Румен Пайташев отдавна се е превърнал във футболна енциклопедия. Той е един от най-известните и добри журналисти в България. Името му се равнява не само на познания и безкраен опит, а и на футболни пътешествия по цял свят. Световното първенство в Русия нямаше как да започне без нашия колега. След завръщането си Румен Пайташев разказа надълго за престоя си, за впечатленията от Русия, организацията, стадионите и абсолютно всичко, което видя по време на Мондиала:
-Румене, кое световно първенство гледаш и отразяваш от мястото на събитието?
-Това беше осмото ми поредно световно първенство. Започнах в Италия през 1990 година. Подчертавам, че на всички съм бил на финалите. Ако не си гледал финала, все едно не си бил на шампионата (смее се). Както и ако си бил само на финалния двубой, не е достатъчно да кажеш, че си бил на първенството. Нямаш ли десетина мача... значи не си в престижната групичка (смее се).
-Къде подреждаш руското световно първенство в твоята класация?
-Първото винаги се помни! Беше едно италианско лято, както се пееше в песента. Винаги ще го помня. Това беше едно от първенствата, на които играеше великият Диего Марадона в цялата си футболна зрялост. Бих отличил първенството в Корея и Япония през 2002 година – две изключитено развити държави. Всичко беше подредено и въпреки разстоянията между двете страни организацията беше чудесна. Разбира се, не мога да пропусна Мондиала в Германия през 2006 година. Когато става въпрос за тази страна, всичко като организация е с оценка отличен шест! На базата на всички тези, мога да кажа, че Русия организира едно от най-добрите световни първенства. Освен Русия мога да добавя Германия 2006-та и европейското в Австрия и Швейциря 2008 година.
-Колко мача изгледа? В кои градове беше?
-На живо – 17 мача, което означава повече от 1/4, което е серизона бройка на базата не само на общото количество, а и на факта, че става въпрос за страна, в която разстоянията са твърде големи. Физически не е възможно да обходиш всички 11 града. Затова и някои колеги бяха принудени да отказват мачове, тъй като не могат да стигнат до градовете.
-Колко километра навъртя из руската необятна шир?
-В разстояние на 20 дни пътувах 11 пъти с влак, като разстоянията са от порядъка 12-14-19 часа! Основно бях в Москва, но три пъти бях в столицата на република Татарстан - Казан. В древните земи на Волжка България. По веднъж бях в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Самара. Ако включим и метрото, имах чувството, че почти постоянно живеех в някаква мотриса (усмихва се). От изброените градове Нижни Новгород ми направи хубаво впечатление. За Москва и Петербург едва ли ще кажа нещо повече, което не се знае. Навсякъде хората живееха с пулса на голямото събитие. Представиха се като гостоприемни и любезни домакини. Мисля, че всеки един от чуждестранните гости, който за този месец, бе в Русия, е останал с хубави и трайни впечатления.
-Преди Световното в Русия всички се опасяваха от тероризъм, инциденти...
-Първенството премина без абсолютно никакви инциденти. Всички страхове за тероризъм и безредици от всякакво естество, слава богу, бяха напразни. Полицейското присъствие беше солидно, но ненатрапващо. Единствено в дните, в които имаше мачове, беше подчертано. Но без да се пречи на феновете. Направи ми впечатление, че служителите на реда помагаха във всяко едно отношение на феновете. Тук изключително огромна роля изиграха и доброволците, които бяха винаги в услуга на всички. Голяма част от тях владееха идеално английски език. Стигаше се до куриозни ситуации, в които аз им говорех на руски, а те на английски (смее се). Това, което получиха запалянковците в Русия, не е било никога и ме съмнява да бъде някъде на друго място!
-Какво имаш предвид?
