ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Пламен Константинов беше голямо име като играч, а сега постепенно прави име и като треньор. Бившият капитан на националния отбор изненада всички в Русия, а воденият от него Губерния (Нижни Новгород) остана на крачка от медалите. Пред "7 дни спорт" Константинов разказа какъв е животът в Русия и каква е разликата между това да си играч и треньор.

- Здравей, как си?
- Благодаря добре. Удовлетворен морално. Финансово не напълно все още. Имаме забавяния на плащанията, свързано с това, че голяма част от финансирането е от бюджета.

- Ти си човек с много противоречива съдба. Стана голям спортист, но накрая на спортната ти кариера станаха някакви скандали. Треньор в Турция, но не постигна голям успех или аз греша?
- Май ти грешиш. Спечелихме купата. Клубът е печелил в цялата си история една купа и една суперкупа. Една от двете е моя.

- Защо не продължи?
- Има специфика в Турция и тя е свързана с финансирането. Държавната банка Зираат банкасъ е най-голямата в Турция, тя даваше парите. Паднаха се новите избори след края на сезона. Това автоматично означава ново ръководство, нови назначения, нови шефове и трябваше да се чака почти до август, за да се види какъв бюджет ще има. Нито един от добрите състезатели не е пожелал да изчака до този период. Всички подписаха нови договори още в края на сезона. И аз имах уговорката с клуба да остана за следващата година, но помолих тази уговорка да отпадне, имах други предложения и разбрах, че не е възможно да съхраним бюджета.

- Колко се намали бюджетът?
- Драстично, следващата година отборът почти изпадна. Намалиха го с 80 процента. Изцяло с младежки отбор и почти да изпаднат.

- Какви бяха условията?
- Перфектни. Зали, фитнес са строени с огромни инвестиции. Само волейболната федерация построи четири зали близнаци за около 9 хил. души всяка. Към тях хотелска част, ресторант, изцяло под шапката на турската федерация по волейбол.

- А тя се финансира от държавата?
- Тя се финансира от държавата. Собствени приходи може би от спонсори, но те са свързани с държавата или с бюджетни предприятия.

- Как се появи това предложение от Русия?
- Обади ми се президентът на Газпром Сургут. Тимът се спонсорира от двата местни клона на "Газпром". Отборът се финансира от "Газпром Преработка" и "Газпром Трансгаз". Това е клон, който се занимава с транзитирането на газа.

- А как се оказа в Нижни Новгород?
- Предложиха ми. Хвърлихме бомбата в плейофите и ние влязохме за първи път на 1/4-финал.

- Не се ли опитаха да те задържат?
- Имаше сериозен разговор, но аз имах личен мотив, който искам да запазя за себе си.

- Любов ли е?
- Не, личен мотив. И затова приех офертата на Нижни Новгород, макар че така рискувах. Това е клуб на три години, който завършва 12-и в първенството. От по-силен клуб отивам в по-слаб. Разликата е, че ми дадоха повече свобода да решавам.

- Какво значи повече свобода, какво не можеше да решаваш в Сургут?
- Една част от отбора беше мой избор, другата беше изцяло това, което ми се предоставя.

- Защо са избрали такава странна практика?
- Това е свързано с взаимоотношения с някои структури, които в никакъв случай не трябва да коментирам, не са моя работа.

- Какви са тези структури?
- Не мога да кажа нищо повече.

- Това все пак е "Газпром", не е КГБ.
- Зависи, може и да е.

- Кой издържа отбора в Нижни Новгород?
- Има няколко спонсора, но основният е губернаторът и правителството на Нижнегородска област. Не е моя работа да изнасям цифри. Но топотборите са далеч напред. Един Казан, който също е газпромовски отбор, Факел, Белгород. Да кажем, че слуховете говорят, че могат да достигнат 12-13 милиона евро на година.

- Това са много пари. А колко взимат лидерите в такива отбори?
- Един милион евра.

- Има ли волейболисти, които си струват тези пари?
- След като се дават... А струва ли един футболист на пейката 1 млн. евро, който не влиза да играе? Нали говорихме, че футболът е друга тема. Във волейбола 1 млн. взима волейболният Меси.

- Какви са условията на живот в Нижни Новгород, той не е толкова северен град като Сургут?
- Нижни Новгород е един от големите градове на Русия, 5-и или 6-и град, 1 260 000 жители. Близо е до Москва, на 500 км. Това в руските стандарти е "до нас", рядом. Исторически град, търговски център.

