Една от легендите на Левски Емил Велев, който е последният треньор, извел „сините” до шампионска титла (2009 г.), отвори вратите на собствена футболна академия Левски-Спартак. На терените на комплекс "Мир и Дружба" в столицата Кокала заедно със свои бивши съотборници от "синия" клуб ще обучават деца на първите им стъпки в играта.

В един от най-откровените си разговори Емо Велев споделя емоции, факти и трудни, и на моменти доста обидни истини, за любимия Левски. Кокала даде прелюбопитно интервю за БЛИЦ:

- Г-н Велев, какво и кога се отключи идеята да създадете собствена футболна академия?
- През годините няколко пъти ми е минавало през акъла да отворя такава академия. С останалите, с които сме играли заедно преди години, неведнъж сме говорили за създаване на подобна академия, както и за връщането на Левски-Спартак. Спрях се на комплекс „Мир и дружба” в Студентски град, защото има много добри условия за тренировки и развитие на подобен проект – има 7-8 игрища, два балона, на открито, на закрито, така че оттук нататък ще градим.

- Темата за талантите и кадрите се оказва доста чувствителна, особено в съвременния футбол, в който чужденците често взимат числов превес…
- О, да, несъмнено съм съгласен с вас, но и аз не съм открил топлата вода. Има много футболни школи, което е прекрасно, но мисля, че Левски-Спартак е най-разпознаваемото име. Затова открихме тази академия, в която да обучаваме деца, да формираме характери, да израстват бъдещи големи футболисти и хора.
Вече имаме и още по-сериозна визия за бъдещето, която включва и създаването на учебни паралелки, но това ще се случи на по-късен етап. Към момента набираме деца набор 2010-2014, а на откриването имаше даже и 5 дечица на по 5 годинки. И като се замисля не са съвсем малки, защото и ние ходехме едно време на по 4-5 годинки с топката да ритаме.
Ще обърнем внимание и на момичетата, които искат да играят футбол. Отделно ще има и треньор на вратари, който ще провежда специализирани тренировки. Ще бъдат привличани не само хора, които искат да се учат, но и такива, които имат нужда допълнително да се обучават.
Имам и двама опитни треньори – Любомир Симов и Румил Жотев, които през годините са ми били помощници в отборите, в които сме били. Отлично познават материята, умеят да работят с деца и заедно ще постигаме резултатите. Целта ми е високо качество!

- Несъмнено това, че сте „синя” легенда носи голямо значение за тези деца, защото те тепърва ще изграждат в себе си дисциплина и отношение…
- От значение е, да, но най-вече за родителите им, от които зависи те къде ще се запишат да тренират. Тепърва ще вкарваме нови методи и съм наясно, че ние не сме измислили футбола, но заимстваме и от английския футбол, и от немския, и от испанския… като цяло ще бъде доста модерен подхода.

- Може би мнозина левскари биха си казали с намигване дали не може, докато градите Левски-Спартак, да наминавате от време на време и през Левски, за да подредите хаоса...
- Ами те досега 10 години не са се сетили за мен, въпреки че знаят къде съм и какво мога да дам, а мисля, че мога много да дам. Явно хората, които са там, мислят по друг начин.

- Тази къса памет не е ли вече с ранг на тенденция?
- Мисля, че да… но както виждате хората това не го забелязват много. Докарват се нови и нови недоказани, неможещи и незнаещи хора. И в крайна сметка накъде отиват нещата…

- …подобна тактика копае дъно!
- Може би в Левски не харесват знаещите и можещите хора, на това го отдавам и може би на някакъв страх. Аз не бих се променил толкова много на тези години, въпреки че до края на живота си човек трябва да се учи. Не може само да се осланяш на това, което си дал.

- Ако следваме логиката на това, което се случва в Левски в момента, може би има достатъчно хора, които нямат нужда да се учат или променят… В същото време с тази футболна школа вие давате ясни параметри за градивния фокус, който да обединява – традиция, изграждане и развитие!
- Много добре го казахте – точно това е фокуса, както и много високо качество. А Левски винаги е жив и оцелява. Положението е трудно, да, но ще се нормализира, сигурен съм. В клуба тези процеси ги е имало винаги, но може би сте права за това, че трябва да са основен фокус. Има много грешки, които вместо да се избегнат, се копират.

- Връщам се на думите ви отпреди малко, че за последните 10 години никой от клуба не се е сетил за вас. Не е ли парадокс, при положение че сте последният треньор, извел Левски до шампионска титла?
- Ще ви кажа истината… много им е неприятно да си спомнят този факт! Сигурна бъдете в това.

- Защо???
- Питайте тях. И аз не мога да си го обясня. Принципно съм човек, който не обича да напада никого, защото всеки, който е на такава позиция, трябва да има шанс да се докаже във всеки един момент. Много малко хора се сещат, че последната титла на Левски е била с мен през 2009-та. Тогава бяха и Боримиров, и Гонзо, и играчите, които допринесоха.

- Даниел Боримиров и Георги Иванов-Гонзо също не са отдавна в Левски, освен това имат меко казано противоречива емоционална нагласа към клуба…
- Не знам защо, но това действително е факт. Никой левскар не остана в ръководството на Левски в момента.

- Абсурдно е!
- Няма логика, да! И това, което се случва, е абсолютно тенденциозно.

- Тенденциозно?! Каква е крайната цел в такъв случай?
- Нямам представа… уви.

