Иван Зафиров е роден на 30 декември 1947 г. в София. Играе 15 сезона в ЦСКА, с „червените“ печели девет шампионски титли и шест купи на България. От 1965 г. до 1981 г. има 340 мача в "А" група, 27 - в турнира за КЕШ. Десният бранител е сребърен медалист от олимпиадата в Мексико`68. Има 50 мача в националния отбор. Двамата му синове – Адалберт и Мартин, също са носили червения екип, а в момента големият е треньор на “Черно море”.
- Г-н Зафиров, къде се загубихте? От „Армията“ твърдят, че отдавна не са ви виждали на мач?
- Как ще ме видят, като не ходя. Повече от година не съм гледал среща на ЦСКА на стадиона.
- Да не се сърдите на някого?
- Не, няма такова нещо. Независимо, че ръководството не уважава легендите си и че няма един в клуба, който като стъпиш на „Армията“, да ти каже „Здрасти, добре дошъл“. В ЦСКА се струпаха много нефутболни хора. Затова там цари хаос, няма приемственост, не те помнят или въобще не знаят кой си в историята на клуба. Не ходя на мачове, защото играта на отбора не ме влече. Пък и от 3 години живея в провинцията, откъдето едва ли ще се вдигна до София да гледам футболисти от чужбина, взети само заради нечии интереси. Добре си ми е тука в Рибарица.
- Г-н Зафиров, къде се загубихте? От „Армията“ твърдят, че отдавна не са ви виждали на мач?
- Как ще ме видят, като не ходя. Повече от година не съм гледал среща на ЦСКА на стадиона.
- Да не се сърдите на някого?
- Не, няма такова нещо. Независимо, че ръководството не уважава легендите си и че няма един в клуба, който като стъпиш на „Армията“, да ти каже „Здрасти, добре дошъл“. В ЦСКА се струпаха много нефутболни хора. Затова там цари хаос, няма приемственост, не те помнят или въобще не знаят кой си в историята на клуба. Не ходя на мачове, защото играта на отбора не ме влече. Пък и от 3 години живея в провинцията, откъдето едва ли ще се вдигна до София да гледам футболисти от чужбина, взети само заради нечии интереси. Добре си ми е тука в Рибарица.
Да гледам
Тетевенския
балкан е много
по-приятно нещо
отколкото някакви прехвалени чужденци в ЦСКА.
- Като казвате „нефутболни хора“, вероятно не включвате в тази група бившите ви съотборници Димитър Пенев, Паро Никодимов, Стойчо Младенов и Георги Илиев-Майкъла?
- Пената и Паро са дали много на ЦСКА. Футболни хора са, и то много големи. Стойчо пък е на Паро момче. Майкъла...абе и той поигра в големия ЦСКА, но не е чак толкова заслужил да го наричат легенда. Въпросът е какви права са им дали собствениците от „Титан“. Струва ми се, че спортно-техническият щаб не работи в екип, а всеки дърпа към себе си, без да слуша другите. Няма ред на „Армията“, затова все едни и същи лица се въртят от години. Някои хора просто умеят да се бутат, за да си уредят служби и постове, да се нагаждат. Лошото е, че е пълно с такива. Виж, изключвам Пената и Паро, защото техният опит е огромен, стига да има кой да ги чуе.Какво например прави от толкова години Спас Джевизов в ЦСКА? Нещо за школата ли е направил, футболист ли е изградил? Спас просто умее да се бута, да се навира сред началството. Вживява се и той като голяма легенда на ЦСКА. Спас даже в националния отбор не го викаха. А по онова време беше смешно играчите на “Левски” и ЦСКА да ритат само в клубния си отбор. Няма организация в ЦСКА и това е открай време. Не може всеки акъл да дава. Даже и на Дучето, който ми е приятел, му казах да си стои горе на трибуните с агитката и да не се меси на ръководството.
- Каква организация е необходима?
