Тръгваме по стъпките на изгубените таланти на България. Едно момиче влезе завинаги в историята на спорта. Тя излезе на великия "Олд Трафорд" и пред пръскащите се по шевовете трибуни стана част от рекорд, който ще се помни дълго време.

Нейното име е Марина Георгиева и има една малка подробност, тя играе за националния отбор на Австрия. Мачът на нейния национален отбор срещу Англия счупи рекорда за най-гледан двубой на Европейското първенство при дамите, а близо 70,000 души бяха на трибуните на стадиона на Манчестър Юнайтед.

Австрийката с фамилия Георгиева... може би така трябва да наричаме една от звездите на женския футбол, а и на спорта въобще, защото Европейското тази година е спортен феномен. По посещаемост, интерес и качество то показва, че една революция вече се е случила.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

Марина Георгиева вече е играла финал на Европейско първенство, тя е многократна шампионка на Австрия, а в момента е част от едно най-силните първенства - германската Бундеслига.

- Марина, разкажи ми повече за Европейското първенство. Участие на подобен форум е сбъдната мечта, нали?
- Ужасно хубаво е! Много интересно. Не бях свикнала да играя пред толкова много хора, въпреки че аз съм от отбор от германската Бундеслига. Футболът е друг. В женския футбол всички нации напреднаха много. Много се радвам, че има възможността да преживея такова нещо и съм много благодарна.

- Ти беше част от един рекорд. Близо 69,000 души гледаха мача между Австрия и Англия на легендарния "Олд Трафорд". Това се превърна в най-посещавания двубой от Европейското при жените. Какво беше чувството?
- Като стъпих на терена... усетих невероятна атмосфера. Ушите ти пищят от феновете, не знам как се издържа всяка седмица да си пред толкова хора. Побиха ме тръпки. Бих искала всеки уикенда да играя пред толкова хора.

- Все по-голям става интересът към женския футбол, защо?
- Радвам се, че така се случва. Видя се и на Шампионска лига в мача между Барселона и Реал Мадрид, когато момичетата бяха гледани от повече от 90,000 фенове. Там се видя какви числа са възможни в женския футбол. Още преди мача ни с Англия вече се говореше, че билетите са продадени. Аз чувствам как все повече хора се интересуват, идват на мачовете.

- Искам да си поговорим и за нещо друго. Ти си българка, родителите ти са от България. Ти обаче си пример за това колко много талант пропилява страната ни. Вече си играла един финал на Европейско с националния отбор на Австрия, наложила си се в едно от най-силните първенства. Успешна си, но защитавайки друг флаг.
- Аз съм родена в Австрия. Майка и татко са дошли тук преди 31 години. Бих казала, че системата тук е друга, не мога да кажа по-добра или по-лоша. Аз не съм от позицията да давам оценка. Знам, че ни помогнаха много. В началото се чувствах длъжна да играя за Австрия. Моите роднини са от България. Аз бях в школа за най-добрите футболистки от много набори. В школата учех и тренирах и така ме направиха футболистка. Моят вуйчо е Митко Джоров, бил е три пъти шампион на България. Бил е директор на школите на Локомотив Пловдив, ЦСКА, Берое. Футболът е нашата фамилия. В Австрия получаваш пари, когато си футболист, докато в България не може. Когато приключих с австрийската школа, заминах за Германия, защото исках да живея от футбола. Моята идея беше да отида в отбор, където даже ще съм най-слабата футболистка, за да стана най-добрата. Това е пътят. Междувременно записах мачове за националния отбор на Австрия до 17 години, после и до 19 години.

- Ти си играла срещу Българския национален отбор. Какво е да носиш фамилията Георгиева, но да играеш срещу България? Какво е твоят съперник да е облечен в бяло, зелено и червено?
- Беше странно. Колкото и да съм австрийка, толкова съм и българка. Спомням си един мач Австрия срещу България, а за България имаше 6-7 момичета с фамилия Георгиева. И моите съотборнички ме питаха защо всички тука се казват Георгиева, а аз им обясних, че е случайност. Австрийките обаче се пошегуваха и казаха, че те си имат най-добрата Георгиева. Точно в този мач се запознах с Евдокия Попадинова. Беше странно, но ти знаеш за кой отбор играеш. Аз тогава не познавах българките, но като се запознахме и ги почувствах близки.

- Може би се връщаш към корените си?
- Странно е да си между две различни държави. Чувствам се привързана и към двете, но по различен начин. Австрия ми даде възможностите, инвестира в мен и затова беше ясно, че ще играя за Австрия. Да се чувствам привързана към България не променя нищо.

- Има и едно момиче с двойно гражданство, което с националния отбор на Канада се класира на Световно първенство. То можеше да бъде в националния отбор на България, ти - също. Мислела ли си по тази тема?
- Ако България инвестира повече, можем да постигнем много. Ние сме с много силен дух. Аз се запознах с една българка, която я поканих в Австрия. Аз ѝ казах да дойде и да играе за Австрия и че ще ѝ помогна. Момичето се казва Илияна Бъндева. За жалост, тя имаше много травми и не ѝ се получи. Преди контузиите обаче беше тръгнала в много добра посока. България има хората, но трябва да се инвестира повече.

- Разкажи повече за австрийския национален отбор. Какво ви прави толкова силни?
- Много сме луди. Имаме много силен колектив. Перфектен микс от професионализъм и забавление. Ние всички сме си приятели и затова сме истински отбор. В никой отбор не е така. Тук помагаш на конкурентите си, а в другите отбори им пречиш и гледаш да ги натискаш надолу. Ние имаме спортни психолози, с които много говорим. Обсъждаме какви са ни целите в индивидуален план. И когато разказвахме, целият отбор се разплака. Ние се обичаме, приятели сме си.

- Твоите цели какви са?
- Искам да стигна колкото мога по-нагоре. Още от малка искам да стана най-добрата в света. Всеки има право на мечти. Искам да печеля колкото се може повече купи и медали.

БОРИСЛАВ ОРЛИНОВ