Георги Велинов е легендарен вратар на ЦСКА и националния отбор. Роден е на 5 октомври 1957 година в Русе. През 2007 година Джони, както е известен той, претърпя трансплантация на черния дроб. В момента ветеранът работи в детско-юношеската школа на ЦСКА. Ето го откровеното интервю, което Велинов даде за читателите на вестник “ШОУ”.

 

-Тъкмо се прибирам от магазина. Пазарувах си някои неща...

-Как си със здравето, как е черният ти дроб?

-Да чукна на дърво, добре съм. Нямам проблеми. От време навреме влизам в болница за рутинни прегледи. Всичко е наред.

-Какво се промени в теб от 2007 година, когато бе трансплантацията, до момента?

-Много неща. Промених се духовно най-вече. Започнах да мисля другояче, по друг начин виждам живота. Знаеш ли, винаги съм се питал защо човек трябва да преживее някакъв кошмар, та да промени мисленето си, съществуването си.

 

Когато сме здрави,

си мислим, че

сме безсмъртни

 

Ядосваме се за глупости, правим глупости от нищото. Дребнави сме, все търсим под вола теле. Но когато опре ножът о кокала, когато видиш смъртта пред теб, се стряскаш и се съвземаш. Преживяваш някакъв катарзис, прочистваш душата си.

- Ти видя ли смъртта?

- Да, видях я. Беше пред очите ми. Беше страшна гледка. Бях тръгнал да си отивам от този свят заради проблемите с черния дроб, но се намериха добри хора, които ми помогнаха. Които ме върнаха в живота. И сега живея нов живот и не обръщам внимание на глупостите, на интригите, на калта, в която знайни и незнайни се опитваха да ме набутат и да ме окалят.

- Кои са тези хора, които ти помогнаха?

-О, много са. Когато бях зле, започна кампания за моето спасение. Много народ искаше да помогне с пари...

-...(прекъсвам го). Новият стар шеф на ЦСКА Александър Томов тогава обяви, че ще даде пари, за да помогне за трансплантацията. Даде ли ги?

- Не, не ги даде, защото шефът на Военномедицинска академия генерал Тонев отсече, че няма да има нужда от много пари за трансплантацията. На този човек ще му бъда благодарен, докато дишам.

-Без пари ли е била осъществена интервенцията?

- Не, не без пари, но не и за сумата, която по принцип се дава за такъв вид операции. Знаете, това е скъпа интервенция. Но генералът отсече, че няма нужда, защото такъв човек като мен заслужава помощ. Искам да благодаря и на Светлана от Варна. Тя е съпруга на мъжа-донор, от когото получих черния дроб. Никога досега не съм споменавал нейното име, защото тя не желаеше. Но е време да го направя, защото ми е писнало да чета по вестници за убийства, за престрелки, за лоши неща. Нека и нещо хубаво да научат хората. Така че,

 

пишете с големи

букви СВЕТЛАНА

 

от Варна. Нейният мъж стана донор и на още двама други като мен, които бяха в тежко състояние. Сърцето и бъбреците на този човек бяха трансплантирани на други хора, които, доколкото знам, също за живи и здрави като мен.

-Каза, че си преживял много тежки мигове. Единият от тях е навръх 20-годишнината от победата на ЦСКА над Ливърпул. Тогава...

- (прекъсва ме). Да, тогава почина жена ми. Вечерта празнувахме юбилея. Бяхме се събрали всички от отбора, които победихме Ливърпул. И рано сутринта стана белята. Всички писаха, че жена ми се е самоубила, но всъщност тя получи инфаркт и падна от моста. Но хайде да не бъркаме в стари рани, моля те..

- Сам ли живееш в момента? Има ли жена до теб?

- Не крия, че имам приятелки, но нямам брак. Няма и да се женя. Не само, че съм на възраст, но и заради паметта на жена ми.

-Ти си от Русе. Връщаш ли се често в родния си град?

- Да, връщам се, но напоследък все за неприятни поводи. Миналата година почина брат ми. Той, лека му пръст, беше със 7 години по-голям от мен. Русе е родното ми място и там се чувствам прекрасно. Сега през лятото смятам да отида, този път не поради неприятен повод. С майка ми, която живее при мен в София и вече е на години, често си спомняме за времето, когато живеехме в Русе.

- А какво стана със сина ти Венцислав? Той беше един от най-талантливите ни вратари.

-Венци спря с футбола. За последно игра в Доростол (Силистра). Първо, не му провървя. И второ, на няколко пъти му подливаха вода.

-С какво се занимава в момента Венци?

-Работи в една охранителна фирма. Трябва да ти кажа, че се чувства добре. Вярно, не е във футбола, но въпреки това е щастлив. А за един баща няма по-важно нещо от това да вижда, че децата му са добре. Това ме прави спокоен.

- Богат човек ли си?

- (смее се). Богат съм, да.

