Ивайло Лазаров е продукт на школата на Добруджа. Дебютира в професионалния футбол с фланелката на родния си клуб още преди да е навършил 18 години. Играе няколко сезона на стадион „Дружба“, след което преминава в Дунав (Русе) през зимата на 2014-а. След само шест месеца в Малката Виена обаче халфът се завръща в редиците на „жълто-зелените“. Повторният му престой в Добруджа е съвсем кратък и на полусезона Лазаров приема ново предизвикателство – Черноморец (Балчик). Силните му изяви в Белия град и титулярното място в селекцията на Георги Иванов - Геша му осигуряват възможност отново да се завърне в професионалния футбол, след като миналото лято подписа договор с Витоша.
От началото на сезона полузащитникът има 13 мача във Втора лига, като само преди няколко дни - при победата с 4:1 над Банско, реализира и първия си гол с фланелката на "тигрите" от Бистрица. Пред официалния сайт на клуба 24-годишният футболист разказва за трансфера си в тима на Костадин Ангелов, настроението в отбора и целите пред себе си.
- Ивайло, вече повече от половин година си във Витоша. Как се чувстваш?
- Благодаря, добре. Най-важното е, че съм спокоен и мисля единствено за футбол. В началото на сезона ми се гласуваше доверие на терена, след това прекарах повече време на пейката. Сега обаче, от началото на пролетния дял, отново съм титуляр и това ме кара да бъде по-спокоен и самоуверен.
- Как и защо реши да се преместиш толкова далеч от родния си град?
- Разликата между „В“ и „Б“ група е много голяма. Освен това Североизточната Трета лига e една от най-слабите. Ясно ми беше, че ако искам да се развивам като футболист, трябва да се преместя към София. Аз съм много самокритичен и изисквам максимума от себе си. Колкото и да ми се искаше, в нашия край това развитие нямаше как да го получа. Благодарен съм обаче за опита, който натрупах и в Добруджа, и в Дунав, и в Черноморец (Балчик). Иначе във Витоша пристигнах, след като един мениджър ме предложи на клуба. Проведох няколко тренировки, включих се и в една контрола, след което ме одобриха и се разбрахме за договор.
- Казваш, че когато играеш редовно, се чувстваш по-спокоен. За един футболист, особено в България, спокойствието е свързано най-вече с отношението на ръководството към клуба, треньорите и футболистите. Как виждаш организационно нещата?
- Всички мислим единствено за футбол. Честно казано, досега не съм бил на друго такова място – да знам, че всичко ми е наред и мога да мисля само за това какво правя на терена. За един човек е много важно каквото му обещаят, да се изпълни. Без увъртания, без лъжи. Може да не е много това, което ти дават, но да ти го дават редовно и навреме.
Цялото интервю - ТУК!
