Емил Нейков, шампионът на планетата за мъже до 23 години в дисциплината  скиф в академичното гребане, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Олимпийската шампионка по академично гребане и негова майка Румяна Нейкова знае формулата за откриване, формиране и налагане в голямата игра за медалите на млад талант. И заедно със съпруга си Свилен Нейков, ликувал като Треньор на годината в България в анкетата на вестник „Труд“, успяха да направят своя 19-годишен син световен шампион в скифа.

- В Националната гребна база в София казваме дебютно добре дошъл в „Код Спорт“ на световния и европейски шампион за мъже до 23 г. в скифа на академичното гребане Емил Нейков!

- Добър ден! Здравейте!

- Отминава една абсолютно успешна за теб година с титла от световното в Чехия и от европейското в Полша - какво е нивото на емоциите у теб сега? Колко често се връщаш към тези два триумфа от лятото?

- Вече мина доста време от последния ми старт за годината и наистина почвам да осъзнавам нещата. Беше ми малко трудно в началото, защото това са ми първите титли и не можах да повярвам колко е хубаво. За първи път се качих на почетната стълбичка на такива големи първенства и за мен беше много голямо удоволствие. Сега вече осъзнавам нещата в действителност как са и се радвам още повече.

- Всичко по твоя план ли се разви във финалните гонки на гребните канали в Рачице и Крушовица или имаше изненади, на които реагира според развоя на гонките? Остана ли нещо скрито, както за публиката, така и за журналисти и специалисти?

- Имаше изненада единствено от противника ми от Полша. Тръгна доста изненадващо в първите метри на дистанцията, водеше с изключително голяма преднина пред нас. Това до някаква степен обърка малко моите планове, но успях да поправя тази грешка във втората част на дистанцията.

- Това беше на световното – той игра вабанк и загуби.

- Да. А пък на европейското аз вече бях подготвен за тази негова тактика. Бяхме тренирали с моите треньори на тренировъчната база и когато отидох на европейското, вече имах някаква представа как ще пробягам гонката, дори с тази негова тактика. Това ми помогна да спечеля европейската титла още по-лесно.

- Предполагам си наблюдавал олимпийските гонки по гребане – какво мислиш за състезанията в Токио? Кои страни и кои звезди диктуват модата сега в гребния канал?

- Аз лично съм се състезавал 2019 г. на световно първенство в Япония точно на този канал, където тази година се проведоха олимпийските игри. Мога да кажа, че пистата беше изключително тежка. Условията там са малко по-затруднени, защото духа силен вятър, има голяма вълна и доста от състезателите, дори с много добра подготовка, може и да не могат да се класират добре. Страните, които диктуват модата при нас, юношите и младежите, са по-главно от Европа, няма толкова държави извън континента. В Европа диктуват нашата съседка Румъния, Италия, Германия. Тези страни са с изключително големи школи. Пристигат на състезанията с рейсове, два-три на брой. Наистина огромни екипи, които работят за тях, масажисти, физиотерапевти… Изключително добра подготовка успяват да направят и на нас ни е доста трудно да ги победим. При мъжете нещата са малко по-различни – има доста голяма намеса и от държави извън нашия континент като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Страни, които имат изключително силни мъжки и женски отбори.

- Симпатизираше ли на някоя от звездите в олимпийския гребен канал? Кой от героите те впечатли най-много?

- Аз симпатизирам най-много на хърватския отбор, на Дамир Мартин от скифьорите, взе бронзов медал. Много се вълнувах, дори 2016 г. в Рио, когато той завърши на фотофиниш с Махе Драйсдейл, който е от Нова Зеландия. Там имаше един фотофиниш, който приличаше на този на майка ми от 2000 г. Оттогава симпатизирам на хърватина, защото ми харесва как гребе. Нещата ми се виждат някак си по-чисти при него.

- И все пак най-известният фотофиниш си остава на Румяна Нейкова. Към момента колко много е изостанала България от световния елит и имаме ли шанс за олимпиадата в Париж или за тази в Щатите през 2028 г. да ги догоним или поне да ги доближим?

- Със сигурност. Абсолютно всичко зависи от това колко сме мотивирани, колко искаме да се докажем. С малка помощ и подкрепа съм сигурен, че българските отбори във всички спортове ще успеят да се подготвят добре и да се доближим.

- Ти си млад, но все пак да те попитам – на какво отдаваш забавения ход на българската флотилия? Условия ли, организация ли, финансиране ли – какво ни липсва?

