Героят от вечното дерби Пламен Крачунов е роден на 11 януари 1989 година в Йоаким Груево, Пловдивско. Като юноша е играл в Тракия (Стамболийски) и в Марица. По-късно облича екипа на Локомотив (Пд). През 2011 година преминава в ЦСКА, а миналото лято се завърна на “Лаута”. През януари тази година защитникът отново подписа договор с “червените”. Пламен даде интервю за агенция БЛИЦ. Ето какво каза той пред нашите читатели.

 

- За мъката не знам, но за радостта се убедих. Телефонът ми след мача беше прегрял. Имах над 20 съобщения, които видях в съблекалнята. Както и още толкова неприети повиквания.

- Какво е усещането, когато вкараш победен гол в последната минута на мач между “Левски” и ЦСКА?

- Уникално! Неописуемо е! Когато получихме правото да изпълним корнер, аз тръгнах към вратата. Винаги го правя, защото такива са указанията на треньора при статичните положения. Нямах никакво предчувствие какво ще се случи... Течеше последната минута от триминутното продължение. Центрирането беше много добро, за щастие успях да насоча топката на точното място – под гредата. Когато видях, че съм отбелязал гол и когато чух мощния рев на сектор “Г”, обезумях и хукнах към нашите привърженици. Ще ви разкрия обаче един интересен факт.

 

Преди мача двама

души ми казаха, че

ще вкарам гол

 

- Анатоли Нанков и Валентин Илиев. Бате Толя дойде при мен и ми каза: “Пламене, айде, стягай се. Ще видиш, че ще се разпишеш!”.

 

- Наистина така ли ти е казал?

- Да, така беше. Нанков ми напомни за един случай, който аз никога няма да забравя. През април 2012 година “Левски” победи ЦСКА с 1:0 след гол на Рамос. Тогава пак в последната минута имах чудесна възможност да изравня, но не успях. Тежко преживях този мой пропуск, но ето че сега се реванширах! Другият бе Валентин Илиев. Вальо ме потупа по рамото и рече: “Пламене, вкарваш днес победния гол с глава! Убеден съм!”. Направо не мога да повярвам, че и двамата познаха. Никога не ми се беше случвало подобно нещо - някой да прогнозира с такава точност. Голът ме направи щастлив, защото ми падна огромна тежест от сърцето и душата!

С този гол изкупих греха си към ЦСКА.

 

- Ами знаете какво се случи миналата година – през лятото на 2013 година. Напуснах ЦСКА.... А тогава клубът беше в страшна криза. Не се знаеше ще го има ли, няма ли да го има. Беше пред фалит ЦСКА... Пред закриване... Някои останаха, но някои като мен си тръгнаха...

 

- Защото бях подведен. Едни хора ме подведоха, но не нека не споменавам имена. Обстановката в ЦСКА беше като в ад. Бях ужасно раздвоен. От една страна ми се искаше да остана в този труден момент. Но от друга – мечтаех да отида в чужбина, защото съм млад футболист и трябва да си изкарвам прехраната. Вечерта, след като разтрогнах с ЦСКА, не можах да мигна. Не знаех на кой свят се намирам... Бяха ми обещали трансфер зад граница, но нямаше обаждане... Изчаках малко и реших да отида в Локомотив (Пловдив), за да поддържам форма. Локото тогава бяха на лагер в Банско. Присъединих се към отбора, а някъде след една седмица заминах за Молдова, където руският Том (Томск) беше на подготовка. Уж всичко бе наред, но работата се разсъхна и аз се върнах на “Лаута”. През цялото това време четях и чувах какво се случва в ЦСКА.

 

И онова чувство, че

съм предал клуба,

ме ядеше отвътре...

 

Но нямаше вече как да се върна. Подписах с Локомотив (Пд) двегодишен договор. През зимата обаче от ЦСКА ме поискаха. Стойчо Младенов, човекът, на когото винаги ще бъда благодарен, ми се обади. Тогава реших да се видя с Коко Динев и да му обясня какво чувствам и какво искам. Срещнах се с него и му казах: “Шефе, искам да ме разбереш. Желанието ми е да се върна в ЦСКА! Искам да поправя една грешка, която допуснах..”. Той е точен човек. Изслуша ме внимателно и ми каза: “Окей, ще те пусна в ЦСКА, но ще искаме 20% от евентуален твой трансфер в чужбина по-късно!”. Бях много доволен, но само след два дни започнаха едни проблеми...

 

- Ами проблеми... Започна ги Методи Стойнев – спортният директор на Локомотив (Пд). Взе да ме заплашва. Такива ми ги наговори. Имах чувството, че сме отново в ония години – мутренските. “Няма да ходиш никъде! Тука ще стоиш! Имаш договор!”. Това бяха най-меките думи, които ми каза. Ама острите ще ги оставя за себе си... Усетих, че нещо се случва. Че някой оказва влияние върху Коко Динев, който винаги, повтарям, винаги е бил разбран и точен. Отидох и при Сашо Станков. Сашо ми каза: “Пламене, ясно ми е, че искаш в ЦСКА. Аз не мога да те спра!”. Станков е човек на място. Никога не е действал подмолно. За разлика от други... И след като нещата така се промениха, аз реших да разтрогна с Локомотив. Бях в правото си, защото от няколко месеца не бях получавал заплата. Разтрогнах, после Стойчо Младенов ми се обади и тръгнах за Гърция, където ЦСКА беше на подготовка. Казвам ти – преродих се. Но най-голямата радост изпитах онзи ден, в събота. Благодарен съм на съдбата, че ми позволи да изкупя греха си. Аз не знам какво ще се случи до края на първенството. Знам само, че в ЦСКА имаме Стойчо Младенов, който е страхотен психолог и треньор. И резултатите се виждат.

 

- На Арсенал. И до днес съм голям фен на “топчиите”. Знаеш ли как се запалих по тях. От онзи финал за Купата на УЕФА през 2000 година, когато загубиха от Галатасарай с дузпи. Арсенал игра по-добре, но падна. Стана ми мъчно, но така се запалих по “артилеристите”. От българските тимове бях за ЦСКА. Но не като брат ми. Той е луд цесекар. Не пропускаше и не пропуска мач. Пазя един неприятен спомен от едно вечно дерби. Беше през април 2004 година. “Левски” победи с 2:1 на “Армията”, след като направи пълен обрат. Последният гол падна в последната минута...

 

Много

се ядосах

 

Но тогава не съм си и представял, че един ден ще има отново гол в последната минута, но този път за ЦСКА. И че голмайсторът ще бъда аз. Четох, че последният такъв случай е от далечната 1973 година, когато Жеков се разписва за крайното 2:1. Не ме сравнявайте обаче с такава легенда като бате Петьо...