Вероятно 99,9 % от левскарите асоциират името на Игор Томашич с гола за 2:1 срещу Удинезе за Купата на УЕФА преди 11 години, който прати "сините" на 1/4-финал в турнира. Хърватинът дойде в Левски през 2005 година и се превърна в част от една от най-успешните формации на "сините" за всички времена. Веднага захапа място в центъра на защитата, публиката го заобича, а добрите му изяви с Левски го направиха и национал на България. Хърватинът се съгласи да говори пред колегите от "Топспорт" за миналото и настоящето в Левски. Направи го на почти перфектен български:

- Игор, разкажи като за начало, свързан ли си сега с футбола, след като сложи край на кариерата си?
- Не, даже съм много далеч от футбола. Сега се занимавам с коренно различно нещо. Имам автобусна фирма, която извършва превозвачески услуги, най-вече на туристи и т.н.

- Не те ли изкуши треньорската професия, или пък мениджърската?
- Нито за момент не съм искал да бъда треньор, още повече пък мениджър. Не са за мен тези работи, а и след толкова години във футбола, беше време да си почина от него и да се опитам да започна нещо различно.

- Значи ли това, че не следиш какво се случва на терена?
- Много рядко гледам футбол вече. Не ми остава много време, а и като седна да гледам усещам, че започвам да се ядосвам (смее се).

- Защо?
- Наскоро се спрях на мач от евротурнирите - дали беше Шампионска лига или Лига Европа нямам спомен, но след 15-20 минути смених канала. Ядосвам се, защото виждам, че все по-често нервите взимат връх за сметка на играта, което лично на мен не ми харесва. Губи се чара и красотата по този начин.

- Щом отборите от Шампионска лига те ядосват, представям си тогава какво ще си кажеш, ако седнеш да гледаш бившия ти клуб Левски...
- Защо, не вървят ли нещата? Откъснал съм се, но видях, че са паднали от Лудогорец на "Герена", за съжаление. Нямам възможност да гледам мачове, но се информирам поне един път месечно какво се случва в първенството. Не е хубаво, когато Левски губи у дома, без значение от съперника. Наскоро бях в България, в края на миналата година, срещнах се с приятели, говорихме малко по темата.

- И до какъв извод стигаш след разговорите? Какво му липсва на Левски толкова години, за да изглежда отборът по-добре?
- Нямам обяснение, вероятно характер. В никакъв случай не искам да обиждам футболистите на Левски, защото не ги познавам, нямам наблюдение, но щом си в отбора е нужно повече от редовните тренировки и мачовете през уикенда. Трябва и манталитет, характер, сърце, раздаване до последните секунди. По този начин се постигат големи резултати, както беше преди 10 години. Тогава освен добри футболисти, повечето бяхме и характери в съблекалнята, всеки имаше самочувствие. Случвало се е дори и да се сбием, но това е положително, защото говори за непримиримост. Затова стигнахме толкова далеч в евротурнирите.

- Да се сбиете? Кога, с кого?
- (Смее се). Не, нека ги запазя за себе си. Такива работи са неизбежни във футбола, дори когато колективът е много добър. Но е имало случаи, в които не ти издържат нервите. Най-вече на лагерите, защото нямаш разнообразие и лесно палиш. Влезе ти някой по-твърдо на тренировка, както ние правехме на всяко занимание, и подскачаш веднага. Фактът обаче, че дори на тренировки играехме като за последно, е показателен за амбицията и желанието да бъдем част от Левски.

- А помниш ли как се стигна до трансфера ти на "Герена"?
- Пристигнах по време на зимния трансферен прозорец. Бях пред отказване от футбола, но Левски ме върна към него. Президентът на клуба, в който играех в Израел не ми плащаше, бавеше заплати, не само на мен, на целия отбор. Исках да се махна, не бях щастлив, обмислях дори да прекратя кариерата си. Но се появи вариантът да дойда в България. Моят приятел Николай Жейнов ми помогна, заедно с Петьо Заберски, и така подписах с Левски.

- Знаеш ли, че Мъри Стоилов в личен разговор ми е казвал, че те е гледал 10 минути и веднага те е харесал?
- Да, чувал съм я и аз тази история. Вероятно е гледал запис на мача между Генк и Рома. Тогава бях в белгийския отбор, класирахме се за групите на Шампионската лига, аз играх в този мач. Допускам, че тази среща е наблюдавал.

- Вярваше ли, че Левски може да стигне толкова далеч, особено след първия мач с Публикум, който загубихте с 0:1 за Купата на УЕФА?
- Разбира се, че вярвахме. Виждахме, че спортно-техническото ръководство работи в тази насока и беше уверено в успеха ни. И Наско и Мъри знаеха какво искат от нас, а ние просто изпълнявахме. Да, загубихме мача с Публикум в Словения, но в нито един момент не сме съмнявали, че ще се класираме напред, защото бяхме по-добрият отбор. И в двата мача играхме по-добре, те просто се възползваха от една от малкото ни грешки и вкараха.

- Реваншът с Оксер ли бе моментът, който категорично ви подсказа, че отборът е готов за големи битки и резултати?
- Да, може да се каже, но ние и преди мачовете имахме самочувствието, че можем да влезем в групите, макар че много хора се съмняваха в това. Победата над Оксер просто ни даде още по-голяма увереност и ни донесе още по-голям глад за успехи, заиграхме още по-силно и настървено. Нямахме никакъв страх да мерим сили с големи клубове като Олимпик (Марсилия), Удинезе, ЦСКА (Москва), Шалке и т.н. Това беше ключът към успеха - тактиката и знанията на Мъри и Наско, плюс нашите качества. Стъпвахме без грам страх в мачовете, което е много важно, защото по този начин и късметът е на твоя страна. Ако разчиташ само на късмет не става, трябва и да го потърсиш. В Левски прекарах най-щастливите си години във футбола. Постигнахме много успехи - пробив в Европа, купи, титли, суперкупи... Много трофеи спечелихме. Чувствах се като у дома си, много ми харесваше в София. В Белгия и Холандия не беше така. Исках постоянно да се прибирам, защото нещата са по-различни, докато в България е точно обратното. Хората са по-топли, манталитетът е сходен с този на хърватите. Всичко беше супер.

- Твоето тръгване обвързано ли е с освобождаването на Сираков и Стоилов?
- Не, макар че така се получи. Горе-долу си тръгнахме по едно и също време, но причината да не остана в Левски е, че се нуждаех от ново предизвикателство. Изкарах на "Герена" 3,5 години и спечелих всичко, бях стигнал тавана с този клуб. По-добре от това нямаше как да бъде повече. Затова си тръгнах, не е заради Наско Сираков и Мъри Стоилов. И с двамата много добре се разбирахме, страхотни специалисти. Мъри след Левски постигна успехи навсякъде - взе купата с Литекс, беше начело на националния отбор, дори и аз бях част от селекцията му. После в Анортозис класира тима в евротурнирите, а си спомням, че когато отиде в Кипър отборът беше в долната половина на таблицата. Виждам, че и с Астана постигна забележителни резултати.

- Апел или пожелание ще отправиш ли към феновете на Левски?
- Те са страхотни, допринесоха много, за да направят така, че в Левски да се чувствам най-щастлив по време на футболната ми кариера. Голът срещу Удинезе, емоцията, еуфорията... Няма да забравя поканата и отношението по време на юбилея - фантастично! Пожелавам им много успехи, купи, титли и обиколки в Европа, както преди 10 години. Да не се сърдят обаче, ако им открадна Дафо (б.а. - шофьорът на автобуса) да ми помага с бизнеса (смее се). Само Левски!