- Като на Запад. При нас в ЦСКА сделки, мениджъри, проценти... Нито един треньор в чужбина не работи с мениджъри. С тези въпроси се занимава всеки друг, но не и треньорът.Затова на Стойчо му се налага да отрича през месец, че не е взел комисиони. Може ли да пресметнете колко футболисти докара Стойчо отвън и как пък един път не погледна сериозно към българския пазар?! Утре ще изгонят Стойчо и кво следва? Махат поне половината му футболисти, защото толкова струват, и ЦСКА пак тръгва отначало. Тъпче се на едно място и ще продължи така, докато не се заложи на българското. Чувам, че Паро е тръгнал да избира български играчи, но дано го послушат. Защото допускам, че някои хора нямат интерес в ЦСКА да играят предимно българи. Сега, като дойде зимата, очаквайте много интересни новини около селекцията. На мен ми е любопитно колко чужденци ще дойдат и колко българи. От този въпрос ще си направим допълнителни изводи накъде водят ЦСКА сегашните хора от щаба. И крайно време е БФС да сложи някакъв критерий за трансфер на чужденците.
- Като казвате „нефутболни хора“, вероятно не включвате в тази група бившите ви съотборници Димитър Пенев, Паро Никодимов, Стойчо Младенов и Георги Илиев-Майкъла?
- Пената и Паро са дали много на ЦСКА. Футболни хора са, и то много големи. Стойчо пък е на Паро момче. Майкъла...абе и той поигра в големия ЦСКА, но не е чак толкова заслужил да го наричат легенда. Въпросът е какви права са им дали собствениците от „Титан“. Струва ми се, че спортно-техническият щаб не работи в екип, а всеки дърпа към себе си, без да слуша другите. Няма ред на „Армията“, затова все едни и същи лица се въртят от години. Някои хора просто умеят да се бутат, за да си уредят служби и постове, да се нагаждат. Лошото е, че е пълно с такива. Виж, изключвам Пената и Паро, защото техният опит е огромен, стига да има кой да ги чуе.Какво например прави от толкова години Спас Джевизов в ЦСКА? Нещо за школата ли е направил, футболист ли е изградил? Спас просто умее да се бута, да се навира сред началството. Вживява се и той като голяма легенда на ЦСКА. Спас даже в националния отбор не го викаха. А по онова време беше смешно играчите на “Левски” и ЦСКА да ритат само в клубния си отбор. Няма организация в ЦСКА и това е открай време. Не може всеки акъл да дава. Даже и на Дучето, който ми е приятел, му казах да си стои горе на трибуните с агитката и да не се меси на ръководството.
- Каква организация е необходима?
- Като на Запад. При нас в ЦСКА сделки, мениджъри, проценти... Нито един треньор в чужбина не работи с мениджъри. С тези въпроси се занимава всеки друг, но не и треньорът.Затова на Стойчо му се налага да отрича през месец, че не е взел комисиони. Може ли да пресметнете колко футболисти докара Стойчо отвън и как пък един път не погледна сериозно към българския пазар?! Утре ще изгонят Стойчо и кво следва? Махат поне половината му футболисти, защото толкова струват, и ЦСКА пак тръгва отначало. Тъпче се на едно място и ще продължи така, докато не се заложи на българското. Чувам, че Паро е тръгнал да избира български играчи, но дано го послушат. Защото допускам, че някои хора нямат интерес в ЦСКА да играят предимно българи. Сега, като дойде зимата, очаквайте много интересни новини около селекцията. На мен ми е любопитно колко чужденци ще дойдат и колко българи. От този въпрос ще си направим допълнителни изводи накъде водят ЦСКА сегашните хора от щаба. И крайно време е БФС да сложи някакъв критерий за трансфер на чужденците.
90% от тях за
нищо не стават
но идват в България само за да има доволни мениджъри и треньори. Тази пагубна практика въведе Вальо Михов, ако си спомняте. Уж футболен човек, но за една година през ЦСКА минаха към 70 македонци, бразилци и не знам какви още. И Паро беше вътре тогава и всичко се правеше за пари, с което тръгна убийството на детско-юношеските школи. Точно затова в близките години нашите отбори ще останат аутсайдери в европейските клубни турнири.
- Възможна ли е смяна на собствеността в ЦСКА, появиха се кандидати през лятото?
- Емил Димитров е успешен бизнесмен с опит в правенето на футбол, но той сам няма да се справи. Не знам за какво точно, но май „Титан“ отказаха неговата група купувачи. На „Титан“ им е трудно, въпреки това се натискат. И на тях изглежда нещо им се услади в ЦСКА... кой луд ще стои и ще дава пари, без да печели? Правете си сметките какво става на „Армията“.
- Възможна ли е смяна на собствеността в ЦСКА, появиха се кандидати през лятото?
