Димо Кръстев е един от най-големите таланти в Българския футбол. Наскоро той спечели Купата на Италия с Фиорентина за трети пореден път и се очаква да бъде следващият национал, който ще направи дебют в Серия "А".

Защитникът, който по принцип няма медийни изяви, избра Борислав Орлинов и БЛИЦ, за да проговори за първи път от много време насам.

-   Димо, да започнем с последния голям успех за теб. Какво ще разкажеш за победата на примаверата на Фиорентина на финала за Купата на Италия?

-    Това ми е трета поредна Купа на Италия. Чувството е неописуемо. Ние сме първия отбор в историята на турнира, който прави такова постижение. Много се радвам, че съм част от историята на Фиорентина. Това ми носи стимул да продължавам напред и един ден да стигна до първия отбор.

-   Кой беше най-трудният мач?

-   Срещу Аталанта на финала. Имахме доста контузени – като Иван Андонов. При него се получи неприятна случка с китката. Липсваше и нашият съотборник Алесандро Бианко – той имаше шанс и да дебютира с мъжете. В Аталанта имаше доста момчета, които вече са с дебюти в Серия А и с голове. Изправихме се срещу момчета, които вече са били по терените на Серия А.

-   Да очакваме ли скоро и ти да направиш дебют в елита на Италия?

-   Надявам се. Дано Фиорентина си осигури място в Европа и Винченцо Италиано да погледне към нас. Мисля, че всеки от нас заслужава с оглед на успехите, които имаме.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

-    Теб качват ли те често с първия отбор, за да тренираш?

-    Миналата година започнах и подготовката с тях. Доста често тренираме с първия отбор. Италиано няма сега толкова време да ни обърне внимание, защото отборът трябва да се класира в Европа. От една страна, това е грешка, защото заслужаваме да сме там. Така обаче са преценили. Надявам се от новия сезон да започна с първия отбор и да остана твърдо с него.

-   Ти върху какви неща искаш допълнително да работиш?

-   Треньорът Алберто Акуилани от дефанзивен халф ме премести в защита. Така най-силната ми страна е изнасянето на топката, защото преди това съм бил полузащитник. Трябва да подобря работата в отбрана. Трябва да кача и повече мускулатура в горната част. Трябва да се противодейства на хора като Лукаку, има такива и в Серия А. Това, че играя в защита ще ми е от полза в бъдеще. Колкото по-сигурен е един бранител с топка, толкова повече му се вдига и цената. Имам самочувствието да играя на тази позиция.

-   Акуилани беше страхотен футболист. Познаваш се и с Винченцо Италиано. От треньорите, с които си работил, кой ти е направил най-силно впечатление?

-   Работата и Италиано ми помогна. Той практикува офанзивен футбол. Играл е, което допринася много. За три години с Акуилани научих много, нашите взаимоотношения са приятелски – към него мога да се обърна за всичко.

-   Чувстваш ли се на място във Фиорентина?
-  Бързо научих езика, свикнах, познавам всички. Като у дома си съм. Познавам добре и Флоренция. Чувствам се много добре.

-Ти се познаваш и с Душан Влахович. Сега той е голямата звезда на Серия А. Какъв човек е?
-  Той много ми помогна, когато ме качиха в първия отбор. Душан е машина. Остава всеки ден да се подобрява. Работи във фитнеса. След тренировка си взима един вратар и му бие удари, защото знае, че това му е най-важното. Не е случайно, че го искаха всички отбори в Европа, но той все пак е роден 2000 година. В Ювентус очакванията са големи.

-    Има хубави неща, които се случват с българските футболисти. Идва ли ново силно поколение?
-    Има много момчета. Никола Илиев е в Интер, Пепи Господинов е във Верона. Пожелавам им да продължат своето развитие. В България проблемът е, че се стига до една определена възраст и вече се вижда, че няма перспектива за развитие. Момчетата спират да тренират. В Италия не са кой знае какви футболисти, но те не спират да са постоянни и да се усъвършенстват.

- Теб какво те спаси?
-  Баща ми много ми помогна – Николай Кръстев. Когато бях на 14-15 години, имах много предложения от други клубове. Реших да остана в Нефтохимик и да тренирам с мъжкия отбор и да играя в елитната група до 19 години. Останах в Бургас и тренирах само с мъже. Това ми помогна и да ме забележи националния селекционер. Нямаше никакви проблеми в трансфера между Нефтохимик и Фиорентина.

-Ти работиш с Петьо Костадинов и Пламен Пейчев. Колко важни са агентите?
-  Много. Както във всякакви преговори, но и не само. Отношенията ми с тях са като между баща и син. Винаги мога да се обърна към тях при някаква трудност или когато нещо не разбирам. Или в началото като имах затруднения с пристигането си в Италия. За всеки футболист агентите играят важна роля. Това е ключът, който отваря много врати.
БОРИСЛАВ ОРЛИНОВ