Любо Ганев отпразнува работно 55-ия си рожден ден. Президентът на волейболната ни федерация събра управителния съвет с рекордните 13 точки за обсъждане. Ден по-късно най-успелият ни волейболист даде интервю за официалния сайт на БФВолейбол: 

- За първи път посрещнахте рождения си ден като президент на федерацията. Как мина празникът и управителният съвет?
- Тази година е една от много малкото в живота ми, в която не съм празнувал рожден ден. Всички знаете причината - пандемията от коронавирус, заради която страда целият свят. На моите рождени дни са идвали винаги поне 200 души. Няма как да поканя само 15 или 20. Не го разбирам така. Затова реших да събера колегите от управителния съвет, да ги почерпя. Аз съм доволен от моя 55-и рожден ден.

- Специално за повода ли направихте рекордните в управлението ви 13 точки в дневния ред?
- Така се получи. Беше наложително да коментираме много неща. Най-важното беше, че колегите единодушно подкрепиха кандидатурата ми за административния борд на CEV. Имаше доста документи за обсъждане. Най-важните са правилниците за започващите първенства. Лигата има нов председател, нова схема. В събота стартираме с мача за IVECO Суперкупа между Нефтохимик и Хебър. Седмица по-късно започват и първенствата. Волейболният живот ще се завърне с пълна сила. След 2-3 седмици ще имаме ново заседание на управителния съвет, за да бъдат изрядни всички документи, по които имаше забележки сега.

- Близо седем месеца оглавявате федерацията. Каква е равносметката ви за този все още не толкова дълъг период?
- Някои от точките вече сме ги изпълнили, а за останалите вървим по правилен път. Естествено, че има много неща, които трябва да се направят. Пандемията ни даде възможност да вземем глътка въздух. През 2020 година трябваше да сме домакини на турнир от волейболната лига на нациите, на финали за Златната лига при жените. В тяхно отсъствие успяхме да направим стегната и работеща администрацията. Всеки във федерацията си знае и задълженията, и правата. Доволен съм от всички. Нещата вървят добре, но не искам отпускане, а напротив - да продължаваме да се развиваме. Всеки трябва да помага на другия. Не казвам да му върши работата! Да му помага! Виждал съм как преди на този, който най-много разбира, му се възлага цялата работа. Такова нещо вече не може да се получи. Всички се развиват. С колегите от управителния съвет имаме единомислие. Виждаме се често, разговаряме с потенциални партньори. В непрекъснат контакт сме с Националната волейболна лига. Тя има своята финансова независимост. Но да се върнем към равносметката. Изчистихме голяма част от натрупаните от федерацията задължения - към треньори, хотели, самолетни билети. Радвам се, че нещата се получават.

- Известен сте като човек, който постига всяка цел, с която се захване. Кога ще бъдете доволен от федерацията по волейбол?
- Когато видя волейбола като един страхотен продукт. Искам да имаме повече клубове, повече състезатели, повече успехи. Ние, българите, обичаме победителите. Искаме да се асоциираме с успешния човек. Аз пък държа волейболът да стане спорт за пример в България.

- След една година идва първото голямо изпитание – България ще е домакин на европейското първенство за жени заедно с Румъния, Сърбия и Хърватия. Готови ли сме?
- Готови сме! Много рано създадохме работна група, който пряко се занимава с европейското. Всеки си знае дейностите. За първи път БФВолейбол направи локален организационен комитет, който ще отговаря на място за европейското. Федерацията ще обучи и ще контролира хората. Целта е да имаме такъв комитет във всеки град с голяма зала.

- Вече имаме хубави зали в пет големи града – София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас. Може ли България сама да кандидатства за голям турнир в близко бъдеще?
- Организационно можем, но проблемът е чисто финансов. Всички държави-домакини на Евро 2021 плащаме обща такса на стойност 3 милиона евро. На този етап за нас е непосилна задача сами да я поемем.

- На 55 години изглеждате все толкова енергичен. Така ли е наистина?
- Не се усещам на 55 години. Първата третина от живота ми мина прекрасно. Очаквам и следващите две да бъдат същите.

- А кой е най-ценният подарък в тези 55 години?
- Много подаръци съм имал в живота. Но аз не съм от хората, които ценят материалното. Важни са всички, които са се сетили за мен в този ден. Които са отделили от времето си, за да ми се обадят и честитят. Достатъчно ми е. Аз съм един щастлив човек с всички приятели около мен.