Бившият национал Георги Пеев сложи край на състезателната си кариера през 2016 г. 39-годишният софиянец игра няколко сезона (от 2007 до 2016-а) в руския Амкар (Перм), където се превърна в клубна легенда. Пеев започва кариерата си в Локомотив (София). Прави официалния си дебют за "железничарите" в мач срещу Литекс през 1998 г. Когато е на 21 години, е открит от мениджъра на Динамо (Киев) - легендарния Валери Лобановски, и подписва договор на стойност 2,5 милиона евро. Пеев е играл и за ФК Днепър (Днепропетровск). През 2007 г. полузащитник се мести в Русия, за да подпише с ФК Амкар, където се състезава близо десетилетие. През 2008-а е избран за любимец на публиката на руското първенство и е награден с рядък револвeр от 1936 г., използван от Червената армия. 
Полузащитникът, известен с бързината си най-вече по дясното крило, е част от националния отбор на България за Евро 2004 - последния голям форум, на който участваме. За родината записва над 50 мача. Дебютира за националния отбор на 18 август 1999 г. в приятелската среща с Украйна, завършила 1:1. Последният му мач беше също срещу друга бивша съветска република - Естония, 2:2 в контрола.
Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
Пеев беше любезен да даде откровено интервю за БЛИЦ, в което говори за емоциите и трудностите в дългогодишната си кариера. Споделя и за тежкия период след развода със съпругата му Боряна, която го дарява с две прекрасни дъщери. Именно наследничките Ванеса и Адриана сега го правят щастлив и той с удоволствие отделя времето си за тях.
- Как сте и къде ви откриваме?
- Върнах се в София. Бях за няколко дни до морето, където съвместявах работата и удоволствието.
- Какво работите, след като приключихте състезателната си кариера?
- Насочих се към мениджърската дейност. Това е нещото, с което се занимавам. Да, пак съм във футболната сфера, което е хубаво, но е по-различно. Не е лесно, но лесна работа няма. В мениджърството, най-вече осъществяването на трансфери на футболисти, понякога се получават нещата, понякога не, доста работа се изисква.
- Очевидно треньорството не ви влече?
- Не че не ме влече, но просто треньорството взема много повече от времето на човека. Предпочетох мениджърската дейност заради това, че имаш възможност сам да си определяш работното време, така да го наречем.
- Продължавате да играете, защитавайки екипа на ветераните на Витоша (Бистрица). Как се чувствате на 39 години и каква е тайната на дълголетието ви? (б.р. - Пеев сложи край на състезателната си кариера на 37 г.)
- Сега вече играя за удоволствие, за да си поддържам фигурата. С ветераните на Витоша се забавляваме, имаме много добър колектив. Тук победи и точки не са важни. А относно дълголетието - важното е да се влагаш във всяка тренировка, да не се щадиш. Не говоря за хранителни режими, нито за режим на спането, тъй като при мен няма такива неща. Никога не съм пазил диети, хапвам си всичко - и пържено, и свинско... Всеки си преценява какво е добре да прави за себе си, за тялото си и как се чувства най-добре. Аз много добре знам какво да правя преди и след мач. През цялата си кариера винаги ми е било най-важно да наблягам на тренировките и да изпълнявам всичко на сто процента, никога не съм се скатавал. Опарих се обаче от контузии.
- Какви травми сте имали през дългогодишната си футболна кариера?
- Минах през две по-сериозни. Едната беше 2003 година, когато съперников играч ми влезе много грубо в опорния крак и ми скъса вътрешните връзки на глезена. Също и на адукторите съм имал травма, излекувах я за десетина дни. Веднъж пък се наложи да ми почистват коляното. Оказа се, че хрущялът беше станал по-мек, за половин месец се оправи.
- Легенда сте на Амкар (Перм), където играхте от 2007 до 2016 г.. Това ли е вашият втори дом?
