Футболистът на Левски Георги Миланов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ преди „Вечното дерби“ с ЦСКА. Той се завърна на терена след тежък период продължил 400 дни и е сред най-опитните в състава на Станимир Стоилов. Участвал е в десетки големи сблъсъци, при това с успех. Двукратен шампион на България с Литекс и бивш играч на московския колос ЦСКА. Има стаж в групите на Шампионска лига и е сред носителите на наградата “Футболист на годината”, като бе безспорният номер 1 за 2012 година. Наред с тези отличия изключително цени и признанието, което получи от кавалера на “Златната топка” Христо Стоичков. Камата го напътства през целия му професионален път и неслучайно го направи част от великото шоу “50 години номер 8” преди пет лета в сърцето на София.

- Георги, здравей! Добре дошъл за втори път на терена на „Код Спорт“! Дебютира при нас, когато играеше в Шампионска лига с екипа на руския ЦСКА. Сега, след 400 дни без мачове, вече си в столичния Левски. Първо – защо избра „Герена“ за рестарт на кариерата си? Кой те потърси, преговаряхте ли дълго, как се случи всичко?
- Благодаря за поканата! Нещата се случиха доста бързо. Имах една тежка година, през която не можах да взема участие по една или друга причина. Офертата от Левски дойде юли месец, трябваше ми една седмица само малко да помисля, да обмисля моето бъдеще. В момента се чувствам много щастлив. Нещата се случиха много бързо. Щастлив съм, че подписах и отново се радвам на любимата ми игра.

- Как те посрещнаха на арена „Георги Аспарухов“ и как се чувстваш към момента в „синия“ отбор?
- Чувствам се много добре, чувствам се желан там, затова и подписах с Левски, защото показаха много голям респект абсолютно всички ръководители в лицето на Наско Сираков. Изборът ми беше много лесен. Привикнах в отбора на Левски, чувствам се много добре. С идването на Станимир Стоилов нещата в клуба се подобряват във всеки един аспект. Изключително съм щастлив, че мога да защитавам цветовете на този велик клуб!

- Каква обстановка откри в Левски? Смяташ ли, че тимът може да се върне сред лидерите бързо или процесът ще е дълъг и труден?
- Като цяло обстановката не беше много добра, когато дойдох, но с всяка изминала седмица и месец съм сигурен, че нещата ще се подобрят. Просто на отбора му трябва повече време. В момента сме се събрали доста български играчи плюс малко чужденци. Изключително съм щастлив да работя с такива български футболисти, повечето от които са млади, да мога да помогна на някои от тях, защото виждам голям потенциал. Аз си обичам българското и го ценя! Сигурен съм, че стъпка по стъпка нещата лека-полека ще се оправят. Ясно е, че няма как да се случи за месец-два, но съм сигурен, че с една добра зимна подготовка и с малко по-качествена селекция, нещата ще се подобрят в абсолютно всички аспекти.

- Футболът е пари, а безпаричието в Левски е от дълго време – доколко говорите за „финикийските знаци“? Има ли често такива разговори в съблекалнята или с появата на Стоилов нещата са се променили?
- Аз съм сигурен, че нещата в Левски ще се подобрят финансово следващите месеци. Аз за пари не говоря, за мен това не е тема. Чувствам се щастлив. Дойдох в Левски да играя, да възвърна игровия си ритъм и формата, да помогна на отбора, така както и отборът да помогне на мен, защото през последната година не взех участие. Единствената ми мисъл в момента е как да се опазя здрав, да играя в абсолютно всеки мач и да помогна на отбора да побеждава.

- Имаш ли по-различни цели от тази да рестартираш кариерата си?
- Моите цели винаги са много високи. При мен не всичко е на всяка цена – така беше през последната година, имах доста оферти, но да не се връщам назад. В момента съм концентриран единствено да играя, да помагам на отбора. Моите цели винаги са високи и съм сигурен, че ако се опазя здрав, нещата при мен ще се случат.

- Един въпрос с намигване – какво е да преминеш от ЦСКА в Левски?
- Това няма нищо общо. Играл съм в ЦСКА (Москва), там прекарах страхотни пет години. Обичам този клуб, дал ми е много през годините. Докоснах се до Шампионска лига, играх пет години подред в груповата фаза, така че този клуб ми е много любим.

