-Г-н Димитров, на 14 януари навършихте 57 години. Как се чувствате? По-различно ли е усещането?
-Как да се чувствам? Същият съм си. Най-хубавият подарък за рождения ми ден са приятелите ми. Имам много приятели. Щастлив съм, че футболът ме срещна с доста хора. С годините
животът отся онези,
които са ме харесвали
само заради футбола
и като играч от онези, истинските, които ме познават такъв, какъвто съм. След като съм здрав и имам приятели, нищо друго не ми трябва. Виж, никога не съм живял с миналото. Каква е ползата? Няма смисъл. Важното е човек да гледа напред.
-Напоследък гледате повече тенис, отколкото футбол. Защо е така?
-Защото футболът не ми е интересен. Кого да гледам? Като има мачове, ги следя, но повече превъртам каналите. В днешно време 24 часа в денонощието можеш да гледаш мачове. Що се отнася до тениса... Гледам тенис от 1977 г. тогава се запалих по този велик спорт. Откакто имам възможност да пътувам, следя тениса. Моят любимец е Роджър Федерер.
-Можем ли да направим паралел между отказите на големи фигури в нашия спорт – Димитър Бербатов, Матей Казийски и Григор Димитров, да играят за България?
-Не можем да се сърдим на тези таланти. Друг е въпросът от морална гледна точка. Националният отбор е над всички. Знам, че се създаде сега някакво негативно мнение срещу Григор. Той игра някакъв демонстративен мач с някакъв французин в София, набра почитатели, раздаде автографи...Сигурно има някакви сериозни причини да откаже новия турнир момчето. Не зная. Що се отнася до Матей Казийски... Познавам го от много малък него, познавам също така родители му. Те се прекрасни хора. Приятели сме от повече от 25 години. Каква е тази тенденция – всички наши големи спортисти да са обидени на нещо и на някого. Когато си лидер в световен мащаб, винаги си в светлините на прожекторите. Свиквай да има скандали около теб.
-Питам ви, защото се оказа, че докато го чакаме в България, той се въргаля с новата си любовница и се пече по плажовете на Австралия...
-А, пече се..Какво да прави момчето? Гришо и тука да е, сигурно ще отиде някъде да разпуска. Нямам представа защо не се нави да участва в турнира в София.
-Вие никога не сте отказвали участие в националния отбор заради несериозни причини...
-(Прекъсва ме). Виж, не смесвай волейбола и тениса с футбола. Това са различни спортове. Но си прав, че винаги съм поставял националните интереси над личните. Това, да чуеш химна, е нещо велико. И сега космите ми настръхват, като се сетя. За Гришо какво да кажа? Доколкото зная, тенисистите подписват договорите си за участие в турнири за години напред. Календарът си го знаят наизуст. Може би служебни ангажименти и договори са го накарали да откаже участие в София. Той си знае най-добре. Оня ден, в Сидни видях да се веят български знамена. Какво по-хубаво от това? От това по-голяма реклама няма.
-Не пренебрегна ли Димитров родината си заради лични интереси?
-Е, пренебрегнал България. Хайде сега... Дайте да не се вглеждаме чак толкова. Пропуснало момчето един турнир, много важно. Все търсим някакви проблеми. Ето, виж какво става в щангите, в баскетбола, във волейбола, леката атлетика.
Все търсим
негативното
-Как да се чувствам? Същият съм си. Най-хубавият подарък за рождения ми ден са приятелите ми. Имам много приятели. Щастлив съм, че футболът ме срещна с доста хора. С годините
животът отся онези,
които са ме харесвали
само заради футбола
и като играч от онези, истинските, които ме познават такъв, какъвто съм. След като съм здрав и имам приятели, нищо друго не ми трябва. Виж, никога не съм живял с миналото. Каква е ползата? Няма смисъл. Важното е човек да гледа напред.
-Напоследък гледате повече тенис, отколкото футбол. Защо е така?
