Бившият футболист, а понастоящем маркетинг директор на Берое Ваня Джаферович застана пред камерата на клубната телевизия Beroe.tv, за да сподели своите впечатления и щастливи моменти от изминаващата 2015 година.

– Ваня, доколко ти липсваше Берое в Къщата (б.р. - Джаферович беше 28 дни в риалити шоуто "Биг Брадър", завършвайки втори)?
– Винаги съм говорил в Къщата и като сме си приказвали с други съквартиранти за Берое, разпитвах какво правят и как са резултатите на отбора. Сега ще призная нещо. Тогава, когато Деси (б.р. - фолкпевицата Десислава) излизаше на 10-12 участия, и всеки път съм я питал как са свършили Берое, така че имах информация за всеки един мач. Единствено не знаех голмайсторите, защото тя не можеше да запомни тези неща, но общо взето, като се връща, ми казва под леглото – 3:3 с Литекс. И разбирах резултатите. За мача с „Левски“ ми каза Ники Кънчев по време на „лайф предаването“, което беше много яко (б.р. - победата с 1:0 след гола на Спас Делев). Винаги съм казвал, че каквото и да се случва – може и да не съм с Берое, не зная къде ще съм след време, дали ще съм в Стара Загора, имам предвид дали ще работя в клуба. Някои хора ще кажат, че някои неща не ги върша, както трябва, че рекламата не се движи в добра посока. Аз съм съгласен, че някои неща могат да се оправят и да са по-добре, но винаги съм си бероец, каквото и става. Няма да работя в друг клуб, освен ако не стана треньор един ден, но в момента не се виждам изобщо в тази професия. Винаги ще съм си бероец в сърцето – това е!

– Забележително е, че през последните 12 месеца Берое е допуснал едва 5 шампионатни загуби, които са абсолютен рекорд в историята на клуба досега. На какво се крепи именно тази стабилност в защита, имайки предвид, разбира се, и твоите професионални компетентности като централен бранител?
– Мисля, че основна заслуга има спортно-техническият щаб специално с тренировките, които правят и подготовката на отбора, подреждането на футболисти и всички изпълняват това, което трябва. Имаме добри играчи в защита, много качествени. Имаме опитни, имаме млади, така че мисля, че в защитните функции целият отбор има заслуга – не казвам само защитници, защото имаме и дефанзивни полузащитници, които играят на много високо ниво вече няколко години – Джоман, Елиаш... Доколкото разбрах, Георги Динков играе в последните мачове на много добро ниво и се радвам много, защото това момче е от Стара Загора и специално за него много се радвам, защото трябва да има един такъв футболист. Хората да идват на стадиона да казват: „Той си е наш, той си е в сърцето и душата на отбора!“. Надявам се така и да продължи.

– Неминуемо резултатите са най-добрият показател, че работата в Берое спори и клубът върви по правилния път. В кои аспекти обаче, се състои най-осезаемото израстване на отбора и колектива?
– С всяка изминала година, с всеки мач всъщност ние израстваме като отбор. Треньорите също като треньори и смятам, че го доказаха в годините, откакто са тук, откакто някои футболисти са в отбора и всяка година надграждаме. Когато говорих с някои хора, даже и в Къщата някой ме пита – Къци май беше – как са Берое, защото аз му разправях как ние тръгнахме от много ниско и всяка година надграждаме лека-полека. Не сме стигнали, да кажем, да станем шампиони на България и после да се съсипем. Лека-полека награждаме и се надявам да стигнем до това ниво. Не се изхвърляме за заплати и такива неща, което пак си е основата. И ръководството, и спортно-техническият щаб не позволяват на никого да им „извива ръцете“ за заплати, за някакви страшни суми, които всъщност не трябва да се заплащат специално в България.

– Доказва ли настоящият състав на Берое, че е достигнал своя зенит и съвсем оправдано може да има претенции да се цели дори и в шампионската титла този сезон?
– Винаги има шансове, но не съм гледал последните мачове и не знам Лудогорец в какво състояние са. Мисля, че те ще натискат яко отново да станат шампиони. Също така „Левски“, като гледам, през този сезон са отбор, който са леко, да не кажа подпирани, но фаворизирани в някои ситуации, така че ние ще се борим с тях със сигурност. Когато сме играли срещу „Левски“ или Лудогорец, винаги сме се представяли добре с изключения на последния мач – не съм го гледал и няма смисъл да коментирам (б.р. - загубата с 0:5 в Разград). Винаги има и такива мачове. Защо да не се опитаме да направим нещо? Казвам: Миналата година станахме втори – ако тази година успеем да станем втори, ще е прекрасно. И трети – същата работа, пак си повторил това, което си направил миналата година. Аз само мога да им пожелая успех на момчетата, защото са наистина добри хора и футболисти.

– Неслучайно избрахме интервюто да се състои тук - в домакинската съблекалня на стадион „Берое“. Как се чувстваш в момента на мястото, именно от което си тръгнал, започвайки една значителна глава от твоята „книга на живота“ – тази в България?
– Седях точно тук, на това място. Много ми е емоционално, аз като вляза тук, си спомням първия ден. Като влязох в съблекалнята – бях дете още, на 22 години. Спомням си шкафовете какви бяха – дървени, даже след един мач толкова бях ядосан, че счупих моя шкаф от емоциите. Имахме много емоционални моменти, нямахме такива успехи, но винаги с добро и позитивна енергия ще се сещам за тази съблекалня, защото и аз съм оставил някаква следа.

