Валери Божинов и Биляна Дол са една от най-обсъжданите двойки в България. Двамата непрестанно са в изданията, пише се много за тях, но никога не са давали общо интервю. За пръв път това се случва пред БЛИЦ! За целта колегата Юри Славчев замина за Белград и се срещна с двамата, които разкриха как са се запознали, какви са отношенията им, какъв ценен опит са придобили от предишните си връзки. Валери и Биляна бяха повече от откровени - говориха за ревността, за вниманието от страна на медиите, за нуждата до себе си да имаш не само любовник, но и приятел. За това как сръбкинята е променила Божинов за малко над две години.

- Как се запознахте?
- Биляна: Беше преди две години в един ресторант. Той беше със свои приятели... (Божинов я прекъсва)
Валери: Аз бях с мой приятел. Тогава я видях да влиза в ресторанта. Мина покрай нас и го поздрави. Веднага проявих интерес: "Коя е тази мацка?". Той ми каза, че е Биляна Дол. Попитах го дали може да ми даде номера ѝ, а той ми отговори, че ще я пита. Стефан звънна и я попита: "Валери ти иска номера. Ще го дадеш ли?". Биляна отвърна, че това няма как да се случи, понеже си има приятел. Аз обаче отсякох, че не ме интересува: "Няма не може! Дай ми телефона". Аз си правя моите номера. Взех ѝ номера, но не можех да пиша на сръбски. Карах го смесено - сръбски, английски. Колкото знаех.

Първият разговор беше нещо такова:
"Валери съм. Как си?"
"Добре съм"
"Извинявай, взех номера от моя приятел. Ако е проблем, няма да ти пиша"
"По принцип си имам приятел и не е удобно да пишеш"
" ОК".

Аз обаче, като си навия нещо на пръста, рано или късно става. И...
Биляна: И така 8 месеца...
Валери: Аз само пиша: "Как си? Искаш ли да дойдеш на мач?". Тя все повтаряше: "Имам приятел. Не мога да се видя с теб. Не е удобно". И така 8 месеца нищо. От ресторанта повече не я бях виждал. Следях я в Инстаграм, но нищо повече. Когато обаче тръгвах да ѝ пиша, все казваше, че е с приятеля си.

- Биляна, ти какво си помисли, когато Божинов започна да ти пише и звъни?
Биляна: Аз не знаех кой е. Знаех, че е футболист от Стефан, който ни запозна. Но не знаех къде играе, кой е, какъв е. Не знаех кой е Валери Божинов. Не ме и интересуваше. Той започна да звъни, да пише. Аз обаче си имах приятел. Един ден, 8 месеца по-късно, Валери ми написа: "Как си, какво правиш? Как е любовта". Отвърнах: "Добре съм, благодаря. Но любов няма". Той попита дали може да ми звънне. Беше много настоятелен. Месеци наред и аз най-накрая отговорих,  че може да ми се обади. Звънна ми и каза, че има рожден ден и е време да се запознаем. Аз нямах вече приятел и нямах нищо против да се запознаем.

- Валери обаче не е бил причина да прекратиш предишната си връзка?
Биляна: Не. Той ми пишеше, канеше ме на мач, но не беше причината да се разделя с предишния ми приятел.

- След като ти е писал постоянно, мислеше ли, че е досадник?
Биляна: Да! Мислех го, признавам. Освен това бях чувала много неща за него - женкар, сваляч... Това говореха хората. Но е грешно да вярваш на това, което другите казват и което чуваш. Заради приказките на хората го избягвах. Накрая, когато се запознахме и когато го опознах, видях, че е съвсем друг човек.
Валери: Накрая нещата бяха по съвсем друг начин. Все пак ти може да ми кажеш нещо, но аз, докато не го видя със собствените си очи...
Биляна: Трябва сам да прецениш какъв е човекът, а не да вярваш на думите на другите.

- Сега вече ходиш на неговите мачове...
Биляна: Да.

