Тончо Тончев е най-успелият българин в професионалния бокс. В кариерата си печели три пояса - интерконтинентален шампион във версиите Световен боксов съвет (WBC) и Световна боксова асоциация (WBA). Носител е и на пояса на Европейския боксов съюз. Тончев е роден на 1 декември 1972 г. в Сливен, където прави първите си стъпки в спорта – първоначално тренира футбол и джудо, а след това изцяло се отдава на бокса. Участва на две олимпиади, носител е на сребърен медал от Игрите в Атланта през 1996 г. Боксьорът има на аматьорския ринг сребро и бронз на европейски първенства в категория 60 килограма. На 25-годишна възраст приема офертата на прочутия мениджър на легендата Ленъкс Люис – Франк Малоуни, и се мести при професионалистите. Негов личен импресарио пък е белгиецът Филип Фондю, който пръв повежда родните ръкавици към най-комерсиалните състезания в бокса. Първите си 24 срещи българинът печели с 21 нокаута.
-Здравей, Тончо, търсим те от вестник „ШОУ”! Знаем, че отново си в родния Сливен, навярно не си далеч от боксовата зала?
-Да, прибрах се преди десетина месеца от Кипър, но не се занимавам с бокс. Сега работя съвсем друго, няма нищо общо със спорта.
-Какво работиш, ако не е тайна?
-Охранител съм в една сливенска фирма. Но не си мислете, че съм бодигард. Пазя едни слънчеви батерии. Работя една нощна смяна и почивам два дни, а след това отивам дневна и почивам един ден. Трябва да се работи нещо, в бокса стана много сложно, за да си вадя хляба оттам. Като се върнах от Кипър, ме поканиха от боксовия клуб, където поработих два месеца. Събрах 12-годишни деца, тренирахме си, но късно ми казаха шефовете, че при тях се работи без заплащане. Как да работя без пари, имам жена, две дъщери, внучка! Иначе има много талантливи деца, които заслужават да станат боксьори. Ама това е положението, няма никакви условия – мизерията, не само в Сливен, а и във всички клубове, е много голяма.
-Здравей, Тончо, търсим те от вестник „ШОУ”! Знаем, че отново си в родния Сливен, навярно не си далеч от боксовата зала?
-Да, прибрах се преди десетина месеца от Кипър, но не се занимавам с бокс. Сега работя съвсем друго, няма нищо общо със спорта.
-Какво работиш, ако не е тайна?
-Охранител съм в една сливенска фирма. Но не си мислете, че съм бодигард. Пазя едни слънчеви батерии. Работя една нощна смяна и почивам два дни, а след това отивам дневна и почивам един ден. Трябва да се работи нещо, в бокса стана много сложно, за да си вадя хляба оттам. Като се върнах от Кипър, ме поканиха от боксовия клуб, където поработих два месеца. Събрах 12-годишни деца, тренирахме си, но късно ми казаха шефовете, че при тях се работи без заплащане. Как да работя без пари, имам жена, две дъщери, внучка! Иначе има много талантливи деца, които заслужават да станат боксьори. Ама това е положението, няма никакви условия – мизерията, не само в Сливен, а и във всички клубове, е много голяма.
-Казваш внучка, не си ли много млад да станеш дядо?
-(смее се). Е, малко младичък съм, но какво да се прави. Нямах даже 40 години и дъщеря ми Дори вече имаше детенце. Малката Рая е на 2 годинки и половина, щастлив дядо съм.
-Треньор ли беше в Кипър?
-Не,
-Треньор ли беше в Кипър?