- Да, така е наистина. Смело мога да кажа, че Амкар е вторият ми дом. Тая топли чувства и към Динамо (Киев), където имах много успешен период - шампионски титли на Украйна и други трофеи, играхме в Шампионска лига. Все емоции, които никога няма да забравя. Но в Перм прекарах доста години и успях да постигна повече като личност, както и да дам много на клуба. В Киев може би бях по-буен, което отдавам на младостта.
- По-буен в какъв смисъл?
- Определено тогава ми липсваше това да съм по-улегнал. Но не мислете, че съжалявам за нещо. В кариерата си постигнах немалко.
- Кои са най-ярките ви спомени от Киев? С Динамо сте трикратен шампион сте на Украйна, два пъти печелите Купата и веднъж Суперкупата.
- Най-ценна си остава първата ми шампионска титла, първият мач и първата победа в Шампионска лига. Също така финалът за Купата на съдружествата - турнир, който се провеждаше в Русия. Участваха всички шампиони на бившите съветски републики. Играхме финал Спартак (Москва) - Динамо - дерби, което всички винаги чакат. Беше в зала - 25-хилядна. Страхотна еуфория, стана много интересен мач. Победихме с 4:3 и спечелихме трофея. Спартак също бяха много силни - с Егор Титов, Андрей Тихонов, Едуард Цихмейструк и др. Динамо - Спартак е дербито, което всички очакват. Този мач е сред тези, които остават завинаги в спомените ми. Но определено първата титла с Динамо беше най-сладка.
- В Киев ли печелихте най-добрите пари като футболист?
- Не сме получавали много, в Шахтьор (Донецк) бяха доста по-сериозни премиите и заплатите. Но пък съм щастлив, че играх в Динамо, който е по-престижен клуб, световна марка е.
- Сега връщате ли се в Перм, където много ви уважават?
- Два-три пъти в годината ходя до там, дали по работа, дали от носталгия, все се връщам в Перм. Не крия, че още ми се играе. Едва ли има някой, който е бил футболист и след като приключи кариерата си, да каже, че не му се играе.
- При изпращането ви 2016 година феновете блокираха летището в Перм...
- О, много емоционален момент. Имам доста интересни случки. Всички са свързани точно с феновете и любовта им към мен. Тази любов не се купува, тя се спечелва. Щастлив съм, че успях да постигна точно това нещо. И всички българи, които сме играли в Амкар, ще ни помнят още дълго. Всяко едно отиване до Перм оставя спомен, и до ден-днешен е така. 
- Сигурно поддържате контакт с Петър Занев, който продължава да играе в Амкар?
- Чуваме се постоянно. Помагам му с каквото мога. Мениджър съм му, движа му делата. Преди всичко сме приятели, отношенията ни са много близки. Занев беше капитан на Амкар, изигра силен сезон, макар че клубът изживя тежки времена, които още продължават. За съжаление финансовите проблеми са сериозни, дано по-скоро бъдат разрешени.
- Имало е случаи, когато сте играли без заплати?
- Над пет месеца играхме без заплати. Наистина беше много тежко, но всички стискахме зъби. Всички уважавахме ръководството на клуба и знаехме, че те търсеха начини да оправят нещата. Точно тогава се случи кризата и поскъпването на долара и еврото спрямо рублата. Така загубихме заплатите си за три месеца. Но никой не осъди клуба, а всички можехме да го сторим. И щяхме да спечелим делата, но не го направихме.
- Сигурно още тогава сте мислили за раздяла и да търсите късмета си на друго място?
- О, няма такова нещо. Не съм си и помислял да си тръгвам от Амкар по времето, когато играхме без заплати. Имаше недоволни, което е нормално в такъв тежък период, но устояхме някак си. Знаете, че в Амкар играха и други българи - Захари Сираков и Мартин Кушев, също мои големи приятели.
- С екипа на Динамо (Киев) срещу кои известни футболисти сте играли в Шампионска лига?