- Ядосваш ли се, избухваш ли когато някой го ритне по време на мач?
Биляна: Да, разбира се. Как няма да се ядосвам?

- Ревнувате ли се?
Валери: Да!
Биляна: Ако няма ревност, значи не е истинска любов. Но ревност в рамките на разумното, а не някаква сляпа ревност от всичко.
Валери: Аз не съм много ревнив и тя не е. Но когато обичаш и искаш някого, е нормално да има и ревност. Но както каза тя - в рамките на нормалното, а не с лошо. Нормално е, ако даваш поводи да има ревност. При нас нито аз, нито тя даваме поводи за ревност.
Биляна: При нас е друго. Има комуникация между нас. Можем да си кажем всичко. На първо място сме приятели, а след това гаджета.
Валери: Наистина най-важното е, че сме приятели. Това ми е може би най-добрият приятел. Не го казвам, защото сега тя е с мен и тук. Наистина е така...
Биляна: Казваме си нещата както са. Честно. Ние сме различни хора и мислим различно. Той по един начин, аз по друг. Нормално е да имаме различни мнения и виждания.
Валери: Затова казвам, че сме приятели. Всеки вижда нещата по различен начин, но има диалог. Понякога има и конфликти, но накрая се разбираме. И сме наистина като приятели.

- За какво се карате?
Биляна: За глупости.
Валери: За сериозните неща се отнасяме сериозно, но за глупостите се караме. Закачаме се понякога, нали знаеш. Да "захапеш" леко другия. Понякога ей така за разнообразие се поскарваме малко. Не може да кажеш - супер, всичко е перфектно. Няма перфектни взаимоотношения.
Биляна: Няма нищо перфектно в отношенията между хората. Има и кавги, но е нормално и в рамките на разумното.

- Биляна, четеш ли какво се пише за Валери в България? Дразниш ли се от публикациите?
Биляна: Не обръщам внимание и не ме интересува. Когато бяхме в Лозана, той ми показа нещо, което пише във вашите медии. Попитах какво е. Бяха някакви абсолютни глупости и лъжи.
Валери: Изключителни глупости и лъжи се пишат за мен и за нас с Биляна. Не искам да чете тя. Не искам да я занимавам с глупостите на хора, които нямат какво да правят и пишат измислици за мен. Няма смисъл да обременявам нейните виждания с тези писания. Не съдя и не обвинявам никого, но реалността не е това, което я показват в България. Аз излизам най-лошият, най-черният.
Биляна: Аз разбирам манталитета на българите, на сърбите. Живеем, за да се ровим в чуждия живот. Вълнуват се всички от живота на другите. Защо в Швейцария няма такова нещо? На запад не е така. Хората нямат време за такива глупости, имат си собствен живот...
Валери: А при нас - кой каква кола си бил купил, защо ходил в този ресторант... Глупости пълни...
Биляна: Най-добре затваряш кръга от малък брой хора и не те вълнува мнението на останалите. Не четеш и не се интересуваш какво пишат, какво казват. Това е!

- Помага ли в отношенията ви това, че и двамата имате предишни бракове? Имате опит...
Биляна: Помага определено. Натрупал си опит от предишен брак, а най-важното нещо в живата е опитът.

- Правите ли си планове за по-далечно бъдеще? По-сериозна крачка, може би?
Биляна: За някакъв период - да, но не за по-дълго.

- Биляна, къде ти е най-добре да живееш? Бяхте заедно в Китай, Швейцария, тук в Сърбия...
Биляна: Там, където той играе. Където за него е добре и аз мога да му помогна. За мен е важно Валери да се чувства добре, където и да сме. За мен не е проблем, понеже съм с него. Аз мога да живея навсякъде, дори на лошо място. Била съм с него навсякъде и това не е проблем за мен.

