Броени дни, след като отпразнува 37-ия си рожден ден,легендарният играч на Черно море Георги Илиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е с най-дълъг стаж в родната “А” група от всички действащи футболисти. До момента има точно 417 срещи в елита. Тези показатели му отреждат пета позиция в ранглистата за всички времена.Юноша е на Черно море. Освен с екипа на “моряците”, у нас играе още за Локомотив /Пд/ и ЦСКА. Част е от шампионския отбор на “черно-белите” от 2004-а, с който триумфира и за суперкупата на България. С “армейците” пък има хеттрик от отличия – титла, купа и суперкупа! Прави успешна кариера и зад граница, като става любимец на феновете на китайския Шътзаджуан. За националния ни тим има 23 срещи и два гола. В момента е играещ помощник-треньор на Илиан Илиев в Черно море.

- Здравей, Жоро! Играл си за националния отбор на България – какъв е коментарът ти за първата среща на „лъвовете“ от Лигата на нациите – победа с 2:1 като гости на Словения? Има ли повод за оптимизъм?
- Със сигурност има повод за оптимизъм. Това, което Петър Хубчев изискваше преди мача – себераздаване, мисля че се получи 100%. Всеки остави сърцето си на терена. Видяхме капитанът на отбора Ивелин Попов какви шпагати и каква преса направи. Най-важен е резултатът, стартирахме с победа. Мисля, че има позитиви както за хората, които са около националния отбор, така и за феновете.

- Правилно ли е решението на Петър Хубчев в националния ни отбор да играят само българи? Какво е твоето мнение по този въпрос?
- Доста разнообразни мнения сме чували. Нека погледнем реално – има доста чужденци, които могат да придадат класа на тима, но в крайна сметка тук говорим за националния отбор на България. Ние сме малко родолюбци, честолюбиви сме, обичаме българското винаги да е на показ. Аз също съм на това мнение – нека тачим нашето, българското и да му даваме повече воля за изява.

- В същото време селекционерът обяви, че ние не притежаваме играчи, които да решат дадена среща. Тогава на какво трябва да се заложи, за да печелим двубои срещу отбори, които не са много по-добри от нас? Например Словения е абсолютно нормален тим за преодоляване…
- Да, този мач бе показно на това, което иска треньорът. Начинът, по който можем да вземем тези мачове е пълно себераздаване, тактическа зрялост и резултатът е налице. Дори, когато нямаш играчи, които да решават мачове, както казва той, късметът те покрива, когато даваш максимума от възможностите си и си оставяш сърцето на терена.

- Каква е прогнозата ти за срещата с Норвегия? Ще успеем ли да запишем успех срещу скандинавците?
- Мисля, че позитивният резултат от първия мач ще даде криле на момчетата. Надявам се да ги използват. Ако подходим по същия начин, със същото себераздаване, мисля, че ще се поздравим с успех. Не смятам, че отборът на Норвегия е по-класен от нашия състав или от този на Словения. Има всички предпоставки да запишем победа.

- Вярваш ли, че скоро българският национален отбор ще играе на голям форум – европейско или световно първенство?
- Всички се надяваме. Трябва да вярваме в това класиране. Един ден ще дойде със сигурност, неизбежно е. Важно е хората, които са на ръководни позиции да вземат правилните решения и всички по веригата надолу. По този начин със сигурност футболът ни ще прогресира и ще имаме класиране на голям форум.

- Преминаваме към клубния ти отбор – Черно море. Вече изминаха седем кръга и съставът е на пето място в „А“ група. Каква е оценката ти до момента?
- Започнахме малко колебливо в първите няколко мача. Записахме един разгромен резултат – 1:5 у дома от Септември, който внесе напрежение в отбора.