– Днес, макар и извън футболния терен, отново си едно от главните действащи лица, ангажирани с организацията на 100-годишния юбилей на Берое, до чието отбелязване остава по-малко от половин година. Какво обещава кампанията на всички беройци, тръпнещи по повод предстоящия празник на футболна Стара Загора?
– Ще се опитаме да направим наистина хубав празник за всички. Имаме много идеи, надявам се да успеем да ги изпълним. Аз имам много хубави идеи като цяло за този празник – филм, книга, концерт, мероприятия в града – всякакви такива неща. Даже едно представление в театъра също мислим да направим. Дано да успеем да направим всичко. За мен този празник е нещо, което аз чувствам, че трябва да направя за този клуб. Специално използвам момента, защото съм и медийно малко по-известен, ще натискам всички страни да направим хубав празник. И за този празник да кажат, че Ваня Джаферович е дал своето, което е трябвало да даде за подобно нещо. Ще се опитам да го направя и даже като си говорих в Къщата с Евгени Минчев, той така ми каза: „Мисля, че това е, което ти трябва да направиш за този клуб. Ти вече не си футболист. Хората трябва да кажат: „Ето, Ваня Джаферович е дал нещо за тази 100-годишнина. Направил е нещо.“

– Вековен Берое... Лично като футболист с какво допринесе Ваня Джаферович за първото столетие и съответно с какви букви остава в историята на клуба?
– Това трябва да кажат други хора. Не мисля, че аз съм дал нещо много за Берое, специално футболно – нямам много успехи. Бил съм капитан на отбора, чужденец капитан – може би първият. Беконо също беше, но мисля, че аз съм, а той само за един или два мача. Това беше голяма чест за мен и мисля, че винаги съм се раздавал на 100%. Каквото съм могъл да направя като футболист, съм направил в такива условия. Яд ме е, че не съм бил тук, когато спечелихме първата Купа на България през 2010 година – тогава бях в Локомотив (София). Изпуснах няколко хубави момента. Яд ме е, че нямам нито един медал и една по-хубава такава емоция с Берое. Аз съм играл винаги в трудни моменти, не съм имал щастливи моменти като цяло, защото и след като се върнах имах много контузии и такива неща, но винаги публиката ме е подкрепяла и аз винаги съм бил зад тях. Затова винаги ще съм бероец – и да съм тук, и да не съм тук, и да съм в чужбина – аз винаги ще съм си Ваня Джаферович – бероецът!

– Каква би била Стара Загора без своя Берое?
– Това няма как да се случи… Стара Загора без Берое е все едно... не знам, защото, където и да кажеш Берое, всеки го сравнява със Стара Загора. Те са неразделно нещо – Берое и Стара Загора. Ако има финансови затруднения примерно след години, никога не знаеш как ще се развият нещата, дано да сме винаги така, както сме досега, стабилно, да се работи по такъв начин. Но всеки един клуб има трудни моменти. Ние също имаме трудни моменти. Когато имаш трудни моменти, винаги има хора, които да помогнат на този клуб, защото този клуб си има много фенове. И най-хубавото нещо е, че Стара Загора е само Берое – няма „Левски“, няма ЦСКА, няма да казвам другите, няма смисъл да ги споменавам. Тук няма и не трябва да има нищо друго – само Берое!

– Правейки равносметка за изминаващата 2015 година, какво те прави най-щастлив?
– Най-щастлив ме прави специално за тази година, че ми се роди второ дете – дъщеричката Бо. След като баща ми почина, това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Все едно той се е преродил по някакъв начин. Това е за мен, такова чувство – доволен съм и щастлив, че имам такова семейство. Също се радвам за Берое - върви добре. Радвам се, че съм се представил добре и в някои лични неща, както беше „Биг Брадър“, защото това бе за мен голямо постижение. Някой може да каже: „Защо ходиш в такива тъпи предавания?“ – това си е личен мой успех, както беше „Сървайвър“. Аз съм отишъл там, за да го спечеля. Отидох в „Биг Брадър“ и това си е голям успех за мен и затова казвам, че годината е като цяло хубава.

– А най-тъжен? За какво съжаляваш най-много днес, поглеждайки назад във времето?
– Беше като цяло хубава година. Нямам някакви моменти, за които съжалявам като цяло, не мога да се сетя. Сигурно има и някакви дребни неща, но нещо голямо – не. Беше хубава година. Да се надяваме, че следващата ще е такава. Предишните години бяха много по-тежки за мен.

– Бъдни вечер е един от най-светлите християнски празници наравно с предстоящото Рождество Христово. Как, къде и с кого ще посрещнеш коледните и новогодишни празници?
– Само със семейството за Коледа – с жена ми и децата в Стара Загора, тъй като е семеен празник. За Нова година ще видим, още не сме решили, но най-вероятно ще ходим някъде с едни приятели. Имаме няколко варианта, ще видим. Искаме малко и ние да разпуснем, защото имаше напрежение в последните месеци, специално за жена ми. Не че за мен не е имало – в Къщата е ад! Но отвън за мен да ме гледа и да ме чака с две деца, е било много трудно и искам и тя малко да разпусне и ще направя хубав празник за нея.

– Какви са най-съкровените ти празнични пожелания към всички, свързани със „зелено-бялата“ идея?
– Да са живи и здрави всичките. Това е най-важното и в следващата година да отпразнуваме тази 100-годишнина – това е най-хубавият празник, защото ние сме хората, които сега сме живи и ще успеем да отпразнуваме този празник за 100-годишнината. Това никога повече няма да се повтори – ще има 200 години, но ние няма да сме живи тогава, така че това трябва да го направим голям празник за град Стара Загора и за всичките фенове на Берое. Пожелавам им Берое да завърши, колкото е възможно, по-нагоре в класирането, да играем в Европа догодина и колкото се може, повече малки беройци.