Едвин Джеси е роден на 1 юли 1991 година в Амстердам (Холандия). Изглажда се като футболист в академията на АЗ Алкмаар, а след това играе за Телстар, Де Граафшап, Твенте, Хераклес и Рода. Първият му отбор извън Холандия е Олесунд (Норвегия). Тази зима Джеси пристигна в ЦСКА. Ето първото му интервю лично за агенция БЛИЦ. Джеси разказва за себе си и говори за доста теми извън футбола.
-Едвин, как започна да тренираш футбол?
-Баща ми видя потенциала в мен и започна да ме подготвя. Той не е бил футболист, макар че всички казват, че е имал качества като млад. Както се казва, той дръпна спусъка и ме запали по футбола.
-Родителите ти са от Гана, откъде точно?
-Град Кумаси, район Ашанти. Градът се намира на около 500 километра северно от екватора, известен е с красивата си растителност. Затова го наричат Градинския или Цветния град. В последните години се развива доста бързо и е един от основните градове в страната.
-Сега ходиш ли там?
-Разбира се, всяко лято, когато се събира националният отбор на Гана, за когото аз играя.
-Имаш ли баби и дядовци?
-Да, и от двете страни – и на майка ми, и на баща ми.
-Защо родители ти са се преместили в Холандия?
-Баща ми беше моряк (усмихва се). С майка ми са заедно още от престоя им в Гана. След това са се установили в Европа. Ние сме родени в Холандия.
-Ти си роден в Амстердам, имаш ли братя или сестри?
-Да, роден съм в Амстердам. Ние сме общо осем деца – седем братя и една сестра.
-Само едно момиче?!
-Да, баща ми е силен мъж (смее се). Един от малките ми братя също играе футбол - Раймонд, роден е 1994 година. Той също като мен мина през академията на АЗ Алкмаар, а след това игра в Рода, Камбур и от миналата година върви по моите стъпки - в норвежки отбор е - Стабек. Един от братята ми е счетоводител, друг работи в хотел и скоро ще бъде мениджър, сестра ми е адвокат. Имам и брат, който се справя много добре в областта на инвестициите.
-Имал ли си трудни моменти като дете? Нещо, за което не искаш да си спомняш?
-Не, категорично! Имал съм всичко, от което се нуждая. Родителите ми имаха стабилна работа, бяха много стриктни и ни отглеждаха като добри християни. Правеха всичко, за да ни възпитават по правилен начин и да ни защитават от изкушенията на живота. Наистина имах страхотно детство.
-Какво мислеше майка ти за желанието ти да играеш футбол? Майките винаги искат децата им да наблягат над учебниците.
-(смее се). Да, точно така. Предпочиташе да уча, но това беше много отдавна. В училище се справях много добре с уроците, но постоянно бягах, за да ходя на тренировки. Да, наистина бях добър ученик.
-Какъв щеше да станеш, ако не беше играл футбол? Моряк може би?
-(смее се) Архитект. Харесва ми тази професия.
-В социалните мрежи имаш снимки на децата ти. Колко са големи?
-Имам момче и момиче, на четири и на две годинки (на снимката вдясно). А след месец чакаме трето дете. Ще бъде отново момченце. Обичам ги с цялото си сърце. Те са големият ми стимул в живота.
-Как се запозна с майка им?
-Срещнахме се в Амстердам. Тя ще дойде следващия месец, след като се роди бебето. Обичаме да бъдем заедно, защото си помагаме.
-Кой беше първият ти идол във футбола?
-(отговаря без замисляне) Куинси Овусу Абейе. Той е като мен, от ганайски произход. И е роден в същия квартал в Амстардам, в който и аз. Той беше моят герой, страшно бърз, направо светкавица (прави жест с ръката). Харесвах още Роналдиньо, бразилеца Роналдо.
-Не португалския, така ли?
-Не, той е добър играч и много го уважавам, но...
-Роналдо или Меси, това е въпросът, който разделя феновете по света?
-Меси, Меси, естествено. Но за мен винаги номер едно ще бъдат Роналдиньо и Роналдо Феномена. Харесвах онзи състав на Бразилия, който стана световен шампион 2002 година. Бях малко дете, но ги помня всички. Ривалдо също беше добър.