- Как се случи това?
- Това е футболът. Миналата година по същия начин се получи 1:4 с тях. Абсолютно по идентичен начин премина мачът. Явно не сме си взели правилните поуки. Напрежението, което се получи, малко сплоти колектива и отбора. Успяхме да се изправим на крака, записахме победи, изкачихме се нагоре в класирането. Хората около отбора не трябва да забравят, че това са мачове. Има срещи, в които просто нищо не ти върви, а всяка ситуация на противника влиза в твоята врата. Същевременно създаваш повече положения, но не можеш да вкараш. Това е футболът и хората трябва да го осъзнават. Постоянно чувам подвиквания – черно тото, този мач уговорен, другият мач уговорен… Но как да обясниш на тези хора, че това не е така? Ако вкараме нашите възможности, тогава какво ще е? Със сигурност има и такива мачове. Неприятно е, когато се опитваш да даваш всичко от себе си и в един момент излиза, че си се „навел“. От тази гледна точка е гадно. Кофти е за труда, който полагаш. Но в крайна сметка ние сме футболисти и трябва да гледаме напред, да работим и отборът да побеждава.

- Страда ли отборът на Черно море от съдийски грешки?
- Със сигурност имаше три ситуации, в които може да сме ощетени от тези седем мача дотук. Визирам срещите с Етър, Левски и с Витоша (Бистрица). В два от тях ни отмениха голове. Всички видяха попадението от засада на двубоя с Левски. При изравнителния гол също можеше да има претенции. Но това са ситуации, в които решенията се взимат за части от секундата. Разбира се всеки греши – както ние като футболисти, така и съдиите. Не мисля, че е нещо умишлено. Не сме тръгнали да ставаме шампиони и някой да тръгва да ни спира. Но със сигурност е жалко от другата гледна точка – нашата. Даваш всичко от себе си, вкарваш чист гол, но ти го отменят. По този начин губиш точки. Жалко и обидно е от гледна точка на труда, който хвърляме като отбор.

- Какво промени Илиан Илиев, след като пое отбора на Черно море?
- Със сигурност внесе много повече спокойствие както вътре в отбора, така и около нас. Знаете какво име е той за Черно море. Хората го слушат и много го уважават, а феновете са по-толерантни към грешките ни. Има по-голямо спокойствие около нас.

- След паузата ти и твоите съотборници ще гостувате на ЦСКА на „Българска армия“. Може ли да изненадате „червените“?
- Видно е, че в България всеки може да поднесе изненада. Получавало се е доста пъти, но нека не се изхвърляме и да тръгваме с голямата кошница, че ще ги бием или ще ги разгромим. Естествено, че ще си гоним нашето. Нека да подходим по-хитро, по-мълчаливо и да говорим на терена.

- Сега да отделим малко време за спомени – защо избра футбол и защо Черно море, а не Спартак (Варна) например?
- Баща ми е черноморец и когато бях трети клас получих покана от Спартак да ходя на проби. Може би малцина знаят това нещо. Баща ми беше твърдо против да ходя на проби, но с брат ми отидохме. В крайна сметка не бях одобрен. После получих покана и от Черно море за кастинг. Атанас Аврамов беше първият треньор, който тогава ме прие. Така започна моят път в Черно море.

- Как реагира, когато Божил Колев – име-легенда за варненския и за българския футбол те взе в мъжкия тим на Черно море? Имаше ли притеснения при дебюта ти в Пловдив срещу Ботев?
- Божил Колев, заедно с Тошко Великов със сигурност са хората, които най-много са ми помогнали във футбола. Тошко ме взе в Светкавица за три месеца като преотстъпен в момент, в който бях на кантар дали да продължа с футбола или да приключа. След това Божил Колев ме взе при мъжете на Черно море в период, в който бях в казармата. Доста тежки моменти, но ме изкараха от калта, за което винаги ще им бъда много признателен. А колкото до дебюта срещу Ботев, притеснения не е имало. Имаше запалена искра в мен от футбола и самото желание да играя добре и да победим. Може би точно в този мач нямах никакво притеснение.

- Трудно ли бе да извоюваш титулярно място в състава на Черно море? Имаше ли конкуренция, как се развиха нещата?
- Много трудно беше, при положение, че имаше доста класни футболисти. Отборът беше обигран още от „Б“ група, влезе в „А“ и имаше едно ядро, което много трудно можеше да се разбута. Но точно в този момент Божил Колев показа доверие към мен, въпреки на моменти слабите игри, които показвах. Той допринесе най-много да бъда наложен в мъжкия състав.

