Броени дни преди паметната дата за родния футбол - 17 ноември, героят Емил Костадинов гостува в предаването "Код спорт" по TV+. Екзекуторът на "петлите" от онзи знаменит мач на "Парк де Пренс" говори за славните мигове и настоящите проблеми в най-популярната игра.

- Емо, наближава датата 17 ноември. Сещаш ли се често за незабравимите моменти, свързани с нея, без някой да ти напомня?
- Нормално е да се сещаш от време навреме. Всяка година по това време тази тема се върти. Аз лично се сещам и изпитвам удоволствие. 

- Вярваше ли, че България ще преживее едно такова първенство, което донесе толкова много радост на хората? Кога повярва, че чудото се случва?
- Повярвах, че може да се класираме за световното първенство след загубата на Франция от Израел. Ние почти бяхме отписали мача с Австрия, но може би играехме с шестима нападатели. След нашата победа и поражението на "петлите", се бяхме събрали в един ресторант и всички бяха много въодушевени от това, което може да стане. 

- Мислил ли си какво можеше да стане с американското лято, ако граничните полицаи ви бяха спрели теб и Любо Пенев като влизахте във Франция без виза от малко градче в Германия?
- В крайна сметка взехме визи в Париж на летището "Орли" след доста перипетии. Може би трябваше да чакаме доста време за виза, защото сме българи, но в крайна сметка взехме визи от летището. 

- Значи си бил "законен" при двата гола?
- Да, и аз, и Любо.

- Какво се случва с националния отбор в момента?
- В криза сме. През последните 15 години българският футбол, с изключение на 4-5 много добри футболисти, не излизат играчи не само на световно ниво, но и на над средно европейско ниво. Другите държави се развиват по друг начин. Страни като Люксембург може да поднесат изненада срещу всеки. Вината е в нас. Не обвинявам държавата, просто клубовете не отделят голямо внимание на подрастващите. Това е банално, но е истината за мен.

- Кога ще спре това "свободно падане"?
- Когато всички ние - футболните хора и тези, които управляват клубовете, проумеят, че само с наемници, футбол не се прави. Ако няма българи в отборите, които милеят за всеки клуб и за държавата си, много трудно ще стане. 

- Защо България не използва инерцията от средата на 90-те години, за да постави футбола ни във възможно най-добри условия?
- Много пъти съм казвал, че след 1994 г. във футбола влязоха хора, които мислеха само за печелбарство, а не за неговото развитие. Прегледайте кои бяха президентите на почти всички водещи клубове и ще разберете къде е една от причините.

- Ти си отговорник за младежкия национален отбор и за юношеските формации в БФС. Бъди честен, има ли наистина добри млади играчи, защото сме виждали как на лагери треньорските щабове са шокирани от елементарни неща, които националите не са научили?
- Аз винаги съм честен. Това е потресаващо, наистина - да си стигнал до националния отбор и да не знаеш елементарни неща във футбола. Проблемът е, че за мен лично, между 10 и 15 години не се работи с футболистите както трябва. През това време клубовете, а и ние всички хора в този спорт, повече отделяхме внимание на масов футбол, а не на елитен. Ако един бъдещ играч като юноша не научи "А" и "Б" във футбола, той после не може да развие пълните си качества. Там трябва да се наблегне. 

- Не е ли време Българският футболен съюз да поиска специално отношение от клубовете към младите? Например трима млади задължително да започват сред титулярите или може би подобна наредба ще се оспорва и ще се приеме като вид диктатура от страна на футболната ни централа?
- В професионалния футбол не можеш да наложиш такова нещо, но в детско-юношеските школи може би е възможно по някакъв начин. Трябва да направим така че да работят по програма, което е добре за всеки един клуб и за всеки един футболист при подрастващите. През изминалата година министерството на спорта подпомогна едни лагери с деца и юноши, направиха се тестове и се видя, че резултатите са ужасяващи. Може да се обидят някои от клубовете или всички, но това означава, че въобще не се работи на ниво.

- Как си обясняваш факта, че клубовете не са заинтерсовани да налагат млади футболисти?
-  И преди беше трудно, но имаше много повече качествени футболисти. Не го разбирам. Явно треньорите, които поемат "Левски" или ЦСКА говорят едно, а след това правят съвсем друго. Имат страх от неуспехи, а това не е добре. Но това зависи и от президентите и собствениците на клубовете. Ако дадат картбланш на един треньор от две-три години, тогава той може да наложи млади футболисти и след това да жънат успехи. 

- И преди не беше лесно, но пробивът на теб, Стоичков и Любо Пенев стана малко насила. Ако не беше разтурен ЦСКА, нямаше да ви дадат шанс...
-Да, аз бях в първия отбор малко преди разтурянето. След това влязоха и Любо, и Ицо. Наистина, ако бяха разбили футбола на ЦСКА и "Левски", можеше и да не влезем в тези отбори, защото беше доста трудно.

