Един от най-големите таланти в българския футбол - капитанът на юношеския ни национален отбор по футбол до 19 години Владимир Николов е трети сезон в мъжкия футбол. Нападателят е основен състезател на лидера във Втора лига Септември (София), с който е амбициран да се завърне в групата на майсторите. 

Владо даде откровено интервю за БЛИЦ, в което говори по много теми, включително и разказа как на няколко пъти е можел да заиграе в любимия си ЦСКА, но отказва. Баща му Николай Николов е бивш футболист на "армейците", с които печели дубъл през сезон 1996/97.  

Талантът от Септември (София) сподели и как преди месеци е бил пред трансфер в Спортинг (Брага): 

- Владо, на 7 февруари навърши 19 години. Какво си пожела?
- На първо място здраве. И искам тази година да ми се получават още по-добре нещата. Ако може да отида да играя в чужбина, в някой добър отбор. Лятото имаше оферти, но не се получиха нещата, най-вече заради училището. С родителите ми преценихме, че е по-добре да завърша и тогава да се преместя в чужбина. 

- От няколко години си в полезрението на чуждестранни клубове. Чувстваш ли се готов да заиграеш зад граница? 
- Да, готов съм. Добре съм с езиците и бих се оправил, в която държава отида. Миналото лято бях в Швейцария, после и в Португалия, но нещата не се получиха. Не искам да се оправдавам. 

- Говориш за пробни периоди, нали? Би ли разкрил в кой отбор беше близо до преминаване?
- В Спортинг (Брага). Нещата бяха напълно готови, но в последния момент не се получиха заради някакви съвсем малки детайли. До ден-днешен ми е гадно, че не останах в Брага, но си казах, че тази година ще работя още по-здраво. Бъдещето е пред мен и зная, че ще премина в чужбина. Сега съм амбициран да върнем Септември в елита. Оглавяваме класирането, засега изпълняваме целта.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- Оглавявате класирането с три точки повече от ЦСКА 1948. Мачът с тях ли е най-важният? 
- От голяма важност е, но пътят е много дълъг. Добре знаем, че малките камъчета могат да преобърнат каруцата и внимаваме. Не трябва да допускаме елементарни грешки. Стремим се да побеждаваме всеки мач. Все пак заради това е първенство, а не само един мач. Колективът ни е отличен, всеки е приятел с всеки. Помагаме си взаимно и това помага много нещата да се получават. 

- Вече трети сезон си в мъжкия футбол, натрупа ли опит?
- Чувствам се спокоен, всичко към момента върви по план. Винаги има върху какво да се работи - физика, техника, тактика. 

- Ясно е, че искаш в чужбина, но ако ти се открие възможност да преминеш в някой от родните грандове Лудогорец, ЦСКА, Левски, би ли го направил? 
- Бих се замислил, защото това са огромни клубове и би било като трамплин да изляза в чужбина. Много по-лесно е да осъществиш трансфер зад граница от Лудогорец, Левски или ЦСКА, отколкото от Септември. 

- На кой от изброените отбори симпатизираш, ако не е тайна? 
- От ЦСКА съм и това не е тайна. Майка ми е бивша гимнастичка на ЦСКА, баща ми Николай е бивш футболист на ЦСКА. От малък съм от ЦСКА и ми е болно за случващото се на "Армията". 

- Имало ли е вариант да заиграеш в ЦСКА?
- Като малък имах оферти. Много пъти са говорили с баща ми да се преместя да играя на "Армията", но всеки път отказвахме, защото преценихме, че мястото ми е в Драгалевци - в Септември. Клубът ми предоставя отлични условия. В Септември се залага на младите, предпочита се да бъдат развивани талантите. Всички виждаме какво прави г-н Румен Чандъров, благодарен съм му за шанса, който ми се предоставя. За всичко, което прави за мен и връстниците ми. Времето ще покаже, че ходовете му са правилни. 

