Георги Славков-Бенкса е роден 11 април 1958 г. в село Мусомище, Гоцеделчевско. Играл е за „Тракия” (Стамболийски), „Ботев” (Пловдив), ЦСКА, „Сент Етиен” (Франция), „Шавеш” (Португалия), „Апоел” (Тел Авив - Израел). През 1981 г. е голмайстор на "А" група с 31 гола за „Ботев” (Пд) и става носител на „Златната обувка“. Славков е два пъти шампион на България с ЦСКА през 1980 и 1983 г., носител на Купата през 1981, 1983, 1985 г. Има 37 мача и 11 гола за националния отбор. В евротурнирите има 17 мача и 6 гола. С отлична техника, перфектен изпълнител на свободни удари. Футболист №2 на България през 1980, №3 през 1981-а.

- Жоро, имаш невероятно богата визитка като футболист, а не се занимаваш с футбол било като треньор или ръководител?
- Е, не е учудващо, по-скоро – логично. След като спрях да играя, в българските клубове нямаше нормални условия за работа. Мен многократно са ме канили на различни постове, но съм отказвал. Димитър Христолов, с когото сме семейни приятели, постоянно ме натискаше да почна в “Ботев”, но не му се вързах. Защото знаех, че основно ще ме използва не заради познанията ми в областта на футбола, а заради името ми. Така при него се завъртяха почти всички легенди, които после си тръгваха огорчени. На всеки бе известно, че Христолов няма ресурс, няма парите да прави нещо сериозно, но приемаха поканите къде от любов към Ботев, къде за да се намират на работа. Другото е, че не съм горял от желание да ставам треньор. Мисля, че силата ми е повече в мениджирането, в организиране дейността на спортен клуб. Не бих казал, че нямам стаж като ръководител, защото при предишния кмет на Пловдив ръководех към 30 обекта на „Общински спортни имоти“, но този отдел вече е закрит. Новата градска власт назначи моя съотборник и капитан в “Ботев” Петър Зехтински за шеф на общинските спортни клубове и мнозина помислиха, че ме е наследил и дори се опитаха да ни скарат.

- Подочух, че пак имаш оферта от „Ботев“, а  и от БФС?
- Не искам да говоря дали имам оферти, но смятам, че в „Ботев“ сега се работи напълно професионално, на широк фронт. Там шефът

 

Цветан Василев

е идеален пример

 

за собственик на клуб.

- Запази ли си акции в мениджърската агенция на Лъчезар Танев, която основахте с Наско Сираков и ред други доказали се футболисти?
- Не, нямам нищо общо с мениджърството. Агенцията я започнахме много хора, но много бързо разбрахме, че това не е дейност за толкова голяма група. Разделихме се по приятелски – аз съм кум на Лъчо. Той  се утвърди сериозно в бранша.
- Не е ли парадоксално, че си толкова заслужил голмайстор, а носиш прякор на вратар. От години всички те знаят и като Жоро Бенкса?
- Аз вратар не съм играл, освен в махленската „шампионска лига“ в Стамболийски. Това се случи някъде към 1966-1967 г. Бях завършил първи клас в моето родно село в Гоцеделчевско, след което се преселихме в Стамболийски, или тогава се е наричало Гара Кричим. Ние живеехме точно срещу стадиона и редовно ходех на тренировките, заставах зад вратата и връщах топките на батковците. За мен беше голямо удоволствие да ритна топката обратно към терена. Представяш ли си – от пет удара на футболистите поне два отиват зад вратата. Простата аритметика показва, че аз изритвах топката повече от всеки футболист. Неописуемо, несравнимо удоволствие си беше. Бенкс за първи път ме нарече бате Коце... ех, забравих му фамилията. Той беше водач на един от отборите между махалите, но останал без вратар. И ме вижда случайно и вика: „Ей, малък! Можеш ли да играеш като вратар?“ Пулсът ми отиде на 1000 от вълнение. Реши да ме пробва, ритна ми няколко топки насам-натам и бързо ме одобри, макар че нямаше друг избор. В „шампионската“ се представих повече от блестящо – топката само дето не ми изкара окото, но направих голям мач и така се тръгна с това Бенкса на името на известния в ония години английски вратар.