- Не знам, може би в нашата държава спортът не е толкова на мода. Ако ние успеем да създадем школи, които да развиват спортовете, докато децата са още малки, предполагам, че ще има хора, които ще се задържат до мъже и жени. Ние нямаме школи като юноши, а разчитаме да имаме мъже. Това няма как да стане. Нещата трябва да се променят според мен малко, но се надявам това един ден да се случи.

- Твоят баща Свилен Нейков беше спортен министър. Откога тези теми за проблемите на българския спорт са вкъщи, откога ги слушаш?

- Може би от по-скоро, преди това съм бил много малък и не съм разбирал за какво става въпрос. Сега тепърва влизам в по-големия спорт, срещам се с нещата индиректно. Преди това може би не са ме интересували въобще, не са имали значение. Били са далечни, а аз съм си действал в съвсем различна посока. Сега се срещам с тези проблеми индиректно и сега ме засягат малко повече.

- Олимпиадата в Париж е след по-малко от три години – къде е тя в твоя личен график?

- Сега това е моята цел, моята мечта – да участвам и да успея да се класирам добре на олимпиадата 2024 г. Сега работим върху изграждането на някаква комбинация за най-добър вариант 2023 г. да покрием олимпийска квота - в каква дисциплина ще продължи оттук нататък моята подготовка, в какво ще имам най-големи шансове, за да мога 2023 г. да извоювам олимпийска квота и 2024 г. да покажем най-доброто от нас.

- Реално в скифа големите състезатели след 26-27 години се реализират.

- Да, между 26-28 и 30-годишни, зависи от организма.

- На какво отдаваш по-късното атакуване на отличията, на по-голяма възраст?

- Много повече опит, рутина. Може да разчиташ на доста качества, които си изградил във времето. Стига възрастта да не ти попречи, всяка година се развиваш и ставаш все по-добър и все по-добър.

- Имаш славни родители – този факт повече тежи или повече ти помага, откакто си в лодката?

- Бих казал, че повече ми помага, защото те също ми помагат в тежки за мен моменти. Казват ми как да реагирам, когато преди дадено състезание, важно за мен, се случват разни пречки – лодката не върви по план, не давам желаните резултати. Тогава те могат да ми дадат съвети, които малко да ме успокоят и моята подготовка да продължи нормално.

- Усещаш ли големи очаквания към теб? Това не ти ли тежи?

- Да, може би това ми тежи, че очакванията към мен са малко по-големи. Това ме натиска от гледна точка на напрежение преди самите стартове. Изпитвам още по-голямо напрежение, защото те имат някакви очаквания, работили сме с тях цяла година. Особено вечерта преди един голям старт за мен е доста отговорно.

- Разкрий ролите зад кадър – майка ти е легендарна шампионка, баща ти е бил Треньор №1 на България и както казахме вече – спортен министър. Кой как участва в твоето развитие като скифьор?

- Мога да кажа, че участват и двамата. Работим като един колектив, като един отбор заедно. Майка ми е през по-голямото време с мен, а баща ми се включва в заключителните етапи в подготовката. Провеждането на по-голямата част от подготовката е с майка ми, а той се включва в по-основните етапи преди състезание, с него се донагласят фините настройки. Иначе като цяло той държи през цялата година индиректно през нея моето състояние.

- От кои качества на шампионката Румяна Нейкова си се възхищавал най-много във времето?

- Възхищавал съм се най-много на дисциплината, на режима, който по такъв начин е изграден, че е до ден-днешен. И досега има железен режим – по-късно от 22-22:30 часа човек не може да я хване вкъщи. Ляга рано, става рано, има подреден график. На всичко това съм се възхищавал. Толкова дълго е била спортист и това остава до ден-днешен. Колко години вече не се състезава, но режимът ѝ остава.

- А ти как приемаш режима?

- Понася ми добре, млад човек съм, но е тежко. Аз съм на лагер, готвя се за някое важно състезание, а приятелите ми ми звънят вечерта по телефона и викат: „Хайде, де, няма ли да идваш на дискотека?“. Знам, че моето място не е в дискотеката. Сега трябва да работя за състезание, за медал. Това искам и за това се готвя. Може би само в това малко ми тежи, когато всички са на купон, по морета напред-назад, живеят си годините, а аз работя, затворен съм. Изолиран съм от всякаква среда с външния свят, за да мога да покажа на какво съм способен.

