Легендарният треньор Георги Василев за първи път показа пред медия малката си дъщеричка София и украинската си изгора Олга, която е повече от 30 години по-млада от него. Колегите от вестник “Над 55” публикуваха в най-новия си брой интервю със специалиста, който на 9 август ще навърши 65 години. За него е изписано всичко, що се отнася до спортните успехи – бил е шампион с три различни отбора у нас (Етър, "Левски" и ЦСКА), което е рекорд. Направи страхотна кариера и в Германия с Унион. Днес Василев се радва на щастлив семеен живот. Благодарение редакцията на “Над 55” читателите на БЛИЦ също ще имат възможност да видят снимките и да прочетат чисто житейския разговор с прочутия наставник, работил за последно в Черноморец (Бургас).

 

- В Несебър. Тук живея, имам апартамент. Бях няколко дни на треньорски конгрес в Бохум. Видях се с много приятели и легенди в професията. Доволен съм, че си сверих часовника.

 

- Нямаме сключен брак, живеем щастливо вече почти 6 години. Дъщеричката ни се казва София. Роди се на 4 април 2008 година.

 

- Много щастлив. Не мисля, че разликата във възрастта между мен и Олга е от значение. Кой каквото иска да говори.

 

- Любовта ни пламна в Украйна. Бях в страната й 20-ина дни, тъй като водех преговори с един клуб. Не успях да се разбера за работата, но пък взех нея, което е по-важното. След това тя ме последва в Гърция, Кипър и Бургас, където работих. Хубавото е и искам да се знае, че с бившата ми съпруга Севда и с големите ми деца нямам проблеми. Разбираме се, всички контактуваме помежду си. И от едната, и от другата страна се приемат нещата без емоции. Винаги ще бъда безкрайно благодарен на Севда, която отгледа Веселин и Грета. Беше техен закрилник. През главата ми постоянно ми минават мислите, че много малко време отделих на децата си. Заради футбола почти не ми оставаше време за тях. Частично им осигурих каквото мога, обаче определено съм им длъжник. Не е хубаво чувството, че нещо не си изпълнил докрай като баща. С появата на София обаче всичко се промени, животът ми се промени. На нея отделям много повече внимание и грижи. Извинявам се на Весо и Грета, които вече са големи и зрели хора. Просто тогава бях много далеч от тях. За по един-два дни се виждахме, колкото да ми кажат "добър ден" и пак "чао". Сега поне това чувство го няма при мен. Постоянно съм със София. Хората по различен начин тълкуват поведението ми в живота. Но това е личният път, който съм поел. Човек узрява, поумнява, добива опит. Все пак по друг начин вече виждам живота. Сега се чувствам и по-спокоен, и по-уверен, по-мотивират. В България обаче това, че някой е станал баща на такава възраст, се приема трудно.

 

- Живеят във Велико Търново. Там си създадох семейството. Грета има две деца. Със зет ми държат заведение до стадиона. Синът ми Веселин също е женен, все още няма дете. Той стопанисва кафене с букмейкърски пункт. Определено бизнесът е за тях, но не и за мен. Никога не бих тръгнал срещу себе си, защото се усещам, че не ставам за това. Не ги разбирам тези неща.

 

- Да, познават я. Все пак не се виждат всеки ден, няма как.

 

- Идват от време на време. Преди 15-20 дни Грета беше тук. И с бившата си съпруга Севда също се видяхме.

 

- Не е толкова сложно, когато имаш любим човек и си готов на всичко за него. Но София вече е на такава възраст, че памперсът е на втори план, на 3 годинки е и 3 месеца. Ходи на детска градина, вече живее в по-друг свят.

 

- В Слънчев бряг. Обиколи 2-3 детски градини. Беше в Несебър, после в Бургас.

 

- Много обича водата, умее да плува. Обича да се заиграва. Всичко й е интересно. Напоследък задава нестандартни въпроси, не престава да любопитства. Дори понякога максимално ме затруднява. 

 

- С мен на български, а с майка си на руски. След време ще научи и украинския.

 

- В годината по един път отскачаме до семейството й. За мен е любопитно как живеят обикновените хора, как се трудят. Но ходим за по няколко дни. Херсон е родният град на Олга, той е в южната част на Украйна, почти на устието на река Днепър.

 

- Деликатен въпрос, не ме питайте за това, моля ви. За мен бъдещето е София. Колко трайно и продължително ще бъде общуването ми с Олга, никой не знае, времето ще покаже. Живеем добре, нормални хора сме. Засега нямам повод за угризения и съмнения. Човек трябва да е винаги внимателен в оценката за бъдещето.

 

- Нищо не се знае. Струва ми се, че откакто се появи София, аз съм определено друг човек - и по отношение на амбиции, на разум...

 

- Тук имам двустаен апартамент. Зимата сме в Кипър. Спечелих доста в годините ми като треньор в Германия и си позволих да си купя къща в Кипър.

 

- Добре, макар че вече е на 39 години. Като футболист се отличаваше с интелект, умееше добре да се пласира.

 

- Може би амбицията. Определено нямаше моята амбиция, дързост и желание. Той е доста уважаван във Велико Търново. Скромен беше, скромен си остана. Не ми е болка, че не стана футболист. Никога не съм го натискал. Мога да изпадна в ролята на човек, който сам се критикува, че не му е обърнал достатъчно внимание. Той се развиваше сам. Други му бяха треньорите, учителите. Много малко съм говорил с него за футбол. Тогава бях ангажиран - по Германия, по София.

 

- Имам много върхове в кариерата си - "Левски", ЦСКА, това което даде Велико Търново на българския футбол. "Етър" беше на върха в един момент, спечелихме шампионската титла. Другото, което отчитам, е финалът ми с "Унион" (Берлин) срещу "Шалке 04" за Купата на Германия.

 
 

- Тя си няма хабер от футбол. Дори доскоро не знаеше колко човека играят на терена.

 

- Гочето е неприятно, смешно обръщение. Не отива на човек, който е сериозен. Генерала също е измислено. С него прекалено ме надценяват.