- Как се озова в „Ботев“ (Пловдив)?
- В Стамболийски не играх и една година с моята възраст и ме изтеглиха чак два набора нагоре. В „Ботев“ се озовах с триста зора, дори заради тях

 

ми се наложи да

повтарям 9-и клас

 

Аз много държах да имам гражданска професия, не съм мечтал за реализация чрез футбола. Бях се насочил към работа в хартиеното производство и по-специално за длъжност в „Целхарт“ - Стамболийски. Завърших 8-и клас с много хубава диплома – 5,33, предостатъчно да ме приемат в техникум в Пазарджик. По време на ваканцията обаче ме поканиха на извънреден изпит към Спортното училище в Пловдив, защото двама закъсали с успеха и ги изгонили. Явих се аз с още един приятел, но работата не стана, както ми бяха обещали. Така се наложи да започна училище, 9-и клас в Пазарджик, и да си играя за „Тракия” – така бяха прекръстили „Ботев” тогава. На другата есен обаче ме извикаха на един турнир в СССР, където отидохме сборен тим на Пловдивски окръг. Там ме обявиха за футболист №1 и на връщане, във влака, ме подкара треньорът ни Хари Георгиев. Същият, който не ме взе в Спортното. Извини ми се, каза, че е нямал избор на изпита, защото е трябвало да вземе сина на главен агроном от АПК (б.а. - Аграрен промишлен комплекс) в Асеновградско, защото оня обещал на шефовете му спонсорство за столовата в училище с продукти и т.н. Простотии! Взеха ме в Спортното с обещание, че продължавам от 10-и клас, но в крайна сметка ми се наложи още една година да карам 9-и клас. Аз съм един на майка и татко и винаги съм се допитвал по такива въпроси до тях. Мама като разбра, че „повтарям“ - буквално побесня, но татко се застъпи, нищо че не е фен на футбола, и останах в Пловдив. Много помогна и Торос Папазян, който по това време мисля, че беше шеф на БСФС-Пловдив.

- Помниш ли дебюта си в мъжкия тим на „Ботев“?
- Дъжд, кал и 0:0 с Черно море на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна. Беше 1976 г., с много нови в нашия клуб. Тръгнаха си Чико Дерменджиев, Виден Апостолов и влязохме около 4-5 от юношите. След „Черно море” треньорът Добри Ненов вече ме пусна титуляр в Пловдив срещу „Пирин” и вкарах на прочутия вратар Христо Христов-Бараката от фал за 1:0. Към края на първото полувреме се контузих и бях сменен, а „Пирин” успя да обърне мача за 2:1.

- Два пъти се озоваваш в ЦСКА...
- Бяхме военни отбори. Затова „Ботев“ не можеше да бие ЦСКА, но „Левски“ ги дрънкахме, както си искаме. Нали знаеш лафчето – като тръгнат “сините” за Пловдив и

 

още на Ихтиман

резултатът е

вече 2:0 за нас!

 

Първия път преминах в ЦСКА след лична заповед от  министъра  на отбраната –  генерал Добри Джуров. Бях войник, получавам писмото и отивам право в щаба на „Ботев“ да питам к`во става. Хората там само дето не ми се изсмяха. Знаеха, че няма мърдане.  На „Народна армия“ играта ми тръгна, но бях много млад, а и мама постоянно искаше да се прибирам след уволнението. Предложиха ми от ЦСКА апартамент за мен и втори за родителите ми, но майка беше непреклонна. А и мен младостта ме теглеше към „Ботев“, нищо че по това време за всеки български футболист да отиде в ЦСКА или „Левски“ беше като трансфер в днешно време в „Барселона” или „Манчестър Юнайтед”! Наближи уволнението и от ЦСКА официално ми предложиха договор. И „Ботев“ ми даваха апартамент на бул. „Лиляна Димитрова“, имах вече и чин младши лейтенат. Хвана ме някакъв страх, че може  да не съм титуляр в ЦСКА и реших, че се връщам в Пловдив. Тогава  ЦСКА се ръководеше от зетя на Добри Джуров, който беше много готино момче и разбираше какво искам. Каза, че слага договора ми в чекмеджето и винаги е готов да ме приеме, ако размисля. Други фактори от армейския клуб обаче не искаха и да чуят, че напускам. По същото време и Георги Димитров-Джеки, който също беше войник, отказа на ЦСКА и генералитетът съвсем полудя. Вкараха ни в карцера, а един човек през час минаваше да ни пита дали сме размислили. Страшен беше този арест – с никого не говориш повече от месец, храната ти подават под вратата на килията. С Джеки ни хвана някаква амнистия около 7 ноември по случай Октомврийската революция и ни пуснаха на свобода. В крайна сметка аз се завърнах в „Ботев“, а той явно е целял да ги изнуди за нещо по-изгодно по договора и остана в ЦСКА. След две години обаче, пак се събрахме, защото отново облякох червената фланелка. Този път по може желание.

- В „Ботев“ следват може би най-щастливите ти години като футболист?
- Най-малкото успешни, ако не щастливи. Аз вкарвах от всяко положение. Срещу „Славия” отбелязах дори без да искам, след като топката ме удари по лицето след корнер. С „Ботев“ взехме няколко бронзови медала, което неофициално значеше, че сме шампиони. Защото младите ви читатели трябва да знаят, че в онзи период властта не допускаше друг на първо и второ място освен ЦСКА и „Левски“. Купата през 1981 гспечелихме, взех „Златната обувка“ за стрелец №1 на Европа. Докарахме в Пловдив „Барселона” и ред други отбори в европейските клубни турнири. „Барса“ ни отстраниха, но им вкарах двата наши гола. В Пловдив ги бихме 1:0, а

 

аз им вкарах от фал

пред 62 000 зрители!

