Играчът на ЦСКА Густаво Бусато даде ексклузивно интервю пред БЛИЦ СПОРТ, в което говори за футбола и живота си. Роденият на 23 октомври 1990 година бразилец сподели пред нашата медия какво го натъжава след мачовете на "червените" и разкри още как ще се казва първородното му чедо.

- Здравей, Густаво. На първо място ще те помоля да разкажеш за себе си. Кажи нещо за родното си място, в какво семейство си израснал...
- Роден съм във вътрешността на Рио Гранде, което се намира в южната част на Бразилия. Градчето се казва Арoйо ду Тигрес. В момента там живея в Канонс, което е близо до Порто Алегре. Произходът ми е италиански – семейство Бусато.

- Голямо ли е семейството ти?
- Обикновено по-старите семейства в Бразилия имат по 8-9 деца. В моето поколение обаче сме само аз и моята сестра.

- Има ли някой в твоето семейство, който се занимава с футбол?
- Дядо ми беше вратар, но единствено в аматьорския футбол.

- Как започна да играеш футбол?
- Някъде на 15-16 започнах в Гремио, а като по-малък играех в школата в моя роден град.

- Какво те запали по футбола?
- Това е едно от нещата, които ме мотивират в живота и едно от нещата, които обичам да правя и затова се занимавам с футбол.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- На вратата ли започна своята кариера?
- Преди исках да бъда футболист, но не можах да стана и после станах вратар (б.р. - смее се).

- Кой бе футболният ти идол в детството?
- Джанлуиджи Буфон. За мен е най-великият.

- Да минем малко на живота ти в София. Харесва ли ти и как се чувстваш тук?
- Много ми харесва тук, защото София е голям град – столица. Има всичко, от което имам нужда – има ресторанти, има места за забавление. Малко по-различна е културата, но се приспособявам към нея.

- Спомена, че имаш италиански корени. Колко езика владееш?
- Когато моето семейство е емигрирало, е говорело италиански диалект, а аз просто не съм го изучавал. Но владея португалски и испански, изучавам по-малко и английски и български. Знам и малко полски.

- Спомена, че учиш български. Преди време ти и Жанио Бикел пуснахте любопитно видео в социалните мрежи, на което ти броеше на български. Сега вече знаеш ли повече думи?
- Знам малко (б.р. – на чист български). Знам и чисто футболните неща от тренировките – напред, назад, ляво и дясно.

- С кого си тук?
- Тук съм с моята съпруга и бъдещата ми дъщеря. Жена ми ще роди след 2 месеца.

- Колко деца имаш?
- Това ще бъде първото ми дете.

- Как ще се казва тя? Вече знаете ли със съпругата ти?
- Да, Изабела.

- Имате ли домашни любимци?
- Не, не. Нямаме никакви домашни любимци.

- Кой е най-хубавият ти момент в България?
- Много обичам феновете. Те са много запалени и това ме мотивира много, да работя повече, да им даваме радост. Когато губим даден мач и отиваме до тях, те ни аплодират. Когато ги видя да плачат, ме боли много. Това ме мотивира повече да се трудя, за да имат те повече радост.

- Опиши ни как преминава един твой ден.
- Сутрин ставам и чета малко от Библията, правя си моята молитва, пия кафе, а след това отивам да събудя Евандро (б.р. - смее се). След това идваме на тренировка, тренираме. Днес, например, имаме възстановяване, после се връщам вкъщи. Там обядвам. Следобед почивам, а когато съм свободен, гледам сериали с жена ми, тъй като тя много обича.

- Спомена, че четеш Библията. Религиозен ли си и каква е религията ти?
- Да, силно вярващ съм.

- Имаш ли някакво хоби извън футбола?
- Футволей му казваме ние. Същото като плажен футбол, но без ръце. Ползват се крака, гърди и глава.

- Наскоро имаше рожден ден. Как го отпразнува?
- Нормално. Направихме грил. В Бразилия му казваме Шухаско. В южната част на Бразилия обичаме много месо.

- Грилът ли е любимата ти храна?
- Да, месото е любимата ми храна.

- Опитвал ли си нашата кухня?
- Имате хубаво свинско месо.

- Да преминем към ЦСКА. Разкажи ни как се стигна до трансфера ти в клуба и имаше ли други опции пред теб?
- Имах още година и половина от договора си с Итуано. Родриго Галато, който играеше тук, ми се обади и ми разказа колко голям отбор е ЦСКА. След това се срещнах с президента на Итуано и треньора, на които казах, че искам да отида в по-голям клуб и че за моето семейство ще бъде голяма възможност. Така се озовах тук.

- Знаеше ли нещо за ЦСКА, а и България към онзи момент?
- Не, не знаех.

- Вече повече от месец ти си титулярният страж на ЦСКА, но преди това не получаваше много шансове за изява. Колко трудно е за един вратар, когато е резерва, и какво те мотивираше, за да продължаваш и в крайна сметка да стигнеш до титулярното място.
- На първо място, тук не се смятаме за резерви. Винаги работя и тренирам с мисълта да бъда титуляр. А вече титуляр или резерва, треньорът взима това решение. Във всяка тренировка се раздавам максимално, за да може, когато вляза в игра, да давам всичко, на което съм способен.

- Беше ли ти трудно от психологическа гледна точка?
- Да, всички искаме да играем. Никой не обича да стои отвън, но ние трябва да уважаваме много колегите си. Когато преценяват, че колегата ти е по-добре, трябва да имаш търпение. В Гремио имаше един вратар Марсело Грой. Той 3-4 години тренираше за срещи и винаги преди да започне мача пускаха друг. Много хора му казваха тръгвай си, смени отбора и не чакай толкова. След година-две той се превърна в най-големия вратар в историята на Гремио. Затова е много важно да работиш усилено и да имаш търпение. Защото Господ е справедлив. Може да чакаш месец, година, но винаги нещата ще се случат.

- Джиджи Буфон ти е идол, но какво ще кажеш за сънародника ти Роджерио Сени, който бележеше гол след гол, въпреки че е вратар?
- Роджерио не бе нормален вратар. Той имаше прекрасна техника на изпълнение на свободни удари, дузпи. Мисля, че това е вратарят, който е отбелязал най-много голове, но той беше и много стабилен под рамката на вратата. Мен обаче повече ме вдъхновява Буфон, защото неговата кариера е много безупречна. Много е трудно един вратар да играе 20 години в един клуб на толкова високо ниво.

- Ти самият вкарвал ли си гол в кариерата си?
- Когато бях юноша, ходех да бия дузпи, но вече не го правя (б.р. - смее се).

- Какво очакваш от двубоя с Етър?
- Не се намираме на добро място в първенството. ЦСКА не е отбор, който трябва да бъде на четвърто място. Винаги трябва да се борим за първо място. Много сме ядосани на себе си и желаем да отговорим на терена. Мислим мач за мач. Сега най-важният мач е този срещу Етър. Мислим единствено за него.

- Последно. Твоето послание към феновете на ЦСКА?
- Трудим се много усилено. Ядосани сме на себе си от резултатите и се надяваме да дойдат по-добри такива, защото ние усещаме тяхната тъга (б.р. - на феновете). Ние си казваме, че при една победа ще им донесем голяма радост и това е целта ни – успех. Ще излезем с голямо уважение срещу Етър, но отиваме там за трите точки. Само с победи можем да възвърнем мотивацията и радостта на нашите фенове.
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ

Следете с БЛИЦ: efbet Лига - сезон 2019/2020
Купа на България - сезон 2019/2020