През лятото на 2010 г. легендарният хокеен вратар Доминик Хашек реши да подпише договор със Спартак (Москва) от Континенталната хокейна лига (КХЛ). При пристигането си в руската столица олимпийският шампион от 1998 г. и двукратен носител на Купа Стенли даде обширна пресконференция. Сега Доминатора реши да отговори на въпросите на читателите на хокейното списание “Hot Ice”, което ви представяме със съкращения. На 29 януари Хашек навърши 46 години
— Защо станахте вратар? Не опитахте ли да играете на друг пост?
— Не. Аз съм роден за вратар. Още от първата си тренировка застанах на вратата. Като малък заставах на входната врата вкъщи, а дядо ми биеше удари с топка. Винаги съм искал да предотвратя гол, а не да го вкарам.
— Когато бяхте малък, имахте ли свой кумир?— Естествено, че имах любимец. Той обаче не беше хокеист, а тенисист – Бьорн Борг. Уважавах качествата на много хокеисти. Иржи Холечек за мен беше най-добрият вратар в света през 70-те години. В Русия считат, че това е Владислав Третяк, но аз имам друго мнение.
— Третяк повлия ли на игровия ви стил, докато бяхте в Чикаго? Или той бе съсредоточен върху работата си с Ед Белфур?
— Следях игровото поведение на Владислав още през 70-те. След това през 80-те играх няколко мача срещу него. В Чикаго той не беше треньор с постоянен договор, а по-скоро беше консултант. Идваше един-два пъти в годината. Повечето време работеше с Белфур. Заради това мога да кажа, че не е повлиял сериозно на стила ми.
— Имате ли някакви ритуали преди мач?
— Не съм суеверен. Винаги постъпвам така, както ми е най-удобно в момента. Опитвам се да се наспя добре преди мач. Във всяка среща съм с нов стик и задължително добре се загрявам преди двубоите. Но такива неща – дали първо ще стъпя на терена с левия или десния крак, никога не са ме вълнували.
— Защо играете с № 39?
— В състезателния ми номер винаги има деветка. Това беше първият ми номер. Когато отидох в Бъфало Сейбърс № 9 беше зает и затова избрах № 39. И досега в чужбина играя с 39-ката, а в Чехия с деветка.
— Разкажете за вашия шлем.
— Продължавам да използвам старата версия на вратарския шлем, с решетка отпред. Не мога да търпя допира на нещо до лицето ми. Именно затова не използвам съвременните визьори. Естествено, че съм пробвал и новите модификации, но не ми харесват. Що се отнася до изображението върху шлема, в момента е с цветовете на Спартак (Москва) и има нарисуван гладиатор. Харесва ми, а мисля, че и феновете го одобряват.
— Помните ли най-куриозния гол, който сте получавал?
— Получавал съм много глупави попадения. Във всеки сезон са ми вкарвали такива. Помнят се обаче тези, които съм получавал във важните мачове. Спомням си един мач на Чехия, имаше 20 секунди преди края и водехме с 1:0 на Канада. Тогава някой стреля от червената линия, а аз не видях шайбата. Успях да я видя, когато вече беше зад гърба ми.
— Какво изпитахте, когато спечелихте олимпийската титла през 1998 г.?
— Това бе най-прекрасното усещане в живота ми. Това е нашият живот: тренираме и играем, за да спечелим нещо значимо. Какво може да бъде по-голямо от олимпийската титла? Не печелиш златния медал за един отбор или за един град. Печелиш заради цялата нация. Все още помня как ни посрещаха по улиците на Прага. Хората направиха национален празник, чувстваше се единството на всички чехи.
— Бяхте се отказали от хокея. Как решихте да се върнете през 2003 г.?
— След като спечелих най-важните титли, реших да си взема почивка. Липсваше ми мотивация, за да продължа борбата. След неколкомесечна почивка, разбрах, че играта ми липсва. Имаше и отбор, който искаше да играя за него. Всичко ме насочваше обратно към ледената площадка.
— През 2009 г. можехте да подпишете с Авангард (Омск), защо не го сторихте?
— Авангард бе само един от клубовете в КХЛ, които имаха интерес към моите услуги. При избора на отбор, за мен бе важно географското разположение на града. Москва е много по-близо до Чехия, отколкото Омск.
— В какви отношения сте с Яромир Ягър?— Добри. Не мога да кажа, че сме приятели, не се виждаме всяка седмица. През лятото понякога се виждаме, говорим си за живота, за хокея. Той е много интересна личност.
— Прави впечатление, че в много мачове сте като треньор. Постоянно подсказвате на защитниците на Спартак. Ако един бранител не се справи, ругаете ли го на почивките или след мача?
— За мен е важно да имам постоянен контакт с отбора. Често обсъждаме ситуациите с моите съотборници, опитваме се да подобрим играта на отбора. Ако видя грешки, разбира се, че ще ги посоча. И не само грешките на защитниците, но и на играчите от другите позиции. Дори и на вратаря.