-Както на миналогодишния турнир за купата на конфедерациите, така и сега на световното, всеки един фен, притежаващ входен билет за съответния мач, получаваше т.нар. паспорт на запалянкото, като тип акредитация. Той му даваше достъп за безплатно пътуване по железопътната мрежа на Русия между градовете, в които се играеха мачовете. Освен това във всеки един град те получаваха карта за безплатен транспорт във вътрешността. Неща, които никога не е имало, изключвам Германия 2006-та и Евпропейското 2008-ма, където безплатното придвижване на железопътния транспорт беше привилегия единствено на журналистите. За първи път, а може да се окаже и последен, запалянковците се възползваха от тези облаги. При това, имайки предвид огромните разстояния в Русия. Влаковете задължително бяха със спални вагони. Именно поради този факт Русия преживя истинско латинско нашествие от запалянковци. Толкова фенове от Южна и Централна Америка не е имало на нито едно световно първенство, изключвайки, когато то е на тяхна територия.
-Коя публика ти направи най-приятно впечатление?
-Най-много съм впечатлен от зрителите от Южна Америка. Такова стълпотворение на южноамерикански привърженици в европейска страна не е било наблюдавано никога. По неофициални данни по около 30 000 фенове имаше от Бразилия, Аржентина, Мексико, Колумбия и Перу. Те бяха най-колоритни. Особено мексиканци и бразилци, които явно си бяха взели билети до финала независимо от представянето на техните отбори. Имаше серизоно тяхно присъствие включително и на финалния мач. Като парадокс може да се добави, че на полуфинала Франция - Белгия взети заедно агитките на двата участващи отбора бяха по-малко от бразилските фенове на трибуните. Почти всички южноамериканци масово си накупиха ушанки, както и матрьошки, сувенири, свързани с Русия. За тях това е екзотика. Постараха се да се докоснат до всичко, характерно за страната – за тях това е необичаен и нов свят.
-Имаше ли проблеми между враждуващи агитки?
-Разбира се, разменяха се реплики, скандирания и закачки. Но в никакъв случай не се стигна до физически сблъсъци и инциденти. Това е похвално, когато знаем каква е враждата между запалянковците на Аржентина и Бразилия, например.
-Как се представиха европейските фенове?
-Най-многобройна беше публиката от Полша. Поляците тръгнаха с големи амбиции, с големи закани, но скоропостижно се завърнаха в родината си.
-На какво ниво бяха стадионите?
-На изключително добро равнище. Във всяко едно отношение стадионите бяха подготвени подобаващо за световно първенство. Някои от тях вече имаха генерална репетиция по време на турнира за купата на конфедерациите. Други дебютираха на Мондиала.
-Разкажи за контактите с руските колеги журналисти. Разпитват ли те за България, как се отнасят към теб като българин?
-Аз имам много приятели и колеги сред руските медии, с които се знаем от доста години. Моят най-добър руски приятел е Александър Шмурнов, на когото винаги ще бъда благодарен. Живях в къщата му по време на цялото първенство. Той работи в телевизията Матч ТВ и е един от известните журналисти в тази медия. Никога няма да забравя помощта, която ми оказа. С него се познаваме от много гидини. Любопитно е, че се запознахме в Уругвай на Копа Америка през 1995 година. Покрай него познавам и други руски колеги, с които смея да твърдя, че съм в добри отношения. Приемат ме като свой.
-Руснаците и водката! Прословутият тандем...
-Руснаците пият и доста коняк, вино и шампанско. Не само водка. Храната им също има характерни особености – на доста неща се слага сметана.
-Нека минем към големия провал на световните футболни сили в Русия.
-Получи се малко странно светновно първенство, може би в това се състои и чарът му. Не само поради тоталния крах на световния шампион Германия. Немците не само, че отпаднаха, но и завършиха на последно място в групата, което е безпрецедентен случай. Ако изключим 1938 година, когато губят още първия си мач, но тогава все още няма групова фаза на Световното.
-С какво си обясняваш провала на Германия?
