Треньорката на ансамбъла по художествена гимнастика Ина Ананиева гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Тя говори за предизвикателствата в професията и за шансовете "златните момичета" да вземат медали на Игрите в Рио.

- Имаме чувството, че малко сте обидена на спортните журналисти след анкетата "Треньор на годината". Има ли нещо такова?
- Тук няма място за сърдене. Аз смятам, че волейболистите също са страхотен отбор. Единственото недоразумение е, че като спортни резултати смятам, че нашите бяха по-добри.

- Когато си световен шампион, когато си доказана марка за класа, как и до колко влияят класациите?
- Първата година аз стартирах като старши треньор с едно пето място, което беше пълен провал за мен. Следващата година станахме световни шампионки и може би след това вече усетих товара - какво значи да си световен шампион. Миналата година ми беше много по-трудно да запазим нивото, да се докажем за втори път като един класен отбор и смятам, че го направихме.

- Като гледаме състезания по художествена гимнастика, се сещаме за черния хумор във вица за шофьора: "Миг невнимание и цял живот умрял". Така е при вас - една грешка и целият труд отива по дяволите. Как се борите с това напрежение?
- Честно казано, за мен е истинско предизвикателство да работя с ансамбъла, защото наистина е много трудно да накараш пет момичета да играят по един и същи начин - без грешка, с пет различни уреда. Трудно е, но смятам, че се справяме. Вярвайте ми - този отбор натрупа много опит и е много по-лесно да се работи с опитни гимнастички.

- По тази тема, когато Илиана Раева и Наско Сираков гостуваха в "Код Спорт", имаше признание от футболната легенда. Наско довери на зрителите, че не гледа състезания по художествена гимнастика, защото просто няма нерви за това. Разбираш ли го?
- Разбирам го и трябва да ви кажа, че има и доста треньори в художествената гимнастика, които нямат сили да издържат. Дали минута и половина ще играе индивидуална състезателка, дали ансамблово съчетание - наистина е трудно. Но аз пък не мога да си представя, че няма да си изгледам момичетата, дори и да сгрешат. Това е състезание, случва се, трябва да намерим най-добрия начин да излезем от грешката. Така че аз не съм от тях.

- В тази минута или две, когато е съчетанието на момичетата, може ли да кажеш нещо?
- Нищо. (смее се) Но гледаш да се държиш, да им вдъхваш увереност, защото ако видят, че треньорът е предварително пребледнял, как да искам от тях да играят? Смятам, че това се учи в процеса на работа. Като минеш няколко състезания, някак си се свиква.

- Имаше дълъг период в художествената гимнастика, в който големите ни имена се "скубеха за косите" и естествено нямахме резултати. Кога се овладя положението, стигна се до разбирателство и всички тръгнаха в една посока?
- Наистина, имало е неразбирателство, но смятам, че дори и да са имали скандали, критиките винаги са били градивни. Не мога да определя точно откога гимнастиката започна да върви във възход. Имало е и падения, но смятам, че винаги е имало успехи в художествената гиманстика дали в индивидуалното, дали в ансамбъла. Смятам, че не сме отстъпвали големи позиции.

- Прави впечатление, че там битките са за егото, за каузата, а не за пари, както обикновено е в спорта.
- Така е. Аз смятам, че от художествена гимнастика не могат да се изкарат големи пари. Милионер няма да станеш. (смее се)

- Коя е най-голямата ти драма на състезание досега?
- Наистина много тежко преживявам, когато някоя от състезателките допусне грешка. Все едно аз съм била на килима, аз съм сгрешила. Обикновено обвинявам себе си, че не съм намерила начин да я науча да си изработи така елемента, че всеки път, когато излезе да го прави без грешка. Много трудно ми беше миналата година след Европейските игри в Баку, защото от трите дни състезания, нито веднъж момичетата не можаха да си изиграят съчетанията без грешка, а една седмица преди това бяхме на Световна купа в Ташкент и те взеха златен медал в многобоя. Мисля, че това ми беше много тежко състезание. Направих си страхотен анализ как трябва да продължим подготовката за световното първенство в Щутгарт и мисля, че успяхме.

- Луд късмет имала ли си някога на състезание като треньорка?
- Не съм очаквала, че ще станем световни шампиони през 2014 г. Същата година имахме и европейско първенство. Те станаха шампионки на един от уредите и предишния ден в многобоя едно от момичетата допусна грешка, излязохме от тройката, станахме четвърти. И на другия ден - излитане в космоса. Имала съм късмет.