- Как живеят хората там? Какво ги вълнува? Къде ходят, какво правят, как прекарват свободното си време. Какво работят?
- Няма запазена индустрия, не е както е било. Една от индустриите, които бележи спад, е военнопромишленият комплекс.

- Какво се прави в Нижни?
- Доколкото имам информация - радарна техника, всякакъв такъв тип. Има отстъпление. До Нижни Новгород е един от затворените градове, разработките на атомни бомби и оръжия са се правили там. По времето на комунизма е бил изцяло затворен град. Там е създадена най-мощната атомна бомба, пускана в историята на човечеството. Руснаците я наричат Цар Бомба. Военизирано е било. Плюс това там е бил един от отбранителните кръгове около Москва, там е бил третият кръг.

- Важен град.
- Без всякакво съмнение, стратегически. Той и в исторически град е бил подготвен като евентуална резервна столица на Русия.

- Има ли голяма безработица сега там.
- Да кажем, че не.

- Хората живеят спокойно?
- Може би не процъфтяват, но безспорно живеят по-спокойно, отколкото тук

- Какви заплати горе-долу получават в този град?
- Ако трябва да сравняваме с България, може би хиляда, хиляда и петстотин.

- Това не е малко.
- И стандартът им е нещо средно. Да не забравяме завод "ГАЗ". В "ГАЗ" са работили до 160 хиляди души.

- Да кажем на читателите какво е това - Горкиевски Автомобилен Завод. Камиони, коли, бусчета. Огромно нещо. До 160 хил. души са достигали работещите в завода в най-натоварените години. Сега какво произвежда?
- Продължава да произвежда автомобили. Доколкото знам, един от големите милиардери е купил завода. Преструктурира се съвместно с Фолксваген. Може би бъдещето ще е свързано с Фолксваген и Шкода.

- Казват, че залата е прекрасна, фантастична?
- Залата? Не. Публиката ни е прекрасна и фантастична. За футбола, хокея и баскетбола има, за нас няма. Това, което знаете, е Дворецът на спорта, но там не е за нас.

- Къде живееш?
- Близо до залата. Битовите условия са добри. Не е толкова голямо жилище, но е добре конфигурирано и устроено. На мен ми е достатъчно. От битовите условия не мога да се оплача.

- Какво правиш, когато не си на тренировка?
- Това е въпрос към състезател. Треньорът е цял ден на тренировка. Треньорският щаб трябва да поднесе всичко наготово, като информация, като тактика, като стратегия на състезателите. Те трябва само да играят. Всяка тренировка трябва да е планирана. Всяка една тренировка се записва на видео, анализира се от статистиците, анализираме след това с главния статистик, виждаме слабостите и търсим методи. Тренираме цяла седмица с треньор по физическа подготовка. Трябва да се стиковат нещата. Подготовка за следващия мач, която започва още като свърши мачът в събота. Ние трябва да сме свалили всички мачове в неделя на противника и в понеделник вече да сме готови с цялостния анализ на следващия противник. За да можем да тренираме ясни ситуации с противника. Това отнема изключително много време, много гледане на видео.

- Разказваш един живот, който не е много лесен.
- Треньорската работа е жестоко напрежение.

- Накрая във финалната четворка?
- Пълен фурор. В първенството сме най-голямата изненада.

- Оценява ли се това?
- От това, което виждам, да.

- Какво виждаш?
- Пълна подкрепа от спонсорите, от ръководството на областта в лицето на губернатора, спортния министър и всички хора по веригата, които отговарят за спорта в Нижни Новгород. Увеличението в бюджета на клуба също.

- С колко?
- С 20 процента.

- Това добре ли е?
- Задължително е, защото направихме един скок, влизане в европейските турнири. За нови състезатели, разходи. Допълнителни мачове, пътувания, организационни, домакинства, гостувания на европейски мачове, така че това е допълнителен разход. Огромни разходи има за пътувания. Примерно един клуб като Зенит, топотбор, който играе и европейски турнири, разходите само за чартъри са в рамките на 1 млн. евро.

- Твоята заплата увеличиха ли я?
- Аз имам тригодишен договор, който е фиксиран.

- Високият резултат, който постигна като треньор, не доведе до увеличение на заплатата ти?
- Не.

- В премиите ли се отразява големият успех?
- Не. Всичко ми е описано в договора.

- Не може ли да се преправи, ако постигне един треньор чак такъв успех, би следвало да се отрази.
- Ако прецени ръководството. Това, което съм подписал - точка. Оттам насетне, ако някой прецени и премира отбор и треньор - благодаря много.

