Бившият национал Георги Пеев даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+ дни, след като се раздели с Амкар (Перм) след скандал с треньора Гаджи Гаджиев.

- Какъв е коментарът ти за завръщането на твоя приятел Стилиян Петров на терена?
- Това е изключителна новина. Всички много се радваме за него. Предполагам, че целта на това завръщане е да покаже за пореден път характера си, който е за пример не само на българите, но и на хората по целия свят. Естествено, че се радвам и ще го наблюдавам с удоволствие. Дори и да не е във формата, в която всички го познаваме, не това е от значение.

- Подготвен ли бе за това негово решение? Знаем, че сте близки приятели.
- Писахме си sms-и наскоро и той ми каза, че се завръща. Аз го обърнах в шеговита форма, защото мислех, че се майтапи и общо взето продължихме в този дух. Това е нещо невероятно! Аз затова го приех на шега. Не исках да дълбая в тази болна тема, че приключи по-рано от очакваното. Полага невероятни тренировки! Виждал съм ги, защото ми е пращал клипчета как работи, за да си върне формата. Много съм щастлив.

- Очаквал ли си, че като легенда на "българския" Амка" ще се разделиш по този начин с клуба?
- Естествено, че не съм очаквал, но това е вече в миналото. Винаги се старая да търся дори в неприятни събития, положителните моменти. В случая хубавото е, че се прибирам при семейството си, което много ми липсва. Дъщерите вече ходят на училище и прекарвам по-малко време с тях. Не могат постоянно да стоят при мен. Жена ми се разкъсва между България и Русия. Сега ще мога да обръщам повече внимание на семейството си.

- Как се стигна до разрива в отношенията ти с треньора на Амкар Гаджи Гаджиев?
- Тук в последните дни много се изговори за този случай.

- В началото ти застана зад него...
- Да, защитих го пред феновете, но това беше моето мнение в този момент. Познавам двама човека - този от миналата година и настоящия.

- Каква е разликата между двамата?
- Може би е по-нервен. Не знам от какво е продиктувано. Доста нервен беше тази година и постоянно търсеше конфликт. Не можах да изтърпя обидата, която ми нанесе последния път, отговорих подобаващо и не съжалявам, защото съм чист пред себе си. Винаги съм държал на коректните отношения и съм се отнасял към него с голямо уважение. За съжаление се случи така, че уважението, което той демонстрираше към мен, тази година изчезна напълно.

- Не се ли намесиха шефовете на клуба в конфликта, защото имаш девет успешни сезона в Амкар?
- Не ги виня за това, че не се намесиха. Общо взето треньорското ръководство и ръководството на клуба са едно цяло. Те са един екип. Когато се случи такова нещо, почти във всички случаи застават зад треньора. Още повече - ситуацията в клуба не е много тежка, имам предвид класирането. Очаквах, че ще застанат зад треньора. Не съм и търсил нещо - дали аз или той ще остане. Не съм поставял този въпрос, макар че треньорът го направи. Но беше ясно, че след този конфликт няма как да работим заедно. Извикаха ме, поговорихме половин час, изразиха съжаление, че така се е случило. Не омаловажават направеното от мен за клуба. Мисля, че няма как да е обратното. Все пак статистиката си е статистика.

- По принцип се говори, че когато има двама българи в даден отбор, не само във футбола, стават конфликти. През годините обаче Амкар е "българският" клуб в руския футбол и е изключение от това правило. Как успяхте да го постигнете?
- Винаги сме били много задружни. Наистина рядко се случва да няма конфликти, а през всичките години нито един конфликт не е възникнал между нас. Може би е до възпитание на хората. Не е дали са двама българи или сърби. Всеки един от тях беше скромен, играеше за успехите на отбора, а не за себе си. Мислехме еднакво. Може би затова никога не сме се карали, а бяхме много задружни и със Захари Сираков, и с Марто Кушев, и с Димитър Димитров-Херо и неговия екип, с Алекси Желязков. Винаги сме си помагали и сме били близки. Жалко, че сега Пепи Занев остана сам. В едно интервю след този скандал изразих надежда, че няма да пострада заради моите конфликти с Гаджиев, защото все пак е от нашата националност. Сега треньорът да не намрази всички българи!

- Кои са твоите най-запомнящи се моменти в Амкар и кога тимът бе най-силен?
- Може и странно да прозвучи, но това не е четвъртото място, когато се класирахме в Лига Европа или финалът срещу ЦСКА за Купата. Това са двата случая, в които останахме в лигата, защото тогава емоциите бяха много силни. Особено през 2010 г., когато изиграхме последния мач срещу ЦСКА в страшен студ, сняг и след мача чакахме на терена резултата от другия двубой, защото при наша победа срещу ЦСКА със сигурност оставахме. Но ние завършихме наравно и тогава зависехме и от това как ще завърши срещата Сатурн - Алания. За наша радост, направиха равенство и ние останахме по-напред в класирането. Бяха страшни сълзи на терена! Мисля, че такива емоции даже при шампионските титли с Динамо не съм изпитвал.