-Защото футболът не ми е интересен. Кого да гледам? Като има мачове, ги следя, но повече превъртам каналите. В днешно време 24 часа в денонощието можеш да гледаш мачове. Що се отнася до тениса... Гледам тенис от 1977 г. тогава се запалих по този велик спорт. Откакто имам възможност да пътувам, следя тениса. Моят любимец е Роджър Федерер.
-Можем ли да направим паралел между отказите на големи фигури в нашия спорт – Димитър Бербатов, Матей Казийски и Григор Димитров, да играят за България?
-Не можем да се сърдим на тези таланти. Друг е въпросът от морална гледна точка. Националният отбор е над всички. Знам, че се създаде сега някакво негативно мнение срещу Григор. Той игра някакъв демонстративен мач с някакъв французин в София, набра почитатели, раздаде автографи...Сигурно има някакви сериозни причини да откаже новия турнир момчето. Не зная. Що се отнася до Матей Казийски... Познавам го от много малък него, познавам също така родители му. Те се прекрасни хора. Приятели сме от повече от 25 години. Каква е тази тенденция – всички наши големи спортисти да са обидени на нещо и на някого. Когато си лидер в световен мащаб, винаги си в светлините на прожекторите. Свиквай да има скандали около теб.
-Питам ви, защото се оказа, че докато го чакаме в България, той се въргаля с новата си любовница и се пече по плажовете на Австралия...
-А, пече се..Какво да прави момчето? Гришо и тука да е, сигурно ще отиде някъде да разпуска. Нямам представа защо не се нави да участва в турнира в София.
-Вие никога не сте отказвали участие в националния отбор заради несериозни причини...
-(Прекъсва ме). Виж, не смесвай волейбола и тениса с футбола. Това са различни спортове. Но си прав, че винаги съм поставял националните интереси над личните. Това, да чуеш химна, е нещо велико. И сега космите ми настръхват, като се сетя. За Гришо какво да кажа? Доколкото зная, тенисистите подписват договорите си за участие в турнири за години напред. Календарът си го знаят наизуст. Може би служебни ангажименти и договори са го накарали да откаже участие в София. Той си знае най-добре. Оня ден, в Сидни видях да се веят български знамена. Какво по-хубаво от това? От това по-голяма реклама няма.
-Не пренебрегна ли Димитров родината си заради лични интереси?
-Е, пренебрегнал България. Хайде сега... Дайте да не се вглеждаме чак толкова. Пропуснало момчето един турнир, много важно. Все търсим някакви проблеми. Ето, виж какво става в щангите, в баскетбола, във волейбола, леката атлетика.
Все търсим
негативното
Навсякъде има проблеми. Отказали Бербатов, Казийски и Димитров...Е, да, те обаче са световноизвестни, а ръководителите на съответните спортове са световно неизвестни. Там е проблемът.
-Какво мислите за изхвърлянето на „Литекс” от „А” група?
-Не останаха вече отбори в елита. „Монтана” и „Пирин” ли са лицето на нашия футбол? Няма да има изпадащи...Е, какво повече да говорим? Тогава е най-добре да започваме направо лятна подготовка за новия сезон. Единствените два отбора, в които се работи нормално, са „Лудогорец” и „Литекс”. Ама ловчанлии ги изритаха... Всички останали са въздух под налягане. Няма какво да се лъжем. Разликата между „Лудогорец” и останалите е огромна. В Разград ходих наскоро. Там правят едни строежи, едно чудо... Да ти е кеф да отидеш на мач. Направо са светлинни години напред. Що се отнася до Литекс - не оправдавам постъпката на Стойчо Стоилов да извади отбора от терена. Това не е начинът. Има си контестации, жалби и т.н.
-„Левски” засега изглеждат като най-сериозен конкурент на гранда от Разград за шампионската титла...
-А, какви конкуренти? Дай да не се залъгваме. При едни нормални условия „Левски” са си за „В” група. С ЦСКА да си правят вечното дерби там. С отбора, който имат „сините”, направо им се чудя на големите приказки. Говорят за пари, за някакви селекции... Откъде вадят това самочувствие, не знам. Но това си е техен проблем. Не искам да ги анализирам.
