Георги Вангелов, звездата на българската свободна борба в момента, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той ще влезе в ролята на „И сам воинът е воин“ ще влезе единственият български представител в схватките на олимпийския турнир по свободна борба. Той ще стартира на 4 август в най-леката категория, която според анализаторите е с най-силна конкуренция. Преди да отпътува за Токио Вангелов застана пред камерата на „Код Спорт“ в столичния комплекс „Диана“ след последната си тренировка на българска земя. И определено демонстрира спокойствие и самочувствие на базата на спечелените през последния сезон бронзови медали от европейското първенство и Световната купа. Отличия, които логично вдигнаха акциите му за надпреварата в най-големия спортен форум. Атрактивният стил на Вангелов стана причина и за друго признание. Той бе поканен за изява в отбора на Света срещу този на САЩ на митичния нюйоркски площад „Таймс Скуеър“. На два пъти представя и Европа също в отборни двубои срещу хегемона Русия. Носител е и на най-престижното българско отличие – „Златния пояс на Дан Колов“.

- В навечерието на олимпийските схватки по борба в Токио приветстваме на тепиха на „Код Спорт“ единствения ни представител в свободния стил Георги Вангелов! По програма той ще стартира на 4 август в най-леката категория – до 57 кг и ден преди да отпътува за японската столица застана пред нашата камера. Здравей, в какво настроение те намираме? Какви чувства надделяват в теб преди отпътуването?
- Здравейте! Намирате ме в добро настроение след тренировка. Леко съм изморен, но в момента трябва да съм така и оттук нататък поразреждаме тренировките и ще събера сили. Чувствам се много добре и съм в добро настроение. Имам желание да се боря.

- Това е чудесно. Във всяка категория право на участие имат само по 16 състезатели и реално опасност дебне отвсякъде. И все пак на кои борци при най-леките акциите са най-високо преди старта?
- Конкуренцията е много голяма. Само 16 човека са от целия свят при толкова много борци. Силите са много изравнени. Последните години всеки е побеждавал всеки, включително аз съм побеждавал много от тях, както и те мен също. Мисля, че ще е въпрос на ден. Който е направил по-добра подготовка, който е по-добре психически, той ще надделее.

- Има ли силно азиатско присъствие?
- Да, азиатското присъствие е силно – японци, узбекистанецът е там, казахстанецът също е медалист. Но всеки може да бъде победен. Въпрос на настройка е.

- Изпълни ли всичко от плана за подготовка? Доколко обърка програмата ти смъртоносният COVID-19?
- Направих добра подготовка, наистина се чувствам добре. Имахме някакви леки контузии, но нищо фрапантно. В нашия спорт това е напълно нормално. Да пропуснеш един-два дни тренировки заради някакви болежки при нас е нормално. Подготовката мина наистина добре. А COVID-19 за мен не е объркал нищо. Гледаме какви са условията и се нагаждаме според тях. Каквото ни позволява финансирането, каквото ни позволяват мерките, това правим.

- Имаш задължителна ваксинация за игрите.
- Да, направих си я.

- Преболедува ли COVID-19?
- Преболедувах го, да, но леко, нямаше нищо сериозно.

- А как стои въпросът с килограмите? Колко най-много си се виждал на кантара, преди да започнеш да се вталяваш за кат. до 57 кг?
- Килограмите не са малко, свалям около 7-8 кг, което е доста тежко. И то не е само да свалиш килограмите, защото след кантара имаме около два часа за възстановяване – много е малко времето. Сложно е, но всички в категорията свалят, не съм само аз. Така че минаваме го и гледаме към срещите.

- Реално ти няма какво да губиш на тези игри – това плюс ли е за теб? Чувстваш ли се готов за приятна изненада?
- Мисля, че на тази Олимпиада никой няма какво да губи, само може спечелиш и да оставиш името си в историята. За мен най-важно е да изляза там, да дам абсолютно всичко от себе си, да покажа най-добрата си форма. И вече каквото сабя покаже и каквото Господ е написал. Просто да си тръгна оттам удовлетворен, че съм дал абсолютно всичко от себе си и да не съжалявам за нищо после. Мисля, че ако направя това, ще взема медал.