- Кога в твоята кариера ти е било най-трудно и кои са ти давали рамо в тежките моменти?
- Много хора са ми помагали и винаги съм казвала, че аз съм една страхотна късметлийка, но човекът, който през всичките години е бил плътно до мен, това е Илиана Раева. В много тежки моменти винаги е успявала да ме изкара от кризи, да ми помогне, да ми даде съвет. Мисля, че това е човекът, който е винаги до мен. Тя е като част от семейството ми.

- И никога не си имала конфликт с Илиана Раева?
- О, имала съм! (смее се) Имала съм и критика от нейна страна, но смятам, че тя е градивна. Плакала съм от нея, но съм много близка с нея. Много лични неща ни свързват, не само художествената гимнастика.

- Най-тежкото в треньорския занаят?
- Тежко е всеки ден да влезеш в залата, да мотивираш тези момичета. Четно да ви кажа, нашият спорт е влизаш в залата и правиш едно и също. Цяла година правим едни и същи елементи, защото съчетанието е едно и също, една и съща загрявка, тренировките минават почти по един и същи начин. Да намериш пътя, да им разнообразиш тези тренировки, да успееш да ги накараш и мотивираш да го правят с удоволствие...

- Прословутата битка за килограмите, която в годините е била любима тема и на медиите, сега има ли я?
- Има я, не може да няма, защото нашият спорт е естетически и трябва да изглеждаш добре. Не могат да си позволят да излязат по трико и да са дебели. Имаме си тези проблеми, но не е както преди.

- Кои неща един треньор никога не трябва да си позволява?
- Може би да си изпуска нервите, където не трябва. Треньорът трябва да е пример за състезателите. Те трябва в неговите очи да виждат един идол. Не може да си позволиш да нагрубяваш състезатели. Не може да крещя и да го обиждам, и после да искам да излезе на килима и да играе като принцеса или царица. Няма как да стане!

- Замисляла ли си се, след като направи България световен шампион при ансамблите, художествената гимнастика ли ти е задължена повече или ти на нея?
- Никога не съм го мислила от тази страна кой на кого е задължен. Имам едно качество - влизам в залата и мисля само за работа, дори си изключвам телефона, нищо не ме интересува. Излизам от залата, забравям какво се е случило там. Дори приятелите, с които се събирам, нямат нищо общо със спорта и това много ми помага. Никога не съм се замисляла кой на кого е длъжен, а и не се и взимам толкова насериозно.

- Сезоните се сменят, но в художествената гимнастика изглежда, че властва едно и също. Ти спомена - монотонно изглежда всичко, шест-осем часа в залата. Това продължава ли да е така през целия подготвителен период?
- Няма как да е по друг начин. Всеки елемент, всеки детайл, за да се изчисти и да го видите в най-добрия му вид, няма как да стане с по-малко работа. Да, има и по-кратки тренировки. Сега, като започнат състезанията е малко по-разнообразно и на самите момичета. Влизаме в друг период, но без работа няма как да стане.

- Какво се получава, когато едно от момичетата се контузи и пропусне да кажем 20 дни, през което време останалите тренират, усъвършенстват даден елемент?
- Ето това е другият майсторлък на треньора - да успееш да си съхраниш състезателите. Аз от три години играя само с пет момичета на състезания. Нямам резерва, която да сменям. Имам резерви в залата и ако нещо се наложи, те са насреща, но на състезание, нямам резерва от три години.

- Как ти влияе този напрегнат ритъм на личния живот? Имаш ли време за ваканции?
- Нямам за съжаление. Много ми се е искало да си планираме едно море с приятели, когато те могат. Всички обаче се съобразяват с мен. Естествено това става след някое голямо състезание - или след европейско първенство, което е по средата на годината, или след световно, което е в края на годината. Трудно е.

- Коя страна на човешките взаимоотношения ти е най-неприятна?
- Лицемерието и лъжата не мога да понасям. Предпочитам, ако има нещо, някой да дойде и да ми го каже, отколкото зад гърба ми да говорят колко съм добра, колко съм талантлива и в същото време нищо да не става от мен.

- Какво си забраняваш като треньор? Може би да нямаш любимка от състезателките.
- Да, това е много важно, защото както ги гледате пет момичета да играят по един и същи начин, те са изключително различни като характери. Това съм си го наложила, не може да толерираш! Дори, когато правя конкретна забележка, никога не се обръщам към някое конкретно момиче. Просто общо го казвам.