-Как си обяснявате тази неочаквана атака, която предприеха от „Герена” към БФС? „Сините” настояват за оставки и за извънреден конгрес...
-Ами нали трябва да си измислят някакво оправдание при евентуален провал. Когато си силен и биеш, кой ти е виновен? Когато падаш, защото си слаб, кой ти е крив? Левскарите нито имат отбор, нито нищо, а тръгнали с големите претенции...Ето, и в ЦСКА е същата работа. Но това са много дълги и широки теми. Вече ми омръзна да говоря за тези неща. Няма начин. Не може да продължаваме все така.
-Какво става с ЦСКА?
-Честно да ти кажа, и аз не зная. Всеки ден десетки приятели ми се обаждат, питат ме какво става. Как да им отговоря? Нямам представа. Честно ви казвам.
-Родният ви тим „Берое” може ли да обърка нечии сметки? Може ли да се намесят старозагорци в борбата за титлата?
-Как да бъдат конкуренти? Те си взеха две купи на България, а миналата година взеха и сребърни медали в първенството...Доволни са. Май това е таванът им. В Стара Загора няма развитие. Единственото развитие е в „Лудогорец”. Те заслужават най-малко 3-4 години да играят без прекъсване в Лига Европа.
-Защо Кирил Домусчиев направи тези експерименти с португалеца Бруно Рибейро и с Едуард Ераносян?
-Домусчиев най-добре си знае. Не съм в кухнята на клуба. Там винаги са си имали отлични футболисти. Скоро никой няма да ги стигне.
-Явно точно толкова критикуваният Георги Дерменджиев е идеалният треньор за „Лудогорец”?
-Виж сега, навремето легендата на френския футбол Мишел Идалго знаеш ли какво ми казваше?
-Какво?
-Ставаше въпрос за „Арсенал” и за Арсен Венгер. Обсъждахме ги двамата с мосю Мишел. Питах го нещо за тактиката. А той ми отвърна: „Жорж, мон ами,
тактиката е само
за журналистите
Когато имаш 11 отлични футболисти, национални състезатели, нямаш никакъв проблем”. Демек, треньорът е ...нали знаеш. Безгласна буква (смее се). Е, аз не вярмам, че е чак така, де. Когато не вървят нещата, треньорът си е пътник. Когато нямаш добри играчи, ако ще и Господ да си, нищо не става. Ето къде е сега Жозе Моуриньо? „Челси” отива на изпадане.
-Вие сте работили с десетки треньори в кариерата си. На кого от тях сте задължен най-много?
-На кой да съм задължен? На никого не съм задължен! Те са си работили хората и аз съм си тренирал съвестно, вършил съм си работата перфектно. Не сме имали проблеми. Всички съм ги уважавал. Толкова много са били, че няма смисъл да ги изреждам.
-Не ви ли се работи като треньор в нашия футбол?
-Е, тука в България, какво да работиш? Какво да ти обяснявам. Нещата са доста комплицирани.
-Познавате отлично президента на УЕФА Мишел Платини. Как ще коментирате атаката срещу него от разследващите органи?
-Кой съм аз, че да коментирам шефа на европейския футбол? Това са много сериозни неща, за да ги коментирам. Българите какво общо имаме с този скандал? Къде сме ние, къде са Платини и Сеп Блатер? Дайте да не си мешаме капите с „голямото добро утро”. Ние ли, дето тоалетните още са ни на двора?
-Скандалът в световния футбол може ли да рефлектира върху БФС?
-Не ме разсмивай. Те хората не знаят къде е България, ти искаш да се отрази и у нас. Как ще стане?
-Христо Стоичков покани ли ви за шоуто, което планира на 20 май на Националния стадион „Васил Левски”?
-Виж, аз ще бъда там, пък макар и като зрител. Аз няма да играя в този мач. Има момчета, които все още подържат форма, аз не го правя. Няма как да изляза на терена. Но ще присъствам като статист (Смее се).
-Ако зависеше от вас, кого бихте избрали за „Футболист №1 на България”?
