Един от най-добрите волейболисти в българското първенство през последните години - Смилен Мляков (38 г.), реши да сложи край на състезателната си кариера. Емблематичният диагонал беше капитан на Левски в последните три сезона. Последните месеци здравенякът пропусна доста мачове заради травми, но най-сериозни проблеми му създаваха коленете. 

Смилен Мляков е роден на 17 юли 1981 г. в София. Започва да тренира волейбол на 12-годишна възраст в ЦСКА. В богатата си кариера е играл още за Ретимно (Гърция), Бове (Франция), Тренто (Италия), Ченстохова (Полша), Кале (Иран), Абомуслем Машад (Иран), ЦСКА и Левски. Близо 3 години пропуска заради серия от операции. След принудителната пауза се завръща на полето като състезател на Левски и през 2014 г. „сините” печелят Купата на България под ръководството на Джузепе Лорицио.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Смилен, който през лятото (на 17 юни) ще навърши 39 години, обяви решението си пред официалната страница на "сините":

- Смилен, мачът с Пирин в Разлог ли бе твоето последно излизане по екип на волейболното поле?
- Да, това беше последният мач в кариерата ми.

- Как стигна до решението да се оттеглиш?
- Да кажем, че зад него стоят 28 години волейбол и 8 операции. Освен това от 7 години развивам и собствен бизнес, за да осигуря по-добър живот на семейството си. Всички тези неща започнаха да се отразяват най-вече физически на представянето ми. А това наистина ме дразни, защото играя, за да печеля, не да ме бият....

- През последните три сезона от кариерата си бе капитан на Левски. Какво изживя в тези години?
- Доста неща. Както много хубави, така и разочароващи.

- Политиката на клуба е да развива и налага млади и талантливи играчи. Какви съвети даваше на по-неопитните си съотборници?
- Освен спортно-техническите, които бяха постоянни, се надявам да съм им показал как да се държат като мъже и да се борят, за да са победители. Защото душата и сърцето са много по-важни фактори за победата, отколкото спортно-техническите умения.

- Голяма ли е разликата в поколенията – когато ти си бил на 18-19 години и сегашните младежи?
- Доста голяма. Различни времена, семейства, идеали, стандарт…

- Имаш ли представа приблизително колко мача си изиграл през кариерата си?
- Никаква. Просто всеки мач излизаш за победа без значение срещу кого!

- Ти си сред играчите, които не пестят емоции. Ще ти липсва ли тръпката от мачовете?
- Определено. Винаги съм бил много емоционален на терена, сега ще се уча да изкарвам емоциите си в живота, което може да е проблем (смее се).

- При първия си престой в Левски успя да спечелиш купата на страната. Какво не достигна през последните години на отбора да стигне до призово класиране?
- Както вече споменахме, политиката на клуба е да се развиват и налагат млади състезатели. Явно отборът не е имал достатъчно опит и класа в решаващите моменти.

- Ще продължиш ли да следиш развитието на клуба и да те очакваме ли на мачове на мъжкия отбор?
- Възможно, надявам се всички гарнитури в клуба да имат много успехи.

- Има ли вероятност да продължиш с волейбола, но под друга форма?
- Малко вероятно, но никой не знае. Основно ще се концентрирам върху другата си дейност - имам фитнес център.

- Какво ще пожелаеш на феновете на Левски?
- Да посещават мачовете и да подкрепят отбора. Състезателите наистина имат нужда от присъствието им и това ще се отрази позитивно на тяхното  представянето. Никак не е приятно да си домакин, а понякога да има повече фенове на противника.