Екип на предаването "Код спорт" на TV+ гостува на Флорентин Петре в Румъния. Феновете у нас със сигурност помнят силните му игри с екипа на ЦСКА. Петре бе част от последния шампионски отбор на "армейците", ликувал с титлата през 2008 г.

- Здравей, Петре! Последният път, когато правихме интервю, беше звезда на ЦСКА, сега си в Динамо (Букурещ). С какво се занимаваш в момента?
- Засега се уча да стана много добър треньор и животът ми да бъде по-лек в тази професия. Много съм щастлив, защото това е ново начало за мен.

- Кога реши да станеш треньор и как се развива тази част от кариерата ти до момента?
- За мен е малко по-трудно като треньор в сравнение с кариерата ми на футболист. Сега всичко е ново, трябва да започна от нулата. Най-важното е, че много ми харесва. Правя всичко със сърце и се уча от най-добрите.

- В Динамо треньор е Йоан Андоне, който беше в ЦСКА преди. Говорите ли понякога за времето, когато бяхте заедно на "Армията"?
- Говорим и за това време. Това беше много добър период за нас. Той е много добър треньор и футболист, с богата визитка, а стоя много малко там.

- А какво ще кажеш за треньора на ЦСКА в момента, със сигурност го познаваш - Едуард Йорданеску? Какво е мнението ти за него?
- Знам много хубави неща за него. Той е млад треньор, много добре изучава футбола и постигна много добри резултати с малки отбори тук. Трябва да му се даде шанс, разполага с добри футболисти. Виждате, върши добра работа с ЦСКА.

- Преди да стигнем до ЦСКА, нека поговорим повече за Динамо и за румънския футбол. Защо толкова дълго време твоят роден клуб не може да стане шампион?
- Както и в ЦСКА, също има финансови проблеми. Собственикът взе клуба от нулата, плаща много пари за данъци. В Динамо няма резултати, защото имаше проблеми. Сега лека-полека се оправят нещата. Взимат се качествени футболисти, има много добри млади играчи в школата и след две-три години 100% Динамо ще стане шампион.

- Познаваш добре и българския, и румънския футбол. Къде са най-големите ни проблеми, защото май доста си приличаме?
- Най-големите ни проблеми са, че имаме хора, които "знаят" всичко. Ако разбирам от футбол, трябва да се занимавам с футбол. Ти си журналист и трябва да работиш в тази сфера. Според мен има много хора, които говорят много за футбола, без да го разбират. Ако искаме да имаме добър футбол, е важно какво правят хората във федерацията и в клубовете. Трябва много добре да познават тази игра, за да има резултати.

- Какво се случи с отбори като Унирея и Оцелул, които вече не са в първа дивизия, а бяха шампиони и дори играха в Шампионската лига?
- Да, тези отбори вече ги няма. Нещата започват от върха. Ако шефовете не искат тимът да играе, не искат да плащат, веднага отборите отпадат. Това е дълга история. През 2008 г. станахме шампиони с ЦСКА, а после видяхте какво стана и ме боли сърцето от това. Играем, печелим първенството, плащат ни много добре, феновете са страхотни... Привържениците на ЦСКА са като тези на Динамо - най-големите, правят най-страхотното шоу за отбора. Сега виждам, че полека се оправят нещата.

- Спомена за феновете на Динамо (Букурещ). Те направиха доста сериозна шега с феновете на Стяуа на мача с Манчестър Сити. Как се прие в Румъния това нещо?
- Знаех една седмица по-рано, че се готви нещо подобно. Феновете правят уникални неща, бъзикат се с привържениците на Стяуа.

- Следиш ли какво се случва в ЦСКА в последните години?
- Да, виждам какво правят. Знаеш, че когато няма единство, нищо не става. Виждам, че г-н Ганчев взе отбора, прави се всичко за ЦСКА. Най-важното е да има пари, треньори и всички фенове да подкрепят тима.

- Гриша Ганчев ще се справи ли с ЦСКА? Познаваш го от времето, когато бе в България.
- Научавам нещата от телевизията и от разговорите ми с хората. Казват, че е много сериозен човек и много иска нещата в ЦСКА да вървят добре. За мен човек, който харесва спорта, харесва отбора и дава пари е един много голям характер.

- Ти беше в ЦСКА, когато финансовите проблеми започнаха. През 2008 г. отборът стана шампион и ако не беше отнет лицензът, докъде можеше да стигне този тим на ЦСКА?
- В периода 2006-2008 г. имахме един много добър отбор - силни чужденци и българи, които играят в националния отбор - Тунчев, Велизар Димитров, Данчо Тодоров, Юруков... Всички са мои приятели и много добри футболисти. 100% щяхме да играем в групите на Шампионска лига без проблеми, с треньор Стойчо Младенов.

- Има ли хора от България, които не искаш да виждаш?
- Не, няма такива. Аз съм друг характер. Нямам проблеми с никой. И сега, ако отида на стадиона на Левски, няма проблем. Никога не говоря грозни неща за Левски, Славия или Берое. Аз съм човек, който не иска да прави проблеми и да има проблеми.

- А пазиш ли контакт с твои бивши съотборници или треньори?
- Приятели сме и си говорим с Тунчев, с Ивайло Петров, със Стойчо Младенов. Говорим си за живота, как върви първенството. Преди време говорих и с Пламен Марков. Харесват ми хора с добри характери.

- Какво най-много ти харесваше в България?
- Моята жена! (смее се) Имам българка за жена, имам дете, което е половин българин - половин румънец. Харесва ми всичко в България, чувствах се много добре там две години и половина.

- Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА през 2006 г.?
- Един ден моят мениджър дойде при мен и при Джовани Бекали. Каза, че ме иска ЦСКА. Договорът ми тук беше към края си. Веднага се съгласих. Не ме интересуваха парите, а само да видя какво представлява отборът. Видях се с г-н Божков и без проблеми отидох.