- Пожелаваме ти го! Във времето изстрада много контузии, които определено те спираха по пътя нагоре. Доколко забавиха развитието ти и можеха ли да те откажат от спорта дори?
- Да, претърпях доста контузии. Имам две операции по краката, след това съм удрял коленете безброй пъти. Замислял съм се да се откажа, минавало ми е през ума в такива тежки моменти, но съм останал. Преодолях го това нещо и ето сега ще участвам на олимпиада. Така че съм щастлив. Мисля, че така е било писано и така е трябвало да стане. Сега вече съм добре, преодолял съм го, направило ме е по-силен и само трябва да покажа наистина какво мога.

- Защо избра борбата за любим спорт? И защо свободен стил? Вярно ли е, че като малък си бил надежда и във футбола?
- Като малък всеки е играл футбол, и аз съм минал оттам. Чак надежда не мога да кажа, бил съм четвърти-пети клас. Към борбата бях насочен, баща ми е бил също борец. Той ми показа пътя, хареса ми и реших да го следвам.

- Роден си в Раднево, където започваш с борба. После тренираш в Сливен и идваш в ЦСКА. Разкажи нещо накратко за тези периоди – треньори, цели, успехи…
- Да, започнах първо в Раднево. Там спечелих и първия медал от републиканско първенство. След това ме харесаха в Сливен и отидох в школата там, която беше доста силна. Много се държеше на дисциплината, бях в спортен интернат, беше като комунизъм. Дисциплината беше уникална и отборът беше много силен. Винаги бяхме или първи, или втори в отборното класиране. Гледахме само шампионските места, само в първа позиция се целехме. Там направих една хубава основа и след това като дойдох в София, вече почнахме наистина здравите тренировки. Показах се на международния тепих, станах европейски шампион и вицесветовен. Тренирах при Рахмат Сукра и при Йордан Денев. Тук вече наистина ми беше израстването.

- Имал ли си кумири през годините? От кого си се учил в националния отбор например?
- Валентин Йорданов ми е кумир! Мисля, че на много хора е той. Борец №1 на ХХ век! Живата легенда! Следвам неговия пример и гледам да се уча от него. Когато бях малък, в националния отбор имаше наистина големи шампиони. Там бяха Радослав Великов, Анатолий Гуйдя, Мишо Ганев, Кирил Терзиевж- световни, европейски шампиони, олимпийски медалисти. Като си в залата, гледаш и се учиш от тях. Който и да погледнеш, винаги има какво да научиш. Така влизаш в залата с удоволствие, винаги си щастлив. Само да си покрай тези хора… Настроението беше страхотно.

- Спомена легендата Вальо Йорданов, той определено има симпатии към теб, но е много ядосан, когато не атакуваш от първата минута. Прав ли е – не рискуваш ли много, когато оставяш развръзката в срещите си за последните 30 секунди, въпреки че на няколко пъти спечели
важни двубои така на големия тепих и тази тактика „целта оправдава средствата“ се оказа печеливша?
- Може би е прав, да. Напоследък и аз се замислям върху това нещо. Наистина се старая да почна отначало да атакувам, но както казах, просто силите са много изравнени. Всеки излиза отначало и е затворен, гледа да не дава много точки. Не съм го правил умишлено да чакам последната секунда да атакувам, просто така са се стекли срещите, че до последно са били равни и просто е трябвало да атакувам и да взема точка. Получило ми се е няколко пъти. Между другото, ще гледам да съм с друга тактика на олимпиадата – да не оставя всичко за последния момент.

