Георги Марков, един от най-запомнящите се футболисти по родните терени през този век, даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Известен с твърдите си влизания, осигурили му прякора Рендето Бьорнер, автор на легендарния гол срещу Англия за 1:1 в последния мач на Христо Стоичков за националния отбор, мнението на Марков за българския футбол винаги е интересно.
- Не е правилно. Би трябвало да го направи още преди самите квалификации да започнат. Тогава трябваше да каже, че иска да напусне и да търси друго развитие. И преди това е имал предложение. Взел е това решение. Явно в договора е имал клауза, която му позволява да го направи. Може би това го е подвело да го направи.
- Достатъчно коментирахме мача с Франция. Какво се случва в съблекалнята на един отбор в криза, когато дойде нов треньор?
- Един отбор, за да излезе от криза, трябва да бъде мотивиоран и колективът да бъде много добър, за да може нещата да се получат. Когато са разводнени нещата, отборът е на групички, кризата се задълбочава повече.
- Какво трябва да направи Петър Хубчев - пълна промяна или да не бърза с резки движения? Има ли изобщо верни ходове?
- Хубчев е добър специалист. Има верни ходове и бъдеще, за да го направи. Доколкото знам и го познавам добре, държи доста на дисциплината. Това е едно от важните неща във футбола. Няма голям избор, за да направи голяма промяна. Няма много опции. Виждате в какво положение е българският футбол. Ще разчита на тези футболисти, които има.
- През новия век винаги в тежки моменти за националния отбор се говори за подмладяване. Това не е ли нелепо?
- За мен е нелепо. Какво значи подмладяване?
- Винаги се говори да се сменят тези и да дойдат онези играчи. Но това все пак не е клуб, тук трябва да играят най-добрите.
- Естествено, който показва че е в най-добра форма, би трябвало да разчитат на него. Подмладяване са юношеските гарнитури, които са до 19 години. Оттам нагоре, няма какво да се подмладява. Там се гледа и които имат развитие и играят добре във всички мачове, трябва да бъдат повикани, да се направи добър колектив и отбор, на който в бъдеще да може да се разчита.
- Вярваш ли, че това може да се получи с нашия национален отбор с настоящите футболисти?
- Вярвам, но съм против чужденците в българския футбол, когато говорим за националния отбор. България има доста добри футболисти. Ако аз съм млад футболист и вземат чужденец, може би ще се пречупя заради това, че не разчитат на българи, а на чужденец, който го правят българин, за да играе за националния отбор. Ние сме българи и трябва да играят българи. Против съм някакъв бразилец, показал добри игри, да го правим българин, за да играе за националния отбор.
- Нека се върнем към нещо по-приятно, към един мач на нетолкова приятния ти стадион "Българска армия" - България - Англия 1:1. Колко често си спомняш за твоя ефектен гол във вратата на родината на футбола?
- Спомням си често. Като излизаме приятелите ми питат другите: "Познавате ли го? Това е човекът, който вкара гол на Англия!". Напомнят ми го. Казват: "Познавате ли го Георги Марков? Той е единственият жив българин, вкарал гол на Англия?".
- Какво е усещането да отбележиш на англичаните? Какво си спомняш от този мач?
- Спомням си доста хубави неща. Имаше известни хора на този мач. Беше последния мач на Христо Стоичков. Тук беше Йохан Кройф, стадионът беше пълен, страхотна атмосфера. Надявам се да има все повече такива мачове, защото виждате, че в последно време стадионите в България не могат да се напълнят. Публиката все повече се отдръпва.
- Винаги си бил в десетката при трансфери. Дойде в Ботев (Пловдив), когато брокерите бяха извадили умопомрачителни пари, после отиде в Левски, когато Майкъл Чорни също разтърси пазара, беше и в "златното" време на Николай Гигов, също и в Турция. Това късмет ли е само?
- На никой не съм го казвал досега, но в Ботев (Пловдив) ме взеха от "В" група. Тогава играех в Пирин (Гоце Делчев) централен нападател. Имаше сборни отбори и ме харесаха в Стара Загора. Имах доста оферти от български отбори.
- Така наречените прегледи на "В" групата.
- Да, на млади футболисти. Имах доста предложения. Направи ми много силно впечатление Дерменджиев, който много настояваше и беше първият, който много ме искаше. Ботев (Пловдив) ми беше любим клуб. Приех да отида при тях и не съжалявам. И до ден-днешен винаги казвам, че Ботев е моят отбор. Уважавам и Левски, и Локомотив, но Ботев ми е дал път да се развия като професионалист. Преди това две години не бях играл футбол. Имаше казарми. Не съм бил като някои с привилегии в спортни школи, които излизат и играят, аз загубих две години.
