Стефан Спасов е един от най-дългогодишните съдии в България. Започва кариерата си през 1996-а, наказан е завинаги през април тази година. Наказанието му дойде след двубоя "Левски" - "Локомотив" (София). Реферът е известен с прякора си Пастата и за първи път дава откровено интервю след края на кариерата си. Естествено, направи го пред вестник "ШОУ", който не му спести нито един неудобен въпрос.

 

- Над 17 години  съм бил активен съдия. Дебютът ми беше на 4 декември 1999-а, играха "Велбъжд" (Кюстендил) и "Спартак" (Варна). Имах уникалния шанс за три години да стигна до "А" група. Имам 128 мача само в "А" група, ръководил съм финал за Купата на България, два финала за Суперкупата, имам и дерби  "Левски" - ЦСКА. Навремето ставаха уникални щуротии. Беше трудно да оцелееш в тази мелница. Чак след 2001 г. се промениха нещата, и то към добро.

-Защо станахте съдия и мислехте ли преди 17 години, че днес ще бъдете разкъсвани от президенти, медии, фенове?

-Бях юноша на "Миньор" (Перник), бяхме страхотно поколение 68-и набор. Тежка контузия ми попречи за големия футбол, а смея да твърдя, че се справях нелошо. Имам два мача за национални гарнитури по време на подготвителни лагери. Продължих три години в "Металург", после в "Струмска слава" (Радомир) и на 25 години трябваше да прекратя кариерата си. Съвсем случайно започнах съдийството. Направих го на майтап. Шест месеца бях асистент съдия. На един мач в пернишкия регион трябваше да помагам на един по-възрастен рефер. Той ми каза: "Виж, ще кажа, че съм болен. Ще те пуснем, за да се развиваш, аз няма накъде да свиря повече." Това беше на срещата "Ерма" (Трън) - "Вихър" (Елов дол). Имах чувството, че там съм роден, за тази професия. Запалих се сериозно по съдийството. Викам си, ще гоня голямата работа. Аз  или правя нещо като хората, или въобще не се захващам. След това имах уникалния късмет да ме видят. Казали са за мен на Борислав Александров, наблюдавал ме е 2-3 мача в региона и така стана работата. По негово време бях асистент в "Б" група, после вече бях ръководещ. Дойде Стефан Орманджиев, който видя, че имам бъдеше и при него направих дебюта си в "А група.

-На кой отбор сте фен, защото бивши или настоящи съдии винаги са били обект на атака?

-Винаги съм си бил фен на "Миньор". Нищо, че после играех за "Металург" (смее се). Приеха ме добре, бях на 18 години, когато се преместих при тях. Времената бяха по-спокойни, не като сега. След "Миньор" обаче

 

ЦСКА ми

е на сърце

 

-Това не кореспондира с факта, че феновете на ЦСКА не ви обичат. След един мач с "Литекс" през 2010 г. ви заляха колата с червена боя. Тогава се твърдеше, че е дело на "армейски" ултраси.

-Аз знам  кой е човекът, господ отгоре гледа. Но в този мач се случи най-жестокият момент в живота и кариерата ми.

-Какво е станало?

-И до ден-днешен съжалявам, че направих тази жертва. Имах сериозна травма и реших да сложа една инжекция, за да ръководя мача. Двубоят беше доста тежък с една спорна ситуация. Убеден съм, че нямаше дузпа за ЦСКА и затова не я дадох, а в следващата атака свирих дузпа за "Литекс". Мачът завърши 1:1 на "Армията". Два дни след мача  към 8 вечерта направих сепсис,  кракът ми пулсираше, вдигнах 40 градуса температура, сърцето ми прескачаше. Добре, че отидох в “Пирогов”, иначе нямаше да съм жив. Направиха ми операция, два месеца бях с отворен крак, 12 сантиметра рана на крака. Слагаха едно сребро вътре, за да изкара гнойта. Бях на косъм, благодарен съм на съдбата, че живея втори живот. Защо го направих ли?! За да покажа, че не ме е страх от мачовете. Всеки съдия винаги се е борил за големите мачове, в тях може да покажеш какво можеш.
 

-Ако искате, може да проверим колко мача съм свирил на "Литекс" след този с ЦСКА. Имам три мача, като в единия "Литекс" дори загуби от "Лудогорец". Тогава от Ловеч ми скочиха, че съм ги ощетил. Веднъж дадох дузпа за "Локомотив" (София), с която изравниха и спечелиха една точка. Ако съм човек на Гриша Ганчев, сега нямаше да съм изваден от съдийството, бъдете сигурни.