- Темата гребане постоянно ли е във вашата фамилия или когато сте си вкъщи си давате почивка?

- Даваме си почивка, говорим си и за гребане, зависи от ситуацията. Не знам как бих го определил, има и от двете по малко. Гледаме да говорим и за други неща, а не за едно и също, защото иначе си омръзваме.

- Баща ти доколко взискателен е към теб при натоварванията? Стигате ли до конфликтни точки на тренировки, има ли борба на характери? Питам те същото и за майка ти, която основно до даден етап се занимава с теб?

- До конфликтни точки не стигаме, все пак те са мои треньори и мои родители. Не допускат да се бъркам чак толкова в тренировките. Борба на характери – не знам, малко сложен въпрос е.

- Значи не се е стигало до конфликтни точки, което е добре.

- Да, гледаме да ги избягваме, за да може тренировките да вървят по план и да няма усложнения.

- Неписаните правила в спорта, които си научил от твоите родители?

- Това, което съм разбрал като неписано правило е поддръжката и нивото на един състезател. Колкото е по-високо нивото, толкова по-висока е поддръжката. Разбрал съм от тях, че трябва тренировка, дори в почивката. Един състезател на високо ниво трябва да поддържа своята форма дори в почивката, за да може да бъде на това ниво.

- Най-трудното в професионалния спорт? Все още ли например условията за елитно гребане в България са лоши?

- Чак лоши не мога да ги нарека, може би имаме някакво средно ниво спрямо останалите спортове в България. Лоши мога да ги нарека спрямо условията в чужбина. Ако се сравняваме с водещите държави, имаме лоши условия. Ако се сравняваме с останалите спортове в България, имаме може би средно ниво.

- Къде по света си бил най-впечатлен от условията за гребане?

- В Япония бях доста впечатлен, в Германия съм бил на състезания. Може би в тези две държави съм се възхищавал наистина на спортната база, която имат.

- Баща ти е президент на Българската федерация по академично гребане – налага ли се да живееш с генералните проблеми на този спорт или не даваш ухо, когато се заговори за тази тема?

- Може би докато съм си вкъщи, гледам да избягвам по-задълбочените разговори, които те водят помежду си. Гледам да обръщам повече внимание на приятелите си, на приятелката ми и да не се задълбочавам с тези проблеми. Те знаят как да ги решават, аз все още нямам този опит, за да им помогна.

- Ти можеш да им помогнеш със златни медали, както го направи тази година.

- Да, мога да помагам с медали, с класирания. Иначе те проблемите си ги решават помежду си.

- Имал ли си тежки контузии или критични моменти в кариерата досега? Плакал ли си след състезание например?

- Да, имах контузия 2017 г., оперирах се от коляно. За жалост, неуспешна операция и 2018 г. я повторих. Това ми попречи 2019 г. да се подготвя за световното първенство в Токио и там бях на крачка от медала. Завърших на пета позиция на световното, бях на четвърто място на европейското. Тогава наистина малко не ми достигна да бъде в медалите и мога да го отдам само и единствено на операцията. Беше много тежка, шест месеца бях извън лодката. Не можех да спортувам, имах по-кратко време за тренировки. Тогава усещах едно разочарование, защото знаех, че имам възможност и шанс да взема медал, бях на косъм.

- Имаше ли вариант с твоите отлични физически данни да избереш друг спорт за изява или казано на шега семейната обремененост не ти даде шанс?

- Наистина пробвах доста спортове преди да дойда на гребния канал. Първоначално дори започнах да греба, не за да ставам голям състезател или спортист на високо ниво. Като бях малък, имах проблем с наднорменото тегло и дойдох на базата, за да мога да се преборя с това нещо. Пробвах няколко спорта преди това, но те не ми помогнаха. Дойдох просто ей така, реших да пробвам кое за мен ще бъде най-доброто да се справя с наднорменото тегло. Дори нашите не знаеха, че идвам на базата на „Академик“. Пробвах и видях, че това нещо ми помага. Продължих да го спортувам, да тренирам и постепенно нещата сами си дойдоха. Дойдоха наистина от само себе си, никой не ме е натискал, даже напротив. Когато вече исках да ставам спортист, първо трябваше да се докажа, че мога да бъда, защото в началото не ми вярваха. Викат: „Не, не, няма да ставаш спортист, в друга посока ще вървиш!“.

- Рано те отписаха.