-Не го избирам аз, избирате го вие, журналистите. Трудно е да кажа кой заслужава най-много и да посоча едно име. В световния футбол като цяло има криза, вие искате при нас нещата да са нормални. Ето, виждаш, че в последните седем години само двама стават №1 – Кристиано Роналдо и Лео Меси. Едно време имаше поне по 4-5 равностойни претенденти за „Златната топка”. А сега няма кого да избереш. Кризата е повсеместна. Липсват големите играчи. Футболът е по-различен. Добре, че разрешиха и южноамериканците да участват в класацията. Навремото бяха само европейци. Роналдо щеше десет пъти да вземе „Златната топка” иначе по стараха схема. Хората по върховете на футбола мислят. Те разбират нещата. Не са като нас с теб. По света въведоха спрея за дистанцията, отмениха връщането на топката към вратаря, а в България какво става? Ние един терен не можем да направим като хората. Или като го открием, започваме да се радваме, все едно, че сме открили някаква нова планета. Его, гледам сега холандското първенство. Там вали сняг повече от тук. Обаче така са олизали всичко, че не можеш да разбереш зима ли е, лято ли е. А у нас винаги има по три педи сняг около пистата. Какво чистят байчовците тука? Дори не можем да изхвърлим снега отвън. Какво да говорим?
-Добре де, но от българите кой беше най-добър?
-При нас ли? Нямам представа. Такава суша е, че...и аз не мога да го опиша. Дето имаше един стих на гениалния поет Никола Вапцаров: „Живот ли бе да го опишеш?”. Всеки прави каквото му скимне.
-Как гледате на ехидните подхвърляния, че по ваше време футболът е бил по-бавен и по-некачествен, отколкото е съвременнният?
-Само ме разсмиват подобни тъпотии. Бавен бил футболът? Тия, дето го говорят това, са го чули от някой „умник”.
-Какво мислите за изхвърлянето на „Литекс” от „А” група?
-Не останаха вече отбори в елита. „Монтана” и „Пирин” ли са лицето на нашия футбол? Няма да има изпадащи...Е, какво повече да говорим? Тогава е най-добре да започваме направо лятна подготовка за новия сезон. Единствените два отбора, в които се работи нормално, са „Лудогорец” и „Литекс”. Ама ловчанлии ги изритаха... Всички останали са въздух под налягане. Няма какво да се лъжем. Разликата между „Лудогорец” и останалите е огромна. В Разград ходих наскоро. Там правят едни строежи, едно чудо... Да ти е кеф да отидеш на мач. Направо са светлинни години напред. Що се отнася до Литекс - не оправдавам постъпката на Стойчо Стоилов да извади отбора от терена. Това не е начинът. Има си контестации, жалби и т.н.
-„Левски” засега изглеждат като най-сериозен конкурент на гранда от Разград за шампионската титла...
-А, какви конкуренти? Дай да не се залъгваме. При едни нормални условия „Левски” са си за „В” група. С ЦСКА да си правят вечното дерби там. С отбора, който имат „сините”, направо им се чудя на големите приказки. Говорят за пари, за някакви селекции... Откъде вадят това самочувствие, не знам. Но това си е техен проблем. Не искам да ги анализирам.
-Как си обяснявате тази неочаквана атака, която предприеха от „Герена” към БФС? „Сините” настояват за оставки и за извънреден конгрес...
-Ами нали трябва да си измислят някакво оправдание при евентуален провал. Когато си силен и биеш, кой ти е виновен? Когато падаш, защото си слаб, кой ти е крив? Левскарите нито имат отбор, нито нищо, а тръгнали с големите претенции...Ето, и в ЦСКА е същата работа. Но това са много дълги и широки теми. Вече ми омръзна да говоря за тези неща. Няма начин. Не може да продължаваме все така.
-Какво става с ЦСКА?
-Честно да ти кажа, и аз не зная. Всеки ден десетки приятели ми се обаждат, питат ме какво става. Как да им отговоря? Нямам представа. Честно ви казвам.
