ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ  БУКМЕЙКЪР ТУК!

Гимнастичката на столетието за Бургас Пролетина Калчева е родена на 11 декември 1979 г. Започва да тренира художествена гимнастика в бургаския клуб „Черноморец“. Шест години е състезателка на националния отбор и тренира при Юлия Байчева, Илиана Раева и Нешка Робева. Шампионка на България е индивидуално за 1999 г. Същата година печели международния турнир за приза „Жулиета Шишманова“ и участва на европейско първенство.

Като капитан на националния ансамбъл заедно със съотборничките си стига до 7-мо място в многобоя на Олимпийските игри в Сидни 2000. След олимпиадата Пролетина Калчева слага край на състезателната си кариера. Заминава за Испания, където основава свой клуб по художествена гимнастика „Примавера“, и 20 години тренира таланти.

Със съпруга й Константин Николов имат дъщеря Елена, която също тренира художествена гимнастика. Специално за вестник „Доктор“ Пролетина Калчева разказа за своя начин на живот.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

- Пролетина, как се озовахте в Испания?
- Ръководството на националния отбор искаше след олимпиадата в Сидни да остана и за европейското през 2001 г. Но вече бях решила, че ще се откажа след края на олимпиадата. Това е най-високото стъпало в кариерата на всеки спортист, пък и вече бях на 21 години, и следвах в Националната спортна академия. Тогава се появиха три предложения – да замина за Австрия като треньор, да остана помощник-треньор на националния ансамбъл и да замина на турне в Испания със шоу-програма от балетисти и гимнастици. Приех последното предложение, защото исках да се разтоваря от напрежението. Освен това в Испания много ми харесва морето в съчетание с палми, а аз съм бургазлийка и морето ме привлича. В крайна сметка останах там 20 години. Със съпруга ми и с дъщеря ми Елена, която се роди 2008 г., живяхме в курорта Бенидорм. Разбира се, всяко лято се прибирах в Бургас.

- А как основахте своя спортен клуб „Примавера“?
- След четвъртия месец всички от трупата ни взеха в увеселителен парк „Тера Мистика“ (митичната земя) в Бенидорм. Там работих две години. Паралелно с това ми предложиха да поема школа по художествена гимнастика в едно градче наблизо. Така започнах като треньорка на малки дечица. Постепенно реших да си направя собствен клуб и през 2006 г. основах официално моя клуб „Примавера“.

- Още ли работите в Испания?
- Завърнах се заради дъщеря ми Елена, когато видях, че е доста амбициозна, че иска да тренира по-сериозно и при по-голяма конкуренция, отколкото в Испания. Всичко започна от това, че я избраха заедно с други мънички гимнастички да играе в паузите на световното по художествена гимнастика в София през 2018 г. Тогава треньорката Елизабет Колева ми предложи да пускам Елена да участва и в българския шампионат. Така от 2019 дъщеря ми участва и в испанското, и в българското първенство. Картотекирахме я в клуб „Черноморец“, откъдето аз съм излязла. През 2020 г. Елена ми каза, че

не иска да се прибира в Испания,

че иска да учи в спортно училище и да тренира повече, за да настигне другите български гимнастички. Оттогава съм и в България, и пътувам до Испания да поставям съчетания в моя клуб. Там оставих една българска треньорка и мои възпитанички да продължат ежедневната работа. А в „Черноморец“ работя с подготвителни групи и основно тренирам 14-годишната си дъщеря. Винаги ме е теглело към България. Елена учеше в българско неделно училище. Когато слушах български народни песни, толкова ме разчувстваха. Тогава си мислех защо си давам знанията и опита на испанчета, а не за българчета. Носталгията ме мъчеше. Но от Испания не съм видяла нищо лошо. Реално детето ме върна в България. Сега Елена е в селекцията от перспективни малки гимнастички от цялата страна „Бъдещи звезди“.

- Как успявате да поддържате тази стройна фигура?
- Не пазя диети. Просто тялото има добра памет от спорта. Хапвам само това, от което имам нужда. Слушам повече организма си. Храня се основно със салати, зеленчуци, плодове. Избягвам месо, защото не ме привлича. Рибата ми харесва повече. Похапвам и сладко, когато ми се прияде.

- Какво е движението ви?
- Не ходя да тренирам нещо специално, защото денят ми е доста ангажиран в залата. Непрекъснато съм в движение и това може би ме държи в добра кондиция. Освен отговорностите ми за испанския ми клуб и в „Черноморец“ Бургас, започнах магистратура в Националната спортна академия.

- От кариерата ви на гимнастичка остана ли ви някаква травма?

- Имах на моменти болежки в колената, в кръста – получават се от растежа и натоварването. В националния отбор ме взеха на 15 години. Но най-тежката ми травма беше стрес-фрактура на стъпалото. Получих я на един от лагерите на националния отбор в Япония. Тренировките там бяха доста тежки. Оплаках се, че ме боли. Направиха ми рентгенова снимка, но не се видя фрактурата. Може би не бяха снимали където трябва и казаха, че нищо ми няма. Така не спрях тренировките, а продължих да натоварвам крака си. След месец се прибрахме в България и казах, че не мога повече.

Не можех да стъпвам, не можех да вървя,

не можех да скачам от болка. Събрах си багажа да си ходя в Бургас. Но рехабилитаторите ми се обадиха да отида на преглед в Дианабат, където ме чакаше д-р Сиракова за снимка. Направиха ми снимка и наистина се оказа, че има проблем. Трябваха ми два месеца почивка, за да се възстановя от травмата. После пак ме болеше леко, когато играех, но беше поносимо.

- Какво ви е впечатлението от здравната система в Испания?

- Очарована съм от тамошните медицински услуги, отношението към пациентите е коренно различно от това към пациентите в България. Тука все едно сме им длъжни. Водих Елена на травматолог в Бургас и, първо, чакахме ужасно много. Второ, травматоложката ми се скара, че изобщо карам детето си да тренира, защото костите му още не били заякнали. Да почнела да тренира, когато стане на 20 години! А това е абсурд в нашия спорт. Започва се от 4-годишна възраст точно защото костите и ставите са гъвкави. Лошото е, че думите на травматоложката уплашиха детето.

В Испания си със здравна карта и ако имаш нужда от преглед, ти дават час при личния лекар. Оттам те пренасочват към специалист. Няма такова нещо като това направленията да са свършили. Когато ти направят изследвания и никой не ти се обади или се забавят да се обадят, това означава, че всичко е наред. Но ако имаш някакъв сериозен проблем, веднага те викат за още изследвания. На моя приятелка в Испания й откриха рак и изключително бързо й назначиха допълнителни изследвания и лечение. Докато с такава диагноза е майката на моя приятелка в България трябваше да мине през всякакви трудности.

- В Испания ли родихте?

- Да, защото там ми проследяваха бременността. От самото начало ти назначават матрона, която следи твоята бременност и ти прави периодично кръвна картина и видеозон. В последното тримесечие ти организира часове по гимнастика за бременни и упражнения за дишане, за да бъде раждането бързо и безболезнено. Матроната беше очарована, че бях качила само на корем, и ми даде възможност аз да показвам гимнастиката и упражненията за дишане на другите бременни.

За самото раждане майка ми дойде от България и беше с мен в родилна зала. Родих нормално,

даже не поисках епидурална упойка

Можеха да ме посещават без ограничения след раждането. Обясниха ми как се кърми детето и как му се прави тоалет. Наблюдаваха ни 2-3 дни да видят, че всичко е наред, и ни изписаха. Накрая не плащаш нищо, но ти дават фактура какво ти е правено и колко струва всичко това на държавата.

МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"