- С вас във футболна академия Левски-Спартак са още редица изтъкнати имена, чиято компетентност е проверена във времето, което е още един гарант за качество!
- Така е. Говорим за Вили Вуцов, Кирил Ивков, Георги Цветков, Добромир Жечев Воин Войнов, който, между другото, също не беше приет в Левски – казали са му, че други имена са приоритет. Имена, които обаче, никой не познава. А тези, които ви изредих, са все можещи треньори и опитни имена, които са минали през Левски, печелили са награди, и все още има какво да дадат на футбола.

- Кой от Левски ви поздрави за откриването на футболната школа?
- Абсолютно никой. Даже си спомням, че когато обявих малко преди Нова година, че откриването на академията Левски-Спартак ще бъде на 3 март, някъде около 15 януари от клуба обявиха, че на 3 март ще има кастинг на академията на Левски. Нали се сещате какво се случва… Не съм мнителен човек, но лесно бих предположил, че може би не е случайно.

- Доста е тъжна картинката, освен, че е абсурдна по съдържание, защото така се губят традиции и почерк…
- Ами… тъжно е, да. Някой ме попита наскоро – добре, не те канят за треньор в Левски, а защо не работиш поне в школата на клуба. Въпрос, на който трудно мога да дам отговор.
Не, не са ме канили, никой не се е обръщал към мен. Но пак казвам – няма значение, така са решили, така работят. Аз се фокусирам в академия Левски-Спартак, в която искам да изградим футболисти, които след това да влязат в мъжкия футбол, в отбор, в който имат желание да бъдат. Бих се радвал да избират и Левски, въпреки че такава спогодба все още нямам, но мисля в тази посока.

- Имали ли сте в последните години разговор с Васил Божков за връщане в Левски, защото и такива информации са били тиражирани?
- Не. Разговарял съм с Васил Божков много пъти, но не на тази тема. Освен това знаете, че тогава привлякоха и Хубчев, и разговорите в тази посока бяха с него.

- Често ли се връщате към спомените с Левски отпреди години?
- Разбира се. По-скоро към атмосферата, нагласите. Помня как, когато играехме на „Герена”, само ги чаках да излязат от тунела другите отбори. И ги почвах! Ей с такава нагласа бях.

- Като казвате „..и ги почнах!” се сещам, че сте имали един много симпатичен случай. Датата е 13 февруари 1988 г. На стадион „Българска армия” се играе мач 1/8-финал за Купата на съветската армия между ЦСКА и Левски (0:3). При резултат 0:2 през второто полувреме е отсъден пряк свободен удар за Левски. Съдията безуспешно се е опитвал да издърпа построената от домакините стена на необходимото разстояние. Тогава вие се намесвате авторитетно, стъпвайки с единия си крак върху топката, поставяйки ръце на кръста и издавайки гръмко команда: „Я, внимавай! Офицери, мирно! Две крачки назад, ходом – марш!", при което получавате светкавично жълт картон.
- (смее се) Да, имаше такова нещо. Винаги сме имали закачка на тема офицери - и с фенове, и с футболисти, с които обаче след мача сме били и приятели, и сме пътували заедно къде ли не. Имало е време и за шеги, въпреки че тогава мачовете ни бяха много настървени, двуостри, желанието за победа беше равностойно. Не е било веднъж или два пъти, когато са ни водели 0:2 примерно до 20-тата минута, а на полувремето сме си казвали: „Айде сега ги почваме!” и сме обръщали мача до 3:2.

- Май този висок дух от 80-те години няма аналог към днешна дата…
- Тогава бяха други времена наистина. Но и когато бях треньор през 2009-та също сме имали много трудни и тежки моменти. Дори си спомням, че паднахме 0:3 от Локомотив (София) и на „Герена” беше много тъжно, много тягостна атмосфера. Но успяхме да вдигнем отбора. На следващия ден даже не споменах за тази загуба на момчетата. Просто им казах: „Продължаваме!”.
После отидохме в Ловеч, където тогава треньор бе Мъри Стоилов, и победихме с 2:1. От там тръгна и похода за шампионската титла! Бихме категорично ЦСКА с 2:0, когато Любо Пенев беше треньор и станахме шампиони в много тежка година! Затова казвам, че това е най-сладката титла, която съм печелил. И много жалко, че вече 10 години и повече Левски няма трофей. За мен това е просто учудващо… не знам. И трябва да се промени по най-бързия начин. За шампионска титла тази година трудно можем да говорим, но има шанс за спечелване на Купата на България. 

- Може пък да сте добър пророк..!
- Дано, дано. Има добри момчета, само трябва да им се казва редовно, че са такива, за да могат да покажат максимума от себе си. И Живко Миланов, и Иван Горанов, и не само те, са играчи, които горят на терена. Харесват ми и някои от по-младите като Станислав Иванов, Костов. А за чужденците не искам да говоря, защото влизаме вече в друга тема – кой ги е довел, защо, как…

- Хали Тиам обаче, е един от най-добрите в Левски в момента…
- Така е, спор няма. Интересен футболист е, полезен за отбора. Но отбора се състои от 13-14 играчи примерно в даден сезон. Сам никой нищо не може да направи. Новопривлеченият Симеон Славчев също е добър футболист, но жалко, че се контузи.

- Желая ви успех в новото начинание с футболна академия Левски-Спартак и дано от Левски ви подадат ръка, както би било логично!
- Вие го казвате, а аз ви благодаря за хубавия разговор.
АНЕЛИЯ ПОПОВА/БЛИЦ