-Тренирал си в академията на АЗ Алкмаар. С кои по-известни треньори си работил?
-Луис Ван Гаал, Роналд Куман и Дик Адвокаат.
-Кой е най-добър от тях?
-Роналд Куман. Особено като човек. Беше прекрасен, държеше се с нас бащински.
-Помниш ли Николай Михайлов от периода си в Твенте?
-Разбира се. Той е много добър вратар и ми е помагал много. Беше ми нещо като ментор - даваше ми добри съвети. Но не сме говорили много отдавна един с друг, следваме се в Инстаграм.
-В Твенте беше заедно с Жерсон Кабрал, който сега е в Левски?
-Да, познавам Кабрал, откакто бях 8-годишен. Играех в академията по това време. Познаваме се доста години и мога да кажа, че сме добри приятели.
-Тогава в отбора играеше и Насер Шадли...
-О, страхотен играч. Бяхме добри приятели, видяхте какво световно първенство за Белгия направи. Много са добри белгийците.
-След престоя ти в Холандия дойде време да заиграеш на студено в Норвегия. Как свикна с времето?
-Наистина беше много студено, много. Но там играх много добре, вкарах страхотни голове, записахме много добри мачове. Дойде обаче време да си тръгна, за да продължа кариерата си. ЦСКА е отлично място, за да направиш кариера.
-Вече няколко месеца си в ЦСКА. Какво научи за публиката, харесват ли ти феновете?
-Страхотни, страхотни, поклон. Подкрепят ни през всичките 90 минути. Първят път, когато ги видях, бях много впечатлен. Онзи сектор там (сочи с ръка) зад вратата... Браво, на малко места съм виждал такива фенове като тези на ЦСКА.
-Но те искат шампионска титла?
-Така е, разбирам го. И я заслужават.
-ЦСКА не е бил шампион от 2008 година. Това са 10 години. Примерът е все едно Аякс да не е бил 10 години шампион на Холандия. Това е голям шок за феновете.
-Така е. Знаех това за ЦСКА, преди да дойда, защото тук играеше моят добър приятел Грегъри Нелсън.
-Можете ли да станете шампиони тази година?
-Мога да обещая, че ще се борим за титлата.
-Какво мислиш за Лудогорец?
-Всички в България знаят за Лудогорец. Имат седем поредни титли. Топ отборът са, но тази година ще покажем, че ЦСКА е топ отборът.
-Знаеш ли нещо за българския футбол, например за Христо Стоичков.
-Разбира се, той е вашата лененда. Кой не е чувал за Христо Стоичков?! Носител е на „Златната топка“. Знам още Попов от Спартак Москва, Бербатов, вече ви споменах за Нико Михайлов (б.р. – изрича го Нико).
-Следващият ви мач е с Адмира Вакер в Лига Европа, какво очаквате?
-Ще се борим. Искаме да играем в груповата фаза на Лига Европа.
-В кой отбор мечтаеш да играеш?
-Мечтата ми? (замисля се) Наистина ли искаш да знаеш каква е. В бъдеще да съм добре, семейството ми да е здраво. В момента съм щастлив, семейството ми е щастливо, това е повече от мечта.
-Гана и Холандия не бяха на Световното, за кой отбор стискаше палци?
-Подкрепях Хърватия, исках да победят, но Франция беше много силен отбор. Мислех, че Бразилия ще победи, но много ме разочароваха. Не мисля, че Неймар беше на 100%. Меси и Роналдо нямаха отбори зад себе си, не става сам на терена. Радвам се за френските ми приятели.
-Какво правиш в свободното си време?
-Прекарвам го със семейството ми, обичам да играя плейстешън.
-Африка продължава да ражда таланти, как? И на изминалото световно първенство имаше футболисти с африкански корени в националните отбори на Франция, Белгия, Швейцария...
-Защото ние сме Африка (смее се). Футболът е начин децата да се спасят децата от улицата. Господ ни е дал много талант.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
В националния отбор на Гана
Със съпругата си Деби