- Какво най-вече си спомняш от този период? 
- Никога не е било лесно. Спомням си радостта, с която отидох за първи път на тренировка и голямото притеснение в ЦСКА под ръководството на Симолията, Бог да го прости. Това беше нещо невероятно за мен, особено като ми дадоха първия чифт обувки и анцуг. Да носиш ангуга на ЦСКА и да имаш нови обувки беше нещо страшно. 

- Как един звезден играч като теб и един от лидерите на "златния" отбор на България гледа сега мачовете на националния ни отбор по футбол пред по-малко от 1000 зрители?
- Мисля, че на хората в България вече им писна от футбол. Както виждате "Левски" не е бил на първо място от много години, а има по 1000 човека на стадиона. Това е притеснително. Оправданието от типа, че няма футбол, за мен не е вярно. За инвестициите, които се правят в българския футбол даже играем много добре на клубно ниво, отделно е развитието на младите футболисти. 

- Какво най-спешно трябва да се промени?
- Трудна работа. Шоково бих наложил млади футболисти в първите отбори. Бих заложил във "В" група да има футболисти под 25 или под 23 години, защото за мен там е разковничето. Футболистите между 18 и 20 години, които не могат да играят в елита, да трупат опит във "В" група срещу силни отбори. В "Б" група също да има млади футболисти, но до 19 години. За мен 21-годишен футболист вече не е млад, той трябва да е завършен почти.

- Как оценяваш новия формат на "А" група?
- За мен е доста интересно. Гледам предимно отборите, които сега влязоха в "А" група. С всеки изминал мач трупат опит и самочувствие и играят горе-долу добре. Особено "Дунав" Русе играе един константен футбол и се развива само с български футболисти, което е хубаво и важно.

- Да се върнем към "златното" време. Ти си единственият българин, носител на Купата на УЕФА, вкара и гол във финала срещу Бордо, когато там играеше и Зинедин Зидан. Защо Франц Бекенбауер ти се довери 100%, след като с предишния треньор Ото Рехагел имахте разминавания, преди да си отиде?
- По желание на Рехагел останах в Байерн Мюнхен, но след това нещо стана. Не зная защо, не сме се карали, може би в отбора имаше по-добри футболисти от мен. Няма лошо, но все пак останах по негово желание. Имах предложения и от други отбори, а можех да се върна и в "Порто". Там вратите винаги бяха широко отворени. Предпочетох да остана, но в крайна сметка не получих достатъчно време за изяви. След като Бекенбауер пое отбора, може би за един месец изиграх всички мачове и показах, че имам място в този отбор. 

- Спомням си, че в онзи период не беше в конфликт с Рехагел, но цялото ти излъчване беше, че не си съгласен с тази роля. 
- Никой не беше съгласен с него, защото той беше добър треньор безспорно, но за гранд като "Байерн" се държеше малко неадекватно.

- Как се стигна до трансфера ти в Порто?
- Получих предложение дали да отида в Порто или в Еспаньол по това време. 

- България тъкмо се отваряше...
- Още не се беше отворила. Исках разрешение от президента на футболния съюз. Разпитах и предпочетох Порто, защото е отбор с шампионски цели и е един от грандовете в Португалия. Мисля, че не сбърках.

- От кого разбра, че те иска Байерн?
- От мениджъра ми разбрах, че Байерн има интерес. Не се разбраха с Порто директно още отначало и затова се наложи да премина в Ла Коруня, където изкарах един полусезон, а през януари вече бях в Мюнхен.

- Как се отнасяш към мненията, че четвъртите в света дадоха най-големия възход на футбола ни и сега най-голямото падение като управленци?
- Преди 1990 г. просто футболът беше друг, държавата беше друга. Юношите, които тренираха, мислеха единствено за футбол. Сега има много по-различни неща - мислят за приятелки, за дискотеки, за какви ли не глупости... Беше много различно. Нашето поколение успя, защото сме живяли в онова време при строги правила. Спомням си като юноша в ЦСКА, когато загубиш, не смееш да излезеш една седмица от вкъщи, а сега футболистите след загуба отиват да празнуват. Животът продължава, но трябва да се учиш от грешките си и да ги поправяш. В днешно време не мислят по този начин и това е грешката, която правят всички - от треньор до футболисти. 

- Не сме те виждали на мач на "Армията" отдавна. Вярно ли е, че си обиден на феновете, които смятат, че не си направил достатъчно, за да не бъде отнет лицензът на ЦСКА при управлението на Александър Томов?
- Това е болна тема за мен. Не съм обиден на никого. Просто хората така са преценили. Аз бях изкупителната жертва за това нещо, но то не зависеше от мен. Заради мен отборът продължи в "А" група, тъй като трябваше да отиде в по-долните нива. Но не мога да съм обиден, всеки има собствено мнение. В сегашно време много се слуша мнението на феновете, което за мен не трябва да бъде така. Феновете са, за да отидат на стадиона, да си купят билетчето, да викат или да освиркват даден отбор или даден президент, а не да правят протести пред БФС, пред парламента, за да постигнем нещо. Така не се прави футбол и това го няма в целия свят. В големите отбори и големите държави има протести, но те са на стадиона. Когато си купиш билетчето, можеш да кажеш своето мнение. Още като футболист са ме освирквали много, така че съм свикнал с това нещо. 