- Разкажи нещо за историята, при която са ти подарили пистолет през 2008 г.
- Да, мисля, че е от Втората световна война. Трябва да го видя, вкъщи е. Много приятно, защото това беше награда от феновете. Подариха ми го в едно радио и беше една от първите, които получих по време на престоя си в Амкар. Това бе най-силният сезон на клуба, откакто съществува и е два пъти по-приятно, че я получих.

- Как се задържа толкова дълго в руското първенство, което според мнозина не е от най-леките в Европа?
- В интерес на истината, наистина е доста тежко. Има много борба, много тичане, трудно се стига до голове. Сами може да забележите, че с по 12-13 гола се става голмайстор в руското първенство. Мисля, че благодарение именно на характера ми. Същото е и със Захари, и той много се задържа, повече и от мен. Характер и усилия - всеки ден трябва да работиш, да тренираш и да не почиваш на стари лаври.

- Защо се отказа от националния отбор през 2011 г.? Имаше ли конфликт с тогавашния селекционер, германската легенда Лотар Матеус?
- Не, нямах конфликт. Просто реших, че е дошло време да спра с изявите в националния отбор. Исках да се даде път на младите, за което толкова се говори. Мислех, че ще се случи, но тогава много не се даваше път.

- От днешна гледна точка правилно ли е било решението ти?
- Да, не съжалявам за нито едно от решенията си, защото съм ги обмислял внимателно, преди да ги взимам.

- Успяха ли Ивелин Попов и Георги Миланов, който сега е преотстъпен в Швейцария, да се адаптират бързо? Какво е мнението ти за изявите им в шампионата на Русия?
- Достатъчно положително, не само моето, а и на медиите към тях, особено към Попов. Жоро Миланов игра добре в ЦСКА, но може би конкуренция или треньорски виждания в този момент, го извадиха от титулярния състав. Естествено като амбициозен футболист, него това не го устройва и отиде да си търси щастието в Швейцария. Да се надяваме, че ще се върне и ще продължи да играе, защото ЦСКА е доста сериозен клуб с големи успехи. А Попето от мач на мач, все по-добре играе в Спартак. В Кубан играеше много силно и заслужено получи този трансфер в Спартак (Москва). Но там напрежението е доста по-голямо и важното е да издържи психологически, защото има натиск, когато отборът не върви много добре. Ясно е, че очакванията са да са, ако не шампиони, поне в тройката. Малко е напрегнато при тях, но той трябва да свиква. Така се играе в големите отбори.

- Как виждаш бъдещето ти в тази нова ситуация?
- Бъдещето? С дъщерите, със съпругата. Мисля да си почина. Не казвам, че окончателно съм приключил футболната си кариера, но най-възможният вариант е това. До края на шампионата остава един месец. Аз съм на 37 години и независимо, че се чувствам добре и в съм в добра форма, не е толкова лесно в тази възраст да намериш нов отбор. Аз не съм Шави, за да отида с името си, където си пожелая - Катар, Дубай, Китай. Така че каквото стане. Готов съм да приключа кариерата си на футболист.

- А за бъдещето на Локомотив (София)? Отборът, който те създаде е в "А" окръжна. Защо се стигна до това падение?
- Както знаете, аз от много години съм в чужбина. Старая се да следя какво се случва в България. Естествено, знам причините, но е много жалко и не само за Локомотив. Разбирам въпроса, защото съм юноша на Локомотив и милея за този клуб. Според мен пречи на развитието на българския футбол, че отбори като Локомотив (София), ЦСКА, Литекс - силни тимове, а не са в "А" група. Не обвинявам никой за това решение. Всеки си има свое мнение - кой е крив, кой е прав, дали е трябвало така да се постъпи с отборите или да се намерят други решения и да ги оставят в "А" група.

- Няма ли да отидеш да ги подсилиш в "А" окръжна?
- Не, да играя, не. Но ще проведа разговори с ръководството. Просто ми е интересно да се срещна с тях, защото се познаваме от много години - и с Иван Василев, и Бойчо Величков.

- За какво най-много те боли в българския футбол?
- Може би именно затова, че "А" група намаля, напуснаха я силни отбори, които все пак вдигат качеството на българския футбол. Оттам естествено донякъде страда и националният отбор, защото колкото по-силни отбори се състезават в "А" група, толкова по-голяма е и конкуренцията. Момчетата могат да отидат с по-голямо самочувствие в националния отбор и да играят по-разкрепостено срещу силните отбори. Локомотив, ЦСКА и Литекс дават национали, а играят в много слаба група за техните възможности. Несъмнено така ще падне нивото им на игра. После излизаш срещу силен съперник - струва ти се много по-бърз, по-подвижен, по-техничен.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+