- През 2003 г. премина в Локомотив (Пловдив). С този клуб спечели първата си шампионска титла. Кой е най-яркият ти спомен от престоя при „черно-белите“?
- Със сигурност спечелената шампионска титла и празненствата около нея бяха най-вълнуващите моменти. Доста красиви емоции! Изкарах две години и половина в Пловдив- може би най-хубавите ми в живота.

- Имал ли си там тежки моменти?
- Тежките моменти винаги съпътстват един футболист. И там съм имал контузии, проблеми, но със сигурност сладките моменти са били доста повече.

- След Пловдив, следващата спирка в кариерата ти бе ЦСКА и стадион „Българска армия“. Кой настоя да преминеш при „червените“? Как се осъществи този трансфер?
- Всички знаете, че тогава доста футболисти си тръгнахме от Локомотив (Пловдив). Причината бе кончината на президента ни Георги Илиев. Неговият наследник беше в добри отношения с ЦСКА. По тази ос беше осъществен този трансфер. Четири човека отидохме в пакет – Кирил Котев, Александър Тунчев, Дани Георгиев и аз. Това беше причината да отидем в ЦСКА. Лично аз имах желание да пробвам нещо друго, но малко по-различно се развиха нещата тогава и в крайна сметка се озовах в ЦСКА.

- С ЦСКА спечели нова титла, купа и суперкупа на България. Каква беше обстановката в съблекалнята на „Българска армия“?
- В този момент имаше доста класно ядро от футболисти. Нека не изброявам имена, защото всички ги знаят. Едно ядро от може би 10-12 човека, които освен футболисти с класа, бяха и хора с характери. Те бяха водещото в това ЦСКА да върви напред и да печели. Естествено с подкрепата на феновете, всичко придобиваше други измерения. Отборът притежаваше доста класа и беше закономерно да печели в този момент.

- Какво бе усещането, когато предстоеше мач между ЦСКА и Левски? Защо „Вечното дерби“ позагуби блясъка си в последните години?
- Всички знаем какво е „Вечното дерби“ за България и главно за феновете на Левски и ЦСКА, но не мога да кажа защо позагуби от блясъка си. Като цяло може би футболът в България загуби от блясъка си в последните години. Хората вече подхождат по-негативно, предпочитат да си останат вкъщи и да гледат мач от европейските първенства, отколкото да отидат на двубой от родния шампионат.

- Не е ли жалко това?
- Жалко е, но със сигурност виновните за това сме всички хора, които сме около футбола. Като започнем от хората отгоре и стигнем до футболистите. Всички ние, които сме свързани с българския футбол, имаме вина за това нещо.

- След две години при „червените“ се завърна в Черно море. Разкажи ни за пропуснатата възможност да победите Щутгарт като гости и да влезете в групите на Лига Европа. Водехте с 2:0 седем минути преди края…
- Да, имахме страхотна възможност. Преодоляхме два отбора, стигнахме до мач с Щутгарт за директно влизане в групите. Загубихме с 1:2 в София, поведохме с 2:0 в Щутгарт и до 80-ата минута водехме с този резултат, но не знам как се обърнаха нещата… Може би липса на опит, късмет и рутина ни коства влизане в групите.

- Това ли е най-тъжният момент в кариерата ти?
- Може би не. Не мога да кажа, че е имало момент, който ме е разтърсил във футбола в негативен план.

- А най-щастливият момент в кариерата ти до момента?
- Не мога да съпоставям тези моменти. Може би периодът ми в Китай, когато усетих истинското удоволствие от футбола. Говоря за чисто футболното, оставям настрана парите – за уважението на феновете, те се забавляват с футбола и се чувстваш като от друга планета. Това е момент, в който чисто футболно, съм се чувствал най-щастлив.