-Защо ви наказаха доживот през пролетта след мача "Левски" - "Локомотив" (София) 2:1?

-Знаете ли кое най-много ме боли? Че по този начин ми изтриха кариерата. Директно я заличиха, без да им мигне окото. За мен това е най-голямата ми болка. Аз съм на 23-то място по брой ръководени мачове в българския футбол. Сигурен съм и днес, че бях изкупителна жертва на всичко, което се случи през пролетта, поредицата грешки на мои колеги. Аз бях най-удобният, наказаха ме за назидание на всички останали. Беше най-лесно да ме отстранят, защото ми оставаха само няколко месеца до навършване на пределната възраст за съдия - 45 години. Мисля, че имаше по-легален начин да ме спрат. Можеше да ме извикат, да ми дадат един бенефис и да изляза през парадния вход.

 

А така си

тръгнах

грозно,

недостойно

 

като престъпник. От това ме боли (казва го с много тъга).

-Вие сте единственият в последните години съдия, който беше наказан завинаги...

-(прекъсва ме) Изхвърлен завинаги от съдийството два часа след мача. Ако не си спомняте двубоя, да ви кажа какво се случи. Дадох дузпа за "Левски" за падане на Де Карвальо. Колегата ми каза, че има дузпа, а аз не бях в добра ситуация. После се видя, че нападателят е свил краката много преди шпагата на защитника на "Локомотив". Сгрешил съм! Голямата ми грешка обаче беше вторият жълт картон и съответно червен на Том от "Локомотив". И този мач обаче, ако бях някой тарикат, можеше да не го свиря, защото бях в недобро здравословно състояние. Дори имах разговор да ме сменят, но в последния момент казах, че ще отида.

-В този мач реално "Левски" е облагодетелстван от съдийството ви, а тогава се бореше с "Лудогорец" за титлата. Домусчиев каза: "Пастата спаси "Левски". Имало ли е натиск от негова страна да ви изхвърлят от съдийството? Или е виновен Николай Гигов?

-Поздравявам г-н Домусчиев за това, което прави в Разград. Но той е от три години във футбола, а аз... Не беше коректно така да се изказва. Дали е имало натиск върху комисията?! На мен още в съблекалнята ми стана ясно, че това беше последният ми мач. Разбрах, че нещо се крои. Когато трябваше да се прави разбор от съдийския наблюдател, незнайно защо се забави два часа. Явно  бяха прозвънили някакви телефони, с кого, не мога да кажа, явно на високо ниво. Тръгнах си към Перник, предстоеше ми операция от херния, имах ужасни болки и проблеми, но пак стисках зъби. Искрено ви казвам, в този момент почувствах облекчение, че всичко свърши.

На другия ден обаче започнах да мисля защо трябваше така да приключа със съдийството. Беше ме яд за начина, по който ме изритаха и изтриха достойна кариера. Шефът на съдиите Никола Джугански ми се обади два-три дни след ситуацията. С него не съм се карал, защото знам, че не той ме извади от професията. Най-малко на него мога да се сърдя. Той дори ми каза, че в мен никога не се е съмнявал, но такова е положението. Щом една комисия е назначена, нали се сещате, че има хора над нея, които се месят. Няма как хората да действат свободно. Президентът и Изпълкомът на БФС избират шефа на съдиите, той - членовете на комисията. Преди съдийските ранглисти се одобряваха от Изпълкома, в който има президенти на клубовете. Ако не си удобен на някого, те зачеркват и си пътник.

-Все пак не ви ли дадоха обяснение защо ви наказват?

-Нали ви казах, решението е било взето веднага след мача. Казаха ми, че може да свиря на село, но реших, че последният ми мач в професионалната кариера ще ми бъде на "Герена". Толкова години съм бил елитен съдия, изградил съм репутация, някак си не върви да свиря по селата. Съжалявам за начина, по който приключих. В последните 4-5 години съм съдията с най-много дербита. Напрежение си е, кой каквото ще да говори. Трябва да се предпазиш психически, защото иначе може да рухнеш и да провалиш целия мач. Като сложим чертата, съмгорд от това, което съм бил като съдия. Имах шанс да бъда четвъртият рефер, който е достигнал пределната възраст - 45 години, след ерата на Атанас Узунов. Единствените такива бяха Стефан Господинов, Кънчо Йорданов и Антон Генов. Но не ми позволиха.

-Преди няколко дни станахте на 45 години...

