- Илияс, какво е мнението ти за състоянието на отбора дни преди края на втория подготвителен лагер?
- Първо – ние, играчите трябва бързо да се опитаме да променим филисофията си. Заради новия треньор и спортно-технически щаб. Да се присособим към новата обстановка. Тренировката е почти два часа, но след това трябва да си зададем въпроса какво иска от нас треньорът, с какво сме го ядосали или зарадвали. Трябва да му помогнем, за да може той да помогне на нас. Второ – трябва да сме реалисти. Ако целта ни е Купата на България, трябва не само да стигнем до финала, а и да го спечелим. Да внасяме напрежение при другите отбори. В момента не сме първи, трябва да притесняваме водачите, като играем добре и печелим максимален брой точки.
- Къде виждаш твоето място в отбора?
- Когато си млад и работиш под напрежение, и правиш грешки, те те преследват до края на кариерата ти. Има и добра страна - като играеш в големи мачове, по-бързо израстваш. Когато бях на 19 години, се чувствах на 30. Сега когато съм на 27 години се чувствам длъжен да помагам на по-младите в отбора, като Григор Долапчиев, Анатоли Господинов, Васил Попов, Петър Витанов, Юлиян Илиянов и Ивайло Чочев. Хубаво е ,че спечелих уважението на съотборниците си. Уважават ме, а това е много важно за мен. Държа да е така, защото когато приключиш с футбола, тези неща ти остават в главата. Искам да помогна на отбора, когато съм на терена. Ако ми гласуват повече доверие, ще се отплатя. Така се чувствам в момента.
- Имаше доста тежък период в ЦСКА през миналата година...
- Когато започнах да се чувствам добре в бившия си отбор (Локомотив Пловдив), президентът му тогава ми каза, че ЦСКА проявява интерес към мен. Казах си, че за мен нещата в България се развиват перфектно. Когато дойдох в София обаче, изпаднах в безизходица. Нямах право да играя заради проблемите с картотеката. Казаха ми, че това ще се случи след два-три мача, но тези мачове минаха, а аз пак не стъпвах на терена. Трябваше ни разрешение. Получихме го много късно. Затова първите ми месеци в ЦСКА бяха много трудни. Участвах в контролите, но бях извън общата картинка. Може би идваше и от треньора ни, който вече разчиташе на други хора. Не съм направил непоправима грешка в играта си, защото не играех. Не е и от начина ми на живот, защото съм професионалист и държа на реномето си. За да организираш бъдещето си трябва да организираш настоящето. Ето защо ми бе трудно да разбера какво се случва, без да знам мотивите. Мисля, че това беше един вид наказание за мен. Никой не ми обясни тогава. Ако някой ми беше казал - няма да играеш, няма проблеми. Това не се случи. Но тези събития ме направиха още по-силен.
- Как ти се вижда нивото на шампионата?
- Има три-четири отбора, които в близките години могат да направят нещо добро в Лига Европа. За да стане по-добро първенството, другите отбори трябва да помогнат. Може би трябва да направят по-добра организация, стадиони...
- Има ли сили ЦСКА да спечели титлата още тази година?
- За целта не трябва да спечелим два или три мача, а всички. Лудогорец имат сила, но не и ритъм, а ние сме отбор с традиции. ЦСКА има на-важното нещо, което притежават само големите клубове – инерция. В много случаи тя помага да печелиш. Аз го наричам динамика на един отбор. Манчестър Юнайтед я има. И при нас е налице. Според мен Лудогорец имат качества и добра клубна организация, но нямат динамика. Просто са нов отбор.
- Играл си групите на Шампионска лига с АЕК. Но направи трансфер в Локомотив (Пловдив). Защо?
- Има три категории играчи – такива, които играят за пари, други за слава, и трети, за да опитат нещо различно. Участвал съм в ШЛ и в стария вариант на турнира за Купата на УЕФА. Избрах да напусна Гърция, за да играя в Лига Европа. Мотивацията ми беше да отида в отбор, за да играя в този турнир. Направих този трансфер, за да направя това. Това е истината. Много хора като чуят мотивите ми, се чудят дали не се шегувам, но аз съм си такъв. Следвам желанията си.
- Къде живееш в Гърция?
- Роден съм в Атина. Обичам този град заради историята му. Жена ми е от остров Крит. В бъдеще ще опитаме да живеем поравно в Атина и в Крит.
- Как реагираш на текущите, ежедневните проблеми?
- Приемам всичко нормално, защото обмислям предварително нещата. Проблеми има навсякъде. Във всяка една сфера от живота. Заради общата финансова ситуация по света е така. Разбирам, че това се случва на всички. Например – получавам повече пари от служителите в клубовете, в които съм играл досега. Затова трябва да съм по-търпелив от тях. Ти работиш само два часа, но те работят повече от мен. Те работят за мен. Има хора в тези отбори, които са в по-лошо материално положение от мен. Ето защо човек трябва да се съобразява с действителността. Тренирал съм и на лоши терени. Но ако се справяш с лошите терени, и после отидеш на друго място, ще ти се стори много лесно. Ставаш по-силен. Поставям си цели, които да изпълнявам. Например – да завърша тренировката без контузии, зареден е положителни емоции. Така ми е по-лесно. И като изпълниш пряката си цел, си доволен.
- Много си позитивен...
- Още в древността е било водещо и в учението, и в религиите, че трябва да бъдем добри хора. Платон, Сократ , Аристотел са говорили за това. Няма значение откъде идваш, опитай се да отидеш там, където не можеш, а и дори не си мечтал, казал го е един велик за мен гръцки писател - Никос Казандзакис.
- Защо избра да караш Ягуар?
- Тази кола беше подарък от мен за баща ми. Той ме караше да вярвам, че сме богати, а всъщност не бяхме. Когато бях ученик, ходех на училище с розова раница. Отнесох доста шеги. Тя беше останала от сестра ми. Родителите ми обясниха,че това е нормално. Но ги разбрах едва след 15 години. Благодарен съм им. Когато баща ми се пенсионира, каза на майка ми, че ако имат хубава кола, ще обиколят с нея Европа. Затова му я подарих. Жест на обич и благодарност. Карал е три пъти колата. Идвал е до София с нея. А предпочитам Ягуар, защото има много Мерцедеси, БМВ-та и заради това избрах нещо по-елегатно.
- Каква е средната заплата в отбори като АЕК, Олимпиакос, Панатинайкос?
- Тук ПАОК е добър пример. Не са ставали шампион в последните 23 години. Но продължават да дават много пари. Познавам един техен играч, който взима 17 хиляди евро на месец, а не е звезда на тима. Такива като него получават между 15 000 и 17 000 евро. Във всеки отбор в Гърция от 4-то място надолу, се взимат по 12 – 13 хиляди. Ако сравним заплатата на даден отбор, който е на десето място в А група на България, и такъв в Гърция, разликата ще е десет пъти отгоре в полза на моята страна. В грандовете пък парите са чудовищни. Играчите там взимат по 60 - 70 хиляди еврона месец. Бонусите са коренно различни. За победа в Шампионска лига съм взимал по 12 хиляди евро.
- Какво означава ЦСКА за теб накратко?
- ЦСКА е моят живот сега. Това е най-краткото, което се сещам в момента. Живея с мисълта за отбора.
- Каква е разликата между Атина и София?
- Има много разлики. Като започнем от сградите. Обичам Атина, защото е родният ми град, но в София живея добре. Уважам ЦСКА и София. Когато се върна в Атина няма да позволя на някого да каже лоша дума за София.