-Не,
бачках в
супермаркет
зареждах го с плодове и зеленчуци. Бях там със семейството пет години. Това беше най-хубавата част от живота ми, но реших да се върна, защото откакто съм се захванал с бокса, повече съм живял по лагери и чужбини, отколкото вкъщи. Нито чужбина съм видял, нито екскурзии и забавления. Само бъхтене в залата и леене на пот. Някои си мислят, че съм си хойкал нагоре-надолу и съм щракал с пръсти, ама не е така. Заради бокса не съм имал възможност да посрещна в родилния дом дъщерите и внучката си. Особено дъщерите, те пораснаха без моя пряка помощ, само с грижите на жена ми Радост. Сега искам да съм със семейството и да наваксам, да им помагам. Много държа малката ми дъщеря Виолета и внучката да се образоват, да станат успешни хора. Дъщерята сега учи геодезия и архитектура в средното, но като завърши, задължително ще продължи, ще кандидатства в университет.
-В ромската махала на Сливен ли живееш?
-От никого не съм крил, че съм циганин. Сега съм в махалата, където вече си построих къща. Жена ми е от този квартал и още като абитуриенти се оженихме и аз се преместих при нея. Вдигнахме сватба навръх 24 май 1992 г. Иначе преди това съм живял в българския квартал „Република”. В ромската махала е хубаво, тука ми е най-добре, но животът стана много тежък – хората нямат работа и едвам оцеляват. Аз затова исках да направя група по бокс от ромчета и малко от малко да има да се занимават с нещо полезно. А не да се дрогират и да нямат бъдеще.
-Нямаш ли желание да се занимаваш като треньор с боксьори мъже? Имаш и кратка кариера в националния отбор, още като закачи ръкавиците?
-Тогава Гелето ме взе за два лагера на Белмекен, най-вече, за да тренирам боксьорите около моята категория. Но след това нещата се развиха по друг начин и аз бях принуден да напусна.
-Принуден!?
-Може и така да се каже. Просто ми поставиха условия, с които не бях съгласен.
-Предложили са ти малко пари като заплата и премии?
-А, за пари въобще не сме говорили, защото не съм имал претенции. Но нали съм циганин... Искаха ми висше образование. Ако не бях циганин, можех и да мина, нали!? Има безброй български треньори, които не са завършили университет, НСА-то, и пак имат правото да работят. Можел съм да остана треньор, но само ако се запиша студент. Не беше честно това условие с висшето и аз съвсем по мъжки, без скандали, си вдигнах чукалата и заминах за Кипър. Какво, не мога да предам опита си без висше ли? Има сега треньори, които нямат и 10 процента от моите познания, но са треньори със средно образование. По цял свят съм играл, като аматьор, като професионалист. Треньори са ми били най-големите, както в България, така и в чужбина. В НСА-то по-големи учители ли има от тези, с които съм работил?! На мен ми е ясна и теорията, и практиката в бокса.
-В ромската махала на Сливен ли живееш?
-От никого не съм крил, че съм циганин. Сега съм в махалата, където вече си построих къща. Жена ми е от този квартал и още като абитуриенти се оженихме и аз се преместих при нея. Вдигнахме сватба навръх 24 май 1992 г. Иначе преди това съм живял в българския квартал „Република”. В ромската махала е хубаво, тука ми е най-добре, но животът стана много тежък – хората нямат работа и едвам оцеляват. Аз затова исках да направя група по бокс от ромчета и малко от малко да има да се занимават с нещо полезно. А не да се дрогират и да нямат бъдеще.
-Нямаш ли желание да се занимаваш като треньор с боксьори мъже? Имаш и кратка кариера в националния отбор, още като закачи ръкавиците?
-Тогава Гелето ме взе за два лагера на Белмекен, най-вече, за да тренирам боксьорите около моята категория. Но след това нещата се развиха по друг начин и аз бях принуден да напусна.
-Принуден!?
-Може и така да се каже. Просто ми поставиха условия, с които не бях съгласен.
-Предложили са ти малко пари като заплата и премии?
