Олимпийският шампион по вдигане на тежести Иван Иванов е роден на 27 август 1971 г. в Шумен. Тренира вдигане на тежести от 1984 г. при треньора Велико Великов в Средното спортно училище в родния си град. Четири пъти е световен шампион (1989, 1990, 1991 и 1993), като през 1998 г. е и бронзов медалист. На европейски първенства в категория до 56 кг. печели златен медал в Риза (1998), сребърен в София (2000) и бронзов в Ла Коруня (1999). Върхът в кариерата му е на летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г., където печели златния медал в кат. 52 кг. Същата година става и Спортист на България №2.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

Треньорската му кариера стартира в Хърватия. През юни 2011 г. поема националния отбор на България, за да му върне феноменалните успехи, каквито помним от ерата на Иван Абаджиев. Само в последните години под ръководството на Иван Иванов националите спечелиха 174 медала от световни и европейски първенства, като 67 от тях златни. На последното европейско първенство в Тирана тази пролет националният отбор по вдигане на тежести постигна най-големия успех от 30 години насам – първо място в отборното класиране, пет титли при мъжете, един златен и два бронзови медала.

За своя начин на живот, за работата в националния отбор като състезател и като треньор Иван Иванов разказа в интервю за в. „Доктор“.

- Г-н Иванов, имахте ли сериозни контузии като състезател някога?
- Имах някои болежки, но най-тежката контузия, която претърпях като състезател, се случи на последното ми първенство – на 1 ноември 2002 г. Контузих си рамото много лошо – извадих ставата и всички усложнения, свързани с тази травма. След нея просто нямаше как да продължа да се състезавам. Плюс това вече бях навършил 31 години и нямах сили да продължа.

- Е, 31 години не са много!
- Много са, като се има предвид, че 16 години от тях съм бил в националния отбор. Това са години на непрекъснати тренировки, почти без почивка.

- А как си оправихте изваденото рамо?
- Не са ми правили операция. Просто дълго време бях на рехабилитация и така се оправих.

- Как се хранехте, защото в щангите стриктно се следят килограмите? Как влизахте в категория?
- Наистина е стриктно. Храната се изчиства. Максимално се ограничава хлябът. Направо забравяш какво е да ядеш хляб, забравяш свинско месо. Яде се основно пилешко и зеленчуци – пресни и задушени. В никакъв случай газирани напитки. Пие се само вода и разтворими мултивитамини.

- Като прекъснахте състезателната си кариера, имаше ли период, в който рязко да сте качили килограми? Или продължихте да тренирате по малко?
- Не, не съм пипал щанга оттогава и качих 20 килограма. Така сега съм в „превъзходните“ 75 кг. (смее се)

- А състезателното ви тегло колко беше?
- Обикновено тежах 60 кг и свалях до 56 кг за състезания. В един период вдигах дори в категория до 52 кг.

- Сега пречи ли ви наднорменото тегло?
- Пречат ми килограмите, ама ми е сладко да си хапвам.

- Пиете ли лекарства за нещо?
- Пия лекарства за високо кръвно, и за пулс пия – поддържам ускорен пулс. Тези медикаменти започнах преди четири години, после ги спрях, защото се чувствах добре. Но пак дойдоха проблемите от голямото напрежение в треньорската професия. Точно сега не ги пия, защото съм си вкъщи, почивам си и няма кой да ме ядосва. Като си измеря сега кръвното и пулса, са нормални. Затова в момента не приемам лекарствата. Но не лизвам сол. Това спазвам заради риска от високо кръвно. Колкото е солено яденето, толкова. Изобщо не слагам допълнителна сол в храната си.

- Спазвали ли сте някакви диети?
- Диети не спазвам, но гледам да не ям всякакви боклуци. Избягвам пържено, каквото и да е. Например пържени картофи не си спомням кога за последно съм ял.

- А с движението как сте? Каква е ежедневната ви физическа активност?
- Нормално се движа, часовникът показва, че правя доста крачки на ден. Не съм го купувал с тази цел, но се оказа, че часовникът ми си има крачкомер. На ден правя между 5000 и 10 000 крачки, което е много добре. Само ме е страх да не ми се изтъркат ставите. (Смее се) Иначе ходенето си е отлична профилактика за всякакви болести.

- Понеже треньорската професия е много натоварваща, как си почивате?
- Почивам си след състезание, като си остана за няколко дни вкъщи. Ходя си и на село при родителите ми – живеят в с. Ивански, намира се на 12 – 13 км от Шумен. Там гледам нещо да свърша, да помогна на родителите ми в градината. Те отглеждат зеленчуци.

- Значи си имате екологично чисти зеленчуци?
- Да, имаме и ядем чисти и вкусни зеленчуци.

- Минавате ли всяка година на профилактични прегледи?
- Да, ходя. Мой приятел е д-р Кирил Панайотов, който има болница в Русе. Там ходя да си правя изследвания на кръв, урина и на всичко друго. Тези дни ще ходя в Русе по работа и ще използвам случая да си направя изследванията. Чувствам се добре в момента, но е добре да знам какво ми е здравословното състояние.

- Ядосват ли ви момчетата в залата?
- Ох, всеки ден ме ядосват. Отборът ни е млад.

- Сравнете работата в националния отбор по вдигане на тежести, когато вие бяхте състезател и сега като треньор?
- Времената са много различни, съответно и състезателите като характери и възпитание са различни. Това, което сме правили ние като тренировка, сега няма кой да го направи. Нашите натоварвания чисто количествено бяха по-големи. Сегашните състезатели не просто няма да издържат натоварването, а просто биха си отишли. Сега се работи много по-трудно със състезателите, но се адаптирам към условията и хората и продължавам. Затова променям начина на тренировка, изчиствам системата на подготовка, за да продължим да имаме успехи в щангите.

- Вие сте нещо като психолог и мотиватор на отбора, не само треньор, така ли?
- Не съм точно психолог, но се налага да им въздействам на психиката, ежедневно да ги мотивирам да продължават да тренират. Защото сега е много по-лесно да спрат да се занимават с вдигане на тежести и да решат да започнат каквото и да било друго. В днешно време те имат много по-голям избор да се занимават с други неща. Реално състезателите от националния отбор се занимават с тежка физическа дейност, което не е много приятно. Разбира се, натоварването не е еднакво, ден с ден не си приличат. Тренировката е съобразена с предначертаното в плана и този план не търпи промяна, защото от намаляване на темпото и непредвидени почивки се получават контузии.

- Лесно ли се намират момчета, които да тренират вдигане на тежести?
- Аз правя подбор на състезатели, не събирам начинаещи по училищата. Но колегите в клубовете, които работят с желание, намират деца да тренират нашия спорт.

- Доволен ли сте от осемте медала на вашите възпитаници от европейското в Албания и какво очаквате от световното?
- Разбира се, че съм доволен. Ще се постараем да бъдем така успешни и на световното, което е в края на ноември и началото на декември. На 3 юни започваме подготовката за световното първенство.

- Синът ви тръгна ли по спортен път?
- Синът ми играеше тенис, но го сполетя тежка контузия на китката. Направиха му операция и приключи с тениса. Сега учи и работи.

- Кои са най-хубавите спомени от вашата спортна кариера?
- Всеки спечелен медал ми е скъп, защото е спечелен с цената на много тежка подготовка. А чувството накрая, когато си победител, е много приятно.
Мара КАЛЧЕВА/"Доктор"