 

Рекорд по посещаемост в Пловдив! Невероятен спомен е това да биеш „Барселона”!

- „Златната обувка“ каза! Дойдохме си на думата....
- Много неща се спекулират през годините по този въпрос. Искам да знаете, че „Златната обувка“ спечелих съвсем заслужено и достойно.

- В последния кръг от „А“ група срещу „Спартак” (Плевен) обаче бележиш четири гола за крайното 4:3?
- Със „Спартак” (Плевен) мачът не е уговарян – кълна се. Могат да го потвърдят толкова много хора. Първите два гола си ги вкарах съвсем редовно. Чак след мача разбрах, че техният капитан Пламен Гетов е наредил по време на срещата да ми пуснат последните ми две попадения. Разбира се, този жест ме направи щастлив, но аз или „Ботев“ никого не сме уговаряли да вкарам четири гола. След мача исках да почерпя плевенчани, които бяха отседнали на „9-и километър“, но Гетов ми се изсмя едва ли не. Те също се радваха, че българин е постигнал такъв успех.

- Финалът за Купата срещу „Левски“ ли е най-паметният ти мач за ЦСКА? След твоя игра с ръка преди гола ти припламват екшъните на терена?
- И с този въпрос много се спекулира. Всичко тръгна, след като Емил Спасов хвана Коце Янчев за гушата. Моят гол беше преди това. Да, помогнах си с ръка, но вкарах с крак. „Левски“ до този мач ни биеха в един дълъг период и не можаха да преглътнат, че падат. Този мач ми развали готов трансфер в „Атлетико” (Мадрид) и лошото е, че нямах вина за случилото се.

- Градската клюка гласи, че си счупил купата в тунела в главата на левскар?
- Прибрахме се съвсем нормално и не е имало бой. Левскарите бяха ядосани, но това си е техен проблем. Ние си тръгнахме като победители и сме нямали нужда от побоища и чупене на купата. На другия ден ни разформироваха в „Средец“ и „Витоша“, но въпреки промените след няколко дена отборът пак се събрахме да се почерпим за финала. Играчите на ЦСКА винаги са превъзхождали „Левски“ заради дисциплината в клуба. Затова реализирането на цесекарите в чужбина тотално превъзхожда тези на футболисти от „Левски“. Аз можех да играя за „сините“, но от дете на сърце винаги са ми били „Ботев“ и ЦСКА.

 

Иван Вуцов ми прати

фактори на „Кореком“

 

с тежки оферти, но отказах. Затова бай Вуцан не ме взе на световното в Мексико, но заведе там любимеца си Живко Господинов и безспорния талант от „Локо” (Пд) – Христо Колев-Бащата, който замина два дена след операция. Вуцов не се умори да ми мъсти за отказа и няколко пъти ме прати за зелен хайвер. Заради него съм „вечният студент“ в НСА, защото чрез журналиста Димитър Джаров ни обеща с Ради Здравков изпита по Биохимия, който няма взимане, но накрая се оказа, че ни е лъгал.



- Доволен ли си от годините си в чужбина?
- Аз съм доволен и от кариерата си като играч в България по време на комунистическия строй. Бяхме от малкото работници с хубави доходи. Зад граница също играх за добри пари и вече съжалявам, че се върнах. Ако бях останал в Португалия, щях да имам апартамент в центъра на хубав град срещу 20 000 долара. Демократичните промени ме завариха зад граница и си виках, че тъкмо ще поиграя 3-4 години и ще се върна в строй, който е влязъл в коловоза. Аз като се върнах обаче, станах абонат първо на автокрадците. Задигнаха ми „Голф“, 4 БМВ“... абе, бях им като основен спонсор в Пловдив.

- Как се разбирахте с Джеки във френския „Сент Етиен”?
- Джеки започна много силно, но за никого не е тайна, че обича живота. Почваше с едни кампарита, минаваше на тежки червени вина... жените хич не подминаваше. Много го уважавам Джеки, но в един момент почнахме да си пречим. Разбирах го, че е във Франция като несемеен за разлика от мен, но не можех да съм му сянка навсякъде. Вика ми: „Ти си луд, бе. Зарязвай жената и да те водя по мацки.“ Не е истина, че е ходил с дъщерята на клубния шеф. Имаше порочна връзка обаче с наша баскетболистка, която беше семейна. Това беше далеч преди да се захване с певицата Кристина Димитрова. Такъв е адашът – голям играч, голям капитан, но и безкомпромисен с емоциите в личния живот.

 

Хванаха го

няколко пъти

от клуба пиян

 

май веднъж и с полицията нещо имаше. И другото е известно...