-Родният ви тим „Берое” може ли да обърка нечии сметки? Може ли да се намесят старозагорци в борбата за титлата?
-Как да бъдат конкуренти? Те си взеха две купи на България, а миналата година взеха и сребърни медали в първенството...Доволни са. Май това е таванът им. В Стара Загора няма развитие. Единственото развитие е в „Лудогорец”. Те заслужават най-малко 3-4 години да играят без прекъсване в Лига Европа.
-Защо Кирил Домусчиев направи тези експерименти с португалеца Бруно Рибейро и с Едуард Ераносян?
-Домусчиев най-добре си знае. Не съм в кухнята на клуба. Там винаги са си имали отлични футболисти. Скоро никой няма да ги стигне.
-Явно точно толкова критикуваният Георги Дерменджиев е идеалният треньор за „Лудогорец”?
-Виж сега, навремето легендата на френския футбол Мишел Идалго знаеш ли какво ми казваше?
-Какво?
-Ставаше въпрос за „Арсенал” и за Арсен Венгер. Обсъждахме ги двамата с мосю Мишел. Питах го нещо за тактиката. А той ми отвърна: „Жорж, мон ами,
тактиката е само
за журналистите
Когато имаш 11 отлични футболисти, национални състезатели, нямаш никакъв проблем”. Демек, треньорът е ...нали знаеш. Безгласна буква (смее се). Е, аз не вярмам, че е чак така, де. Когато не вървят нещата, треньорът си е пътник. Когато нямаш добри играчи, ако ще и Господ да си, нищо не става. Ето къде е сега Жозе Моуриньо? „Челси” отива на изпадане.
-Вие сте работили с десетки треньори в кариерата си. На кого от тях сте задължен най-много?
-На кой да съм задължен? На никого не съм задължен! Те са си работили хората и аз съм си тренирал съвестно, вършил съм си работата перфектно. Не сме имали проблеми. Всички съм ги уважавал. Толкова много са били, че няма смисъл да ги изреждам.
-Не ви ли се работи като треньор в нашия футбол?
-Е, тука в България, какво да работиш? Какво да ти обяснявам. Нещата са доста комплицирани.
-Познавате отлично президента на УЕФА Мишел Платини. Как ще коментирате атаката срещу него от разследващите органи?
-Кой съм аз, че да коментирам шефа на европейския футбол? Това са много сериозни неща, за да ги коментирам. Българите какво общо имаме с този скандал? Къде сме ние, къде са Платини и Сеп Блатер? Дайте да не си мешаме капите с „голямото добро утро”. Ние ли, дето тоалетните още са ни на двора?
-Скандалът в световния футбол може ли да рефлектира върху БФС?
-Не ме разсмивай. Те хората не знаят къде е България, ти искаш да се отрази и у нас. Как ще стане?
-Христо Стоичков покани ли ви за шоуто, което планира на 20 май на Националния стадион „Васил Левски”?
-Виж, аз ще бъда там, пък макар и като зрител. Аз няма да играя в този мач. Има момчета, които все още подържат форма, аз не го правя. Няма как да изляза на терена. Но ще присъствам като статист (Смее се).
-Ако зависеше от вас, кого бихте избрали за „Футболист №1 на България”?
-Не го избирам аз, избирате го вие, журналистите. Трудно е да кажа кой заслужава най-много и да посоча едно име. В световния футбол като цяло има криза, вие искате при нас нещата да са нормални. Ето, виждаш, че в последните седем години само двама стават №1 – Кристиано Роналдо и Лео Меси. Едно време имаше поне по 4-5 равностойни претенденти за „Златната топка”. А сега няма кого да избереш. Кризата е повсеместна. Липсват големите играчи. Футболът е по-различен. Добре, че разрешиха и южноамериканците да участват в класацията. Навремото бяха само европейци. Роналдо щеше десет пъти да вземе „Златната топка” иначе по стараха схема. Хората по върховете на футбола мислят. Те разбират нещата. Не са като нас с теб. По света въведоха спрея за дистанцията, отмениха връщането на топката към вратаря, а в България какво става? Ние един терен не можем да направим като хората. Или като го открием, започваме да се радваме, все едно, че сме открили някаква нова планета. Его, гледам сега холандското първенство. Там вали сняг повече от тук. Обаче така са олизали всичко, че не можеш да разбереш зима ли е, лято ли е. А у нас винаги има по три педи сняг около пистата. Какво чистят байчовците тука? Дори не можем да изхвърлим снега отвън. Какво да говорим?