- Емил Димитров е успешен бизнесмен с опит в правенето на футбол, но той сам няма да се справи. Не знам за какво точно, но май „Титан“ отказаха неговата група купувачи. На „Титан“ им е трудно, въпреки това се натискат. И на тях изглежда нещо им се услади в ЦСКА... кой луд ще стои и ще дава пари, без да печели? Правете си сметките какво става на „Армията“.
Продажба обаче трябва да има, защото „Титан“ не може да направи повече за ЦСКА. Те изпуснаха уникалния шанс да продадат отбора на Гриша Ганчев. ЦСКА не може да има по-подходящ шеф от Гришата и дано бързо се оправи със законите, защото лично аз не изключвам вероятността да ни купи след нови преговори.
- С какво се занимавате сега, защо не практикувате треньорската си професия?
- Не съм добре със здравето, нервната ми система е разклатена. Претърпях операция на шийните прешлени и придвижването ми стана трудно. Крайниците буквално не ме слушат, но добре че мога да ходя и карам кола. Ръце и крака не ми се подчиняват докрай. Но важното е, че не съм на инвалидна количка. Лекарите казаха, че подобрение не се очаква. Предстои ми операция и на тазобедрената става, за която трябва да събера малко кураж. Затова със съпругата ми живеем в Рибарица на чист въздух. Треньорството ми отиде назад в историята, но не си мислете, че съм станал градинар (б.а. - смее се). Не бързам за никъде, военен пенсионер съм от дълги години. Искам пак да ходя по стадионите, но първо да си стегна здравето.
- На кои стадиони ви пращат най-често спомените от времето, когато бяхте футболист на ЦСКА и националния отбор?
- Всички мачове си ги спомням като бял ден, сякаш вчера съм играл. Мога да разказвам с големи подробности срещите, в които съм участвал. Приятелите ми в Рибарица много обичат да им превъртя лентата и често ме карат да разказвам по няколко пъти за едни и същи мачове на ЦСКА. Моите истории край нямат, защото съм играл срещу най-великите футболисти. И мога да се похваля, че аз, десният бек, съм неутрализирал всички нападатели по лявото крило като Бетега, Кройф, Хайнкес...даже най-големият голаджия тогава Герд Мюлер ме пазеше, защото не стоях само в защита, а си атакувах като днешните халф-бекове. ЦСКА си беше марка в Европа и постоянно ни канеха на различни турнири, от които се припечелваше валута.
- С какво се занимавате сега, защо не практикувате треньорската си професия?
- Не съм добре със здравето, нервната ми система е разклатена. Претърпях операция на шийните прешлени и придвижването ми стана трудно. Крайниците буквално не ме слушат, но добре че мога да ходя и карам кола. Ръце и крака не ми се подчиняват докрай. Но важното е, че не съм на инвалидна количка. Лекарите казаха, че подобрение не се очаква. Предстои ми операция и на тазобедрената става, за която трябва да събера малко кураж. Затова със съпругата ми живеем в Рибарица на чист въздух. Треньорството ми отиде назад в историята, но не си мислете, че съм станал градинар (б.а. - смее се). Не бързам за никъде, военен пенсионер съм от дълги години. Искам пак да ходя по стадионите, но първо да си стегна здравето.
- На кои стадиони ви пращат най-често спомените от времето, когато бяхте футболист на ЦСКА и националния отбор?
- Всички мачове си ги спомням като бял ден, сякаш вчера съм играл. Мога да разказвам с големи подробности срещите, в които съм участвал. Приятелите ми в Рибарица много обичат да им превъртя лентата и често ме карат да разказвам по няколко пъти за едни и същи мачове на ЦСКА. Моите истории край нямат, защото съм играл срещу най-великите футболисти. И мога да се похваля, че аз, десният бек, съм неутрализирал всички нападатели по лявото крило като Бетега, Кройф, Хайнкес...даже най-големият голаджия тогава Герд Мюлер ме пазеше, защото не стоях само в защита, а си атакувах като днешните халф-бекове. ЦСКА си беше марка в Европа и постоянно ни канеха на различни турнири, от които се припечелваше валута.