- Как може да скриеш симпатиите си?
- Успявам, аз и петте толкова много ги обичам. Все едно да имам пет деца и да кажа кое обичам повече или по-малко. Аз прекарвам повече време с тях, отколкото те с родителите си. Повече време сме на лагери, отколкото те са със семействата си. Страшно много ги обичам всичките!

- Какво най-вече се промени около теб след успехите? Имаш ли повече приятели вече?
- Не, моите приятели са си едни и същи от 15 години. Промени се отговорността, много повече очаквания има към теб и това тежи.

- В тази олимпийска година как върви за теб времето - бавно или бързо?
- Бързо. Всички години досега просто като един миг ми минаха от момента, в който съм почнала да работя с тези момичета. Смятам, че тези оставащи седем месеца ще минат изключително бързо, защото ние влизаме от състезание в състезание, лагери...Просто няма да го усетим.

- Кой е най-големият ти кошмар в живота досега?
- Няколко са били. Когато баща ми почина беше един от неприятните ми моменти в живота. Другото е случката, когато бях дете и вкъщи избухна газовият бойлер. Може би това са двете неща, които са ми останали в съзнанието.

- Страховете ти днес?
- Нямам и това е много лошо може би. Понякога много ми помага. Не съм страхлив човек. Единствено може би се плаша за собствената ми дъщеря, други страхове нямам.

- Ще гони ли ансамбълът върхова форма и на трите състезания или имате друг план?
- Те не са само три състезания. Сега като стартираме в Москва, те са верига от световни купи. Може би пет или шест състезания от Световна купа, европейско първенство, което е края на юни и разбира се, олимпиадата. За нас е най-важно е на олимпиадата да сме във върхова форма. Ще бъде много трудно, защото много е кратък периодът от европейското до олимпиадата.

- Разкажи нещо за конкуренцията. Например, ако ансамбълът на Русия направи грешка, а ние - не. Това ще означава ли, че те може пак да са пред нас?
- Истината е, че ансамбълът не само на Русия, а има едни пет-шест отбора, които са много добри - Русия, Беларус, Италия, Израел, където ще бъде европейското и ще срещнем голяма борба. Испания, които станаха трети на световното първенство миналата година. Така че не само Русия ни е пряк конкурент. Субективен ни е спортът.

- Смята ли се, че рускините са недосегаеми от гледна точка, че ако направят грешка, пак може да са първи?
- Не е така, защото Русия седем години подред не можа да стане световен шампион. Да, олимпийски имат, но на световното три пъти бяха Италия, Беларус станаха, ние станахме. Сегашният отбор съдиите го харесват и ако те си изиграят съчетанията и направят всичко, както е заложено по правилник, мисля, че нещата ще са на кантар.

- За почти всички от ансамбъла ни Рио е може би "лебедова песен" за кариерата. Имаш ли визия за нов отбор?
- Говорихме с Илиана за това, че вече трябва да почнат да се оглеждат момичета, да се направят тестове, да видим с какви деца разполагаме за след олимпиадата, защото с олимпиадата не приключва всичко. Но наистина тези момичета са категорични, че след Рио ще се откажат и което е нормално. Имам две момичета, които са на 25 години, другите са на по 22. Две олимпиади ще имат зад гърба си, направо са си ветерани! Смятам, че трябва да се откажат.

- За колко време се прави един отбор?
- Този отбор са заедно седем години.

- Значи сега като се откажат, може ли да кажем, че ще има някаква дупка? Някакъв срив може ли да се получи?
- Надявам се да не се получи, защото 2018 г. имаме световно първенство в България, където очакванията ще са огромни. Пълна зала, а и нашата публика го заслужава, защото тя е много компетентна и страхотна, която всяка година на Световната купа в София пълни залата. Надявам се да няма спад и тези години, в които работя с момичетата, се убедих, че ако си направиш нещата и играеш, вече съдийството не е...Ще те отрежат един път, два пъти, но няма как да е безкрайно.

- Най-силното на нашия ансамбъл?
- Рутината, имат много състезания зад гърба си. Имат много падения, нямат само успехи. Много се радвам, че след Лондон не се отказаха и може би и затова станаха и световни шампиони. Ако бяха взели медалите в Лондон, приключват и до там.

- Нямаше да имат мотивация и стимул?
- Да, просто наистина много се радвам, че намериха сили да продължат и това ги направи още по-силни.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