- Дълго ли обмисляше предложението да играеш в Китай?
- Година преди да отида в Китай имаше оферта от друг отбор. По една или друга причина не се стигна до трансфер, който лично аз исках да се получи тогава, но в крайна сметка се разминаха нещата. Радващото е, че една година по-късно се осъществи. Не съм мислил много, защото бях подготвен и горе-долу бях разучил как стоят нещата, макар че като отидеш там се сблъскваш със съвсем други неща. Това е друга култура, със съвсем други проблеми.

- С какво най-трудно свикна?
- С доста неща трябва да свикваш там – с храната, езика. Самите нрави на китайците са коренно различни. Нещо, което ти го приемаш за нормално, при тях е абсолютно ненормално и обратното – те правят неща, които ние не можем да възприемем. Но мисля, че аклиматизацията и приспособимостта ми са сред силните ми страни и успях да се впиша.

- В националния отбор на България дебютира при Христо Стоичков през 2004 г. Какви са впечатленията ти от работата ти с него?
- Христо Стоичков е име, което всеки като чуе не само в България, но и в чужбина, знае кое е и какво е постигнал. Най-нормалното беше, когато застана начело на националния отбор, всички футболисти да го гледаме в очите и да изореш терена заради него. Беше страхотен мотиватор и винаги момчетата, които са играли с националната фланелка, са давали максимума от възможностите си.

- Как си обясняваш паузата от пет години, в която не бе част от представителния ни отбор, за да се стигне до 2009 г. и отново да попаднеш в състава на „лъвовете“?
- Имах два престоя в националния отбор. Единият беше при Христо Стоичков през 2004- 2006 г. А следващият, ако не се лъжа, е чак през 2013 г. при Любо Пенев. По-голям е този „прозорец“. Това си е избор на старши треньора, той носи отговорност как ще изглежда националният отбор. Решил е да подбере тези футболисти, преценил е, че аз не съм бил нужен на отбора в този момент. Няма лошо, важното е винаги тимът да върви напред. Лицето на отбора винаги е било по-важно от това кой е там.

- Мислил ли си кога да сложиш край на футболната си кариера?
- Доста съм го мислил. Мисля, че този момент скоро идва. Ако всичко продължава да е така, на 90% това ще бъде последният сезон в кариерата ми.

- След това накъде?
- Накъдето Господ каже. Сега започнах треньорски курсове за „А“ лиценз. Групата е перфектна – страхотни футболисти и хора сме. Това е пътят засега, пък ще видим занапред как ще се развият нещата.

- Какъв е Георги Илиев извън терена?
- Може би хората, които са извън терена, трябва да кажат. Не мисля, че с нещо се различавам от това, което съм на игрището. Добър човек съм, който обича и уважава семейството си. За мен то е най-важно. Уважавам приятелите си, родителите. Хората около мен винаги са били най-важните. Респектът, който даваме на хората около нас, би трябвало винаги да е водещ.

- Със съпругата ти имате три деца – две дъщери и един син. Помагаш ли при отглеждането им или просто съпругата е свикнала да не те търси за тези неща?
- С три деца няма как да си зрител. Просто отговорностите и грижите по децата са доста големи. Естествено, че помагам, неизбежно е. Най-голямото удоволствие на един баща е да се занимава с децата си, да си играе с тях. Това е смисълът на живота лично за мен. Винаги е било уникално изживяване да съм около децата и семейството ми.

- Къде обича да почива фамилията?
- При пет човека вече е доста голяма организация за почивки. Обичаме да посещаваме различни места и в чужбина, и в България. Независимо къде, важно е с кого си прекарал времето си и по какъв начин.

- Би ли заменил Варна с някой друг град?
- Не, това е моят град. Тук се чувствам най-добре. Един камък си тежи на мястото. Никога не бих сменил Варна за живеене.

- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си естествено здраве за мен и семейството ми. Няма по-важно нещо от това. Оттам нататък сам като човек можеш да си помислиш кое е най-важното за теб – естествено щастието за теб и семейството. Всичко друго са плюсове, които може сам да си избираш как да ги наместиш.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+