- Ти си от спортно семейство, но казват, че прекрасната ти дъщеричка най-много те вдъхновява. Разкажи ни нещо повече за твоята фамилия.
- Да, от спортна фамилия съм. Баща ми е бивш борец, майка ми е последната световна шампионка по акробатика скокове на пътека. Така че още от малък в нашето семейство спортът беше на почит, винаги сме тренирали. Даже още като се прибера, се събираме с майка, с татко по-рядко, постоянно правим тренировки. Спортът е много на почит в нашето семейство и очакванията към мен са големи, особено с майка – световна шампионка.

- Тя свикна ли с дългите ти отсъствия?
- Свикна, да. Тежко ѝ е, но няма как. Знае каква е целта, така че много ми помага. Много съм ѝ благодарен, че се грижи за всичко. Следи мои неща, върши мои неща като ме няма, гледа детето, работи – просто е желязна. Войник!

- Състезател си на Юнак-Локомотив (Русе) – как се чувстваш в този клуб? Срещаш ли добро отношение в града?
- Благодарен съм на хората, че ме взеха в отбора. На кмета също, че много ни помага. И финансово, и като имаме успехи, никога не забравя да ни честити и да ни направи подаръци. Наистина добре се чувствам в този клуб. Просто нямам време да отида в града, а искам да го направя, да постоя малко в града.

- Имаш два бронзови медала от европейско първенство и от Световната купа, носител си на „Златния пояс на Дан Колов“. Смяташ ли, че е дошло време и за финали, като се има предвид, че вече си бил европейски шампион и втори в света при юношите?
- За мен всичко е от Господ. Аз искам да направя финал. Ако Господ е преценил, че мога да бъда на финал, нека това да е в Токио! Дано да е там! Мисля, че съм готов вече.

- Разбрах твоята философия – даваш всичко, пък каквото стане.
- Да, така трябва да бъде. Да не съжаляваме после за нищо и да не гледаме назад.

- В твоята кариера имаш три признания за атрактивния ти стил на борба. Беше в тима на Света срещу САЩ на митичния площад „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк и два пъти в тима на Европа в битки срещу Русия. Какво си спомняш от тези събития?
- От там съм само с положителни емоции. Щастлив съм, че ме избраха. За мен това е голямо признание и гордост, защото избират един човек в категория от целия свят да представи Света срещу Америка. И в моята категория избраха мен. Оправдах очакванията, победих американеца. Така беше и в Русия, пак ме избраха да представям отбора на Европа там и пак се представих много добре. Щастлив съм, признание е за мен, че са ме оценили хората.

- Как ти повлия обстановката на „Таймс Скуеър“?
- Беше атрактивно, много добре, с благородна кауза.

- Имаше много спонсори, много публика.
- Да, много известни личности бяха там – актьори, други спортисти.

- Очакваш ли много изненади на тези игри, които ще са без публика и под сянката на вируса-убиец? Как влияе тази неизвестност на теб самия?
- Очаквам да има изненади. За мен това ще е една малко по-различна олимпиада. Не съм присъствал досега на олимпиада, но очаквам наистина да има изненади. А за вируса просто не съм го мислил дали ще има публика, дали няма да има, какви ще са мерките. Аз лично се настройвам спрямо мерките. За мен е важно само това, което трябва да направя. Не ме интересуват мерки, дали има или няма публика. Аз трябва да отида и да направя това, за което съм тренирал и съм се подготвял.

- Споделял си, че борбата само ти е давала и нищо не ти е взела в живота – така ли е наистина?
- Не мога да кажа какво ми е взела, защото не съм мислил за това. Със сигурност ми е дала много повече, отколкото ми е взела. За мен е важно какво ми дава. Просто без борбата нямаше да съм това, което съм сега. Борбата ме е направила такъв човек. Благодарен и щастлив съм от това.

- Имал си лагери в Щатите, в Русия, в Иран – къде условията са най-добри за подготовка?
- Мисля, че в Русия е най-добре, понеже имат много партньори. Но нашата школа също е много добра. В чужбина виждам как тренират и с нищо не ни превъзхождат. Те не тренират нещо повече от нас. Напротив – ние тренираме доста, но нямаме толкова партньори, с които да обменяме опит, а там са много хора.

