“Пеп идва, ще имате на разположение четвърт час с него”, информира пресаташето Маркус Хьорвик малкото журналисти, допуснати до извънредна среща с треньора на “Байерн” в клубната база.

 

В натоварената програма на Гуардиола подобен брифинг не фигурира, но 42-годишното испанско величие направи жест и се срещна след тренировката с предварително одобрени от клуба чуждестранни репортери. Персонални интервюта той не дава, като единственото изключение е направил за клубното списание.

 

Пеп влиза в залата с неколкодневна брада и обръсната до кожа глава, със спортно-елегантен бежов панталон и фланелка на спонсора “Адидас”. Разговорът е и надпревара между репортерите кой ще зададе повече въпроси. Предварително договорените 10 минути се удвоиха, а отговорите на Пеп са чаровен коктейл от английски и немски език с испански акцент.

 

- Ние бяхме един от най-добрите отбори не само за нашето време. Играехме страхотен футбол, забавлявахме себе си и хората, които идваха да ни гледат. Бяхме събрани изключителни играчи, а за ментор и треньор имахме тази велика личност Йохан Кройф - човека, оказал най-голямо влияние върху футбола. Не сте ли съгласни?

 

- Защото той винаги е вдъхновявал хората - и като футболист, и като треньор след това. У него има една магия, която завладяваше околните от играта му и от играта на отборите и футболистите, които създаде. Кройф отвори вратата на вълшебния свят на футбола за мен, за Стоичков, за Куман, за Лаудруп, за Бакеро - всички станахме треньори, защото той е оказал влияние върху нас. Може да добавим и Чики Бегиристайн - той не е треньор, но е спортен директор. Кройф ни научи да обичаме футбола, да живеем с футбола и да го уважаваме. Той беше и си остава специален за нас. И за тези, които сме работили с него в “Барселона”, и за футболистите му в “Аякс”. Много от тях също станаха треньори - Ван Бастен, Рийкард. Всеки ден аз правя неща, които съм научил от него. Предполагам, че и с другите е така.

 

- Защо не? Това е прекрасно място и велик отбор.

 

- Който е избрал треньорския път, никога не знае къде ще го отведе той. “Барса” е много специална за всички футболисти от нашия дрийм тим. Хората в Каталуния ни познават и обичат. Затова за мен беше прекрасно да работя като треньор там. Всеки от нас би се върнал с удоволствие и ще бъде посрещнат от хората с отворени сърца.

 

- Няма нещо различно. Работя с хора, а те са еднакви по целия свят. Опитваме се с играчите да правим футбол, който да се харесва от феновете и да ги радва с победи. Това е. Нищо по-различно...

 

- Не, не. Искам “Байерн” да играе като “Байерн”! Това е много голям клуб и няма нужда да копира друг. В “Барселона” правех всичко възможно да играем хубав футбол. Момчетата да му се наслаждават и да постигат резултати.  Сега правя същото и в “Байерн” с играчите, които са в този клуб. Искаме да радваме хората, да побеждаваме и да се забавляваме. Това го научих и изживях в “Барса” при Кройф.

 

- Има два-три отбора, или може би три-четири, но в никакъв случай не са повече от пет-шест, на които не се отказва. “Байерн” е един от тях. Когато водихме разговори, усетих, че това е точното място за мен в този етап от живота ми. И се надявам и хората от “Байерн” да мислят, че аз съм човекът, от който имат нужда. Все още съм само на 42 години, вярвам, че ще отида на още много други места. Когато ме потърсиха, аз на секундата си казах - не бива да изпускам този шанс.

 

- И двете (смее се).

 

- Аз имам своя философия и я следвам, а освен това искам да направя възможно най-силния отбор с играчите, с които разполагам. Чудите се защо Филип Лам го пускам като дефанзивен полузащитник вместо като десен бек? Ами защото в един момент имах трима контузени в средата на терена. И той се справи чудесно. Отборът трябва да се развива и винаги да побеждава. А освен това и да изненадва съперника. Аз обичам изненадите. Сега е още октомври, намираме своя нов стил и показваме добро ниво. Аз дори съм изненадан, че играем толкова добре още на този етап. Реалната стойност на отбора трябва да проличи напролет. Тогава започва истинската Шампионска лига.

 

- Аз не съм диктатор. Не стоя постоянно прав на линията да викам на играчите и да им нареждам непрекъснато какво да правят. Обичам футболистите ми да се чувстват свободни и да импровизират. Щом Ариен е решил, че не е уверен в изпълнението, по-добре някой друг да го поеме. Аз съм щастлив треньор, защото разполагам с много добри футболисти и те са готови да си помагат и да работят един за друг.

 

- Аз им казвам какво искам от тях и как да го направят. В тренировките и в мачовете те виждат, че това е реално и полезно. И просто го правят. Най-добрият начин да накараш някого да направи нещо, е той да повярва, че е правилно и необходимо. Когато имаме проблем и аз давам решението за него на футболистите, те започват да ми вярват.

 

- Това все някога ще се случи, рано или късно, този сезон или следващия. Аз го очаквам. Който иска да спечели Шампионската лига, трябва да може да победи отбори като “Барселона”, “Реал” или “Манчестър Юнайтед”. Когато се наложи да играем срещу “Барса”, за мен ще е много трудно и много специално, защото целият ми живот е минал в този клуб. Но е още рано да мислим за това, елиминациите са чак напролет.

 

- Опитах баварската бира на Октоберфест и ми хареса, но предпочитам червено вино. Тапас обичам, но на вурстовете на Ули Хьонес (президентът на "Байерн" има фабрика за колбаси - б.р.) не мога да се наситя, много спонтанно ги избирам тях. Пред плажа предпочитам планини с езера, но ако са слънчеви.