- Беше шега, а сега ти предлагам да поговорим по теми, които не се появяват често във футбола. Например – какво е чувството да си притежател на приза „Футболист №1 на България“ и повече от година да нямаш отбор? Как ти се отрази всичко това?
- Тази година ми е може би една от най-ценните. Научих много уроци. Аз съм човек, който се учи постоянно, гледам да не повтарям грешки. Опитвам се да бъда здраво стъпил на земята. Както казах, при мен не всичко беше на всяка цена. Имах доста оферти, някои много добри, но като цяло исках нещо друго да ми се случи, но то не стана поради една или друга причина. И Covid-19 изигра много лоша шега на някои от трансферите ми, за които трябваше да замина. Но тази година имах възможността да рестартирам абсолютно всичко, да помисля много за моето бъдеще. Мисля, че много израснах през тази година и това се вижда през последния месец с изявите ми за Левски.

- Къде се объркаха нещата около теб? След ЦСКА (Москва) се раздели с мениджъра Мирчо Димитров и подписа с голяма агенция, ако не се лъжа с Пини Захави, човекът на Роман Абрамович - какво се случи?
- Реално нищо не се е объркало. Просто ми свърши договорът с ЦСКА (Москва). Имах леки проблеми с треньора, просто не исках да продължа и това не е тайна за никой. После получих оферта от МОЛ Види, която беше изключително добра и затова я приех. Играх отново в евротурнирите, играхме много добре с ПАОК, с Челси. За мен целта беше отново да отида в отбор, който играе в евротурнирите. Прекарах две много хубави години в МОЛ Види, спечелих купата на страната. Бях изключително щастлив, но със смяната на треньора в МОЛ Види, чувствах, че този проект няма да е този, който беше когато отидох и в момента виждам, че е един посредствен отбор. Реших да замина, да си разтрогна договора, даже си платих да го направя. Абсолютно това исках. Аз съм човек, който не се страхува от предизвикателствата. Имах много добър договор за още шест месеца, но реших да го прекратя аз лично и не съжалявам за това. Исках да отида на друго място, но виждате последните години какво се случва с този Covid и нещата не се случиха по този начин, по който аз искам, но не съжалявам за нищо. Да, една година без футбол ми беше изключително тежко, но научих много неща за себе си, които не знаех, на кои хора мога да разчитам. В момента съм изключително възмъжал и няма да правя повече грешки.

- Знам, че си имал една много добра оферта от Китай.
- Да, но това са теми, които не искам да коментирам, защото няма смисъл. Да, имах хубави оферти. Имах оферти и от Европа, които даже не разгледах. Нещата от финансова гледна точка в тези страни, в които трябваше да отида, бяха изключително големи, но това ми е било писано. Продължаваме напред и в момента съм фокусиран единствено върху изявите ми в Левски и да възвърна игровия си ритъм.

- Имаше ли все пак момент на отчаяние през тези 400 дни? Минаваше ли ти мисълта да спреш с футбола например?
- Не, никога! Хората, които ме познават, знаят какъв професионалист съм. През тази година, в която реално нямах договор, изключително сериозно тренирах. Имах личен треньор, през последните 4-5 месеца тренирах със Септември, за което им благодаря. Чувствах се много добре там да направя много добра подготовка и да възвърна по-бързо ритъма си. Но за спиране с футбола и такива неща абсолютно не ми е минавало през акъла. Аз съм много положителен човек. Даже много хора се питаха как така се справям с това. Казах, че каквото ми е писано, това ще стане. Вярвам в положителното и в момента съм изключително щастлив.

- Днес вече определено намираш себе си, намираш формата си. Най-трудното за теб към момента на терена?
- Най-трудното за мен е може би игровият ритъм, малко физическата подготовка. Но като цяло гледам да се стремя, през годините в чужбина добих доста голям опит как да се възстановявам, как да се храня. Хората ме познават, както и ти, че аз алкохол не близвам. Нямам излишни кила за сваляне. Доста анализатори слушах в последната година, в която живях в България. Много хора ме позабравиха и си помислиха, че едва ли не ще ми трябват сигурно 6-7 месеца или година да възвърна игровия си ритъм. Но малкото хора, които допускам до себе си и ме познават, знаят, че аз съм професионалист. Сега много хора са изненадани от моята форма, но аз самият не съм изненадан. Единственото, което си пожелавам е просто да се опазя от контузии, което е най-важното. Тренирам много, работя много и най-важното е да се опазя от контузии, за да не ми пресекат устрема и игровия ритъм, в който сега се намирам.

