Състезателката по плуване Екатерина Аврамова даде интервю пред „ТВ +“, в което говори за причините, накарали я да се състезава за Турция.Тя разкри своите очаквания за бъдещето на кариерата си и целите си на олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г.
- Катя, защо прие да се състезаваш за Турция?
- Приех, защото условията, които ми предлагат за бъдещата ми кариера напред, бяха просто уникални. Харесаха ми наистина, доволна съм от всичко, което ми предложиха, и ми беше трудно да им откажа. Наистина беше най-добрата уговорка за подготовка на фона на всички други държави.
- Кога дойде предложението на съседите?
- Първото предложение пристигна след олимпиадата, но аз им отказах. По-сериозното предложение беше лятото на световното първенство в Барселона през 2013 г. Дойдоха на самото световно. Бях отишла с контузия и трябваше да се откажа от коронната си дисциплина, която е 200 м. гръб. След като свърших със 100 м. гръб дойдоха и ме попитаха сами.
- Колко време мисли?
- Първоначално казах да веднага и след това трябваше да седна, и да премисля нещата, да помисля какво би ми коствало, психически най-вече, да помисля как семейството ми би приело това решение. Разговарях с баба ми, с майка ми, с баща ми и накрая, след около 2-3 седмици, им отговорих и приех тяхното решение.
- Подкрепи ли те семейството?
- Изцяло, тъй като знаеха през какво сме минали, знаеха какво са дали те за моя спорт, за да стигна до този момент сега. Затова с две ръце ме подкрепиха да приема.
- Какви цели ти поставиха шефовете от турската федерация?
- Целта е медал от Олимпиадата в Рио. Разбира се, първоначално Рио, а след това може би и Токио през 2020 г. Страшно много наблягат на щафета. Искат да сложат 4 момичета на смесена щафета и искат финал. В момента аз съм гърбистката, работят с една кроулистка, която плува 53 секунди на малък басейн и искат да я свалят на световно ниво, взехме украйнка - брусистка, национализираха я. В момента се опитваме да намерим от някъде делфинистка. Има страшно много талантливи момичета, които са туркини, делфинистки, просто в момента гледат, за да видят коя ще е късметлийката.
- Какво е нивото на плуване в Турция?
- За световно ниво има какво още да се желае. Имат много таланти, но трябва да работят. Турците инвестират мтого пари и сили в това да бутат спортовете като плуване. Добри са във футбола, но в плуване, баскетбол и волейбол инвестират много пари.
- Каква е политиката на местната федерация за развитие на младите таланти?
- Преди две години подписаха договор с треьонра на Майкъл Фелпс - Боб Болтън. Те го наеха, за да ги консултира в кои насоки трябва да работят повече и как да помогнат на младите плувци да се изградят като по-добри спортисти. Той дойде преди две години в Истанбул, мина през всички клубове и ги насочи кои млади деца имат таланта да продължат и трябва да се наблегне върху тях. Взе няколко момчета, около 6-7 човека, със себе си в Америка, а турската федерация им поема абсолютно всички разходи, за да тренират с него.
- Започна ли вече да печелиш медали за новия си клуб Фенербахче?
- Първото ми състезание за тях беше декември месец миналата година - републиканското на малък басейн. Станах шампионка на 100 и 400 метра кроул, които не са моите коронни дисциплини. На 200 м. гръб станах първа, бих националния им рекорд, станах втора на 50 м. гръб, за съжаление, и също така плувах 200 м. делфин, което е коренно различно от моите дисциплини и станах 4-та и, за съжаление, изпуснах медалите.
- Как те приеха хората там?
- Разбира се, има хора, които ме приемат с отворени обятия и са щастливи, че съм там, защото знаят името ми, и знаят какво съм постигнала. Има хора, които не са толкова щастливи, като мои съотборнички, които плуват същия стил, тъй като това е конкуренция, но аз смятам, че отивайки там, аз им давам стимул да се стремят към по-добри резултати. Както и стана на самото национално първенство, момичетата наистина дадоха много по-добри резултати от предишните си най-добри времена. Не е само заради това, но смятам, че конкуренцията, която аз им давам, ги поощрява да плуват по-бързо.
- Загуби ли приятели в България, когато реши да се състезаваш за Турция?
- Бях се подготвила психически за много по-тежки моменти, но като че ли най-близките ми хора ме подкрепиха.
- Как реагира Българската федерация по плуване на това твое решение?
- Не мога да кажа, че бяха учудени, тъй като след олимпиадата се появиха слухове и аз самата бях казала, че имам предложение от други държави. Аз до последно пазих в тайна всичко това, защото съм суеверна и не искам в последния момент нещо да се провали, а в същия момент да съм обявила, че приключвам да представям България.
- Опитаха ли се да те разубедят от федерацията?
- Не мога да кажа, че са се опитали. Дори и те да са се опитали, а аз да не съм разбрала, че са го направили, не успяха да ме разубедят.
- Казваш, че си имала много предложения, от кои държави дойдоха те?
- Имах предложение от Италия, Португалия, както и от Казахстан и Азербайджан.
- С какво надделя офертата на Турция?
- С това, че Турция както е в Европа, така и в Азия. Аз няма да пропусна да плувам в европейски шампионати, както и на азиатските игри, както и техните турнири, които са в друг континент. Също така, имам повече приятели сред спортистите там и някак си... все пак ни е съседка, по-близко ми се струваше.
- Състезаваш се за Турция, но живееш в Лондон?
- Треньорът ми е човек, на който аз вярвам безумно много, и съм дала целите си и всичко, което искам да постигна, и съм му дала пълен картбланш да работи така, както иска, за да стигнем заедно до там. Не исках да го сменям, не исках да сменям обстановката, свикнала съм с Лондон, чувствам го като у дома си. Пътувам много често до Турция, горе долу 6 месеца съм в Лондон, 6 месеца в Турция или на лагери. Имам възможност моят треньор да е с мен, всичко се поема от федерацията и държавата. Така, че за мен смята, че най-добрия вариант в момента беше да остана в Лондон олимпиадата е близо и не исках да правя драстични промени преди нея.
- Как оценяваш представянето си на олимпиадата в Лондон?
- Това е много тежка тема за мен. Със сигурност не съм доволна с цялото представяне беше невероятен опит, наистина събрах опит, но вярвах,че мога да направя много повече неща там че мога да се представя много по-добре.
- Какво не успя да постигнеш?
- Не успях да плувам по-бързо от времената, които имах преди това в самия сезон. Не успях да стигна до полуфинала, не успях да стигна до финала, които бяха моите мечти за тази Олимпиада, но тогава препятствията – бях влязла в болница, и всички неща които се случиха преди олимпиадата, не ми позволиха. Но се надявам,че Рио ще е моята олимпиада.
- Медал в коя дисциплина очакваш?
- 100 метра гръб.
- Още ли се толкова позитивна към всичко?
- Все още. Все още не са успели да потиснат позитивността ми.
- Нещо за финал на нашия разговор?
- България винаги ще си остане моята държава, аз съм родена тук и винаги ще бъда българка. Това, че съм приела да се състезавам за друга държава е чисто бизнес.
КРАСИ МИНЕВ, ТВ+