- Имаше трансферна сага с брокерите.
- Взеха ме, да. Те направиха силни трансфери. Аз бях най-малкият в отбора и така се преборих. Благодаря на г-н Дерменджиев, който ми даде шанс и аз му се отблагодарих с показаните игри. След изтичането ми на договора, бях подписал за две години с Левски. Така се развиха нещата, че не отидох в Левски, а в Локо (София). Николай Гигов ми казваше, че той ще се оправи с Томас Лафчис, за да се анулира договорът. Това са си техни неща.
- Почти всички отбори, през които си преминал, днес преживяват криза - Пирин (Гоце Делчев), Ботев (Пловдив), Локомотив (София), дори и Левски, който от седем години не е печелил титлата. Преживяваш ли го?
- Не са печелили, но Левски си е Левски. Който не е играл в Левски не може да усети каква е тръпката да играеш за този клуб. Там единствената цел е победата и първото място. Всичко друго е неуспех.
- При теб това се получи, защото два пъти стана шампион със "сините", взе и три купи.
- Естествено. Бяхме доста силен отбор и побеждавахме с лекота другите съперници. Сега Лудогорец играе така, но може би по наше време нямаше да им бъде толкова лесно. Тогава имаше Литекс и не им беше много лесно да играят срещу Левски.
- Как ще коментираш промените в "сините"? Ти например би ли дал на Наско Сираков да командва парада, ако си на мястото на новия собственик Спас Русев?
- Бих дал, защото съм работил със Сираков и знам какво желание има и как го прави. Как държи на дисциплина и движи нещата в Левски, как се получаваха по негово време. После не знам защо излезе. За мен Сираков е име и би трябвало да работи в Левски.
- Имаш две титли и три купи на "Герена", натрупа опит като директор в Локо (София) и в Ботев (Пловдив). Имало ли е някога вариант да се върнеш в Левски на шефска позиция?
- Може би. Досега не съм имал оферта. Работих с голямо желание в Локомотив. Накрая даже нещата се получиха, но за малко пари за българските стандарти, не получихме лиценз и може би това принуди г-н Гигов да се откаже.
- На кого трябва да се каже: "Ти знаеш какво направи миналото лято.", за да се случи така, че Локомотив (София) да излезе от релсите на елитния футбол?
- Не виждам виновник. Може би не можахме да вземем бележка от НАП и оттам дойде големият проблем. Доколкото аз съм запознат г-н Гигов им даваше 200 хиляди лв. първоначално, за да можем да получим лиценз. Те отказаха, тъй като са искали 400 хиляди лв. да вкара първоначална сума и за една година да се изплатят парите, които дължим. За един милион Локомотив излезе от релсите. За голямо съжаление за българския футбол виждате какви отбори влязоха да играят и сега са в "А" група. Не че не ги уважавам...Но изваждат едни, а тази година вкараха други чрез споразумения и т.н. А някои големи отбори ги няма.
- Кой е виновник грандовете на българския футбол да стигнат до дъното?
- Виновни са тези, които са позволили да се натрупат толкова дългове и да се дължат толкова много пари. Доста компромиси са правили и можеше пак да се направят и тези пари да се съберат, а не да се извадят отборите, защото когато се извадят никой не печели нищо. Те ще ги доведат до фалит, ще се регистрират нови, както сега стана. Никой не печели, а един отбор го съсипват. За какво ги изхвърлиха и ЦСКА, и Локомотив (София)? Играха по една година във "В" група. Сега Локомотив е в "Б", ЦСКА е в "А" група, под друго име, но няма значение. Важното е, че можеше да се направи някакъв компромис и да се съберат пари дали чрез билети или с телевизионните права, но държавата да си вземе парите.
- Доколко смяната на формулата на първенството ще ни помогне да стане футболът по-добър, освен че всички отбори трябва да имат осветление. Има ли друга светлина?
- Аз не вярвам, че като има осветление, футболът в България ще се подобри. Не виждам да идват повече хора на стадионите, заради осветлението. Много мачове се дават по телевизията в днешно време. Продукцията, която предлага българският футбол не им харесва. Няма интрига, няма сблъсъци.
- Последната ти работа бе в Ботев (Пловдив). Напусна, защото феновете поискаха да управляват клуба или по други причини?
- Феновете не разрешиха Ники Митов да стане треньор на Ботев. За мен той е добър млад специалист. Не знам какви са причините. Това си е тяхно решение - да нахлуят на терена...За мен е голяма грешка.
- А ти защо си тръгна?
