Бившият германски национал Фреди Бобич даде интервю специално за БЛИЦ СПОРТ. Настоящият спортен директор на Айнтрахт (Франкфурт) говори за магическото трио на Щутгарт: Бълъков-Бобич-Елбер, за работата си в Черноморец и похвали Лудогорец. Фреди Бобич разкри и своите фаворити за предстоящото световно първенство в Русия. Връзката с Бобич осъществихме чрез съдействието на Красимир Балъков.
- Г-н Бобич, Вие сте известен по цял свят, дали сте много интервюта, но вероятно никога не сте отговаряли на този въпрос – Защо родителите Ви напускат Югославия и отиват в Германия, когато сте малък? Каква е причината да изоставят родината си, за да се преместят на Запад?
- Причината всъщност е много проста! Германия по това време се нуждае от работна ръка. Родителите ми постъпват като милиони други. Освен това са искали да напуснат Югославия, тъй като родината им не е предлагала добри перспективи.
- Прекарали сте детството си в град, разположен близо до Щутгарт. Какви са спомените Ви от онова време?
- Детството ми протече изцяло по улиците на Щутгарт и имам много хубави спомени. Това е така благодарение на моите родители, които правеха всичко за мен. Осигуриха ми много добро образование. Освен това ми позволиха да изживея мечтата си като футболист. Дължа всичко на тях!
- Кога за последно бяхте в родния си град Марибор и какво Ви свързва с този град?
- Да, наистина съм роден там. Като дете често прекарвах ваканциите в Марибор и много ми харесваше. Имам много роднини в Словения, както и в Хърватия, откъдето е майка ми. Често им гостувам и това ми носи удоволствие.
- Помните ли войната в Югославия? По това време сте футболист в Германия, но вероятно сте следили събитията в родината си... Имате ли роднини, пострадали от този кошмар?
- Аз и моето семейство имахме късмет, че наши роднини не пострадаха от войната. Никой от тях не живее в граничните райони. Войната обаче ни се отрази като бивши югославяни в Германия. Този конфликт беше един срамен момент в историята на Централна Европа.
- Играхте заедно с Джоване Елбер в Щутгарт от 1994 година, а от следващия сезон се присъедини и Красимир Балъков. Как се формира този магичен триъгълник и какво ви попречи да спечелите титлата с този силен отбор?
- За съжаление, спечелихме само Купата на Германия и не станахме шампиони. Това е жалко. Играхме заедно едва две години. Ако бяхме останали заедно по-дълго време, щеше да постигнем по-големи успехи. По-важното е, че станахме приятели и спечелихме сърцата на футболните фенове по онова време. Дори и днес непознати хора ме спират по улиците. Пълна лудост!
- Разкажете ни някоя странна и интересна история, която сте имали с един от най-добрите български футболисти – Красимир Балъков, когато бяхте по върховете в Бундеслигата?
- Красимир винаги е бил много голям професионалист и затова няма много такива истории... С Елбер бяхме по-лудите. Бяхме и по-млади. Най-голям смях падаше, когато Красимир се объркваше и започваше да ми говори на португалски, а на Елбер на хърватски. Той често не се усещаше, а след това се заливахме от смях, тъй като никой не разбираше какво му говори.
- През 1995 година бяхте част от националния отбор на Германия, който победи България с 3:1 в последния квалификационен мач за Евро`96. Какво си спомняте от този мач?
- Помня всичко много добре! Много силен български тим – златното поколение! Пълен стадион в Берлин. Добри времена бяха. Много силен мач с хубав край за Германия! България пък спечели през 1994-а на четвъртфинала на световното първенство в Щатите.
- Станахте европейски шампион с Германия през 1996 година. На четвъртфиналите бяхте титуляр за победата с 2:1 над Хърватия. С какви чувства играхте срещу родината на майка ви? Имаше ли някакво специално усещане?
- Това беше специален мач за цялото ми семейство! Чувствах се много горд и в същото време ми беше много весело на терена. Все пак бях единственият германски национал, който разбираше какво си говорят хърватите на терена (смее се). За съжаление в този мач получих сериозна контузия. След това европейското първенство приключи за мен.
- През кариерата си сте играли под ръководството на много известни треньори – Йоахим Льов, Винфрид Шефер, Ханс Майер, Сам Алардайс и други. Кой от тях остави най-голяма следа в кариерата Ви и кой ви разочарова?
- Наистина съм играл за много големи имена в треньорството. Малцина футболисти са имали подобна възможност. Ако трябва да отлича някого, това е Йоахим Льов. Той беше невероятен още в Щутгарт.
- Роден сте на една дата с Диего Марадона – на 30 октомври. Разликата ви е 11 години и вероятно никога не сте играли един срещу друг. Мечтали ли сте да премерите сили на терена с великия Марадона?
- Това с рождената дата е просто съвпадение. Така, както той играеше, в момента може само Меси. Моят идол обаче беше Марко ван Бастен.
- В момента сте спортен директор на Айнтрахт (Франкфурт), който се представя много силно през този сезон и записва добри резултата. С треньора Нико Ковач започнахте да работите заедно почти по едно и също време. Каква е причината за подобреното представяне в сравнение с миналия сезон?
- Причината е в по-добрите играчи и по-здравата работа на всяко ниво. Това умножено по две години дава по-добрите резултати. А работата на Ковач даде резултат, тъй като, както знаете, от лятото той поема Байерн.
- През лятото на 2017 г. Айнтрахт (Франкфурт) купи Себастиан Алер от Утрехт за 7 милиона евро. Французинът се оказа голямо откритие и вкара 8 гола в първенството и четири за Купата на Германия. Разкажете малко повече за този трансфер и качествата на 23-годишния нападател?
- Гледахме го дълго време и се убедихме, че трансферът му ще бъде добро решение. Алер е висок, но много силен технически. Има голям потенциал и ще става още по-добър.
- През 2009 година бяхте спортен директор на Черноморец (Бургас), където пък Красимир Балъков беше треньор. Защо се провали този проект? Има много спекулации в българските медии. Ще бъде интересно някой да обясни и каже истината.
- Заедно с Красимир вложихме много енергия в този проект и същевременно беше удоволствие да работим. След две години работа в Черноморец получих предложение да работя за Щутгарт в Бундеслигата. До този момент всичко беше чудесно. След като напуснах, Красимир направи всички по силите си, но в управлението на отбор имаш нужда от партньор, който да те разбира и защитава. След това са се появили грешните хора в управата и са започнали типичните за България проблеми с плащането на заплати и премии. Докато работех в клуба, Митко Събев беше винаги там и беше прекрасен партньор. Мисля, че след това загуби апетита си за футбол. Ако си постоянен в работата си, тогава може да постигнеш големи неща. Също както го прави Лудогорец. Работата на този клуб заслужава уважение. Още тогава на мен ми беше ясно, че клубове като Левски и ЦСКА нямат бъдеще.
- Бихте ли направили своята собствена класация на петимата най-велики футболисти на всички времена?
- Пеле, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Лионел Меси, Кристиано Роналдо.
- Според Вас, кои са тримата най-добри български футболисти, които сте гледали?
- Стоичков, Балъков и Бербатов.
- През това лято предстои световното първенство в Русия. Кои са големите фаворити и кой има най-голям потенциал да стане световен шампион. Може ли Германия да защити титлата си от Бразилия 2014?
- Фаворитите са Германия, Франция, Испания, а според мен и Англия има шансове. Да не забравяме Бразилия и Аржентина.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ/БЛИЦ СПОРТ