към вашата родина? Все пак съвсем млад сте отишъл в Германия.
- Не само аз, но и всички мои връстници чувствахме носталгия по Албания. Не е лесно да вземеш това решение да отидеш далече от родината. Но такъв е животът. С всичкия опит, който натрупах, се оказа, че съм взел най-правилното възможно решение.

- В Германия играхте за един от клубовете с най-вярна публика - Кайзерслаутерн. Помните ли, че имахте български съотборник?
- Разбира се! Това е Мариян Христов. Един от най-добрите футболисти, с които съм бил съотборник. И досега сме в отлични отношения, останахме си приятели. Освен че беше много силен на терена, той е и много добър човек. Хората в Кайзерслаутерн  силно го обичаха заради факта, че се раздаваше за клуба.

- Имате ли контакт с него и сега?
- Не се чуваме често. Но винаги си разменяме съобщения за Нова година и другите празници.

- Кои други български играчи харесвате в миналото и сега?
- Естествено на първо място е Христо Стоичков. След него нареждам Йордан Лечков и Мариян Христов. Също и Трифон Иванов. България определено имаше много силен отбор през 90-те години.

- Помните ли мачове срещу националния отбор на България или срещу клубен съперник?
- Веднъж играхме контрола в София и завършихме 0:0. Не мога да се сетя кога точно беше. Но бе последният мач за един от най-важните играчи на България. Не смея да кажа име, за да не направя грешка. Може би беше някой от Балъков или Лечков. Да, да, Балъков, не бях сигурен.

- Кариерата ви в Италия продължи след десет години в Германия. Подписахте с Бреша. Как се стигна до този трансфер?
- Това е съдба, част от футболния живот. Бреша търсеше нападател като мен. Поканиха ме, преговаряхме и аз се съгласих да сменя обстановката с рязка промяна.

- Какво е чувството да играете с футболист като Роберто Баджо в един отбор, както се случи в Бреша?
- Баджо е най-важният съотборник, с когото съм играл в цялата си кариера. За мен беше чест да съм в една съблекалня с него. Дори и сега когато си спомням сякаш ме обзема онова удоволствие, което изпитвах, когато си партнирахме на терена.

- След Бреша отидохте в Болоня и после за последно в Лацио. Как „римските орли“ спечелиха сърцето ви?
- Клубът е много специален и само който не го е видял, не може да го оцени. Лацио не само ми даде възможност да съм футболист там, но и да стана спортен директор. В началото не можех да повярвам, че това се случва. Но ето сега – близо десет години, след като спрях да играя, продължавам да съм в Лацио.

- Един от вашите треньори в Лацио е Делио Роси, който сега работи в българския Левски. Какво мислите за него?
- Считам, че е много класен специалист. Първо две години ми беше треньор в Лацио, а след това аз му бях една година спортен директор. Левски е взел правилното решение да покани толкова доказан специалист като сеньор Роси.

- Какво е специалното в неговата работа?
- Изключително добре подготвя отборите си тактически. Освен това неговите състави винаги са перфектни от кондиционна гледна точка.

- Кой смятате, че е най-големият успех в кариерата ви?
- Да играя в много държави.

- А кой е любимият ви гол?
- С националния отбор на Албания срещу Германия.

- Как завърши мачът?
- 4:2 за Германия.

- Бихте ли ни разказали какво се случи в мача между Лацио и Интер, когато ударихте сърбина Синиша Михайлович? Защо го направихте?
- Стигна се до едно сериозно неразбирателство на терена. Не помня вече какво точно беше, а и сега... просто няма причина да се връщам на този случай.

- В добри отношения ли сте с Михайлович сега? Всичко ли е забравено?
- Всичко е забравено.

- Известен сте като голям родолюбец. Какво означава Албания за вас?
- Това е моята родина. Всички албанци страшно много обичаме нашата страна. Тя означава много за нас. Един ден съм сигурен, че ще се върна и че ще имам възможност да дам опита си на албанския футбол.

- Как успя албанският футбол да направи този забележим прогрес в последните години?
- Много от нашите звезди играят в чуждестранни отбори. А няколко клуба се развиват отлично тук в Албания. Създават се нови футболни академии, където се формират млади таланти. В нашата страна хората много обичат футбола и всяко момче иска да играе.

- Помага ли правителството на клубовете за инфраструктурата?
- На клубовете – не. Но много помага за футболната инфраструктура.

- Къде и как гледахте Евро 2016?
- На живо - бях на мача срещу Франция, който загубихме с 0:2 с голове в последната минута. На останалите двубои не можах да присъствам. Бях у дома в Италия пред телевизора.

- Горд ли сте от представянето на албанския национален отбор?
- Разбира се. За първи път бяхме на европейско първенство. Всички албанци сме горди.

- Кога да очакваме Албания отново на голям форум?
- Надявам се да е съвсем скоро – на следващото европейско първенство.

- Смятате ли, че Кристиян Панучи е правилният национален селекционер на Албания?
- Абсолютно! Убеден съм. Той е млад треньор, който рано успя да натрупа доста опит. А и беше велик футболист.

- Като играч само една година изкарахте в албанския футбол. Кога планирате да се завърнете като ръководител с вашия опит?
- Още съм твърде млад за това. Имам много опит да трупам. Но както вече ви казах, сигурен съм, че и този ден ще дойде.

- Един албанец е много популярен в България. Името му е Албан Буши. Сега е селекционер на младежкия национален тим на Албания. Познавате ли се с него? В какви отношения сте?
- Как да не се познаваме? С Буши израснахме заедно от деца. Той беше страхотен нападател и всички в Албания много го харесват. Знам, че много го уважават и в България, Турция и Гърция. И това е заради добрите му игри. Сега върши отлична работа като селекционер на младежкия тим на Албания. Пожелавам му и съм сигурен, че един ден ще води първия тим.

- Как гледате на възможността – Игли Таре - президент на албанския футболен съюз, а Албан Буши - треньор на националния тим?
- Е, има и още една възможност. Буши ще бъде треньорът, аз ще съм му помощник и Албания ще стане световен шампион. Как звучи само!
Красимир Минев и Владимир Памуков, ТВ+