- С Николай Костов бяхме един екип. Той подаде оставка след загубения мач с Верея, нормално е и аз да го направя. Беше се създало едно напрежение в отбора, че играем слабо, какви футболисти сме взели, такива неща. Казахме им, че за всяко едно нещо се иска време. Ние изградихме един нов отбор с бюджет, определен от г-н Чандъров. Той ни имаше пълно доверие и сме привлекли футболистите, които са трябвали на Ботев. Нашата цел бе да влезем в шестицата. Както виждате сега побеждават.
- А бразилците започват да показват качествата си.
- Нормално е да минат два-три месеца, за да се случи това. Не може от първия ден да вкарват по пет гола и т.н. С този отбор, който направихме и с още едно-две попълнения, Ботев ще се гордее с тима си.
- Ботев е славен клуб с култова агитка, но един твой колега, който беше треньор на отбора, ми е казвал, че колкото интриги има около отбора, толкова няма взети заедно в Левски и в ЦСКА. Така ли е наистина?
- Така е, не е сгрешил. Още като получих поканата от г-н Палийски, веднага приех, защото обичам Ботев. Приятели ми казаха: "Внимавай, къде отиваш!". Има много интриги. Един клуб е като семейството, нищо не трябва да излиза, а там много неща се знаят. Ако не се прекрати това нещо, ще съсипат клуба. Знам какво искаше да направи г-н Чандъров и какви амбиции имаше и план за стадиона. След две години Ботев щеше да се гордее. Загубиха един човек, който бе амбициозен и знам какво искаше да направи за Ботев.
- Мислил ли си някога за треньорска кариера?
- Никога. Аз съм доста избухлив и съдиите много щяха да ме наказват. Никога не съм мислил за треньорска професия.
- Казват, че един защитник няма как да е добър, ако не е твърд, освен ако не се казва Франц Бекенбауер. Приемаш ли това мнение, защото ти беше адски твърд на терена. Дори някои те наричаха Рендето Бьорнер. Как се отнасяш към този прякор?
- Нормално. Този прякор ми излезе още в Ботев. Винаги съм влизал твърдо. Може би това ме е предпазило от контузиите и е позволило да играя до 39 години. В днешно време много футболисти получават много леки контузии. Може би са по-нежни. Бекенбауер е добър централен защитник. Винаги има добри защитници, но славата е при нападателите.
- Най-неприятният нападател, срещу когото си играл?
- Най-неприятен е може би Ибрахимович. Доста е здрав. Иначе не съм имал трудности да играя срещу някого. Например някои излизат с напрежение или страх. Аз винаги съм излизал с мисълта, че сме по-добри и ще спечелим.
- Как стана от централен нападател - централен защитник?
- Много лесно. На един мач на Локомотив (София) играехме с Монтана. Получихме два лесни гола. Монтана ни водеха 1:0, ние изравнихме, след това те биха център и веднага ни вкараха втори гол. Това много ме ядоса. Тогава Джери Перейра играеше в Локомотив централен защитник. И това е единственият път, в който съм си позволил да кажа на треньора да извади футболист, а аз да се върна да играя в отбраната. Той ме хареса и в следващия мач с ЦСКА пак ме пробва там и си останах да си играя централен защитник.
- Като шеф в Локомотив преживя проблеми със сърцето в Анталия. Малко ни поуплаши в интерес на истината...
- Може би медиите и журналистите го изкараха по-така, че съм припадал, идвали са линейки. Нямаше нищо такова. Просто ръководството, което бяхме, играхме с отбор от хотела и не че се почувствах зле, но ми изтърпваха ръцете. Разтягах, но не ми минаваше. Дразнеше ме това. Извиках доктора, измери ми кръвното, нищо ми нямаше. Но това продължаваше да ме дразни и не можех да седя на едно място. Излязох за пет минути, починах, пих вода, мина ми, пак влязох да играя, но се получи по същия начин. Имахме уговорка с Гошо Гинчев да ходим на вечеря. Той ми звъни да ходим, а аз му казвам: "Ела да ме закараш до болницата да видим за какво става въпрос.". Закараха ме, направиха ми кардиограма, докторът казва: "Нищо ти няма, но така и така си дошъл, ела да ти направим кръвни изследвания.". На тях видяха, че нещо не е добре и това беше всичко. Холестеролът ми беше висок. За да бъдем сигурни, трябваше да направим ехография. Вдигна се доста шум. Убедиха ме там да го направя. Дойде докторът, направи го и на следващия ден ме изписаха. Това беше всичко.
- Струват ли си ядовете в българския футбол?
- Ядове винаги ще има. Струва си, доколкото човек може да издържи. Някои не могат да издържат, но във футбола винаги ще има ядове, няма как.
- В личен план как си? За бъдещето какво мислиш?
- Пак ще се занимавам с футбол. Като това ти е била професията е нормално.