- Кои са треньорите, които най-много са помогнали за развитието ти?
- През много треньори съм минал, от всеки съм взел по нещо. Сега треньор ми е Милен Радуканов - уникален специалист. Бил съм още при Светослав Петров, Християн Войнов, Тони Кирилов, Ивайло Василев, Ники Митов. Все отлични треньори, от които само съм се учил и са помагали за развитието ми.

- Играеш както на върха на атаката, така и зад нападателя. На коя позиция се чувстваш най-ефективен?
- Зад нападателя, защото обичам да играя с топката. Аз съм човек с поглед над нещата и не е моето просто цял мач да стоя забит в центъра на атаката и веднъж да ми дойде топката, да вкарам и да стана герой на мача. Предпочитам да съм този, който е измислил атаката - от мен да е започнала или да съм подал головия пас. Но решението е на треньора, той казва къде да играя. Старая се да бележа повече. 

- Имахме златно поколение 1994 г. Като капитан на юношеския ни национален отбор до 19 години знаеш отлично с какви таланти разполага България. Би ли казал дали има бъдеще и заражда ли се ново златно поколение? 
- В наборите 98, 99 и 2000 имаме много футбoлисти, които играя във водещите отбори у нас. Смея да твърдя, че се надига една добра вълна и смятам, че ще се получат нещата. На всеки пост имаме футболисти на добро ниво, а и започват да се случват трансфери в чужбина. Затова мога да каже, че идва следващото златно поколение на България.

- Дали българският футбол ще има ли по-големи успехи в чужбина, което да вдигне цената на нашите футболисти?
- Искрено се надявам това да се случи. Можем да дадем сърбите за пример, тъй като те имат футболисти в топ първенствата, и то във водещи клубове. С какво са по-добри те от нас, с нищо. Щом те са го направили, значи можем и ние да го направим.

- Кой е любимият ти футболист?
- Кристиано Роналдо. 

- Какво мислиш за преминаването му от Реал в Ювентус?
- Болно ми беше, защото Реал ми е любим отбор. И когато виждаш как 40-50 гола на сезон си тръгват, не ти е приятно. Ето, че и резултатите на Реал отслабнаха без Роналдо. Но да се надяваме, че Еден Азар ще успее достойно да го замести.

- На кой стадион мечтаеш да се разпишеш?
- На "Сантяго Бернабеу" във вратата на Барселона. С екипа на Реал, разбира се.

- Капитан си на юношеския национален отбор до 19 г. В края на март предстои елитния кръг на квалификациите за Евро 2020, където трябва да се справите с Испания, Белгия и Северна Македония. Ще успеете ли? 
- Тежки мачове ни очакват. Испанците са домакин на групата. Но нашият отбор U19 има изключително добри качества и голям капацитет да стигне далеч. Оптимист съм, че ще се представим на добро ниво, защо не и да спечелим групата. Жалко, че ще бъда наказан за първия мач, но в следващите два ще дам всичко от себе си. И до тук с юношеския национален отбор, изкачвам следващото стъпало и продължавам в младежкия тим. 

- Успяваш ли да съвместяваш футбол и училище? 
- Уча в Американския колеж. Последните две години бяха изключително тежки. Kaто си по-малък нямаш думата и не можеш да казваш кога да тренираш, за да не отсъстваш от училище. Проблемът в България е, че треньорите не ги интерeсува, че си на училище, а учителите хич не ги интересува, че се занимаваш професионално с футбол - нещото, което обичаш. Беше ми трудно да съвместявам училището и футбола, но с много упоритост, без да се отклонявам от правилния път успях и вече съм на финалната права.

- Какви планове имаш за абитуриентския бал?
- Още не съм решил дали ще правя мой бал, ще видим.

- Какво трябва да се направи в България, за да не напускат толкова млади хора страната ни?
- Ако във всяка една насока се промени всяко въпросно нещо, за да може да задържи един, двама или трима, лека-полека ще се задържат младите у нас. Качество има, въпросът е, че хората предпочитат да отидат в чужбина, за да развиват качествата си, а не да стоят тук на едно място, дори и да затъват. Надявам се нещата да се променят към по-добро.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