През 1966-а за първи път играхме на такъв приятелски турнир с някакъв си "Аякс". Холандците тогава ги нямаше на картата, а ние излязохме срещу тях като фаворити. Техният стил беше коренно непознат за нас и за света. Ние нападахме непрекъснато, но първото полувреме ни поведоха с три гола на Кройф, който тогава търсеше титулярно място сред Сурбиер, Неескенс и големия лидер на отбора Пит Кайзер. На почивката не можехме да повярваме и се навихме в съблекалнята да им смажем фасона, но в крайна сметка ни биха. Тръгнахме си от Холандия много огорчени, защото ни отупаха „анонимниците“ от „Аякс“. Чак на следващата година ни мина ядът, защото Боби Станков донесе на „Армията“ вестник със заглавие "Байерн" (Мюнхен) - "Аякс" 0:5"!
- Имате удоволствието обаче да детронирате „Аякс“ с ЦСКА от европейския връх?
- Много класен отбор бяхме, нищо общо със сегашния ЦСКА. Бихме „Аякс“ с 2:0 на 7 ноември 1973-а, а няколко дена по-късно те спечелиха Суперкупата на Европа
- Имате удоволствието обаче да детронирате „Аякс“ с ЦСКА от европейския връх?
- Много класен отбор бяхме, нищо общо със сегашния ЦСКА. Бихме „Аякс“ с 2:0 на 7 ноември 1973-а, а няколко дена по-късно те спечелиха Суперкупата на Европа
след 6:0
над „Милан“
Да, няма грешка – повтарям: 6:0 срещу “Милан”! В София нямахме много проблеми, защото вече им познавахме играта. Едно от най-големите им оръжия беше изкуствената засада. Аз бях много бърз и треньорите ни решиха да изритваме топката напред и надясно. Оказа се печеливш ход, не можеха да ме спрат, почти всички атаки тръгваха от мен. Все едно играехме с още един нападател. В тези мачове с „Аякс“ отказах от футбола Пит Кайзер. В първата среща го разминавах, както си искам, и треньорите го извадиха от игра. По-късно се оказа, че този мач му е бил последен. На негово място ми пратиха Джони Реп, но и той нямаше късмета да ме опази. Бях в най-добрата си форма в онези години, тичах като лекоатлет. Реп така се ядоса в една ситуация, че ме захапа за гърба, докато ставахме от земята. 40 години минаха от този мач, но белегът още си стои. Треньорът ни Манол Манолов дори ми се скара, че охкам от болка, и ни даде Реп като пример за спортна злоба.
- Защо името ви не фигурира в ЦСКА за полуфиналните мачове с Интер за КЕШ през 1967 година?
- Бях резерва. Треньорът ни Стоян Орманджиев реши да заложи на Кирил Райков и Иван Василев. Три мача играхме с италианците, три дена ревах от яд. Първите две срещи завършиха наравно и в допълнителната среща на неутрален терен в Болоня, мислех че ще ме пусне, но не стана. Яд ме хвана, защото от 1965-а, когато ме взеха при мъжете, бях твърд титуляр. Точно за Интер Ормата ме отсвири. Стана нещо тогава, не знам. Нашите се съгласиха да играем третия мач в Болоня, понеже там мразели Интер. Ние обаче загубихме с 0:1 много леко...
- Бедният ЦСКА от комунистическа България е пуснал на финала Интер срещу валута? Как ще коментирате този неспиращ и до днес слух?
- Всички приходи от този мач се деляха на две, това мога да твърдя със сигурност. Бях едва 20-годишен, абсолютна резерва, и едва ли до мен щеше да стигне истината. Но знам и видях с очите си, че паднахме много леко. Не го казвам, защото не са ме пуснали или да се направим на колко сме били велики ЦСКА, та сме полегнали на актуалния клубен колос в Европа...
- Стоян Орманджиев ли ви прати в сателита Сливен?
- Аз въобще не си държах езика зад зъбите. В ЦСКА беше пълно с авторитети като Якимов, Цанев, Паро, Пенев, Станков, Жеков... винаги им казвах „право куме в очи“. Понеже бях най-малък в отбора, старите обичаха да ми се карат. Няма значение, че неговата игра куца, аз трябва да съм виновен, че не съм подал навреме или че изобщо не съм му подал. В този смисъл разправиите ми в съблекалнята бяха ежедневие. Те се карат на мен, аз на тях.
- Защо името ви не фигурира в ЦСКА за полуфиналните мачове с Интер за КЕШ през 1967 година?