- Да, но викам: „Не, спортист ще ставам!“. Взимам лодката, влизам в езерото, почвам да греба, докато наистина не видяха някакъв потенциал в мен, за да започнат да ме тренират.

- Какво си взел от съответно майка си и баща си като характер и като физически качества?

- И от двамата съм взел по малко. От майка ми съм взел може би тази стръв за победа, борбеност, силната мотивация. От тате съм взел решителността, когато например искам нещо да реша - това се прави, това се действа и аз наистина го правя.

- Какъв характер си извън лодката – лесно ли се палиш или си спокоен? Обичаш ли да спориш с опоненти? Как реагираш в конфликтни ситуации?

- Много съм спокоен, не съм конфликтна личност. Извън лодката съм спокоен, но когато вляза в нея нещата доста се променят. Целият настръхвам дори само при мисълта, че заставам на старта. Готов съм за битка, готов съм да побеждавам. А като изляза от лодката, съм по-спокоен човек. Дори това изнервя някои хора, които са около мен преди състезание. Всичките са в нерви, вълнуват се за старта, а аз съм доста спокоен. Гледам да ни ги приемам нещата толкова, защото ще ми бъде по-трудно и по-тежко. Това до някаква степен изнервя хората и екипа, с който работя.

- Твоето слабо място – има ли такова, искаш ли да го преодолееш?

- Моето слабо място може би пак е свързано със спокойствието ми, защото малко закъснявам за тренировка, по-бавно се случват нещата. Ако успея да го променя, вярвам, че нещата още повече ще потръгнат.

- Как си почиваш? Обсебен ли си например от социалните мрежи?

- Трудно бих казал, че съм обсебен. Като се прибера, гледам да излизам с приятели навън, да не мисля изобщо за гребане. Радвам се, че моята компания, с която излизам, няма нищо общо с гребането или с други спортове. Говорим си на съвсем различни теми, успявам да забравя за гребането и малко да изляза от този свят. Това ми помага да се възстановя, да се разнообразя и наистина да отпочина.

- Какво мислиш за татусите?

- Не са моето. Никога не съм ги харесвал и никога не бих си направил такова нещо.

- Някакви други скрити за обществото дарования имаш ли или пък ритуали в живота и в частност в лодката?

- Имам си някакви лични суеверия, които си правя преди важно събитие за мен. Преди стартове винаги си имам неща, на които си вярвам.

- А талант за нещо друго, освен спорта? Усещал ли си нещо в теб?

- Не знам, не съм си дал възможност да го развия, дори и да имам някакъв друг талант.

- По десетобалната система на колко оценяваш спортната си злоба?

- Когато вляза в лодката, дори е над 10! А извън нея, да, има спортна злоба, но нещата ги усещам истински, когато съм вътре в лодката и те си зависят от мен. Тогава спортната злоба е над 10.

- Имаш ли амбиции да продължиш образованието си?

- Да, продължих да уча в Национална спортна академия, тази година съм втори курс. Продължих да уча и да се развивам не само в спорта, но и в учението.

- Значи и там си по график. Интересно ли ти е?

- Да, интересно ми е. Пак нещо различно за мен, което не е свързано само с гребането. В НСА имам възможност да науча за другите спортове, да навляза вътре в тях.

- „Теория и методика на спортната тренировка“ ще ти е най-лесно, защото баща ти го преподава.

- Да. (Смее се)

- Какъв иска да се види Емил Нейков на 30 години след олимпиадата в Бризбейн през 2032 г.?

- Нямам планове чак за тогава, животът е доста динамичен, постоянно се менят някакви неща. Важното е да сме здрави, всичко да бъде наред, пък дотогава ще го измислим.

- Емиле, благодаря ти за това интервю! Затворихме кръга от срещи със славната ти спортна фамилия в „Код Спорт“, поне докато брат ти Марио не е започнал да се състезава на голямо ниво. Апропо, признавам си, че не знам той тренира ли гребане?

- Сега се опитва това, което аз съм направил преди. Той пак има проблем с наднорменото тегло, постепенно започна да тренира на Панчарево и сега очакваме да видим какво ще се случи с него.

- Би трябвало неговият път да е по-утъпкан.

- Би трябвало.

- Ти по този на майка ти и на баща ти, а той по твоя.

- Ще видим.

- Пожелавам ти сбъднати мечти и много, много късмет, след като е ясно, че си обречен да ти върви по вода!

- Благодаря!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+