- Явно и на теб, Валери, ти е добре, че тя те следва навсякъде?
Валери: Оо, тя ако не беше с мен в Китай, щях да си тръгна на втория ден...
Биляна: Да, ако не бях там, той щеше на първата сутрин да се прибере. Събуждаме се и виждаме къде сме. Не знаехме къде да отидем, накъде да тръгнем...
Валери: Да, за мен финансовата гледна точка е важна. Може би един ден ще търся такава дестинация, но е много важно с кого си. Ето, аз признавам, че ако бях без нея, нямаше да издържа. Благодарение на Биляна успявам да намеря смисъла на живота и баланса в него.
Биляна: Той беше много експлозивен, нетърпелив, горящ. Сега вече, след като сме над две години заедно, той е друг човек. Сега мисли и действа внимателно. Тогава беше "хайде, хайде, давай", а сега вече премисля нещата...
Валери: Улягаш с времето. И когато имаш човек, който е до теб и ти показва къде грешиш, тогава ти се осъзнаваш. Ако правиш грешки, грешки, грешки, а няма никой около теб да ти каже... Дори приятели да имаш, ако те постоянно ти казват колко е добре всичко и не ти показват грешките ти, какви приятели са? Може би и приятелите не виждат нещата толкова добре, колкото ги вижда тя.

- На Валери явно не му хареса в Китай, а на теб, Биляна, хареса ли ти там?
Биляна: В Мейджоу да живеем - не. Може би Шанхай, да. Признавам, че в Китай е съвсем друга култура, огромна страна е. Опознах нова култура, нови и различни хора. Различна храна и като цяло начин на живот. Нямаше как някой да ми покаже тези неща и да ме научи на тях. Трябваше да ги видя. За мен това беше богатство. Има и лоши неща, но придобихме опит и се научихме на много неща там. Има добри страни, има и лоши страни Китай.
Валери: Няма как. Трябва да гледаме повече на позитивните неща...
Биляна: Дори негативните неща трябва да ги поглеждаме от добрата им страна. Всяко зло за добро. Всяка една грешка е нещо ценно и опит. По-добре да паднеш 100 пъти, отколкото да не паднеш нито веднъж.
Валери: Безгрешни хора няма, както и перфектни. Китай за мен бе едно голямо изживяване. Научих много неща за живота, видях друга култура и друг народ...
Биляна: Ако беше друг град - може би щеше да е много добре..
Валери: Аз няма да забравя никога, когато ми писа Здравко Здравков (б.а. - бившият вратар на Левски, сега треньор в Китай). Пазя си смс-а: "Колега, ти наистина ли си тръгваш от Мейджоу?". Аз казах "Да", а той отвърна: "Защо? Не ти ли хареса малкият Манхатън?"... Биляна знае, имам много познати футболисти в Китай. Сърби, които са там. Те знаят аз къде се намирам, в кой град. Имам един приятел, който играе в Далиен. Всеки ден се чувахме. Той ми казваше: "Братко, жал ми е за теб". Той знае какъв град е Мейджоу. Живее в Далиен, който е един от най-хубавите градове в Китай - имаш море, ресторанти, хотели. Казваше ми: "Знам, че ти е тежко. Мисли позитивно и мисли за това, за което си дошъл. Ти си тук за пари, не си дошъл да останеш да живееш цял живот. Вземаш това, за което си подписал, и нищо друго". Но наистина, ако беше друг град, може би щях да остана повече. Трябва обаче да гледаме позитивно.

- Говорите ли си за футбол?
Биляна: Да, всеки ден. Аз обичам футбола. Научих много за футбола от Томас (б.а. - Томас Дол - бивш германски национал, треньор по футбол и бивш съпруг на Биляна). Всеки ден гледам футбол, обичам играта.
Валери: Тя е човек, който гледа футбола и го разбира. Говорим си постоянно на тази тема...
Биляна: И мисля, че съм умна жена, която разбира от футбол...
Валери: Да, не е като мен или теб, но разбира.

- Биляна, познаваш ли други български футболисти?
Биляна: Лично не познавам, но знам вашите най-известни футболисти - Бербатов, Стоичков.

- Била ли си някога в България?
Биляна: Да, бях в България. Очарована съм от София и от страната ви. С удоволствие бих отишла пак.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