- България логично ли загуби от Унгария в София баража за финалите на Евро 2020? Познаваш от „кухнята“ и играчите, и първенствата на двете държави… Дай честен отговор, моля те, без да се притесняваш, че ще обидиш някого!
- Не, аз винаги съм бил директен и прям, това ми е носило късмет в кариерата и в живота. Това е много болна тема за мен, аз не съм я коментирал. Имаше една контрола с Беларус, за която направих всичко възможно да дойда. Тя беше неофициална и тогава може би си развалих и добрите взаимоотношения с клуба, защото исках да дойда тук и да направя този мач, за да може след това март месец, когато бе квалификацията, но после я отмениха заради Covid, да мога да съм готов на 100% и да помогна на отбора, защото знам отбора на Унгария, знам футболистите. Имаше петима национали по това време от моя клуб. Това бе може би най-слабата Унгария, която дойде тук, защото им липсваха много футболисти. Изключително съм разочарован, че паднахме по този начин от този отбор. Това е, което мога да кажа – жалко, жалко беше всичко това, което се случи, защото имахме голям шанс да спечелим този мач. Но като цяло да ги сравнявам двете страни – като условия, като терени, просто те са много по-напред от нас. Но като качества на играчи, мисля, че ние не отстъпваме.

- Заговори се тогава за твое недоволство, но не се фокусираха медиите относно това, което се случи в националния отбор. При кой селекционер ти се чувстваше най-добре и кой те разочарова? Сега не си в отбора и имаш моралното право да го кажеш.
- Най-добре се чувствах при Любо Пенев, това не е тайна за никой. Мисля, че тогава отборът игра най-добре, бяхме близко до класиране. Той е страхотен професионалист и до ден-днешен го доказва. Но да кажа при кого не съм се чувствал добре, мисля, че не е коректно. Не обичам да споменавам имена. Аз съм доста положителен човек. Случилото се през последните години за много хора не е нормално и за доста от журналистите, но аз като цяло не съм човек, който ще тръгне да напада някого. Всеки си има глава на раменете и си я носи. Така че за мен не е проблем. Такъв е бил изборът на някои треньори. Ако тръгна да обяснявам, ще отнеме сигурно над два часа, така че за мен това е затворена страница какво е било с предишните треньори. Радвам се, че през последния месец имахме положителни резултати, защото две години нямахме победа реално. Дано нещата там се случат! Гледам, че има подмладяване, така че това е бъдещето.

- Ще се бориш ли за завръщане в националния отбор?
- Не, аз се боря да се завърна във футбола, не в националния отбор. В момента мисля, че съм на правия път. А за националния отбор, ако играя добре, аз съм винаги отворен да помогна на тима и ще дам всичко от себе си, ако бъда повикан един ден. Така че в момента не съм фокусиран изцяло върху това.

- Твоят брат-близнак Илия Миланов е вече три години в Ботев (Враца) с капитанската лента. Поддържате ли връзка, свикнахте ли да живеете отделно? Вече толкова години сте разделени…
- Да, връзката ни е много силна, но свикнахме. Бях 7-8 години в чужбина, сега съм тук и е по-лесно да се виждаме почти всяка седмица. Нашите взаимоотношения са много по-различни, отколкото на други братя или сестри.

- Какво ти казва за българското първенство?
- Казва, че е много тежко реално от гледна точка на някои от терените, от противниците, много от съперниците играят затворено. Аз съм футболист, който обича да играе повече с топката и ми каза, че ще ми бъде тежко и ще ме ритат много. Това е ясно за всички и се доказва, във всеки един мач получавам персонални атаки към мен на терена, но това е съвсем нормално.

- В тежките моменти преброи ли си приятелите? Във футбола, не е тайна, има хора, които когато си на върха, са всеки ден с теб, но когато нещо се случи – „довиждане“…
- Като цяло дали съм на върха или не съм, приятелите са ми много малко. Гледам през годините да поддържам връзка с приятели от детството, с приятели, на които наистина мога да разчитам. Така се запазих през годините да нямам много разочарования от такива хора, които когато си горе… Знам кои са ми приятелите. Да, разбрах на кои още мога да разчитам и на кои не, но като цяло съм човек, който не допуска много хора до себе си.