- Бях резерва. Треньорът ни Стоян Орманджиев реши да заложи на Кирил Райков и Иван Василев. Три мача играхме с италианците, три дена ревах от яд. Първите две срещи завършиха наравно и в допълнителната среща на неутрален терен в Болоня, мислех че ще ме пусне, но не стана. Яд ме хвана, защото от 1965-а, когато ме взеха при мъжете, бях твърд титуляр. Точно за Интер Ормата ме отсвири. Стана нещо тогава, не знам. Нашите се съгласиха да играем третия мач в Болоня, понеже там мразели Интер. Ние обаче загубихме с 0:1 много леко...
- Бедният ЦСКА от комунистическа България е пуснал на финала Интер срещу валута? Как ще коментирате този неспиращ и до днес слух?
- Всички приходи от този мач се деляха на две, това мога да твърдя със сигурност. Бях едва 20-годишен, абсолютна резерва, и едва ли до мен щеше да стигне истината. Но знам и видях с очите си, че паднахме много леко. Не го казвам, защото не са ме пуснали или да се направим на колко сме били велики ЦСКА, та сме полегнали на актуалния клубен колос в Европа...
- Стоян Орманджиев ли ви прати в сателита Сливен?
- Аз въобще не си държах езика зад зъбите. В ЦСКА беше пълно с авторитети като Якимов, Цанев, Паро, Пенев, Станков, Жеков... винаги им казвах „право куме в очи“. Понеже бях най-малък в отбора, старите обичаха да ми се карат. Няма значение, че неговата игра куца, аз трябва да съм виновен, че не съм подал навреме или че изобщо не съм му подал. В този смисъл разправиите ми в съблекалнята бяха ежедневие. Те се карат на мен, аз на тях.
С Митата Якимов и
Жеков сме правили
много гюрултия,
но минали времена. Орманджиев ме прати в Сливен на втората година от службата ми. Той просто ме наказа, подкокоросван от някои играчи. Това стана през 1967-а, когато в ЦСКА дойде Христо Бонев. Той е много странен извън терена, със самочувствие, не допуска никой до себе си. Няма значение дали си Якимов или Жеков. Със Зума сме набори и може би затова се сдушихме за завист на другите ни съотборници. С това чашката преля и Ормата ме засили в Сливен.
- Напоследък се води лют спор на кого са помагали тайните служби - на „Левски“ или ЦСКА?
- Това са пълни глупости. Държавата съвсем открито помагаше и на двата отбора, а не службите. И никога не е имало прецакване за сметка на другия. На „Левски“ и ЦСКА се помагаше по отношение на селекцията. Никой от държавата не е правил мръсно на единия отбор, за да върви другият. Генерал Добри Джуров си въртеше ЦСКА, без да има вземане-даване с „Левски“, където след 1968-а им помагаха всички министри на вътрешните работи. Успявал е този с по-добрата организация вътре в клуба, без тежка артилерия или тайни служби, както му казвате. Добри Джуров беше много организиран човек и ЦСКА си вървеше без външна подкрепа. Бай Добри толкова обичаше спорта, че не можа да преглътне загубата ни през 1978 година от Марек с 0:1 за купата. След гола на Севдин напусна стадиона и не ни проговори цели две години, чак до мача с „Нотингам Форест“. Идваше да играе тенис на „Армията“, но нито една дума не обели с футболисти и треньори. И през цялото това време работеше за клуба, нямаше нужда от намеса на служби. За кратко Добри Джуров назначи адмирал Добрев от флота за началник, но онзи за всяка дреболия ни пращаше в ареста и го махнаха. В този период дори ми се наложи аз да стимулирам отбори, за да скочат на конкурента ни за титлата „Локомотив“ (София). Събрахме пари с Паро и дадохме на няколко отбора, но резултатът никакъв. „Локо“ все си ги отнасяше с по 1:0 и станаха шампиони, като за капак си спретнаха едно братско 3:3 с “Левски”. Това се случи през същата 1978-а, когато “Марек” ни изненада за Купата на Съветската армия.
- Имахте ли уговорени мачове?
- Само с „Левски“ не сме имали. Иначе няма какво да се лъжем, мачове се нагласяваха и тогава. След като спрях да играя, се чу как „Левски“ и ЦСКА си спретнали „приятелско равенство“ в годините на демокрацията. Което е по-възможно, но навремето всички мачове с „Левски“ ги решавахме на терена. Имам 9 титли с ЦСКА за 15 сезона, от които е имало уговорени срещи с така наречените ни сателити или военни отбори. Но и „Левски“ са ставали първи с нагласени мачове, затова нищо ново под слънцето.
- Получавали ли сте покана за треньор в ЦСКА?
