Спортно-техническият директор на ЦСКА и член на Изпълкома Емил Костадинов не се познава от вчера с новия селекционер на националния отбор Лотар Матеус. Двамата бяха съотборници в Байерн (Мюнхен) през пролетния полусезон на 1995 година и целия сезон на 1995/96. През пролетта на 96-та Байерн спечели купата на УЕФА след победи над Бордо с 2:0 и 3:1. На мача във Франция единия от головете отбеляза Костадинов. Така той стана първият и засега единствен българин, разписвал се в европейски клубен финал. Ето какво сподели Емил Костадинов пред БЛИЦ във връзка с периода, в който заедно с Матеус носеха екипа на германския колос.

 

-Доста спомени имам от Матеус. Може би най-яркият е финалът за купата на УЕФА с Бордо или по-специално реваншът във Франция. Тогава финалите в турнира се играеха в два мача. Първият го бяхме спечелили в Мюнхен с 2:0, но аз не взех участие заради контузия. Медиите ни бяха обявили вече за победители. Спомням си, че Лотар през цялото време на път за Бордо и в навечерието на срещата ни говореше, че нищо не сме постигнали още. Че французите са опасни като домакини и няма да ни е лесно. В техните редици тогава играеха Зинедин Зидан, Биксент Лизаразу и още известни имена. Треньорът Франц Бекенбауер също ни предупреждаваше да си отваряме очите на четири, но Лотар беше най-напорист. Даваше ни примери с други мачове, в които отбори, имащи два гола аванс, впоследствие за губили. Това бе поредното потвърждение за германската непримиримост и дух.

 

-Да. После пък Шол центрира при изпълнение на корнер, след което аз с глава вкарах второто попадение. Помня, че след като ни връчиха купата, първи я прегърна Матеус, защото беше капитан. Аз бях до него и само след миг трофеят попадна и в моите ръце. Когато се порадвахме на отличието, Лотар ме прегърна и ми каза: “Емил, ти напълно заслужи купата на УЕФА, защото игра фантастично!”. Такива думи не се забравят. Матеус беше невероятен професионалист. Изключително дисциплиниран и всеотдаен на тренировките. Той е от хората, които оставаха допълнително на терена, за да тренират. Бекенбауер постоянно го сочеше за пример.

 

-Скромен човек, който малко говори, но винаги казва всичко точно и на място. Освен това Лотар се обличаше добре. Редовно ходеше изтупан – в такт с модата. Понасяше и майтап и също умееше да се шегува.

 

-Аз знаех испански, той говореше чудесно италиански, тъй като преди да се завърне в Байерн, игра няколко години в Интер. В началото ми беше трудно да говоря немски и с Лотар комуникирахме на италиански и испански, защото двата езика са сходни.

 

-Не. Всъщност, докато бях в Байерн, много рядко сме купонясвали. С него и още двама-трима съотборници обаче сме ходили на ресторант, а веднъж и на пица. Лотар обаче не обичаше да бъде център на вниманието.

 

-Да, разбира се. Когато победихме Германия с 2:1, аз все още не бях преминал в Байерн. Но след като през януари 1995 година се озовах там, една от първите ни теми на разговор с Лотар и останалите немци беше този мач. Самият Матеус съжаляваше за загубата, но признаваше, че нашият тим е спечелил напълно заслужено.

 

- Да, но тогава Матеус не игра. Той се беше оттеглил от Бундестима, а впоследствие се върна.

 

-Говорихме, естествено, след като се видяхме на първата тренировка за новия сезон през месец юли. Помня, че Лотар и останалите ми пожелаха оттук насетне да вкарвам такива победни голове само за Байерн, а не срещу Германия. Матеус не игра в София през юни 95-та, но на терена бяха трима мои съотборници от Байерн. Един от тях беше Томас Щрунц. Томас вкара втория гол за германците, когато те ни поведоха с 2:0 на Националния стадион, след което ние ги обърнахме. Юрген Клинсман пък тъкмо напускаше Тотнъм и преговаряше с Байерн и всъщност, когато играхме с Бундестима в София, той все още не беше подписал с баварците.  

 

- Смяташ ли, че Матеус ще успее като селекционер на българския национален отбор?

- От сърце му пожелавам успех и му стискам палци. Вече споменах, че Лотар е голям професионалист и изключителен мъжкар – истински немец. Мисля, че националният тим има нужда точно от такъв специалист.