- Срещу Зидан, Роберто Карлос, Тиери Анри и другите звезди от Арсенал по това време. Срещу Роналдо Феномена съм играл, срещу Алън Шиърър. На терена съм излизал и срещу звездите на Ливърпул, начело със Стивън Джерард - 2001 година. От някои губехме, но пък понякога и побеждавахме. Оставам само с добри спомени. Просто, като излизахме на терена срещу някой от колосите в Европа, разбирахме, че като класа са по-силни, но ние с борбеност и много бягане и взаимно подпомагане успявахме да се надиграваме с тях. Също съм играл и срещу Ювентус с Дел Пиеро, Буфон и Давидс.
- След мач искали ли сте фланелката на някоя звезда?
- Случвало ми се е да си разменям екипа с някой футболист, но аз да гоня звезда и да му искам фланелката - това няма как да се случи. Примерно, в някой мач в Шампионска лига водим в резултата, изравнили са ни, и оставаш недоволен. В такъв момент бързах да се прибирам в съблекалнята, не мислех за нищо друго. А един футболист, ако излиза на терена с мисъл да си смени фланелката с някоя звезда, това означава, че е излязъл със свалени гащи.
- Споделяли сте, че е можело да играете в Арсенал или Манчестър Сити?
- Taка беше наистина. 2003 година при мен дойде мениджър да разговаряме. Разпита ме за личните ми условия, ставаше въпрос за Арсенал. В крайна сметка не се получиха нещата, но не съжалявам. Наистина бях щастлив в Динамо. Арсенал е голям клуб, но и Динамо (Киев) е голям.
- Как се запалихте по футбола и кой беше първият ви треньор?
- Започнах при Иван Коцев в школата на Локомотив (София). Баща ми Иван ме заведе на тренировка заедно с едно друго момче от нашето училище. Бяхме седемгодишни. Именно при Иван Коцев развих техниката си. Помня и колко спокоен и щастлив се чувствах, благодарение на професионализма му. Мисля, че това е най-важното в детска възраст за един млад футболист. Много съм му благодарен! Тренирах постоянно и исках да се усъвършенствам. Даже оставах след тренировки и допълнително тренирах. Баща ми много ми е помагал, той е бил футболист до 18-годишен. Основните съвети с брат ми Дани сме ги получавали точно от татко.
- Мачът на Локомотив (София), който никога няма да забравите?
- Помня много мачове, но като най-специален за мен ще остане този с Литекс. Беше домакински мач за годишнината на клуба ни. Победихме с 2:1, а в последната 90-та минута вкарах решаващия гол. Топката мина между краката на вратаря на Литекс и помня, че бяхме много щастливи. Локомотив е отборът на сърцето ми. Това е отборът, който ми даде пътя в живота.
- Играхте на Евро 2004 - последния голям форум, на който България участва.
- За съжаление е така. Причините да пропускаме Световни и Европейски са много, няма смисъл да започваме да ги изреждаме. През 2003 година играхме много силно в квалификациите, а 2004-а изведнъж треньорът Пламен Марков реши, че трябва да играем много по-защитно. На много от нас ни се предлагаха договори по клубовете, някои сменяха отбори. Заради лимита на чужденци по отборите ни аз и още двама-трима от националния отбор не играехме редовно. В Динамо се надявах да ми предложат по-добри условия и не бързах да подписвам новия договор. Заради това ме държаха резерва и точно преди Евро 2004 ми спадна формата. Подобни случаи имаше с още няколко момчета от националния. Това също изигра ключова роля за слабите резултати на Европейското. (б.р. - България загуби с 0:5 от Швеция, 0:2 от Дания и 1:2 от Италия). Но пък играхме на голям форум. Жалко, че не можахме да зарадваме българските фенове, които не бяха малко в Португалия.
- Имате 54 мача за България, кои са най-паметните ви?