- В едно мое интервю в Анталия ми каза, че за премията от 1 млн. евро, които Александър Томов ви обяви, сте готови да чупите носове. Наистина ли беше така?
- Да, така е. Футболистите играят за пари, за семейството си...

- Даде ли ви премия тогава?
- Аз съм си взел всички пари от ЦСКА и от първия и от втория престой, когато Борисов беше президент.

- Ти се върна през 2009 г. в ЦСКА, но остана съвсем за кратко, защо?
- Тогава почувствах, че нещо не е както трябва. Отивам там като професионалист, за да играя и да постигнем направеното през 2008 г. - да станем шампиони. Но нещата не вървяха добре и когато почувствам, че нещо не е наред, си тръгвам без проблем, ако не ми хареса.

- Игра един сезон и в Русия, в Терек. Какво е руското първенство?
- В Русия нивото е друго, парите са различни. Чувствах се много добре, играх с големи футболисти. Малко по-тежко е от Румъния и България. Отидох на 32-33 години, но ако бях на 22-23, нямаше никакви проблеми да играя там десет години.

- Вярно ли е, че собственикът на отбора ви е давал по един джип за най-добрия в мача?
- Да, така беше. И аз взех един джип. Мисля, че и Вальо Илиев или Благо Георгиев също взе. Човекът даваше пари на най-добрия, и то на всеки мач.

- Как се разбирахте с Валентин Илиев и Благой Георгиев?
- Супер. Харесаха ми и като професионалисти, и като характери. Големите футболисти имаме голям респект.

- Вярно ли е, че са ви охранявали с автомати в Грозни?
- Така е, но никога не сме имали проблеми там. В Румъния, като кажа, че отивам в Грозни смятат, че ще имам големи проблеми. Това не е вярно. Президентът идваше при нас на тренировка да играе футбол. Никога не съм чувствал проблеми там. Градът е много хубав, строят се блокове.

- Като футболист си играл и срещу български отбори. Кои мачове помниш?
- Помня един мач с Динамо срещу Левски. Гостувахме, резултатът вървеше 0:0, но в 94-ата минута ни вкараха гол. Мисля, че един път играхме и с Литекс.

- А с националния отбор играл ли си срещу България?
- Да, играхме в Констанца. Завършихме 2:2 през 2006 г., преди да отидем на европейското първенство. Но в София не сме се срещали.

- На кои български футболисти се възхищаваш?
- Има един, който е най-големият - Стоичков. Във вашата футболна история най-добрият ви отбор е от 1994 г. Виждам страхотни имена там. Знам, че Михайлов е президент на федерацията. Говорим за големи характери и футболисти.

- Кой е най-големият ти мач в кариерата въобще?
- Най-значимият ми момент във футбола е когато играхме с националния отбор на европейското първенство през 2000 г. и 2008 г. Тогава един футболист се чувства футболист. Тогава си казваш: "За това работим цял живот". Виждаш как 11 футболисти на Румъния играят с Италия, с Франция...Това е най-голямото ниво за един футболист.

- Вярно ли е, че не си играл почти две години заради риболов?
- Да, тогава не играех, защото имах хепатит. Отидох на риболов и тогава стана един проблем.

- Какво се случи?
- Метнах една въдица, но не видях жицата, по която тече ток. Паднах и четири часа бях в кома. Можеше и да не ти давам интервю сега. (смее се)

- Имаш държавен медал от 2008 г. Къде го пазиш и какво означава той за теб?
- Когато президентът на Румъния ти връчва подобни отличия се чувстваш специално. Пазя ги вкъщи. Работим цял живот за моменти като този. Много добре се чувствам.

- На европейското първенство през 2008 г. направихте равен срещу Италия и Франция, но загубихте от тима на Холандия, който вече се беше класирал. Какво не ви достигна да продължите напред?
- И при нас, и при вас е така. Имаме един момент и трябва да мислим много добре. Бихме Холандия, завършихме 2:2 с Франция тук, но на европейското първенство нещо не стана. Концентрацията и адреналинът са много по-високи.

- Кои треньори са повлияли най-много върху твоята кариера?
- Работил съм с много големи треньори. Играл съм на високо ниво, а тогава работиш и с добри треньори. И в Румъния, и в България работих с много добри специалисти. От всеки един от тях съм научил по нещо. Вкъщи имам тетрадки, в които съм си записвал тренировки и т.н. Искам да благодаря на всички треньори за всичко.

- Може ли да те видим един ден като треньор на ЦСКА?
- Трябва да уча много. Вече четири години и половина се обучавам в треньорството. Сега ще взема "А" лиценз, догодина почвам "Про" лиценз. Когато завърша, ще бъда готов за всичко, включително и за ЦСКА.

- След края на твоята кариера, започна едно хоби - автомобилизма. Занимаваш ли се още с него?
- Знаеш, че адреналинът във футбола, никога не е като този при колите. Много ми хареса. Станах шампион в България на писта при затворен маршрут още първата година, защото съм много добре подготвен. Ако нямаш адреналин да биеш, няма как да го постигнеш.

- В колко състезания участва?
- Много. В една година има седем състезания. Взимам една кола под наем и моят приятел Румен Дунев прави всичко.

- Кои са най-хубавите коли, които си карал?
- Като футболист, имаш много пари и може да си взимаш каквато кола искаш. Харесват ми БМВ, Мерцедес, но карам други коли - Мицубиши, Субару. На мен колите ми дават много голям адреналин.

- Значи предпочиташ спортната кола вместо голямата лимузина.
- Да. (смее се) Ако пред мен има лимузина и спортна кола, веднага ще взема втората, заради адреналина.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+