Състезателката по борба Евелина Николова е родена на 18 януари 1993 г. в Петрич. Тренира от 12-годишна. Била буйно дете и международният съдия Людмил Кандиларов предложил на родителите й да насочат енергията й в женската борба. Това се оказва съдбовно. След като тренира няколко години в родния си град, отива в Кюстендил, където по това време е най-добрата школа по борба за жени. Там между другото се занимава и със сумо – става шампионка на България и европейска шампионка. Но голямата й страст е олимпийският спорт борба. Контузии през 2017 и 2018 я вадят за две години от спорта, но благодарение на треньора си Мирослав Гочев се завръща в борбата. Става състезателка на клуб „Ангел Гочев“ в Созопол и стига до олимпийски медал. Бронзовото отличие в кат. до 57 кг на олимпийските игри в Токио 2021 г. засега е най-престижното в колекцията й. За него тя е призната за борец №1 на годината и става почетен гражданин на Созопол. Сред спортните й отличия са още сребърните медали от европейското първенство в Полша (2022 г.) и европейското в Румъния (2019), бронзът от европейското в Полша (2020), както и бронзовите медали от европейските игри в Баку и световния шампионат в САЩ (2015).

Разговаряме с Евелина Николова за начина й на живот в навечерието на световното първенство по борба в Сърбия през септември.

- Евелина, изглеждате фина и женствена, а борбата е силов спорт. Как го постигате?
- Старая се. Една жена трябва да си бъде преди всичко дама, независимо каква й е професията. Извън тренировъчната зала за мене са задължителни маникюр, прическа, грим и елегантна рокля.

- Трудно ли е свалянето на килограми и влизане в състезателната категория?
- Трудно е, но с времето си изграждаш хранителни навици и режимите на хранене ти стават начин на живот. С времето се научих кои храни да огранича, на кои да наблегна, кои ми се отразяват добре на организма, кои – не. Знам коя храна каква енергия ще ми даде за дълъг период от време. Като спортист си познавам добре тялото и мога да усетя от какво имам нужда и от какво – не.

- Как се храните обикновено, между състезанията? И как сваляте тегло преди някой шампионат?
- Общо взето, почти не свалям килограми, защото от няколко години се състезавам в категория до 57 кг. А моето нормално тегло е между 58 и 60 кг при ръст 167 см. Просто в последните дни преди състезание наблягам на чиста храна.
Храненето ми в тренировъчен решим пък е съобразено с натоварванията, с калорийния разход. Когато тренировките ми са по-тежки, наблягам естествено на въглехидрати и протеини. Нещата са навързани. Вече познавам тялото си и това хранене е част от начина ми на живот.

- Какво наричате чиста храна?
- Зависи от начина на приготвянето й. Чиста не е пържената храна, а тази, която е печена и варена.

Изключвам също пакетираните храни

Разбира се, ако ми се дояде нещо сладко, ще си хапна малко. Но предпочитам да си направя здравословен десерт вкъщи, отколкото да си купя нещо пакетирано от магазина.
Няма храна, която да съм изключила напълно от менюто си. Хапвам си и пица, и бургер, и шоколад, и хляб. Но това не е ежедневната ми храна. Това е нещо, което ще хапна веднъж в седмицата или веднъж на две седмици. Газирано също пия, но в умерени количества. Както казват хората, всяко нещо, което е прекалено, е вредно.

- Какви са травмите, които едва не спряха спортната ви кариера, и как ги решихте?

- Имах травми на раменете и ги реших с операция. През 2017 г. ме оперира доц. Владимир Русимов от Военномедицинска академия в София. Проблемът беше разкъсване на връзки, по-конкретно на лабрума. (Лабрумът е хрущялен пръстен, разположен по края на ямката на раменната става. Той прави по-дълбоко гнездото, в което влиза главата на раменната кост, омекотява триенето, стабилизира ставата – бел. авт.) При операцията са ми сложени два специални импланта за стабилизация. След интервенцията преминах през всички етапи на възстановяване – с физиотерапия, кинезитерапия и всичко необходимо за пълното оздравяване и връщането ми на тепиха.
Получих травма и на другото рамо през 2018 г., но при нея минах без хирургична намеса.

- Ходите ли на профилактични прегледи или разчитате на задължителните прегледи, които се правят на елитните спортисти?

- Разбира се, че ходя. Освен задължителните прегледи, които ми правят като национален състезател, ходя на всички нормални профилактични прегледи, които всеки човек би трябвало да си прави поне веднъж годишно. Тук включвам женските прегледи, ходенето на зъболекар, на очен лекар и т.н. Правя си всякакви прегледи веднъж в годината, за да знам, че всичко ми е наред. Не споделям практиката на много българи да не си правят здравна профилактика. Не съм от тези хора. Аз се старая да се грижа за здравето си и да избегна момента с нерешимите или с много напреднали проблеми със здравето.

- Успяхте ли да избегнете Ковид?
- Преболедувах Ковид, но го изкарах нормално. Не мога да кажа, че е било много тежко или много леко. Преминах си през всички симптоми, но си карах боледуването вкъщи. Пиех необходимите лекарства, които ми бяха предписали докторите.

- Какви бяха Ковид-мерките на олимпиадата в Токио?
- Бяха много строги. Навсякъде се движехме с маски. Абсолютно

всяка сутрин давахме проби за Ковид

Нямахме право да излизаме извън олимпийското село. Наистина мерките бяха много засилени, но всичко беше добре организирано и домакините се бяха постарали на никой нищо да не му липсва.

- При лека настинка или хрема как се лекувате? Известно е, че заради строгите антидопинг правила нямате право да си слагате дори капки за нос.
- Залагам на бабината медицина – пия билков чай с мед, минавам с възможно най-леките лечебни средства. Разбира се, ако съм тежко болна и се налага, ще ходя на лекар и ще пия антибиотик. Но се старая да се пазя, да не се стига до разболяване. 

- Правите ли нещо за засилване на имунната система?
- Аз съм спортист и постоянно пия витамини.

- Как се справяте с психическото натоварване? Какви са вашите лични методи за релаксация?
- Обичам да чета книги, да слушам музика, да си говоря с приятели, да се разхождам сред природата.

- По колко часа спите обикновено и ви е достатъчно да си починете?
- По осем часа, те са ми напълно достатъчни. В 22 ч. съм си вкъщи, легнала съм си и си почивам.

- Как постигате концентрация преди схватка?
- Излизам с една единствена мисъл – да се боря. Аз съм професионален спортист, това е моята работа, излизам на тепиха и вече съм концентрирана. Няма как да се концентрираш в последния момент. Трябва да си готов.
МАРА КАЛЧЕВА/"Доктор"