 

Много съм

богат, но

духовно

 

Както ти казах, трансплантацията промени живота ми, промени самия мен. Живея скромно. Е, не съм бедняк, но и категорично не съм финансово богат. Важното е, че си покривам всички разходи и успявам да вържа двата края. Слава богу, не съм стигнал до просешка тояга. Човек живее нормално, ако получава навреме и редовно заплатата си.

- Ти обаче получаваш ли редовно заплатата си в ЦСКА? Какъв е рекордът за неполучени заплати – три, четири или повече месеци.

-(смее се). Хайде да го подминем този въпрос. Нещо против имаш ли?

- Не, нямам... Не можем обаче да подминем случващото се в ЦСКА. Първо да започнем от школата. Как са нещата там?

- Уф, как са. Справяме се криво-ляво... На Спас Джевизов му побеля косата от нерви, притеснения и проблеми. Но, виж какво ще ти кажа, школата на ЦСКА я е имало, има я и ще я има. Да, преживяваме труден период, но всичко ще си дойде на мястото.

- А ЦСКА като цяло. Как ще коментираш продажбата на клуба и по-специално “Титан” и мистериозното завръщане на Александър Томов?

- Предполагам, че очакваш, че ще започна да плюя по “Титан”...

-
 Не, не. Нито предполагам, нито те провокирам. Просто питам.

-“Титаните” ги спукват от критики, съсипват ги, ама хората наляха много пари в ЦСКА. Друг е въпросът, че наистина се допуснаха много грешки. Имаше огромно текучество на треньори. Ха се издъни ЦСКА, ха са махнали треньора. Не им даваха шанс на наставниците. Освен това около собствениците бе пълно със съветници, с хора, дето постоянно наливаха акъл. И от това наливане ЦСКА я докара до кривата пътека. Да не говорим колко футболисти минаха и заминаха през отбора. Повечето от тях бяха средняци, а получаваха огромни заплати. Огромни за нашите стандарти! Сега за Томов. Казваш “мистериозно завръщане”. Какво имаш предвид?

-Ами няма прозрачност. Не се знае кой наистина стои зад новия проект “ЦСКА”. Томов обяви, че това са 52-ма бизнесмени, но никой от тях не се е показал да го видим бял ли е, черен ли е. А и този англичанин Лорънс Дейвис се оказа не някакъв богаташ, а най-обикновен продавач на пури.

-Не бързайте да кастрите Томов. Имайте търпение. Аз съм сигурен в едно. Томов трябва да е най-големият глупак и щурак, ако отново вкара ЦСКА в калта.

 

Той е хитър

и умен човек

 

Дипломат. И няма да допусне да повтори грешката си от 2008 година, когато ЦСКА пак бе на прага на фалита и му бе отнет лиценза за участие в европейските клубни турнири.

- Как ще коментираш кратката поява на Гриша Ганчев и Христо Стоичков в ЦСКА?

- Не ми говори за Стоичков.

-Защо?

-Ицо е жестоко обиден за всичко, което се случи.

-Ти чувал ли си го скоро?

-Да, чухме се и обсъдихме подробно нещата. Той беше подведен, беше подмамен. Опетниха името му. Каза ми, че едвам е преживял целия този стрес.

- Кои опетниха името му? Гриша Ганчев и “Титан” ли имаш предвид?

- Ами не беше ли подвеждане това с връчването на онази червена папка с акциите на ЦСКА. Официално от “Титан” обявиха, че му ги дават безвъзмездно. Човекът дойде на “Армията”, намери си екип от помощници, започна да тренира отбора. Настана огромна еуфория, а после се оказа, че всичко е било една огромна измама. Повярвай ми, на Ицо му е много тежко. Не е на себе си, защото не е очаквал по такъв начин да го насадят на пачи яйца. Това е най-големият грях, случвал се в последните години в ЦСКА.

- Нищо не казваш за Гриша Ганчев. Върви упорито слухът, че Гришата нарочно поел тази кампания да купува ЦСКА само и само да се отърве от Ицо. В крайна сметка Стоичков напусна Литекс, отиде в ЦСКА, но накрая остана без работа...

- Не, не вярвам Гриша Ганчев да е измислил такъв сценарий. Звучи доста стряскащо и направо цинично. Гадното бе това с акциите. Стоичков не заслужава такова отношение. Той е иконата на ЦСКА и аз съм сигурен че рано или късно ще се завърне в клуба. Може да не е сега, може да е по-късно, но ще се завърне.

- Стойчо Младенов обаче отново се завърна на треньорския пост. Той ли трябваше да поеме отбора?

-Той, естествено, та кой друг! Стойчо е човекът за тази тежка и отговорна работа. На него му предстои най-трудното – да изгради отбор в целия хаос, който властваше доскоро в ЦСКА. И вярвам, че ще успее.

- Ти беше кум на Борислав Михайлов при първия брак на настоящия шеф на БФС. Чувате ли се с Боби в момента?

- Не. Нито се чуваме, нито се виждаме. Не помня кога за последно сме разговаряли.