-Още миналата годна след турнира за купата на конфедераците, който Германия едва ли не спечели с втория си отбор, казах в едно интервю за един от проблемите на Льов. Лошо е, когато нямаш футболисти, но не е и добре, когато имаш прекалено много футболисти. Трябваше да подбере и да направи неохбодимия баланс между старите кримки, които спечелиха титлата преди 4 години и напиращите млади играчи, които спечелиха купата на конфедерациите. Германия в един момент имаше прекалено много футболисти. Льов се довери на старите. Да, верността е силно качество, но точно тук треньорът не можа да намери баланса. Баланс между опит и младост, между тези, които са във форма и тези, които не са. Той заложи на играчи, които не са във форма. Отказа се от Марио Гьотце, който донесе световната титла на миналото първенство. Да, Гьотце имаше посредствен сезон, но Льов взе други играчи, които също не бяха във форма. Пренебрегна някои от по-младите, може би, за да заложи на опита. И тук именно тези несъответствия го подхлъзнаха и Германия си изпати жестоко. Германия е страна, която може да се изправи и самият факт, че оставиха Льов, показва, че гледат в перспектива. И отново ще бъдат там, където им е мястото.
-Всички погледи бяха насочени към Лионел Меси и Аржентина.
-Хорхе Сампаоли направи много с националния отбор на Чили и ми правеше добро впечатление. На това световно първенство напълно развали мнението ми за него. Реално той не знаеше точно къде се намира. По време на мачовете обикаляше като гладен лъв в клетка, жестикулираше, когато трябва и не трябва. Така и не можа да намери най-точната конфигурация на този отбор. За мен е абсурд да имаш на пейката Дибала и Игуаин и да не ги използваш още в първия мач с Исландия, когато отборът се нуждаеше от победен гол. Твърденията, че Меси и Дибала се дублират на поста, не са особено състоятелни, защото винаги и за двамата има място на терена. Много се говори за скритата роля на Меси като селекционер в сянка. Ако това е така, говори зле за националния отбор на Аржентина. Някои казват, че Меси няма с кого да играе и не може да се разчита само на него. Аржентина притежава достатъчно футболисти. Има известен процент истина в подобно твърдение, но това не оправдава Меси. Той многократно е доказвал, че сам може да реши даден мач. Меси не направи необходимото, което се искаше от него и от което Аржентина се нуждаеше.
-Другите две звезди, които трябваше да приковат внимание, бяха Неймар и Кристиано Роналдо.
-Бразилия започна малко трудно и с всеки изминал мач доказваше, че върви във възходяща линия и ще достигне своя пик на полуфиналите и финала. Показаното срещу Белгия остави противоречиви впечатления. Твърде леко допуснаха пасив от два гола, пропуснаха редица голови положения, за да стигнат поне до равенство. И някак си в играта им срещу Белгия се почувства хаос, неразбиране между съотборниците. Марсело беше единственият най-постоянен, който се стремеше да внесе разнообразие в атаките. Неймар беше много коментиран заради преиграванията с контузии. Не може да се каже, че всичко от негова страна е симулация. Той действително претърпя серизони удари още в мача с Швейцария. Съперниците му умело го провокираха и използваха този създаден имидж на артист и симулант. Неймар за пореден път доказа, че не може да бъде тази фигура, която се очаква да бъде за Бразилия. Той не може да бъде човекът, който да води отбора.
Кристиано Роналдо започна чудесно - все пак да вкараш хеттрик в първия мач и то срещу Испания! Опита се да бъде това, което се очаква от него, но срещу Уругвай, не се получи. Португалците разчитаха на тази игра, която им донесе успех преди две години на европейското, но тук срещнаха отбори от по-друг калибър. Уругвай е много неудобен противник. Кристиано изпитваше трудности. Португалия отпадна сравнително достойно, но тайничко може би се надяваха да стигнат до по-предно класиране.
-Най-големият парадокс на това световно първенство за теб е...