-(смее се). Да, вече и според правилата няма как да съм съдия. Не ми е до смях, повярвайте ми, но такъв е животът. Знаете ли, в деня, в който навърших 45, почувствах облекчение. Допреди това ми беше кофти, защото знаех, че имам години за съдия, а не практикувам професията. Сега и да искам, вече няма как. Подарих екипа си на племенника ми, който също е съдия, ръководи мачове в нашия регион. Ще помагам на младите рефери, все пак от някого трябва да се учат. От 20 годиниработя вТоплофикация-Перник,сега се възстановявам след операция от херния.

 

Работя като

авариен монтьор,

 

ходим, където има аварии. Имам дъщеря на 22 години, студентка, учи две висши образования - фармация и икономика. Жена ми е фармацевтка.
 

-Съвсем нормално, но винаги има изключения. Естествено, че съм бил облагодетелстван в доста случаи, трябвало е да се сменям в графика, за да свиря мачове или да ме заместват мои колеги. Но винаги съм бил лоялен и честен към останалите, вършил съм си работата съвестно. Част от колегите ми ме приветстваха с фразата: "Добре дошъл, ти си част от нас." Така е, за което им благодаря.

 

-Никога не съм бил бит или удрян. Благодарение на моята физика футболистите бяха респектирани от мен. Не съм имал никакви проблеми.

-Натискан ли сте от президенти или други хора от клубовете?

-Ако някой съдия ви каже, че не е бил натискан, значи лъже. Силата в тая работа е да оцелееш, да осъзнаеш, че трябва да бъдеш коректен и да свириш това, което го има на терена. Спокойно мога да ви кажа, че си лягам вечерно време с чиста съвест и сега, когато вече не съм съдия, съм чист пред себе си. Както в много случаи обаче, сега си мисля, защо не съм направил това или онова, за да се облагодетелствам. А не сега да се чудя как да преживявам и да връзвам семейния бюджет.

-Излизали ли сте на мач на "Литекс" и "Лудогорец" например -  от едната страна Гриша Ганчев, от другата Домусчиев. Какво следва оттук нататък? Чудите ли се на кого да помогнете и как да излезете чист от мача?

-Да, имал съм такива мачове, и то не един и два. Проблем ще е, ако си имал взаимоотношение с тези хора преди мача. Винаги съм осъзнавал, че тези хора са вкарали много пари, не може да се подигравам с труда им. Освен това, гласували са ти доверие на теб, за да изкараш мача. Свириш това, което го има, и се молиш да няма спорна ситуация, да те покрие късметът. Имам над 20 такива мача, на които от едната страна седи един, а от друга - друг бизнесмен или олигарх. Двата ми най-жестоки мача бяха между "Черно море" и "Локомотив" (София).

-Едва ли ще забравите, когато Сашо Александров от "Черно море" ви блъсна с откровен бодичек и паднахте на терена в мач на "Герена" срещу "Левски". Тогава този запис обиколи света.

-За мен това си беше блъскане при спряна игра. Така го написах в доклада. След това комисиите му намалиха наказанието. Викнаха ме да давам обяснение. Преправиха наказанието от блъскане на бутане. Попитах ги: "Сега, ако ме карате да си сменя мнението и да кажа, че ме е бутнал, няма да го направя. Ама така и така някой беше решил да му намали наказанието и нищо не можеше да се направи.

-Бихте ли коментирали действията на повечето треньори у нас? Например на Димитър Димитров-Херо, който след мач в Разград с "Лудогорец" каза: “Лицензиран престъпник, даже Ивайло Петев нямаше да свири такава дузпа.”

-(смее се). Не искам да казвам неща, които не трябва да казвам. Уважавам много Димитър Димитров, но нека не се прави на света вода ненапита. Хубаво беше, когато водеше в големите отбори и му се помагаше. Този мач беше през пролетта на 2012 г и станаха страшни неща.

-(прекъсвам го). Да, седнахте на маса с хора от "Лудогорец", с Пламен Гетов, който тогава работеше в клуба. После този клип го извадиха на светло и казаха, че сте съдия на Кирил Домусчиев.

 

 - Сега пък на Домусчиев ли?! Какво лошо има да седнеш на масата, да вечеряш и да си тръгнеш? Ако си спомняте, двубоят беше през май, а клипът излезе чак през ноември. Има много скрити неща и около двубоя, и около видеото, които хората не знаят. Може да видите на клипчето, че столът до мен беше празен, Пламен Гетов дойде, седна, изпуши една цигара, стана и си тръгна. Ако бях взел пари от "Лудогорец", за което може би намеквате или хората си мислят, дали ще седна на масата след мача. Пълни глупости.