- Помня, но отговаряше с голове.
- Да. Не звучи скромно, но в ЦСКА и като ръководител за последните не знам колко години съм единственият, който е спечелил нещо - шампионска титла или купа.

- Ти си член на Изпълкома на БФС. Не направи ли много компромиси централата за лицензите не само за ЦСКА, сега новият собственик на Левски Спас Русев казва, че клубът има над 20 млн. лв дългове. Това не е ли сигнал за движение на "сините" под "червено" индиго?
- Не мисля. С тези собственици, които имаха през последните години, не би трябвало да има проблем. В крайна сметка казусите са различни, защото ЦСКА нямаше погасителен план, нямаше нищо. А и доста клубове в света имат задължения, така че като ги обслужваш, би трябвало да нямаш проблеми. Не знам "Левски" дали е тръгнал по пътя на ЦСКА, но както всички казват, без "Левски" и ЦСКА хората не се интересуват толкова от футбол. Видяхме, че на последното издание на този двубой имаше доста хора и нямаше простотии.

- Грешките ти в кариерата?
- Винаги има грешки. Може би можех да отида в отбори, които нямат големи претенции, да си живуркам там пет-шест сезона, за да играя до 40 години. Мисля, че няма безгрешен човек. Но не съжалявам за това, което е било. 

- Докъде стигнахте с треньорския лиценз? Взехте ли диплома и не закъсняхте ли малко с Данчо Лечков за това поприще?
- Не мисля. Треньорите в днешно време мислят, че лесно се води един отбор на професионално ниво. Аз обаче съм на мнение, че първо трябва да станеш кавалджия и след това майстор. Младите ни треньори имат качества безспорно, но трябва някъде да стажуват и то при много добри специалисти, за да могат да понесат тежестта.

- Имаш ли си любими мачове?
- В Португалия срещу Бенфика и Спортинг ми бяха любимите мачове, защото почти винаги ги биехме и вкарвах голове. Много бъзиках Балъков по това време. В ЦСКА също имаше определени моменти. Любими мачове имам много. В националния отбор също, особено мачът срещу Германия - от 0:2 до 3:2. За мен това е върхът на българския национален отбор по това време. 

- Има ли някой, който пада по-добре от теб за дузпа в света?
- Винаги има. Това е изкуство. И Гибона добре падаше, но не му свиреха много. И Велизар Димитров добре се справяше, но понякога преиграва и съдиите започват даже и когато има дузпа, да не дават.

- Защо през последните 20 години постепенно вие от големия отбор на четвъртите в света се изпокарахте?
- Не мисля, че сме се изпокарали.

- Добре, развалихте си отношенията.
- Различни хора - различни характери. Преди години всичко беше весело между нас. Имали сме дрязги, което е нормално за хора, които не търпят друго мнение. В последните години само ме учуди това, че Боби и Ицо се скараха. Още не мога да повярвам, че за един жълт картон някой може да се скара толкова жестоко. Дано да се оправят. Иначе аз с никой не съм се карал директно. Просто като има нещо, го казвам на човека, а не през медиите. 

- Хубаво е, че бяхте едно, когато трябваше, най-вече за България. И все пак това си остава, че вие сте единствените хора, макар и за кратко, накарали нацията да се обедини.
- Да, така е. И тогава сме имали проблеми, но в крайна сметка с характерите, които имахме...Сега всички са весели, добри един с друг по време на мач и извън мача, а резултатите са...Може би не им пука, което не ми се вярва, но така излиза. 

- В рамките на шегата, единствената прилика между отделните членове на "великолепната седморка" -  Боби Михайлов, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Любо Пенев, Наско Сираков, Йордан Лечков, Красимир Балъков е, че нито един от тях не е в отлични отношения с всички останали. 
- Това е животът и трябва да го приемем. Винаги като се съберем някъде, не е проличавало, че е има такива неща. Това е по-важното.

- Как е семейството и какво е хобито ти?
- Ние сме едни от малкото от това поколение, които не се разведоха и съм щастлив. Дъщерите пораснаха, не слушат. Големи деца - големи проблеми, в кръга на шегата. Надявам се децата ми да успеят в живота. Малката ми дъщеря учи в чужбина, вече е последна година. Голямата работи в България. Да им пожелаем да имат щастие и успех в бъдещето си. Знаят, че имат подкрепата на мен и на Мариана. Хобито ми е да гледам филми, даже понякога пропускам някой мач. Но обичам да наблюдавам отборите, които са по-малко известни в България. Обичам да гледам юношески мачове. Доставя ми удоволствие да видя искрата в тези деца. Това ме радва и се надявам, че с това ще има футбол в България. 

- След четири дни е 17 ноември. Пак ще видим двата фамозни гола на Емил Костадинов и плача на Франция...
- Даже ще отворим и базата след дълги години. Много е хубаво това, което се направи. Наистина досега никой не е правил такова нещо и се надявам спортните хора и всички останали да го оценят. 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, "Код Спорт" TV+