Вчера вратарят на Славия Георги Петков навърши 40 години. Заедно със Здравко Лазаров той е най-възрастният действащ футболист в родната "А" група. Въпреки това бившият национал има намерение да играе поне още един сезон. Навръх рождения си ден Петков говори по всички интересни теми от кариерата и живота си пред "7 дни спорт":

- Георги, има поверие, че 40-ият рожден ден не се празнува, ти лично какво планираш?
- Знам за това поверие и ще го уважа. Нашите така са ме учили. Ще събера само най-близките си довечера (б.а. - снощи) вкъщи. Няма да има голямо празненство.

- Като се обърнеш назад, каква е твоята равносметка?
- Определено съм щастлив от това, което съм постигнал. Като малък въобще не съм си и мечтал да стигна дотук. Това си говорихме преди малко с един приятел, че навремето като юноша на Хебър с нетърпение чаках на стадиона в Пазарджик да дойде някой от грандовете. По същото време отборът играеше в "А" група, а аз гонех топките и за мен беше празник да се докосна до футболистите на Левски, ЦСКА... да видя автобусите им. И през ум не ми е минавало, че някой ден аз мога да съм на тяхното място.

- А какво не успя да постигнеш за това време?
- Съжалявам само, че не можах да участвам на световно или европейско първенство с националния отбор на България. Като се замисля, това е единственото, което ми липсва. Иначе всичко друго съм го постигнал. Играл съм в най-добрите отбори у нас, печелил съм титлата, купата, усетих от тръпката на Лига Европа и най-вече Шампионската лига.

- На Сирни Заговезни от кого поиска прошка?
- От жена си. Ако нещо съм сгрешил, да прощава!

- Юноша си на Хебър, но най-хубавите години от кариерата ти са минали на "Овча купел" и Герена. Славия или Левски, ако трябва да избираш?
- Ох, и двата отбора са ми дали много. Никога няма да забравя, че от Славия тръгнах за големия футбол. Подадоха ми ръка, бяха плътно до мен и ме изградиха като човек. С Левски пък постигнах най-големите успехи във футбола. Така че не мога да избера само един. И на двата отбора съм безкрайно благодарен, помагали са ми много и в живота.

- Имаш планове след края на кариерата си да останеш във футбола, работиш ли по този въпрос?
- В последно време доста хора ме питат докога ще играя. Ако съм жив и здрав, ако съм полезен на отбора, пък и самият аз ако се чувствам добре, не смятам да спирам. Естествено, ще разговарям с г-н Стефанов и треньора Тарханов дали те имат желание аз да продължа. Има още десетина мача до края на сезона, нека минат и тогава ще седнем да го обсъдим.

- Значи треньорската кариера ще почака?
- Така се получава, но е сигурно, че животът ми ще остане свързан с футбола дори след като спра да играя. Плановете ми са актуални, но всичко с времето си.

- Никога не си се славел като голям режимлия, но на 40 налага ли ти се да се ограничаваш заради футбола?
- Спазвам режим, няма как. Излиза ми се, ходи ми се по купони, но съм си наложил една мярка, която гледам да я спазвам. Приятелите често ме бъзикат. Като сме навън и стане 1 часът, ми викат: Айде няма ли да си тръгваш. Колкото и да е забавно, винаги гледам по това време да се прибера. Иначе не се ограничавам какво да ям.

- Замислял ли си се някога, че ако не беше едно твое спасяване срещу Публикум през 2005 година, приказка за Левски в Европа може би нямаше да има?
- Има го и това, но да не забравяме, че тогава бяхме наистина голям отбор. Все мъжкари. Помня го това решаващо спасяване, но и ни трябваха и доста голове, за да продължим (б.р. - "сините" бяха загубили първия мач от 2-рия кв. кръг за Купата на УЕФА с 0:1).

- В какви отношения си със съотборниците си от онзи отбор на Левски, който, без да преувеличаваме, можем да определим като един от най-успешните в историята на клуба?
- Почти всички от момчетата, с които играхме тогава, днес ми се обадиха да ми честитят рождения ден. С повечето от тях съм приятел.

- Сигурно най-често задаваният ти въпрос е за мача на Герена, когато отнехте титлата на Левски и се роди репликата с "мустака". Има ли какво още да кажеш?
-. Не, всичко е минало. Направих грешка, и то не защото пазих добре, а заради прословутата реплика към г-н Батков, но аз си нося последствията.

- Съжаляваш ли?
- Естествено, но аз съм емоционален човек и често си патя заради това. Тогава и феновете на Левски не разбраха жеста ми правилно. Аз го направих само заради един човек, а не с намерението да обидя тях. Минало е, аз съм го забравил това нещо.

- Явно още не може да ти мине ядът от думите на Тодор Батков, който те обвини в симулативна игра при 0:5 срещу Спортинг.
- Аз разбрах какъв е случаят. Тогава г-н Батков е бил подведен от един човек, на когото не искам и да му казвам името. Направи се интрига, която не отговаря на истината.

- А с феновете на Левски в какви отношения си?
- Нямам проблеми с тях. Дори бях на един коледен турнир преди Нова година, играх и не усетих негативно отношение срещу мен.

- Игра за кратко в Кипър, но като цяло не можа да направиш кариера в чужбина, защо?
- Имах предложения от два-три отбора да изляза в чужбина, но не съжалявам, че не се получи. Напротив, дори съм щастлив, че останах в Левски, защото в противен случай нямаше да играя в Шампионската лига.

- Кой е най-големият майтап, който съотборниците ти са си правили с теб?
- О, като съм бил новобранец, старите редовно се шегуваха с мен. Това са нормални неща, които между другото сега ги няма. В началото в Славия бях като наказан, носех конуси, шапки, топки... Сещам се, че на една от първите ми тренировки на "Овча купел" трябваше вече да излизаме от съблекалнята, а на мен ми нямаше обувките, бяха ми ги скрили. Аз обаче взех бутонките на един съотборник от шкафчето до мен, без той да разбере, и дори не закъснях за тренировката.

- А, ти тормозил ли си зайците?
- На едно момче му скрихме колата. Това вече беше в Левски. Имахме един вратар - Вихрен Узунов, свихме му ключовете и му я преместихме от паркинга. Падна голям смях.

- Какво обичаш да правиш, когато нямаш мачове или тренировки?
- Гледам да отделям повече внимание на семейството и най-вече на дъщеричката ми. Качваме се на вилата. Преди ходех често за риба, но сега не ми остава много време.

- От добрите риболовци ли си?
- Не мога да се оплача.

- За какво мечтае Георги Петков на 40?
- Най-вече да съм жив и здрав. Както аз, така и моето семейство. И дай Боже, след време да стана добър треньор и аз.
Костадин Джорджев/"7 дни спорт"