-Страхували ли сте се за живота си, след като сте ръководили мачове на всички мощни бизнесмени във футбола?

-Никога.

-Има ли връзкари сред съдиите? Чува се например, че има такива, на които се спестяват тежките мачове, за да не бъдат наказвани. И се оказва, че стават международни съдии без ръководено дерби?

-Щом вие твърдите, значи вероятно има такива. И ще продължи да ги има. Неприятното е, че таксата за едно дерби е 1000 лева, а за "Любимец" - "Нефтохимик" също получаваш 1000 лева. Така че, ако искат да те набутат на дерби, много по-лесно можеш да изгориш.

-Има ли уредени мачове в България? Като съдия виждате как се пускат голове - защитници нарочно не чистят топката или правят шпалир на нападателя?

-Нито играя комар, нито залагам, не съм хазартна личност. Знаете ли кое е най-интересното -  вътре нещата ги виждаш по един начин, а  като обикновен зрител - по друг. Като си на терена, грабва те напрежението и искаш да не сбъркаш. Имам един мач "Черноморец" - "Лудогорец" през есента на 2011 г, завърши 0:0, но се игра при уникално високо темпо. Пресата започваше още на вратаря! В такива ситуации не можеш да преценяваш има ли шпалири или такива работи. И да съм имал съмнение, по никакъв начин не може да съм сигурен дали е така. В един момент уж разследваха шест-седем мача, но аз не съм участвал в тях.

-Любо Пенев изрече една фраза през 2009-а: "Пастичка ли е, еклерче ли е, съдията е страхотен престъпник!" Колко пъти сте чували, че сте престъпник?

-Това е един от малкото случаи. Признавам, направих най-слабия си мач (б.р. - става въпрос за ЦСКА - "Локомотив" София 2:2, ноември 2009 г). Нормално е на 100 мача да имаш и един слаб. Бях подложен на уникален натиск от страна на съдийската комисия, искаха да ме приключват още тогава. Съгласете се, че човек не е от желязо.

-Откъде идва прякорът ви Пастата?

-(смее се). Моят баща се казва Спас и още като дете му викат Спасти, та оттам Пастата. Аз пък станах Малката Паста. Наследствен е прякорът, не идва от това, че съм ял много пасти.

-Помните ли най-куриозния си мач?

-Не знам дали е куриозен, но сгафих жестоко. Ръководих мач между "Дунав" и "Добруджа" (1:1) от "Б" група през пролетта на 2001 г. Направих формално нарушение, заради което двубоят се преигра! Показах два жълти картона на Костадин Зеленков от "Добруджа", но не му извадих червен. Бях неопитен съдия и съм записал двата жълти картона в двете графи. В края на мача само чух треньорът на "Дунав" да вика:

 

"Стефане,

Стефане,

какво направи

 

мачът ще се преиграе." В последните десет минути мачът беше без съдия, това е истината. Потънах отвсякъде. Извадиха ме от нарядите до края на годината, но после Георги Камишев ми даде втори шанс. Решиха, че съм млад съдия и имам път за развитие пред себе си. В този момент някъде приключиха мечтите ми за международен съдия. Още по-любопитна, но този път доста неприятна, беше следващата ми среща с Коце Зеленков. 4-5 години по-късно той вече беше във "Видима-Раковски", който играеше с "Пирин" (Благоевград). Зеленков счупи крака си в този мач, явно и двамата не сме си били на късмет. Трета среща не сме имали.

-Защо съдийството в България върви надолу?

-Не може футболът ни да е на дъното, а съдийството да цъфти. Двете неща са като скачени съдове. Вижте, футболът не е направен за съдията. Чета всеки ден в България, този свири този мач, онзи е пратен там и ще отреже главата на някого. Да сте видели в Испания или Италия някой ежедневно да се занимава със съдиите. Да, и там правят грешки, но съдиите не ги разнасят по един месец след това. И друго - в България има много неграмотни футболисти. Ритат се постоянно, някои трудно уцелват топката, има много нарушения.

В България винаги е имало добри съдии, които, ако се оставят на спокойствие, може да свирят финал в Шампионска лига. Да, напишете го, могат да свирят финал в Шампионска лига. В Англия съдиите са професионални и получават между 100 и 150 хиляди паунда на година. Я сметнете за десет години колко пари прави това, те си уреждат живота. Как можеш да го купиш или корумпираш такъв човек?! Затова Фил Дауд е на 50 години и още ръководи. В България, когато си най-можещ, над 40, дори 45-50 години, те отписват.