- Изчезна ли безвъзвратно респектът към България? Имаме ли шанс да се върнем, ако не в топ 3, то поне в голямата игра за медалите?
- Може би малко, да. Но се надявам наистина да върнем славата, която е била. Трябва да се работи доста, защото всички в света в момента работят на наистина високо ниво.

- На нас какво ни липсва?
- Не мога да кажа точно какво ни липсва, не е моя работа да го определям. Мисля, че наистина тренираме добре, имаме правилна методика, която е показала, че можем да успяваме с тези тренировки. Нашите състезатели винаги са били топ ниво. Имаме световни, европейски, олимпийски шампиони.

- Изпитвал ли си някога страх на тепиха или на дадено състезание? Какво е чувството да си сам срещу съперника в спортно двуборство?
- Страх не мога да кажа… Не! Това тренираме всеки ден. Свикнал съм като изляза, противникът да е срещу мен и няма от какво да се боя. По-скоро изпитваш предстартова треска, вълнение, но дотам. Вече като свирне съдията на тепиха и забравяш всичко.

- Какви качества най-вече формира борбата?
- Много волеви качества. Основно борбата те учи да се справяш сам с нещата, защото на тепиха ти си сам. Учи те да се справяш сам с всяко нещо в живота, да се бориш докрай, да не се отказваш, да не се боиш от предизвикателства. На много неща учи борбата.

- И дава универсална подготовка. В твоите тренировки има акробатика, щанги, кросове…
- Да, така е. Неслучайно и в бойните спортове, примерно в UFC, борците са най-успешни.

- Какво е най-тежко в елитния спорт – големите натоварвания в дългите лагери, напрежението от големите цели, контузиите, постоянното отсъствие от дома и раздялата с най-близките?
- Всички неща, които споменаваш, са тежки. Всеки спортист минава през тях. Но както се казва – целта оправдава средствата. Така че пренебрегваш тези неща, гониш си своята цел и ако успееш да я постигнеш, всичко друго е на заден план.

- Ако трябва сам да се определиш, какъв характер е извън тепиха Георги Вангелов? Лесно ли допускаш хора до себе си, лесно ли прощаваш?
- За характера не мога да кажа, но допускам хора до себе си, особено ако са истински хора, много бързо се сприятеляваме. Смея да твърдя, че имам доста приятели и всички знаят, че съм готов да се раздавам за тях. Аз съм с голямо сърце, винаги съм готов да им помогна и да се отзова за каквото имат нужда.

- Спокоен човек ли си извън тепиха или по-темпераментен тип?
- Зависи от ситуацията.

- Лесно се палиш или…
- Не, не мога да кажа, че лесно се паля. По-скоро съм по-спокоен.

- Разкрий още някои лични неща за себе си – религиозен ли си, имаш ли ритуали на състезания, доколко си суеверен?
- Да, религиозен съм, разбира се. Вярвам в Господ, старая се да живея по божиите заповеди. Имам си някакви ритуали преди състезания, по-скоро си казвам някои молитви и излизам. А относно суеверията, мисля че всеки спортист е суеверен, но гледам да ги оставям малко на заден план и да не се вторачвам толкова много в такива неща. Примерно дали си с печелившите чорапи, с кои кецове си…

- Виждаш ли се като олимпиец и за игрите в Париж след три години и ще останеш ли в тази категория?
- Три години са много време. Засега съм се съсредоточил само върху Токио, фокусирал съм се само върху тази олимпиада и мисля само за това. Не съм мислил занапред. За мен е важно сега как тази олимпиада ще приключи, след това ще мислим за Париж.

- Дай Боже всичко да мине по твоя план! А какво е първото, което ще направиш след кацането от Токио и края на олимпиадата, независимо каква ще е развръзката за теб?
- Какво ще направя е труден въпрос. Но какво искам да направя като се прибера – да събера всичките си познати и да отпразнуваме победа в Токио. Дали ще е това – Господ решава.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+