Мирчев е бивш футболист на Сливен и ЦСКА. Бил е треньор на Септември (София) и юношеския национален отбор, дългогодишен треньор в ДЮШ на ЦСКА. Пет пъти републикански шампион на България като треньор на юношески формация - два пъти с ЦСКА и три пъти със Септември (София). 11 пъти е ставал и градски шампион. Съосновател на детско-юношеската школа Барса БГ, където работи и в момента. Има двама синове – Васко и Константин. Косьо също като баща си е бивш футболист. Радва се и на трима внуци. БЛИЦ потърси Мирчев по случай юбилея му.

 

-Ами като на 26 (смее се). Ако трябва да бъда откровен, чувствам се помъдрял. Гледам по-зряло и по-уравновесено на нещата и на проблемите, които в днешно време не са никак малко. Чувствам се щастлив, защото най-близките ми хора са винаги до мен. Това са прекрасната ми съпруга Бети, синовете ми Васко и Константин и внуците – Константин-младши, Мартин и Кристиян. Няма как да не спомена и снахите Симона и Вероника, които са част от нашето семейство. Те са съпруги и майки за пример. Благодаря на всички, че са ме подкрепяли и ме подкрепят.

-Вие сте съосновател на набиращата все повече и повече скорост футболна академия Барса БГ.

-Да, радвам се, че нещата в академията вървят стабилно. Работим по същата методика, с която стартирахме проекта. Има интерес, има деца, има и успехи. От това по-хубаво – здраве му кажи.

-Има ли обаче талантливи деца?

-Това е важен въпрос. За щастие отговорът е положителен. Аз цял живот съм тренирал деца и юноши. Ако трябва да бъда откровен, имало е периоди, когато талантите са липсвали. Днес обаче мога най-отговорно да заявя, че няма дефицит на качествени момчета. Важното е те да развиват добре таланта си, за да може един ден да тръгнат по стъпките на големите.

- Съществуват ли обаче добри условия?

- Разбирам накъде биете... Честно казано, в България не преобладават добрите условия за тренировки. Знаете какво имам предвид – терени, бази, екипировки, топки и така нататък. Малко са местата, където условията са перфектни. Едно от тях е комплекс “Царско село”. Надявам се рано или късно този толкова болезнен въпрос най-сетне да бъде разрешен, защото едно дете, колкото и талантливо да е, няма ли база за развитие, трудно ще стигне върховете.

- Откривател сте на доста добри футболисти. Бихте ли посочили някой от тях?

- Сещам се за набор 87. В него блестяха вратарят Владо Стоянов и полевите играчи Орлин Старокин, Сашо Бранеков, Георги Божилов, Димитър Петков-Макето и други. Тези момчета успяха да пробият в мъжкия футбол, а вижте докъде стигна Владо. Стана шампион, проби в евротурнирите, извоюва си титулярно място в националния отбор. В по-ранните години съм тренирал други момчета, които впоследствие се наложиха при мъжете. Това са нападателят Тодор Колев, вратарят Славчо Тошев, защитникът Йордан Върбанов. Има и още, дано да не пропусна някого... О, разбира се, Румен Калчев, който бе голям талант и намери място в стартовите единайсет на ЦСКА. Не мога да забравя и Иван Спахиев.

-А Бербатов? Защо не казвате нищо за него, след като и до днес поддържате връзка. Казват, че сте един от малкото, на когото Бербо вдига телефона си?

- Да, Митко е тренирал при мен, когато бях в школата на ЦСКА. Не съм му бил личен треньор, но е водил индивидуални тренировки под мое ръководство. Давал съм му съвети. Не само той, Стилиян Петров – също. Те са чудесни момчета и най-важното – хора с главно Х. Ненапразно и до днес се чуваме. Тук е мястото да поздравя Стенли. Гордея се с него. Той е мъж за пример, след като успя да се пребори с коварната болест.

-Имате 5 републикански и 11 градски титли като треньор в ДЮШ? Кой успех ви е най-сладък?

- Всички, всички са сладки. Е, има моменти, които не се забравят. Такъв например е случаят с набор 82 в ЦСКА, когато станахме шампиони в Смолян, побеждавайки “Левски” с 1:0 на финала. Вкарахме им гола в последната минута. Ние бяхме на седмото небе от щастие, а Наско Сираков, който присъства на мача в качеството си на спортен директор, и останалите посиняха от яд.

-Като футболист имате шампионска титла с юношеската формация на ЦСКА?

- Да, беше през 1972 година. Имахме невероятен състав. За пример ще ви посоча следния факт – втория зад нас в класирането изостана с цели 21 точки! Тогава бях в един отбор с Валентин Михов, с Краси Горанов, с Юри Николов.

-После правите добра кариера в мъжкия отбор на Сливен, след което се връщате в ЦСКА и заигравате в представителния тим на “червените”?

- В Сливен бяха прекрасни години! Помня, че победихме “Левски” с 1:0 с гол на Паро Никодимов след атака, започната от мен. С този успех помогнахме на ЦСКА да триумфира с титлата. След това от есента на 1976 до 1979 година бях в мъжкия състав на “армейците”. Там играх с невероятни футболисти, със светила. Няма смисъл да ги изброявам всичките, защото няма да ви стигне мястото (смее се).

- Имате мачове във вечното дерби срещу “Левски”. Синът ви Косьо също е участвал в двубой №1 на България... Не смятате ли...

- (прекъсва ме). Сещам се какво ще ме питате. Дали и внуците ми един ден няма да играят в дербито ЦСКА – “Левски”...

- Точно така!

- Силно се надявам някой от тях да тръгне по нашите стъпки. Би било хубаво футболната фамилия Мирчеви да намери своето продължение на терена чрез внуците.

- Пожелавам ви го от сърце!

- Благодаря ви!