-Това, което се случи с националния отбор на Испания, е безпрецедентен случай в световната практика. Мнозина искаха да прехвърлят вината върху президента на Реал Мадрид Флорентино Перес, който зад гърба на федерацията е преговарял с Хулен Лопетеги. Искаха да поставят акцента върху моралната страна на въпроса. Дори и да е така, новоизлюпеният президент на испанската футболна федерация Луис Рубиалес, реагира като обидено момченце. Защото да смениш треньора на националния отбор два дни преди първия мач на световни финали е абсурд и безумие! Нещо, което не се прави и в махалата. И в махленски отбор няма да сменят треньора два дни преди важен мач. Това нещо при предишния президент Анхел Мария Вияр беше немислимо да се случи. И представянето на Испания под ръководството на Йеро беше реално отражение на този безумен акт. Защото съм убеден, че с Лопетеги испанците щяха да се представят много по-добре. На практика Рубиалес с този безумен ход постигна две цели – съсипа испанския национален отбор и употреби Йеро.
-Световните медии написаха, че Франция спечели титлата, но Хърватия спечели сърцата на хората.
-След отпадането на големите сили първенството се раздели на две неравностойни по тежест половини. В едната бяха Франция, Аржентина, Уругвай, Португалия, Бразилия, Белгия. Долната половина изведнъж олекна - в нея бяха вяла и безлична Испания, предсказуема Англия. И на този фон трябваше да се появи отбор, който да се възползва от намалението. И това беше Хърватия. Те усетиха, че е дошъл техният момент. Безспорно това е много силна генерация 20 години след поколението на Шукер, Бобан и Просинечки. Сега те достигнаха своя връх, птичето им кацна на рамото и те успяха да го хванат. И в трите елиминации хърватите играха продължения, като в две от тях стигнаха до дузпи. И в трите случая бяха догонващи и успяваха да излязат от сиутация - това говори за характер и за постоянство. Звездният им миг беше срещу Англия. Безспорно това е най-големият успех на хърватския футбол и едва ли скоро ще бъде повторен. Що се отнася до Модрич, който беше обявен за най-добър в първенството? Това Световно нямаше ярката фигура, която да изпъкне. Имаше много добри футболисти - Модрич, Гризман, Мбапе, бих сложил и Перишич, Азар, Де Бройне. Но нямаше постоянство в тяхното представяне.
-Какво е мнението ти за новия световен шампион Франция?
-Смятам, че във Франция има една фигура, която оставя в сянка, а е много важна. Това е Дидие Дешан. Той беше приличен футболист, но се доказа по убедителен начин като треньор. Като изключителен тактик, който не се поддава на емоции и моментни настроения, а съвсем целеустремено преследва целите си и ги постигна. Възползва се максимално от материала, с който разполага. Извади най-доброто, което Франция има в момента. Представянето в групата беше не особено впечатляващо, едва спечелиха първия мач с Австралия. След това в мачовете на истината „петлите“ се представиха блестящо. Отстраниха Арженитна, като това за мен е може би най-добрият мач в цялото първенство. След това елиминираха Уругвай и Белгия. Някои критици смятат, че Франция е играла прекалено прагматично, но в края на краищата при французите имаше симбиоза между прагматика и действително зряла игра. И то зряла от футболисти като Мбапе, който заслужено стана най-младият №1 на първенството.
-Белгия и Англия играха на полуфиналите, но не стигнаха до мача за титлата.
-Белгия има силна генерация. Нейното избухване се очакваше още преди четири години, а след това и на европейското. Не успяваха до момента да отговорят на очакванията. Този път постигнаха най-големия успех в историята си. Играчи като Азар и Де Бройне бяха звезди, въпреки че непостоянството им изигра лоша шега в полуфинала с Франция.
