Ивайло Петев беше назначен за треньор на Омония (Никозия) през декември миналата година. В началото всичко започна добре. Но от известно време тимът рязко закъса. В тази връзка БЛИЦ се свърза в бившия селекционер на България, който разкри много истини от кухнята на славния някога кипърски клуб. Припомняме, че в тима на Омония има още един българин - вратарят Николай Михайлов.
- Г-н Петев, има ли напрежение в Омония след негативната серия. В местните медии се появи информация, че утре може да се разделите с клуба?
- Не крия. Има. И то огромно напрежение. Ще бъда директен с вас и няма да спестя нищо. От началото, когато станах треньор на тима, пътят ни беше един и същ на всички – да влезем в шестицата на класирането и да участваме в плейофите. Аз изпълних поставената задача. Но впоследствие шефовете на тима с нищо не показаха, че искат повече. Щом се озовахме в шестицата, започна едно живуркане. Срещу малките отбори играем по един начин, срещу силните – по съвсем друг. Абе все едно различен състав е на терена.
- След като отпаднахме за Купата, махнах трима футболисти. Отидох при президента и го уведомих за решението ми. Феновете на Омония, които обичат до болка тима, усещаха, че нещо се случва. И аз реших да размахам метлата. Тримата най-съмнителни футболисти ги изхвърлих от отбора.
- Кои са те?
- Рафа Лопеш, Алекс Соареш и Маргаса. И тримата са португалци, но последният има кипърски паспорт. Но знаете ли какво се случи?
- Какво?
- Ръководството ги върна в тима. Обясниха ми, че играчите иали договори за още две години. И ме помолиха да се съобразя с това. Направих го в името на отбора, за да не създавам проблеми от финансово естество, макар че те в момента повече тренират и по-малко играят, защото аз разчитам на други футболисти.
- Вие кога усетихте, че тези тримата играят не по правилата?
- Първо получих сигнал от други момчета от тима. Те ме предупредиха, че португалското трио действа съмнително. Първоначално не вярвах, но след това започнах да се убеждавам, че има нещо гнило в действията им. Първо взех да ги сменям по време на мачовете и така записахме две победи навън срещу силни отбори – 3:2 с АЕЛ и 2:1 с Анортозис. Като ги извадих, заиграхме като хората и спечелихме. Те и феновете усещаха какво се случва. И даже и фенове на други отбори, което е най-ужасяващото. Давам ви пример. Гостуваме в един мач, а публиката на местния тим взе да скандира: „Петев, пусни Маргаса, пусни Маргаса”. И се смеят. Пълен резил.
- От всичко, което казахте дотук, намеквате за черно тото?
- За черно ли, за бяло ли, вие се сещайте... Аз нищо не казвам... Само ще ви кажа едно – на славния тим на Омония в момента му е останало само името... Но това не е всичко. Аз имам съмнения в още трима от отбора. И ще видим какво ще се случи.
- Утре ви предстои среща с шефовете на клуба. Има ли вероятност да ви уволнят?
- Има много вероятности – да ме уволнят, сам да си тръгна или да остана. Но последният вариант е най-минимален. Искам да чуя и позицията на феновете. На 14 април ще се избира ново ръководство на клуба по настояване на запалянковците. Това трябваше да се случи през юни, но в крайна сметка изборът ще е по-рано.
- Какво ще кажете на шефовете утре?
- Ще им кажа много истини. В очите ще им го кажа, не че съм им го спестявал до момента. Но сега ще бъда още по-краен, защото ситуацията е такава и не бива нищо да се пести.
- Май съжалявате, че през декември поехте Омония?
- Ами изглежда е така. Ако не бях аз, трудно щяха да влязат в шестицата и да си въртят игричките. До моето идваме тимът нямаше три поредни победи цели 330 дни. Представяте ли си? Но под мое ръководство нещата се промениха положително. После обаче всичко тръгна отново надолу. Освен това футболистите не са получавали трети месец заплати. Е, за какво говорим? За капак и съдийството се е променило. При предния ми престой в Кипър, когато бях начело на АЕЛ, реферите се справяха. Сега е страшно. Ще ви пратя снимки, за да видите какви засади се отсъждат. Нашите арбитри, от които всички клубове и фенове се жалват, са класа в сравнение с тукашните. Шампионска лига са! Изобщо, нещата в Кипър са се променили. Тук действа законът на джунглата – големият яде по-малкия.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