Легендите на Манчестър Юнайтед Райън Гигс и Пол Скоулс, които продължават да се раздават за “червените дяволи” въпреки напредналата си възраст, дадоха съвместно интервю за “Евроспорт”. Двамата говорят за мениджъра сър Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед и английския национален отбор преди Евро 2012 в Полша и Украйна от 8 юни до 1 юли. Любопитното е, че въпросите им задава бившият вратар на френския национален тим и Манчестър Юнайтед Фабиен Бартес.

Цялото интервю с легендите на Юнайтед Гигс и Скоулс:

- Вие започнахте кариерите си в Манчестър преди 20 години. Какво означава Манчестър за вас и как така успяхте да се задържите цели 20 години в този тим? Това е нещо много рядко срещано.
- Райън Гигс: Винаги съм бил фен на Манчестър Юнайтед. Бях на 17 години, когато играх за първи път за Юнайтед. Човек се опитва да влезе в първия тим, да стане титуляр, да вкарва голове, да печели трофеи. Имах и късмета, че 20 години имах един треньор. Ако треньорът си беше тръгнал, най-вероятно и аз нямаше да съм тук сега.
- Пол Скоулс: И аз още от юношеските си години бях фен на Манчестър Юнайтед. Гледам на себе си като на късметлия. Имахме много късмет, че живеехме наблизо до толкова велик клуб. Опитахме да бъдем достатъчно добри, за да играем за този голям тим.

- За играчи от вашия калибър винаги изниква един допълнителен въпрос. Няма начин да не сте получавали оферти да се преместите и да заиграете в друг отбор?
- П.С.: Аз не. Не знам защо. Никога не съм се замислял за това и нямам нужда. Исках да играя близо до дома и за най-великия клуб в света.
- Р.Г.: Като футболист човек винаги търси предизвикателството. А всеки сезон в Манчестър Юнайтед е едно предизвикателство. Когато човек играе за един отбор, който не печели нищо, е разбираемо да иска да отиде в друг тим и да печели трофеи. Но в Манчестър всяка година се иска да се играе за титлата и Шампионската лига. И когато не се спечели нищо, гледаш следващия сезон да се пребориш за трофей. Всяка година има ново предизвикателство и това е, което човек иска.

-След 20 години все още ли изпитвате същото чувство да спечелите шампионската титла?
- П.С.: Да, същото чувство е. Искаме да спечелим шампионата и все още титлата не е решена. Човек може да спечели още много трофеи, но винаги следващият е най-важният.
- Р.Г.: Мисля, че независимо от това, което е постигнал, човек го забравя и гледа напред. Когато краят на кариерата наближи, човек се замисля, че това би могъл да е последният шанс да спечели нещо. Също толкова специално е както, когато човек е бил на 18 или 19 години.

- Каква е вашата актуална задача в отбора? Какво иска Фъргюсън от вас? Каква роля играете все още?
- Р.Г.: Нашата роля се промени. Има старши треньор, треньорски щаб и по-опитни играчи, към които се гледа. Ако човек е по-шумен, говори много. И дори когато е по-спокоен, също служи за пример. Подрастващите играчи трябва например само да гледат, как Скоулс играе и тренира, и да учат много.

- Мислите ли, че в последните 10 години нещо се е променило във футбола?
- Р.Г.: Да, променило се е. Напълно различно е от тогава, когато започнахме. Когато стартирахме, трябваше да лъскаме ботуши, да чистим стадиона ни и т.н. Ние правехме всичко това. Сега младите играчи не бива да правят повече това. Много пари се намесиха в играта.

- Смятате ли, че това е добре?
- Р.Г.: Това е нашата култура. Много е трудно да се разбереш с агентите. Отборите с много пари искат най-добрите играчи да са възможно по-млади и плащат парите. Играчите няма да кажат “Не”. Не знам, как човек може да ги спре. Не знам и как човек може да върне нещата там, от където ние започнахме, където човек трябваше да си заслужи парите, преди да постигне нещо. В днешни дни се плаща само. Човек получава големи пари, преди въобще да е направил нещо.

- Колко дълго още искате да играете и с какво бихте желали да се занимавате след края на вашата кариера?
- П.С.: Аз не знам. Опитах се да работя като треньор, но не бях готов за това и се завърнах като играч на терена. Може би след няколко години ще опитам късмета си още веднъж.
- Р.Г.: Аз подписах и за следващата година. Това означава, че ще играя минимум още един сезон. Чувствам се добре и играя с добри професионалисти. Треньорът е най-добрият. Той знае кое е най-добро за мен. Все още не знам какво ще правя за в бъдеще. Представям си работа като треньор или нещо в мениджмънта.

- Евро 2012 чука на вратата. Как оценявате шансовете на Англия?
- П.С.: В един голям турнир нашите сънародници очакват да спечелим. Не винаги нещата се получават така, както ги искаме.  Мисля, че играчите имат сили и турнирът би могъл да стане много интересен. Надявам се само, че ще се справим добре и ще победим Франция.

- Какво отношение имате към сър Алекс като стълбове в отбора му? Може ли да се гледа например като на връзка между баща и син?
- Р.Г.: За мен отношението се промени. Познавам го от 13 или 14-годишен. По време на моята кариера той ми е помагал повече от всеки друг. Той коментира с мен тактиката и на какъв отбор ще заложи. Ние сме опитни, по-стари играчи. Много неща се промениха.