— А умеете ли да ругаете на руски?
— Чувствам се по-удобно, когато говоря на английски, но и на руски се оправям. Естествено, че знам неприлични изрази, но не се гордея с това и рядко ги използвам.
— Как оценявате нивото на Континенталната хокейна лига? Съответства ли на това, което си представяхте преди да заиграете в първенството?
— Да. Това е много силно първенство. Най-добрите европейски хокеисти играят тук. Естествено, играта силно се различава от НХЛ заради размера на площадката. Но със сигурност КХЛ е най-добрият шампионат в Европа. Практикува се много бърз хокей, който се харесва на феновете.
— Къде е по-добре – в КХЛ или в НХЛ?
— Ще бъда честен – в НХЛ. Там всичко е на ниво – организацията, посещаемостта. Средната посещаемост на мачовете е около 18 000 зрители. А в КХЛ каква е? Не знам, но съм сигурен, че е по-малка. Някъде около 8000.
— В северноамериканския хокей има и сбивания между вратари, имате ли подобен опит?
— Два или три пъти бях въвлечен в подобни сбивания. Не много сериозни, но все пак сбивания. За мое щастие наблизо винаги имаше мои съотборници, които ми помагаха. Честно казано, не съм най-добрия боец. Но и не съм страхливец, за да избягам от битката.
— Казват, че тайната на вашата гъвкавост и физическата форма се крие в това, че практикувате източни бойни изкуства. Това истина ли е?
— Не. Съвсем не се вълнувам от бойните изкуства. Обичам спорта във всичките му форми, но борбата не ми харесва.
— Как променихте начина си на подготовка с напредването на възрастта?
— Нищо не съм променял. Работя по същия начин, както и когато бях млад. Старая се да тренирам с максимални усилия от първата до последната секунда.
— Всички твърдят, че играете неправилно, а в същото време сте един от най-добрите вратари в света. Не се ли опитахте да промените стила си, когато започнахте в НХЛ?
— Това бяха трудни времена за мен. Казваха ми, че съм като риба на сухо. Аз обаче останах верен на своя стил и доказах, че не е толкова лош.
— Отстрани изглежда, че в течение на сезона променихте тактиката си на игра. Намалихте излизанията далеч пред вратата. Трудно ли бе да се настроите към играта в КХЛ?
— През миналия сезон се състезавах в Чехия. Затова въпросът с размера на площадката, за мен не бе проблем. Естествено, нова лига, нов отбор – това са сериозни промени. Трябва време, за да се впишеш в колектива, да привикнеш към играта. Но не бих казал, че към променил тактиката си. Аз съм агресивен вратар, обичам да държа под контрол ситуацията пред вратата, зад и около нея. Затова и играя активно и излизам доста напред. Така ми е по-комфортно.
— Вие сте велик вратар. Вашата кариера е достойна, за да бъде заснет филм за нея. Ако това се случи, кой актьор би могъл да поеме вашата роля?
— Това е интересен въпрос! Джим Кери много обича хокея, все пак е канадец. Познавам един продуцент, който е приятел с Джим. Той ми е разказвал, че Кери иска да участва в хокеен филм. Не съм против, ако той изиграе Доминик Хашек в киното. Лошото е, че не прилича много на мен и ще трябва да използва маска.
— Вашият брат Мартин Хашек бе футболен национал на Чехия. Колко често се виждате с него и какво е отношението ви към футбола?
— Нямам проблеми с футбола. С брат ми продължаваме да се поддържаме. В момента той е треньор в Спарта (Прага). Докато беше футболист, често ходех да го гледам. Но бях в Северна Америка, докато той играеше за националния отбор. От друга страна, често съм ходел на мачовете на Спарта в националното първенство и в Шампионската лига.
— Знаете ли, че футболният вратар Петър Чех ви обяви за свой кумир?
— Да! Познавам се с него лично, няколко пъти сме се виждали. Разговаряли сме. Според мен, той е блестящ вратар. Мисля, че като дете е гледал моето поведение в спорта, така както аз като юноша изучавах другите вратари. Разбира се, чувствам се приятно, че Петър Чех ме възприема по този начин.
— Възможно ли е, да ви видим в игра на световното първенство по хокей на лед през 2011 г.?
— Възможно е. В момента не мога да отговоря с да или не. С радост бих играл за националния отбор, но има много нюанси. За начало, трябва да получа покана. След това сам трябва да преценя, дали съм готов за участие в подобна надпревара, дали съм във форма. Със сигурност, би било голяма чест да играя на световното първенство.
— В какво се изразява за вас закуската за шампиони?
— Всичко зависи от времето, с което разполагам. Иначе, много обичам пържени яйца на очи./БЛИЦ