-А, за пари въобще не сме говорили, защото не съм имал претенции. Но нали съм циганин... Искаха ми висше образование. Ако не бях циганин, можех и да мина, нали!? Има безброй български треньори, които не са завършили университет, НСА-то, и пак имат правото да работят. Можел съм да остана треньор, но само ако се запиша студент. Не беше честно това условие с висшето и аз съвсем по мъжки, без скандали, си вдигнах чукалата и заминах за Кипър. Какво, не мога да предам опита си без висше ли? Има сега треньори, които нямат и 10 процента от моите познания, но са треньори със средно образование. По цял свят съм играл, като аматьор, като професионалист. Треньори са ми били най-големите, както в България, така и в чужбина. В НСА-то по-големи учители ли има от тези, с които съм работил?! На мен ми е ясна и теорията, и практиката в бокса.
С Ленъкс Люис
съм тренирал
в Англия!
Видял съм две и двеста в бокса, но това в България няма значение (натъжава се).
-Сега се сещам, че в историята на българския бокс има доста роми, постигали успехи на международния ринг?
-Ама, к`во говориш, та то ромите са най-успешните! Най-големият ни боксьор е Ивайло Маринов. Един от най-техничните боксьори в света. Като го гледах на почетната стълбичка на олимпиадата в Сеул, се разплаках от вълнение и си казах, че ще бъда като него. Ами моят приятел Киркор Киркоров, който най-много ми е помагал в националния отбор, е първият ни професионален боксьор. Мениджъри от чужбина си го харесаха, без да се интересуват, че е ром! Сашо Христов от Пловдив, Борката Георгиев от „Факултета” са носили голяма слава на България. И Серафим Тодоров е ром! И къде е сега Серафим, защо не е в бокса!? Не е само мен да питаш защо се занимавам с друго! На нас не дават тук да сме треньори не защото нямаме висше образование, а защото сме цигани!
-Боксьор ли искаше да станеш като малък?
-Баща ми, лека му пръст, беше боксьор и нормално - искаше и аз да тренирам бокс. Даже си спомням, че ми подари, когато бях на 9 години, едни уникални ръкавици. Горе-долу по това време загубих майка ми, тежко го преживях. Имам и двама по-малки братя, татко ни отгледа сам. Татко ми подари ръкавиците, за да ме запали и да влизам в залата. Аз обаче като всяко дете си харесвах футбола, топката ме влечеше. Записах се футбол и мога да ти кажа, че вървях много добре. Ако бях станал футболист, можеше да засенча моя приятел Йордан Лечков (б.а. – смее се) като най-добрия футболист от Сливен. После за късмет на баща ми влязох в залата, но не за бокс, а за джудо. И там потренирах не знам колко, когато местните треньори по бокс ме навиха да се местя при тях. Бързо напредвах и скоро стигнах до юношеския национален отбор. В моята категория 60 килограма нямах никаква конкуренция. Само едно приятелче от Русе ми даваше по-сериозен отпор, но, общо взето, нямаше кой да ме бие, биех наред. Повече от половината ми срещи не завършваха, защото свалях противника я с нокаут, я с нокдаун.
-Печелил си много категорично, но имаш и уж спечелени срещи, в които си обявен за победен! Защо при 3:3 точки на олимпиадата в Атланта са присъдили победа на противника?
- Там стана една беля, която никой не разбра. Трийсет секунди преди края водих на алжиреца с 3:2, но чувам заповед от треньорския ни щаб, че изоставам с точка. Тоя алжирец как се казваше… Хокин Султани, да! Хубав, техничен боксьор, който си го биех, ако не беше този фал на Гелето Ангелов. И като ми казаха, че изоставам в резултата, бях принуден да мина в атака, с което си отворих играта. Алжирецът ме нацели леко за една точка и изравни. После реферите от масата по правилата за подточки му присъдиха победата.
-Сега се сещам, че в историята на българския бокс има доста роми, постигали успехи на международния ринг?