Англия се опита да се възползва от факта, че големите ги нямаше. Имаше един момент, в който се смяташе, че могат дори да оспорват и световната титла. Нека не забравяме, че през първото полувреме с хърватите, англичаните контролираха мача и трудно можеше да се предположи, че хърватите ще стигнат до обрат. Тяхната пословична праволинейност им изигра лоша шега, не успяха да реагират след изравнителния гол изгубиха ритъма и играта си. Можеха да стигнат до дузпи, но логично загубиха. Ако хвърлим поглед в бъдещето, англичаните разполагат с потенциал – те станаха световни шампиони до 17 и 20 години. От тези генерации има редица млади футнболисти, с които, ако се работи правилно, може да бъде формиран отбор, който да има основна роля на Европейското след две години.
-Системата за видеоповторения (ВАР) дебютира на Световно. Какво е мнението ти?
-Много се говореше за дебюта на ВАР. Президентът на УЕФА Чеферин каза, че световното едва ли е поле за експерименти, но се наложи желанието на Инфантино. Хубавото е, че не се стигна до крайности, въпреки че първенството не убеди изцяло, че ВАР е най-точният критерий. Имам предвид следното - прекалено много време се губи, докато се гледат ситуациите, от което футболът не печели. За мен човешкият фактор винаги трябва да е водещ. Ако ВАР надделее, няма да е добре за футбола. Съдията трябва да реши, да прецени дадената ситуация. А не онези в стаичките.
-Един от любопитните моменти бе меко казано странните изяви на Диего Марадона на мача между Аржентина и Нигерия.
-Където е Марадона, винаги има колорит. Това е ясно. Самото му присъствие означава нещо огромно. Не съм съгласен обаче с твърдението, че ако си бил велик футболист, може да правиш каквото си поискаш. Пурата - ок, не е разбрал. Но тези средни пръсти, които размаха, е неуважение. Ти си публична личност и го правиш пред очите на хиляди на стадиона, а не в тесен кръг. Всеки един човек трябва да се съобразява с това, което прави и говори на публични места.
-Справи ли се един от най-влиятелните мъже в света Владимир Путин със Световното?
-Путин беше за малко гост на конгреса на ФИФА, на който присъствах – приветства всички делегати, пожела успешно световно първенство. Малко преди края с подчертано задоволство каза, че всички трябва да са доволни от пребиваването си в Русия. Според него много митове и слухове какво е Русия и какво представлява, са отпаднали. Той добави, че футболът е обединил хората, а те пък са се убедили, че Русия е гостоприемна страна. Световното първенство действително внесе положителен ефект за имиджа на Русия.
-Следващото световно първенство е в Катар 2022 година и ще бъде през зимата?
-Честно казано, очаквах Катар да направи сериозна пропаганда за своето световно първенство още сега, в Русия. Видях само няколко билборда с анонс за следващия Мондиал. Следващите финали ще са от 21 ноември до 18 декември 2022 година. Това ще бъде странно и интересно, защото в Европа тогава ще бъде зима. Това е безпрецедентен случай в световната практика – вътрешните първенства ще бъдат прекъсвани.
-Нещо за финал, какво друго ти направи впечатление?
-След като в продължение на последните 30 години не съм пропуснал нито едно световно и европейско първенство имам правото и мога спокойно да кажа, че футболът не отива към добро и все повече се превръща в някакво модерно събитие, на което присъстващите искат да докажат, че са били на мач. Без много да разбират от футбол и без да имат този типичен запалянковски момент, който имаха предишните поколения. Вече години наред, а сега и Световното в Русия доказа следното - не може около 40-ата минута от трибуните хиляди хора да се изнасят нанякъде. Оказва се, че отиват да се наредят на опашка за хамбургери и бира. И същите тези хора да се носят до 15-ата минута или половината на второто полувреме с бири, пречейки на нормалните хора да гледат. Тези хора за какво са дошли – мач ли да гледат или да ядат и да пият? Една голяма част от тези присъстващи, не мога да ги нарека и фенове, са дошли на мач заради събитието. Футболът се превръща в модерен хепънинг, от което някак си нагарча.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
