Христо Стоичков разговаря с поредна футболна легенда за ТВ гиганта „Унивижън“ и отново направи съпричастни и българските фенове чрез предаването „Код Спорт“ по RING. Славният Фернандо Торес разказа надълго за славните моменти в своята изключителна кариера, в която блестят световна титла, две европейски, купата в Шампионска лига и тази в Лига Европа. Предлагаме акценти от срещата на Христо Стоичков с Фернандо Торес-Хлапето:

- Фернандо, хиляди благодарности, че ме приемаш! Ти си роден победител. Как се чувстваш?
- Винаги е удоволствие да се разговаря с теб. Ти си един от първите ми идоли в моето детство и затова си специален. Чувствам се много добре. Свиквам полека-лека с новата ми роля на треньор на юноши до 19 години. Харесва ми блясъкът в техните очи. Все още не са интоксикирани от всичко онова, което заобикаля футбола. Много са приятни, много са здрави. Нашата цел е да ги запазим такива възможно най-дълго време, защото един ден може би ще ги видим в първия отбор на Атлетико (Мадрид).

- Един много важен епизод в твоята кариера е спечелването с Испания на европейската титла през 2008 година под ръководството на Луис Арагонес. Един толкова взискателен треньор като него как се отнасяше към теб? И какво можеш да ни разкажеш за този шампионат?
- Луис беше изключителен човек. Истински лидер! Личността, от която се нуждаехме в онзи момент. Националният отбор в продължение на дълги години нямаше никакви успехи нито на европейски, нито на световни първенства. Като малък си спомням как Испания беше елиминирана на четвъртфиналите в Съединените щати от отбора на Италия. Изобщо максимумът, на който можехме да се надяваме по онова време от националния отбор на Испания на големи първенства беше четвъртфинал. Моето поколение израсна с това усещане - че четвъртфиналът е таванът за Испания. Клубният футбол вървеше, но не и националният. Когато отиваха в националния отбор, играчите се разделяха на такива от Барселона, от Реал (Мадрид), от Атлетико... Но когато аз попаднах в националния, това се промени. В началото беше трудно, но Арагонес започна да изгражда истински отбор. Бих казал отбор на приятелите. По-точно отбор, съставен от приятели, които вярват в победата. Там беше най-добрият играч на Арсенал – невероятният Фабрегас. Най-добрите от Реал бяха испанци - Серхио Рамос и Касияс, а от Барса - Шави, Иниеста, Пуйол. И ние повярвахме, че можем да спечелим заедно. Да не забравя и Давид Вия. Също и Шаби Алонсо от Ливърпул, както и моя милост. Преди това не бяхме големи звезди. Но след 2008-ма се превърнахме в такива. Казвахме си - защо не?! Да не би италианците да са по-добри от нас?! Да не би германците да са по-добри от нас?! Това европейско ни показа, че е възможно да спечелим. Аз навремето казвах, че ни липсва лидер. Но всъщност това беше треньорът Луис Арагонес. Големите играчи се нуждаят от лидер и той се появи. И сеньор Арагонес изискваше ред, изискваше дисциплина, беше истински лидер.

- Аз си спомням онзи момент, в който ти изпрати топката в мрежата и работата през толкова дълги години се увенча с шампионска титла на финала срещу Германия.
- Вкарах гола в 33-ата минута и резултатът стана 1:0. Но имахме срещу себе си Германия и много време до края. Когато мачът свърши, си дадохме сметка за това. И най-вече, когато самолетът се приземи на родна земя и видяхме хората, които ни чакат. Влязохме в историята. И всички фланелки, които носехме в клубовете си тогава ги превърнахме в една-единствена - тази на националния отбор. Получи се единение след като при последните два приятелски мача преди шампионата, публиката ни освиркваше.

- Как успя Арагонес да обедини състава?
- Той ни накара да повярваме в силите си. Дори и преди първенството да не ни се получаваха нещата по най-добрия начин, ние вярвахме, знаехме, че сме на правилния път. Не се поддадохме на критиките. Бяхме единни и вярвахме в себе си. За Арагонес това също беше върхът. Той е най-голямата легенда за нас, за Атлетико (Мадрид). Цял живот е бил треньор. Но му липсваше вътрешното и международно признание. И благодарение на нас го постигна. Това беше последната възможност за него. И той се възползва от нея. Оттегли се после от най-високото място. Беше казал - свършва това първенство и си отивам. Така и направи. Тръгна си като победител!

- След това започна друг етап. На мястото на Луис Арагонес дойде Висенте дел Боске. Толкова скромен човек като него, наистина не познавам. Как се осъществи преходът довел до световната титла в Южна Африка?
- Висенте дел Боске дойде в перфектния момент за всички нас. Той е треньор, когото ние много уважавахме. Неговият талант бе в спокойствието и стремежът всичко да бъде нормално. Бяха направени естествени промени в тима. Влязоха например Пике и Бускетс. Извърши се плавен преход в състава. Станахме дори по-силни за световното първенство. Предстояха ни две години до Мондиала, които преживяхме в пълно спокойствие. Дойдоха играчи, които са много важни за своите клубни отбори, а с привличането им в националния и в него нивото се повиши. Още след европейската титла през 2008 година в съблекалнята си говорехме, че ще гоним световната титла четири години по-късно. Отборът имаше душа и беше обладан от амбиция. Намирахме се в много добър момент от кариерите ни.