-Ама, к`во говориш, та то ромите са най-успешните! Най-големият ни боксьор е Ивайло Маринов. Един от най-техничните боксьори в света. Като го гледах на почетната стълбичка на олимпиадата в Сеул, се разплаках от вълнение и си казах, че ще бъда като него. Ами моят приятел Киркор Киркоров, който най-много ми е помагал в националния отбор, е първият ни професионален боксьор. Мениджъри от чужбина си го харесаха, без да се интересуват, че е ром! Сашо Христов от Пловдив, Борката Георгиев от „Факултета” са носили голяма слава на България. И Серафим Тодоров е ром! И къде е сега Серафим, защо не е в бокса!? Не е само мен да питаш защо се занимавам с друго! На нас не дават тук да сме треньори не защото нямаме висше образование, а защото сме цигани!
-Боксьор ли искаше да станеш като малък?
-Баща ми, лека му пръст, беше боксьор и нормално - искаше и аз да тренирам бокс. Даже си спомням, че ми подари, когато бях на 9 години, едни уникални ръкавици. Горе-долу по това време загубих майка ми, тежко го преживях. Имам и двама по-малки братя, татко ни отгледа сам. Татко ми подари ръкавиците, за да ме запали и да влизам в залата. Аз обаче като всяко дете си харесвах футбола, топката ме влечеше. Записах се футбол и мога да ти кажа, че вървях много добре. Ако бях станал футболист, можеше да засенча моя приятел Йордан Лечков (б.а. – смее се) като най-добрия футболист от Сливен. После за късмет на баща ми влязох в залата, но не за бокс, а за джудо. И там потренирах не знам колко, когато местните треньори по бокс ме навиха да се местя при тях. Бързо напредвах и скоро стигнах до юношеския национален отбор. В моята категория 60 килограма нямах никаква конкуренция. Само едно приятелче от Русе ми даваше по-сериозен отпор, но, общо взето, нямаше кой да ме бие, биех наред. Повече от половината ми срещи не завършваха, защото свалях противника я с нокаут, я с нокдаун.
-Печелил си много категорично, но имаш и уж спечелени срещи, в които си обявен за победен! Защо при 3:3 точки на олимпиадата в Атланта са присъдили победа на противника?
- Там стана една беля, която никой не разбра. Трийсет секунди преди края водих на алжиреца с 3:2, но чувам заповед от треньорския ни щаб, че изоставам с точка. Тоя алжирец как се казваше… Хокин Султани, да! Хубав, техничен боксьор, който си го биех, ако не беше този фал на Гелето Ангелов. И като ми казаха, че изоставам в резултата, бях принуден да мина в атака, с което си отворих играта. Алжирецът ме нацели леко за една точка и изравни. После реферите от масата по правилата за подточки му присъдиха победата.
Така се
разминах с
олимпийското
злато
-Сърдиш ли се на Гелето за грешната информация, че противникът ти води?
-Какво да му се сърдя? На предишната олимпиада в Барселона паднах нелепо от Оскар де ла Оя, който после направи много в професионалния бокс. Нелепо, защото бях в голяма форма, но с моя „баща” Михаил Таков (б. а. – тогавашният ни национален селекционер) заложихме на грешна тактика. Бях във форма още в Бареслона да спечеля медал, но приключих на четвъртфинал. В Атланта нямах едно предупреждение във финалния мач. За трийсет секунди можех да си изкарам две и да спечеля! Можех да отворя крачка, да приклещя алжиреца, много варианти имах да задържа преднината си. Нооо… късмет, станалото станало – не се сърдя на Гелето.
-Как се озова в професионалния бокс?
-Бях на 20 години, когато дойде първата ми оферта. Точно след Барселона Франк Малоуни и Филип Фондю ме намериха чрез секретарката във федерацията Марияна Георгиева и казаха, че имам качества за професионалния ринг. Аз им отказах, защото бях много млад, но те през няколко месеца идваха и пак ме канеха. Това продължи четири години и след олимпиадата в Атланта реших, че няма за кога повече да си губя времето и подписах договор за четири години. Преместих се сам, без семейство, в Англия и се захванах яко с предизвикателството. Потръгна ми добре, биех наред, после ми удължиха договора. Но когато трябваше да се бия за най-големия пояс в света, мениджърите ми нещо ме изоставиха. Нямах същите условия на подготовка и ред други неща, с което направих абсурдни загуби.
