Предаването „Код Спорт“ по RING излъчи една крайно емоционална среща между двама бивши съотборници в „Парма“ – Христо Стоичков и Антонио Бенариво. Камата направи поредното си звездно интервю с един от големите си приятели във футбола, срещу когото съдбата го изправи на световното първенство в САЩ през 1994 г.

- Антонио, сега се говори, че световните първенства може да се провеждат на всеки две години. Това добре ли е за националните отбори и за футболистите? А също така се дискутира и за европейски първенства на две години, защото между ФИФА и УЕФА винаги има конкуренция.
- Идеалната система не е открита още. Има футболисти, които отиват в националните си отбори с голямо желание. Но финалите на първенствата не са винаги в Швейцария, Германия, Франция… Има и в Бразилия, например. А с тези дълги пътувания там как се справяш? Твърде много мачове се събират.

- Предлагат да се спрат за един месец всички шампионати, през което време да се играят квалификациите, а после самото световно.
- Ако намерят система, която да е изгодна на всички окей. Трябва обаче да се съобразят и с климата. Да играеш в Италия на 35 градуса не е едно и също, като да играеш в Бразилия или САЩ на 20 градуса. Там всичко е различно. Сега може би си дават сметка, че ще е малко прекалено световното да се провежда на всеки две години. Ще видиш, че ще е много трудно да се организира световно на всеки две години, защото трябва да се провежда и европейското на две години. И Копа Америка също. Как ще се справят с този календар?

- А има и други турнири като Лига на нациите...
- Някой южноамериканец, който играе в Италия например, какво ще прави? Няма да играе в своя клуб, който му плаша заплатата ли? Комплексна и трудна е ситуацията. Ти правиш инвестиция в този играч, плащаш му, за да играе в твоя град, в твоя отбор и накрая той има извинено отсъствие. Проблемно е, според мен.

- Преди 28 години на световното в Щатите на полуфинала се срещнаха отборите на България и Италия. Какво си спомняш от този мач?
- Много хубав спомен. Добре знаеш, че беше много топло, но ние, италианците имахме в себе си някаква сигурност в успеха. Не играхме мача срещу вас с някаква арогантност, но бяхме сигурни в нашите качества. Започнахме на бавни обороти първенството. От групата излязохме, благодарение на головата разлика. С един гол повече от Гърция. Но оттам-нататък изиграхме три мача в елиминациите, последният срещу вас. Но с всяка изминала среща, придобивахме все по-голяма увереност. Ние бяхме голям отбор. А когато дойде мачът с България, знаехме, че се изправяме срещу съперник, който е елиминирал даже тим като световния шампион Германия. Вие бяхте компактен състав, но ние бяхме уверени, че ще спечелим този мач. Имахме вътрешната убеденост, която ни изпрати на финала.

- На финала срещнахте Бразилия, а такъв финал не беше игран в продължение на 24 години. Имаше ли допълнително напрежение върху вас? Първо, защото е финал, второ защото е срещу Бразилия. На финала знаеш – една сбъркана топка дори може да означава край...
- Съперниците винаги се проучват. Ние знаехме каква е силата на Бразилия и се подготвяхме за нея. Но трябва да кажа, че на финала и Бразилия, и Италия бяха много изморени. Толкова много изиграни мачове при този климат... 120 минути на финала и 0:0. После загубихме при дузпите. Но в 120-те игрови минути не успяхме да си отбележим гол и това се дължи на факта, че един срещу друг бяха два много уморени отбора. Това, което треньорът ни Ариго Саки не разбра преди този финал, е че трябваше да пусне свежи футболисти. Такива, които не бяха играли много преди това. Можеше тогава да се получи разликата в наша полза. Имаше ги реално - Синьори беше играл малко, Антонио Конте също беше играл малко, Джанфранко Дзола – също. Това са футболисти, които можеха да направят разликата. И ако си спомняш, срещу България, контузия получи Роберто Баджо. Направиха всичко, за да го възстановят, но на финала той беше готов едва на 50 процента. Това беше една серия от ситуации, заради които загубихме Мондиала. В главите си ние естествено искахме да спечелим. Но краката не ни слушаха. Виждаше се, че сме много уморени. А бразилците също бяха много уморени. Така че свежи хора, щяха да направят разликата.