- Защо прекъснахте връзката си?

- Ами така понякога се случва в живота. Знаете, че впоследствие Боби се разведе и се ожени за Мария Петрова. А и моята съпруга Даниела почина.

- Как така се нави да му станеш кум?

- О, аз не се натисках (смее се.). Той изяви желание. По това време аз бях вратар на ЦСКА и националния отбор, а Боби пазеше за “Левски” и в младежкия национален тим. Един ден дойде при мен на “Армията” след една тренировка. Като го видях,

 

се учудих

какво прави на

стадиона на ЦСКА

 

Боби ми каза, че ще се жени и ме помоли да му стана кум. Бил съм му кумир, бил съм любимия му вратар, нищо че сме в така наречените кръвни врагове. А и жена ми, лека й пръст, настоя да им станем кумове.

- Помниш ли един мач между ЦСКА и “Левски”, в който ти вкара гол от дузпа на Борислав Михайлов?

- Разбира се, че по помня. Беше в началото на март, през 1983 година. Играхме четвъртфинал за Купата на Съветската армия. Мачът през 90-те минути и продълженията завърши 1:1 и се стигна до изпълнение на дузпи. Когато стана време за последната дузпа, настоях аз да я бия. Хванах топката и тръгнах да я залагам. Видях, че Боби стои на вратата притеснен и изненадан от решението ми. С лекота вкарах гола и така елиминирахме “Левски”.

-Помниш ли първия си мач в мъжкия футбол?

- Помня го. Нямах навършени 17 години, когато излязох да пазя за мъжете на “Дунав”(Русе). Играхме срещу “Миньор”. Справих се добре и после, в следващия кръг, пак бях титуляр – при гостуването ни на “Берое” в Стара Загора. Спечелихме и в двата мача и аз получих премия. Цели 200 лева, по стотачка на мач. Не вярвах на очите си, когато ми ги дадоха. Бяха по едно левче. Цели 200 банкноти.

- Като сме тръгнали да говорим за миналото, я сега разкажи как подгони Тодор Барзов на един мач с “Левски”. Случката е от есента на 1981 година.

- О, помня, помня. Водехме с 2:1. Оставаха минута-две до края, а ние бяхме с човек по-малко, защото съдията беше изгонил Спас Джевизов. Свирна им той дузпа на левскарите. Барзов се засили да я бие и след като я вкара, ми показа среден пръст. Майко мила, полудях! Хукнах да го гоня, бях готов да го пребия. Било е голяма гледка отстрани – левскарите отиват да прегръщат и целуват Барзов, а аз го гоня, за да го натупам. Ама ми дойде акълът в последния момент и се спрях. Ако го бях набил, щях да получа на 100-процента някое много тежко наказание.

- Като футболист – не! Никога, кълна се! Когато бях шеф на школата на ЦСКА се получи един ужасно неприятен инцидент. Идва някакъв родител и започна да ми говори как синът му трябва да е титуляр, как трябва да му даваме шанс. И докато ми приказваше сладко, сладко, изведнъж извади някаква пачка с пари и взе да ми я пъха в джоба. Аз онемях! Направо не знаех на кой свят се намирам! После вестници написаха най-голямата глупост, че съм взел подкуп, което още повече ме шокира. Даже някои от школата, няма да споменавам имената им, ме укоряваха защо не съм бил прибрал парите. Щели да ги вкарат в касата на школата... Като стана дума за такива неща, нека разкрия на вашите читатели една интересна история от времето, когато бях вратар на ЦСКА. През 1981 година отстранихме “Реал Сосиедад” от турнира за КЕШ. Испанският клуб беше №1 в страната си. Два пъти поред бе ставал шампион, слагайки в малкия си джоб “Реал” (Мадрид) и “Барселона”. В София бихме с 1:0, а на реванша завършихме 0:0. Това е мачът на живота ми. Пазех като лъв. Даже сега искам да намеря запис от този двубой, но не мога да го намеря. В БНТ го няма в архивите, чак в Испания съм търсил, но нищо не открих. Както и да е... След мача с “Реал Сосиедад” дойдоха испански мениджъри и един от шефовете на “Сарагоса”.

 

Предложиха ми да

остана в Испания,

 

да избягам един вид от България. Даваха ми 500 000 долара годишна заплата, което беше уникална сума за ония години. Казаха ми: “Оставаш тук! Няма да се връщаш в София. Ние имаме грижата да оправим нещата!”. Ей, много пари бяха, но аз изобщо не се поколебах. Отказах им.

- Това май никога не си го споменавал...

- Не съм...

- Добре де, днес не съжаляваш ли, че си отказал. Животът ти би се развил по съвсем друг начин.

- Не, категорично не! За нищо не съжалявам, защото това е минало и човек не може да се върне назад. Не само че не съжалявам, но и се чувствам в момента щастлив, че живея втори живот. За мен това е най, най, ама най-важното...