-Твоите мениджъри са те предали, така ли да го разбирам?
-Нещо такова се получи и баш, когато вече доминирах тотално при леките и се очертаваше да припечелим някой по-сериозен лев. Иначе не си мисли, че в леките категории е имало големи пари. Винаги в тежките категории се е печелило, а след идването на братята Кличко стана още по-страшно. Та затова от Англия се преместих в САЩ, но там вече разбрах, че много съм изостанал с подготовката и се отказах. Нямаше смисъл
да ям бой
на корем на
36-37 години
За Владимир Кличко само искам да кажа, че не е нещо особено като класа. Познавам го от безброй много лагери. Очаквах, че Поветкин ще го смачка, но Кличко направи мача грозен. Просто нямаше бой, най-грозното нещо, което съм гледал.
-Идва резонният въпрос дали нашият Кубрат Пулев може да бие Кличко?
-Ооо, Кобрата е много напред с материала. Носят се слухове, че Кличко му бяга и аз го допускам това нещо. Кобрата категорично е по-добър от Кличко, може да питате и други запознати с бокса, които не са българи! Бил съм толкова години професионален боксьор и ти гарантирам, че всички - от мениджър, през треньори и боксьори, знаят, че Кобрата е по-добър от Кличко!
-Участвал ли си в наговорени срещи, т.е. уговаряте кой да бие и падне?
-Това е невъзможно в индивидуалния спорт. Не знам даже дали букмейкърите приемат залози за боксови срещи. Сега е много модерно да се говори за черно тото във футбола, но такива неща в бокса са абсурд.
-Каква е разликата между бокса и боя на улицата или в кръчмата?
-На улицата боксът може да те халосат по главата с нещо тежко (б.а. – смее се). Много пъти ми се е налагало, предизвиквали са ме да се включа в бой на улицата, но винаги съм го избягвал. Успявал съм с приказка да успокоя страстите.
-На кое място би се класирал във вечната ранглиста на най-успешните български боксьори?
-Някъде на пето-шесто място. Слагам на първо място двама – Ивайло Маринов и Даниел Петров-Пинчера. После идва Серафим Тодоров… и т.н.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
-Идва резонният въпрос дали нашият Кубрат Пулев може да бие Кличко?
-Ооо, Кобрата е много напред с материала. Носят се слухове, че Кличко му бяга и аз го допускам това нещо. Кобрата категорично е по-добър от Кличко, може да питате и други запознати с бокса, които не са българи! Бил съм толкова години професионален боксьор и ти гарантирам, че всички - от мениджър, през треньори и боксьори, знаят, че Кобрата е по-добър от Кличко!
-Участвал ли си в наговорени срещи, т.е. уговаряте кой да бие и падне?
-Това е невъзможно в индивидуалния спорт. Не знам даже дали букмейкърите приемат залози за боксови срещи. Сега е много модерно да се говори за черно тото във футбола, но такива неща в бокса са абсурд.
-Каква е разликата между бокса и боя на улицата или в кръчмата?
-На улицата боксът може да те халосат по главата с нещо тежко (б.а. – смее се). Много пъти ми се е налагало, предизвиквали са ме да се включа в бой на улицата, но винаги съм го избягвал. Успявал съм с приказка да успокоя страстите.
-На кое място би се класирал във вечната ранглиста на най-успешните български боксьори?
-Някъде на пето-шесто място. Слагам на първо място двама – Ивайло Маринов и Даниел Петров-Пинчера. После идва Серафим Тодоров… и т.н.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