- Не ти ли е време да се жениш?
- Има два етапа. Единият е ранният, набързо-набързо си се оженил. Когато го пропуснеш, става все по-трудно.

- Има ли жена в живота ти?
- Това са лични въпроси. Личният живот си е личен.

- Има ли жена, рускиня ли е? Рускините повече ли ти харесват от българките?
- Не. Българките са хубави. Рускините са ми прекалено руски.

- Продължават ли да се напиват тежко руските жени?
- Няма нищо по-лошо от пияна жена. Те и руснаците са пияни. Държавните инвестиции в спорта са единият от начините да се борят с това нещо и има ефект.

- За каква жена би се оженил?
- По-трудно е да се напасва човек. Колкото повече минава времето, толкова по-трудно се напасваш. Аз имам друг проблем - постоянното движение. Не знам утре къде ще съм. Това ми пречи, жестоко пречи за поддържане на нормални отношения.

- Не поглеждаш към българския волейбол или засега той не е перспективен за теб?
- Много по-перспективно е да работиш в чужбина.

- А на национално ниво?
- Има смисъл да работиш с националния отбор, има качествени състезатели. Но малко се надценяваме, иска ни се повече, но реалността е друга.

- Къде ни е реално мястото?
- В осмицата на света.

- С оглед и на това, че Матей Казийски - най-голямата звезда на волейбола, се отказа да играе за националния отбор.
- Той направи неща, които са... За мен направи един избор, който е неправилен. Зае позиция, която не трябва да се взима от един състезател. Всеки трябва да си знае мястото. Не ти харесва да работиш - не подписвай договор с тях. След като си поел ангажимент, че до края на олимпиадата ще бъдеш част от този отбор, ако нещо не ти харесва - свършва олимпиадата и казваш: Господа, аз от тук насетне няма да играя в националния отбор. Довиждане. Но тогава ти не си подвел никого. Оставиш ли отбора в средата, точно преди олимпиадата, е грешка. Не грешка, то е позорно.

- В едно интервю Диего Мосна като че ли обяви края на проекта Тренто, чете ли го?
- Не съм сигурен, че ще е краят.

- Как разбираш неговите думи?
- Това може да е стратегически ход, финансов ход.

- Каква е стратегията?
- За набиране на финансиране.

- Къде ще отидат добрите играчи?
- Слухове всякакви. Очевидно най-големият интерес е към Русия и Турция, които плащат много пари.

- Да, защото това са двата пазара, които поддържат ниво. Вие в Нижни Новгород не проявявате ли интерес към някои от тези играчи..
- Едно е да проявяваш интерес, друго е да имаш възможности. Ние имаме право само на двама чужденци, не можем да вземем повече. В руското първенство ограничението е това. И ние ги имаме с договори вече. Такава е ситуацията във всички топотбори в Русия. Всички са с подписани договори с чужденците.

- Тоест руският пазар вече е затворен?
- За топотборите вече е затворен, освен ако не се стигне до това да се натири някой, за да се вземе друг. Може да подпишеш договор с един, да му плащаш и той да не играе.

- Това е много руски вариант.
- Петият отбор в Русия спечели Шампионската лига. Това също е много руско.

- Руска работа. Иди ги разбери.
- Казвам, че го има като вариант. Но иначе топотборите, които имат финансови възможности за такива ситуации, са пълни в момента.

- Кое е по-силно първенство - руското или италианското?
- Руското е по-изравнено. Италианците имат 3-4 отбора които са на много високо ниво, изравнено с топотборите в Русия. Разликата е, че в Русия може да загубиш от последния отбор много по-непредвидимо е руското и с много повече изненади.

- Това не го ли прави най-силното?
- Може би е най-силното. И следващата година ще е най-силното. В Италия 2-3 отбора ще се борят на това ниво.

- В личния живот какво искаш да ти се случи?
- Той затова е личен. Достатъчно са на показ популярните хора, не е нужно... В България всичко е порнография, тази показност... Ние сме най-разпадналата се страна от морална гледна точка, ценности, култура, възпитание, църква - не го коментирам. Не съм виждал по-големи неверници. Който се съблече чисто гол, той е най-известен. Не го искам, тая известност не ми трябва.

- Да не си се оженил, без да ни кажеш? Поне на баща ти ще кажеш ли?
- Ще кажа, обещавам. Знам, че жълтото продава.

- Това не е жълто, това е човешко.
- В България не е човешко.