Дъщерята на Боян Петров - Теа, не успя да се присъедини към неделния поход в памет на баща й, но се обърна към хората, участвали в него. Тя сподели също така, че продължава да таи надежда, че той е жив и ще се върне от Хималаите. Теа даде пример с американски алпинист, който три месеца е бил загубен на Шиша Пангма и е оживял...

„Ходила съм много пъти с него. Даже имахме една традиция – на едно определено място, където има много красива гледка, той винаги ме снимаше. Това е маршрутът, по който той винаги е тренирал. Знам, че е тренирал с много тежка раница, пълна с камъни, и е бягал нагоре", каза тя пред bTV.

– Остана ли ви надежда за чудо?
– Може би, по принцип, не бих имала надежда за чудо, но знаейки тази история за американски алпинист, който също е бил загубен три месеца на Шиша Пангма... Това нещо ми вдъхва надежда и тъй като баща ми не беше открит, това е което той би искал и е символично за него. Единствено това, че не беше открит, за всички нас остава някаква надежда, която може да трае месеци, години. Не мога да кажа дали вярвам в чудо, но има надежда. 

– Ако Боян Петров наистина си е отишъл от този свят, това ли е краят, който той би избрал?
– Абсолютно. Знам, че той това би избрал. Знам, че не би искал да почине някой ден в леглото си на топло. Определено би избрал нещо друго за себе си. И както казах, това е много символично. Той обожава природата, тя си го взе. 

– Ако ви чува, какво бихте му казали?
– Бих му разказала за всичко, за всичките му планове това лято. Понеже това лято много ще пътувам и той се радваше, много ме мотивираше да изкача и аз някой малък връх. Случва ми се да се събудя през нощта и да мисля за него, и това да ме е събудило. 

– Кои са най-ярките преживявания, които сте имали заедно?
– Най-веселите ми спомени са били през летата - пет-шест години поред, като бях по-малка ходехме на море и спяхме на палатки. Прекарвахме две-три седмици там. И той всяка сутрин ми купуваше палачинка за закуска и следобед ядяхме сладолед. И това наистина са най-скъпите ми спомени с него.

– Как трябва България да запомни Боян Петров?
– Бих искала да го запомнят като човек, който дава всичко от себе си, който не отлага нещата, както всички ние – просто ни мързи и отлагаме нещо ден за ден, а наистина планира и иска да осъществи всичко. И е много позитивен. Казвал ми е, че спи усмихнат.