- Имаше нещо като намек или опитване на почвата, но не стана. Номерът беше да почна точно след спиране на състезателната ми кариера. Ама как да се случи, като треньор е Паро Никодимов. Точно под негово ръководството закачих калеврите, защото ме пусна срещу „Марек“, а аз имах неустановена контузия. Сума ти лекари ме преглеждаха няколко месеца, преди д-р Гевренов да установи, че имам скъсан мускул. Паро обаче ми заповяда да влизам срещу „Марек“. Правел съм номера едва ли не, за да пропусна и мача с „Ливърпул“ и да го злепоставя. Влязох аз с англичаните, но неподготвен и с много силни болки. Смениха ме, защото нямаше как и след това ме оперираха.
- Напоследък се води лют спор на кого са помагали тайните служби - на „Левски“ или ЦСКА?
- Това са пълни глупости. Държавата съвсем открито помагаше и на двата отбора, а не службите. И никога не е имало прецакване за сметка на другия. На „Левски“ и ЦСКА се помагаше по отношение на селекцията. Никой от държавата не е правил мръсно на единия отбор, за да върви другият. Генерал Добри Джуров си въртеше ЦСКА, без да има вземане-даване с „Левски“, където след 1968-а им помагаха всички министри на вътрешните работи. Успявал е този с по-добрата организация вътре в клуба, без тежка артилерия или тайни служби, както му казвате. Добри Джуров беше много организиран човек и ЦСКА си вървеше без външна подкрепа. Бай Добри толкова обичаше спорта, че не можа да преглътне загубата ни през 1978 година от Марек с 0:1 за купата. След гола на Севдин напусна стадиона и не ни проговори цели две години, чак до мача с „Нотингам Форест“. Идваше да играе тенис на „Армията“, но нито една дума не обели с футболисти и треньори. И през цялото това време работеше за клуба, нямаше нужда от намеса на служби. За кратко Добри Джуров назначи адмирал Добрев от флота за началник, но онзи за всяка дреболия ни пращаше в ареста и го махнаха. В този период дори ми се наложи аз да стимулирам отбори, за да скочат на конкурента ни за титлата „Локомотив“ (София). Събрахме пари с Паро и дадохме на няколко отбора, но резултатът никакъв. „Локо“ все си ги отнасяше с по 1:0 и станаха шампиони, като за капак си спретнаха едно братско 3:3 с “Левски”. Това се случи през същата 1978-а, когато “Марек” ни изненада за Купата на Съветската армия.
- Имахте ли уговорени мачове?
- Само с „Левски“ не сме имали. Иначе няма какво да се лъжем, мачове се нагласяваха и тогава. След като спрях да играя, се чу как „Левски“ и ЦСКА си спретнали „приятелско равенство“ в годините на демокрацията. Което е по-възможно, но навремето всички мачове с „Левски“ ги решавахме на терена. Имам 9 титли с ЦСКА за 15 сезона, от които е имало уговорени срещи с така наречените ни сателити или военни отбори. Но и „Левски“ са ставали първи с нагласени мачове, затова нищо ново под слънцето.
- Получавали ли сте покана за треньор в ЦСКА?
- Имаше нещо като намек или опитване на почвата, но не стана. Номерът беше да почна точно след спиране на състезателната ми кариера. Ама как да се случи, като треньор е Паро Никодимов. Точно под негово ръководството закачих калеврите, защото ме пусна срещу „Марек“, а аз имах неустановена контузия. Сума ти лекари ме преглеждаха няколко месеца, преди д-р Гевренов да установи, че имам скъсан мускул. Паро обаче ми заповяда да влизам срещу „Марек“. Правел съм номера едва ли не, за да пропусна и мача с „Ливърпул“ и да го злепоставя. Влязох аз с англичаните, но неподготвен и с много силни болки. Смениха ме, защото нямаше как и след това ме оперираха.
Паро не
ми дойде на
свиждане
в болницата и дълго след това не си говорехме. Като се възстанових, поех „Розова долина“ и ги вкарах за два сезона в „А“ група. После в „Беласица“, „Светкавица“, „Академик“ (Сф) с мен влязоха в „Б“ група... Треньорството съм го предал вече на синовете си Адалберт и Мартин. Ако имам късмет и съм здрав най-важното, ще потренирам най-малкия ми внук Давид. На 8 години е, но играе при батковците в по-голямата възраст в ЦСКА.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