- А остави ли приятели в Русия? Доволен ли си от периода ти в ЦСКА? Беше част от Премиер лигата, когато в нея имаше високи финансови ставки и еуфория за световното първенство през 2018 г.
- Да, имам много приятели в бившия ми клуб. Нормално е, аз прекарах много години там. Бяхме един страхотен колектив. Мисля, че през тези пет години се направиха не повече от пет трансфера, така че ядрото на отбора си беше едно и също и това са успехите. Не е като в България – всяка зима и лято се сменят по десет човека. Там за пет години се направиха пет трансфера реално. Заради това станахме два пъти шампиони, взехме купи, суперкупи. Прекарах страхотни години там. Със Сергей Игнашевич, който е легендата на руския футбол, поддържам много добри приятелски взаимоотношения. Със Зоран Тошич не е тайна, че съм в прекрасни взаимоотношения. Имам много приятели, които са останали там и са свършили с футбола. Сега са треньори двамата братя Березуцкий.

- Знам, че си имал добри финансови оферти от поне три елитни тима от Русия – защо не прие да се завърнеш в местната Премиер лига?
- Просто на този етап някак не го чувствах да се върна да играя в друг клуб, освен в ЦСКА. Мислех, че нещата ще ми се случат на място, което исках, но не се получи и така ми е било писано. Надявам се един ден да имам отново оферти.

- Дебютира в „А“ група при Мъри Стоилов в Литекс, който сега пък ти е треньор в Левски. По-късно Христо Стоичков те наложи като титуляр и при него стана „Футболист №1 на България“. Двамата са много добри приятели, но какви са твоите отношения с тях днес?
- Прекрасни! Наистина изключително съм щастлив, че вкарах на Локо (Пд), защото беше в повторния дебют на Станимир Стоилов. И след мача казах, че в моя първи дебют вкарах и сега отново отбелязах. Така че има нещо, някаква връзка, точно в този мач да вкарам гол и бях изключително щастлив. Със Станимир Стоилов се познаваме от много години. Той е човекът, който ни даде път на мен и на брат ми и съм му изключително благодарен, защото може би без него нямаше да стигна този връх. А за Христо Стоичков мога да говоря много. Той е изключителен човек, изключителен приятел! И до ден-днешен се чувам с него, нищо че защитавам цветовете на Левски. Нашето приятелство е много силно. Той е човек, който наистина много ми е помогнал през годините. Даде ми свободата, при него вкарах най-много голове, станах „Футболист на годината“ и просто наистина съм му изключително благодарен за това, което ми е направил досега в цялата кариера и в живота, защото той дава и ценни съвети за живота, не само на терена.

- Какви са спомените ти от времената в Литекс? Кадрите от тогавашния отбор имат успешни кариери – поддържаш ли контакт с бившите ти съотборници и с шефовете от онзи период?
- Да, прекрасни години. Прекарах много години в Ловеч. Още на 12-годишна възраст отидох в Академията, израснал съм там и този клуб ми е дал много. Жалко, че в момента се намира във второто ниво на българския футбол, защото не го заслужава този отбор, но така се стекоха обстоятелствата. Имам изключително много приятели – бивши съотборници, с които до ден-днешен поддържам връзка, така че нашето приятелство винаги ще бъде докрая.

- Тази година успя ли да обърнеш повече внимание на семейството си?
- Да, през последната година успях да поживея в София, в България. През последните 7-8 години бях виждал близките ми много малко, така че обърнах много внимание на семейството си.

- Вече сте мама, татко и аз.
- Да. (смее се)

- Мечтаеш ли още за трансфер в елитен западноевропейски клуб и къде в топ 5 от първенствата на планетата за теб изявата ще е сбъдната мечта?
- Винаги си поставям високи цели и в момента целта ми е единствено да играя във всеки един мач, да се опазя от контузии. Давам абсолютно всичко от себе си, имам доста голям опит. И преди казах, че при мен не всичко е на всяка цена. Ако почувствам нещо, за което си заслужава наистина, да, бих отишъл. Давам всичко от себе си, в момента искам да помогна на Левски да се стабилизира, както и Левски да помогне на мен аз да се стабилизирам и да показвам още по-добри игри. Всичко е взаимно, в момента чувствам страхотна връзка с феновете на клуба и бих дал всичко отборът да играе добре и да побеждава. Това е за мен най-важното. А за бъдещето – стъпка по стъпка. Аз съм човек, който не обича да лети много в облаците и това ми е носело успех през годините. Познавате ме добре, че съм човек, който обича да работи и по-малко да говори. А каквото е писано – да съм здрав и ще се случи.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+