-Добре де, но от българите кой беше най-добър?
-При нас ли? Нямам представа. Такава суша е, че...и аз не мога да го опиша. Дето имаше един стих на гениалния поет Никола Вапцаров: „Живот ли бе да го опишеш?”. Всеки прави каквото му скимне.
-Как гледате на ехидните подхвърляния, че по ваше време футболът е бил по-бавен и по-некачествен, отколкото е съвременнният?
-Само ме разсмиват подобни тъпотии. Бавен бил футболът? Тия, дето го говорят това, са го чули от някой „умник”.
Бавен, пък те падат с 0:5
още до 40-ата минута
още до 40-ата минута
Какво значи „бавно”? Нали Чичо Пенчо (Димитър Пенев – б.р.) имаше един такъв лаф – „бавно бързо”. Викаше ни:”Бързайте бавно”. Нещо такова. Навремето се майтапехме с колегите, че западните футболисти играели след нас с дълги гащета. Понеже модата пак се върнала на дългите гащета. Не виждам футболът да се е променил към по-добро. Да, сегашните футболисти са малко по-здрави физически, но го няма това въображение, липсват импровизаторите и магьосниците, заради които се пълнеха стадионите. Твоите колеги сигурно не знаят, може би са малки, но дори във всеки от българските отбори имаше по 3-4 играчи, които биха ритали с успех в най-големите западни клубове. Те просто правеха спектакъл за хората. Сега кого да гледаш? Заради кого да ходиш по стадионите? Останаха 5-6 човека и толкова. Другото всичко е една сива и безлична маса.
-Ще вземете ли страна в спора „Диего Марадона или Лео Меси”?
-Човече, хората живеят с настоящето, ние се връщаме все в миналото. Какво било преди 100 години... Когато в Англия са измислили футбола, ние още сме били под турско робство. Какво да сравнявам Диего с Меси? Всеки е бил №1 за времето си. Сигурно сега маркетинговите стратези търсят кого да рекламират, искат да измислят нови идоли за младите, които да ги следват.
-Не мислите ли, че защитниците в съвременния футбол се отнасят прекалено толерантно към двете мегазвезди и маркетингови икони Меси и Роналдо? Не виждате ли, че ги щадят и хич не ги ритат?
-Не си прав. Онзи ден гледах „Еспаньол” - „Барселона” за Купата на краля. Буквално счупиха от ритане Лео. Ако мачът се играеше в България, сигурно щяха да го прекратят. Тези, защитниците на „Еспаньол”, сигурно щяха да ги изпонакажат да не играят по една година заради теслите, които отнесоха съперниците им. Такова ритане беше, че не е за разправяне. Ама виж, хората вече не обръщат внимание на простотииите. Така ги възпитават големите фигури, че са над нещата. Виж Меси как се държи на церемонии по награждаване, на публични места... С пет „Златни топки” е момчето, а не смее да се обади никъде. Толкова е скромен.
-Нека накрая на разговора ни да засегнем и темата „ЦСКА”. Мениджърът Лъчезар Танев и Стойчо Младенов обявиха желанието си да се откажат от претенциите си по стари задължения, които имат да взимат от клуба. Как ще го коментирате това?
-Да, и аз четох подобни изказвания.Отказват се хората. Не мога да коментирам тяхното решение. Те си знаят най-добре защо са го направили. Не мога да им соча пътя, по който да вървят. Най-лошото обаче е, че ЦСКА е във „В” група. И не се знае къде ще играем догодина. Това е трагичното. Всичко друго е без никакво значение.
МИЛЕН ДИМИТРОВ