- Всеки един мач за националния отбор е спомен. Винаги обаче ще помня победата с 2:0 над Хърватия 2002 година. Бяха много силен отбор, а ние ги смазахме. Създадохме куп положения и им се размина, че само с 2:0 си тръгнаха. Пак в квалификациите за Евро 2004 играхме много силно и с Белгия, бихме ги там с 2:0 и после 2:2 в България.
- Играли сте с Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови... (б.р. - прекъсва ме)
- Много силни футболисти. Играеше се лесно с тях. Също и с Мариян Христов. Той е един от малкото, които умееха да играят с едно докосване. А това е много трудно. Най-силните футболисти са тези, които умеят да играят с по едно-две докосвания. Поддържам връзка с всички, добри приятели сме. Особено със Стилиян, който кумува на сватбата ми. С него се чувам постоянно. С Велизар Димитров и Емил Гъргоров също. Със Светльо Петров пък играем заедно.
- Премиерът Бойко Борисов ви е съотборник във ветераните на Витоша (Бистрица). В кръга на шегата няма как да не ви попитаме дали има изискване да подавате топката само на него и той да вкарва головете?
- Той просто се открива най-добре. Получава му се, често бележи голове.
- През 2008 година казвате, че българските журналисти ви изхвърлят от националния отбор, така ли беше наистина?
- В България има страх от журналистите! Смятам, че има прекалена намеса на журналистите и определено влияете много. Дълги години журналистите влияеха върху националния отбор и върху избора на треньора кои играчи да вика. Не искам да има сърдити, казвам това, което мисля. Патил съм си от това, но не позволих да ми попречи да играя дълги години.
- Посещавате ли мачове от Първа лига?
- Да, ходя и наблюдавам. Има футболисти, които са ми интересни. Често ходя на дербитата.
- Сега е трансферен период, да очакваме ли някоя сделка, в която вие сте намесен?
- Може, занимавам се с някои футболисти. Предлагам ги на клубове, ще видим какво ще стане. Но определено ще бъде добре, ако родните евроучастници се представят силно в евротурнирите. Интересът към наши футболисти ще се засили, ако и националният отбор постига повече победи. Под ръководството на Петър Хубчев засега играем много добре. Отборът постигна впечатляващи резултати - победи над Швеция, Холандия... Работата на Хубчев е правилна и съм убеден, че в предстоящите мачове ще играем още по-силно.
- Приехте да станете патрон на Мини Световното, което се провежда в София, и в което участват 32 отбора от таланти, родени 2008 и 2009 година.
- Страхотна инициатива. Радвам се, че направиха този турнир за дечицата, имат шанс за развитие. Малките придобиват опит във всеки турнир, в който участват. А и има много емоции. Ако беше с възрастни, щеше да има спорове, скандали. А при децата е празник. С удоволствие приех да бъда патрон на Мини Световното, ще наблюдавам талантите и ще ги наградя.
- Голямата ви дъщеричка Ванеса участва в "Гласът на България". Определено има талант и май вече е избрала каква да бъде - певица...
- Благодаря ви, и аз мисля, че има талант. Но само талант не е достатъчен. Тя го знае много добре и всеки ден работи. Това е основното й желание за нейното бъдеще. Следва го и се стреми да върви нагоре. Започне ли да лети и да си мисли, че е страхотна певица, няма да е добре. Засега се справя отлично. Възпитали сме я много добре. Знае, че трябва много да се труди, и че никой няма да й помогне, ако тя сама не си помогне.
- Щастлив човек ли сте?
- Трудно казано. Но най-трудните времена преминаха и сега всичко е наред. С бившата ми жена Боряна отношенията ни си останаха страхотни. Децата ни са щастливи. Ванеса е голямата, а малката Адриана е на осем годинки. Много ни радват.
- Какво си пожелавате да ви се случи в близко бъдещето?
- Най-важното е децата да са живи и здрави и да се развиват. Посвещавам си останалата част от живота на тях. Те са най-важното за мен, много си ги обичам.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
